Проф. Стив Ханке, един от консултантите при въвеждането на валутния

Проф. Стив Ханке, един от консултантите при въвеждането на валутния ръб в България доскоро повече от 20 години, предизвести, че от влизането във еврозоната " българите няма да завоюват нищо ".

" Ако влезете в еврозоната, ще се изправите пред морална заплаха, с която се сблъска Гърция. България ще каже " Вижте, можем да сме малко по-отпуснати по фискалното ни положение в България, тъй като в случай че изпаднем в компликация, Европейски Съюз няма да направи нищо друго, с изключение на да ни избави ", съобщи той в предаването " 120 минути " по bTV. И добави: " Ако влезете в еврозоната публично, ще бъдете тъкмо като Гърция ". " Нищо няма да се промени, с изключение на, че България ще загуби доста суверенитет, ще бъде в еврозоната публично, нещо, от което няма излизане ", разяснява още проф. Ханке.

Трябва да напомним обаче, че повода за гръцката рецесия бяха големите обществени разноски, почнали още в края на 1981 година, когато на власт пристигна популисткото държавно управление на ПАСОК.

Тогава, с цел да бъдат щастливи гласоподавателите, властта предприе редица промени, които нанесоха непоправими вреди на бюджета. Например, заплатите на служащите в обществения бранш се повишаваха автоматизирано всяка година, вместо да бъдат увеличавани на база фактори като показване и работливост.

Някои служащи пък получаваха странни бонуси поради това, че идват на работа в точния момент - и тази процедура беше реалност даже при започване на хилядолетието. До 2010 година пък неженена щерка можеше да получава пенсията на умрелия си татко.

Пенсиите също бяха голям проблем. Гърция харчеше над 17% от Брутният вътрешен продукт за тези заплащания и то посредством и на други странни случаи. Например, дамите, които работят в държавни банки и имат дете под 18-годишна възраст, можеха да се пенсионират на 43 година Всички помнят и случаите, в които гръцките държавни чиновници получаваха дори и 14-та заплата.


България с всички шансове да влезе в чакалнята за еврото през юли 2019 година

Вчерашното решение на Еврогрупата прати страната в нов стадий от евроинтеграцията

През 2001 година, когато Гърция одобри еврото, задлъжнялостта към този момент бе 107,1% от стопанската система ѝ. Влизането в еврозоната понижи цената на заемите и това сигурно се оказа фактор, само че казусът на Гърция се коренеше в самата страната и популистки настроените политици.

За съпоставяне, България e трета в Европейския съюз по ниска задлъжнялост единствено след Естония и Люксембург (и двете членки на еврозоната). Към първото тримесечие на 2018 година дългът на България е 24,1% от брутния вътрешен артикул, като понижава с 4,1 процентни пункта по отношение на година по-рано.

Второто изказване на проф. Ханке е, че ще загубим суверенитет. То към този момент е обсъждано неколкократно. Както самият той напомни, в България работи валутен ръб, което прави невероятно Българската национална банка да дефинира сама паричната политика на страната.

Наскоро, по време на обществен конгрес, министърът на финансите Владислав Горанов пък уточни, че влизането ни в еврозоната ще усили опциите на България да взе участие по-активно в паричната политика на блока.


Приемането на еврото в България: легенди и обстоятелства

Обширен отчет на Института за пазарна стопанска система дава отговор на най-популярните въпроси