Продажбите на 4-цилиндрови Mercedes-AMG C63 в Германия са напълно разочароващи.

Продажбите на 4-цилиндрови Mercedes-AMG C63 в Германия са изцяло разочароващи. Твърди се, че електрифицираният седан записва „ съвсем нулеви “ продажби в някои случаи, като не е в положение да се оправи с по-малко мощния, само че по-евтин противник BMW M3

Измина съвсем година от представянето на Mercedes-AMG C63 S E Performance и единствено няколко седмици от стартирането му на пазара в Германия. Според немските медии обаче отчетите, които постъпват от локалните дилъри във връзка с продажбите на този нов модел, звучат обезкуражаващо.

Този връх на performance-а в гамата на C-класата, който размени V8 с два турбокомпресора с четирицилиндров PHEV задвижващ елемент, се изправя против шестцилиндровото BMW M3. Това предизвикателство не се дължи единствено на понижения брой цилиндри, само че и на забележимата разлика в цените.

Инженерният екип на Афалтербах е бил оптимист, че евентуалните купувачи ще подценен понижения брой цилиндри в новото потомство C63 S, предполагайки, че увеличената мощ и усъвършенстваните технологии ще покачат привлекателността му. За страдание, това очакване наподобява се е разминало с задачата, изключително въз основа на наблюденията от вътрешния пазар в Германия.

Въз основа на информация, събрана от немските дилъри, MB Passion Blog оповестява, че поръчките за електрифицирания седан с висока продуктивност сега се двоумят „ покрай нулата “. Дилърите са на мнение, че потиснатият интерес към C63 S се дължи на обстоятелството, че неговият съперник от BMW предлага по-висока стойност във връзка с задвижването, цената и премиум качеството.

По-голямата мощ не постоянно е отговорът

C63 S E Performance развива комбинирана мощ от 671 к.с. (500 kW / 680 PS) от 2,0-литров четирицилиндров турбокомпресор и инсталиран откъм гърба електромотор, което го прави най-мощната C-класа, създавана в миналото. Тази цифра съставлява здравословно нарастване спрямо 4,0-литровия V8 с две турбини на предшественика, който произвеждаше 500 к.с. (380 kW / 510 PS).

Въпреки това цифрите не са единственото основание, защото V8 несъмнено издава доста по-привлекателен тон, до момента в който електрическото подкрепяне във разновидността PHEV се свива след прага от 200 км/ч. В допълнение към това, PHEV е и много по-тежък, като кантарът прекатурва тежестта си на 2129 кг спрямо 1690 кг на своя предходник с мотор с вътрешно горене.

Най-съвременните технологии са скъпи

В Германия цената на Mercedes-AMG C63 S E Performance сега стартира от 114 888,55 евро (126 037 щатски долара), до момента в който сравнимото BMW M3 Competition xDrive е на по-разумна цена от 100 300 евро (110 032 щатски долара). Забележителната разлика от 14,6 хиляди евро (16 хиляди долара) сред двете варианти прави BMW с редови шестцилиндров мотор по-желано, макар че мощността му е с цели 168 к.с. (125 кВт/170 к.с.) по-малка от тази на електрифицирания AMG.

Грешим ли, че ненавиждаме 4-цилиндровите коли?

Мустанги, M3, AMG и други – всички те имат история на четирицилиндрови мотори, тъй че оправдана ли е омразата ни към техните модерни аналози?

Неотдавна в sайта Carbuzz излезе не изключително вежлив отчет за първото шофиране на четирицилиндровия Mercedes-AMG SL 43 от негов създател, в който той подлага на критика неналичието на страсти под капака му.

Ето какво още споделя той:

Това е рецензия, която в предишното съм отправял към доста четирицилиндрови коли с висока продуктивност, и съм се обявявал много намерено против концепцията за четирицилиндров Mercedes-AMG C63, освен тъй като е затлъстял и тежък, само че и тъй като прекосяването от секси V8 към четирицилиндров мотор, наподобяващ сешоар, е безусловно изменничество в моите очи.

Когато се появиха клюки за ново четирицилиндрово BMW M3 (за благополучие, те по този начин и не се реализираха), бях извънредно обезпокоен, а мненията към всички публикации за този слух бяха изпълнени с „ четирицилиндрово M3 би било осквернение “. Като фенове на колите, ние постоянно прекомерно бързо назоваваме четирицилиндровия автомобил с висока продуктивност изменничество към неговото завещание. Но също толкоз постоянно бъркаме, когато го споделяме.

В историята емблематичните коли, които автоматизирано свързваме с шест- и осемцилиндрови задвижващи елементи, са употребявали единствено четири по-често, в сравнение с бихме желали да признаем. И това ни прави лицемери, когато производителите на автентично съоръжение се връщат към тези корени. Или не?

Четирицилиндровите икони са по-често срещани, в сравнение с си мислите

Първото BMW M3, E30, се задвижва от четирицилиндров мотор вместо от шестцилиндров. Моделът S14 беше редови четирицилиндров мотор, основан в моторните спортове, с работен размер 2,3-2,5 литра според от версията и генериращ до 235 к.с. в осъществяване Euro-spec Sport Evolution. Оригиналният M3 е същински хомологационен автомобил и най-свързаният с моторните спортове M3, който в миналото сме имали.

Mercedes-Benz 190E 2.3-16 – предшественикът на познатия ни през днешния ден C63 – също се задвижваше от четирицилиндров мотор, евентуално един от най-емблематичните. Оригиналният 2,3-литров мотор беше много добра машина, само че Cosworth го трансформира в легенда, като създаде нова глава от лека сплав, удвои броя на клапаните и инсталира два горни разпределителя.

В базовия си вид мощността от 183 к.с. и 235 Нм (спецификацията за Европа) е задоволително впечатляваща, само че по-голямата 2,5-литрова версия значи, че можете да получите до 232 к.с. в пътната версия Evolution II. Състезателните версии са известни даже с мощ от 350 к.с.

Преди това Mercedes SL се гордееше с четирицилиндровия мотор във формата на 190 SL. Макар че 190 SL нямаше шасито с тръбна пространствена рама на 300 SL, моторът му беше непосредствено приспособен от редовия шестцилиндров мотор на 300, единствено че с два цилиндъра по-малко. По-достъпен от 300 SL, той е съвършен от позиция на продажбите, само че също по този начин прекарва много време в надпревари в международните моторни спортове. В ранните години на съществуването му даже се продава специфичен вид за спортни надпревари с малко предно стъкло и леки алуминиеви порти.

Дори Ford Mustang е имал четирицилиндрови разновидности още през 1973 година Въпреки че актуалните EcoBoost ‘Stang получават доста ненавист, 2,3-литровата турбо настройка има историческо значение в света на Mustang, като сходна настройка на Fox body дава сходни мощности с V8 от епохата.

Но даже преди платформата Fox, второто потомство на понито имаше разполагаем четирицилиндров мотор. Той беше доста омаловажаван, само че съществуването му към момента удостоверява, че Mustang не постоянно е бил предложение от вида „ V8 or bust “.

Тези, които познават историята на ‘Stang, знаят, че истинската идея на Mustang I от 1962 година също е била задвижвана от четирицилиндров мотор, защото Mustang със приблизително ситуиран мотор е употребявал V4 Taunus, който е можел да развие до 109 к.с. в спортна конфигурация.

Ferrari е известно със своите V12 мотори в историята и в по-малка степен с V8 моторите си. Но даже къщата на Енцо Ферари се е занимавала с четирицилиндрови мотори. Прочутият Lampredi I4 е употребен във Формула 2, Световния шампионат за спортни коли и даже във Формула 1.

През 1952 година Алберто Аскари печели първата си купа в Световния шампионат на Формула 1, пилотирайки четирицилиндрово Ferrari, а през 1953 година го прави за повторно. Спортните коли Ferrari 750 Monza и 857 S също разполагат с версии на Lampredi I4, както и доста други.

И преди да ви чуя да дрънкате някакви нелепости за това, че Ferrari просто се е подчинявало на разпоредбите за другите спортни серии, не забравяйте, че Енцо Ферари не се е състезавал, с цел да поддържа своите шосейни коли. Енцо Ферари е конструирал шосейни коли, с цел да финансира своите спортни подвизи. Този човек не би направил четирицилиндров спортен автомобил, в случай че не искаше да го направи.

И също така имаме Porsche. Известно с плоските си шестцилиндрови мотори, Porsche се занимава с четирицилиндрови мотори доста преди появяването на 718 Cayman и Boxster. 

Първото Porsche, 356, употребява разнообразни четирицилиндрови мотори по пътя си към десетки победи и безчет усмивки по време на крос-кънтри пътувания. Мнозина считат Porsche 904 за едно от най-хубавите преживявания при шофиране, а доставчиците на автомобилна наслада от Щутгарт даже сътвориха четирицилиндрова версия на 911, наречена Porsche 912. Но в случай че през 2023 година Porsche сътвори 911 с четирицилиндров мотор, на прага му за нула време ще се появят вили и факли.

Какъв е смисълът от всичко това?

Четирицилиндровият мотор има доста по-голямо завещание, в сравнение с желаеме да признаем. Удобно забравяме за великите модели с четири цилиндъра под капака, тъй като това дава отговор на избран разказ.

Великите BMW и Porsche би трябвало да имат шест цилиндъра.
Фераритата би трябвало да имат V8 и V12. А AMG? Нищо по-малко от V8 няма да свърши работа. Предполага се, че същото важи и за Mustang. Но всяка от тези икони има сполучливи истории с четири цилиндъра в летописите на своята история. Четирицилиндровият мотор не постоянно е бил някаква недолюбвана записка под линия в учебниците по история.

Не бъркаме, че ненавиждаме 4-цилиндровите коли

Връщам се към първичния въпрос, подложен първоначално, и поради причините, които преди малко изложих, отговорът ми може да е неочакван. Защото не считам, че бъркаме, когато злословим против четирицилиндров C63 или SL, и мисля, че в случай че BMW сътвори четирицилиндров M3 или Porsche – четирицилиндров 911, може би ще си купя вила, с цел да се причисля към митингите.

Това е по този начин, тъй като времената се трансформират, технологиите също, а най-важното от всичко е, че ние не караме спортни коли на пътя. „ Състезателен автомобил за пътя “ е свръхестествен маркетингов девиз и всеки си мисли, че го иска… до момента в който не го кара и не разбере, че не го желае.

Иконичните шосейни коли с четири цилиндъра, създадени в надпреварите, са предопределени да живеят в „ алената зона “, да носят допустимо минимум тегло и да тормозят пасажерите си с топлота, звук и скърцащо със зъби качество на возене в продължение на часове в гонене на славата. Дори и най-мазохистичните от нас не биха намерили това преживяване за прелестно при всекидневно шофиране.

Това, което в действителност желаеме, е шосеен автомобил, който има задоволително допирни точки със спортен автомобил, с цел да се усещаме като герои, а в случай че не сте съгласни, евентуално още не сте завършили с пубертета.

Преразгледайте този въпрос след няколко години, когато гласът ви се пречупи и акнето ви се почисти. Ще видите.

E30 M3 и 190 E 2.3-16 в никакъв случай не са се продвали в големи бройки и когато погледнете обратно към съответните моделни линии, нито един от тях не е автомобилът, който въплъщава значката. Най-емблематичният M3? 

Вероятно E46, макар че ще приема солидни причини и за E36. Кажете ми да избера окончателната C-класа на AMG и аз ще ви кажа, че грешите, в случай че мислите за нещо друго с изключение на за W204 с 6,2 V8. Не можеш да споменеш Mustang, без подсъзнателно да чуеш ръмженето на V8, а стенанията на плоския шестцилиндров мотор на GT3 съвсем дефинират актуалното 911.

Специалните пътни коли не би трябвало да вършат същите взаимни отстъпки като спортните в името на продуктивността. А специфичните пътни коли би трябвало да се усещат специфични, даже когато не се движите с топки до стената.

Не караме спортни коли, с цел да се усещаме елементарни

Спортните коли са специфични по доста аргументи, съвсем всички от които са прочувствени. Тяхната образна експанзия (или красота) би трябвало да ни развълнува по някакъв метод, а тактилността им би трябвало да надвиши елементарното ръководство на машината, с цел да слее индивида и метала в едно изцяло създание. Звукът, който издават, е също толкоз значим, без значение дали е на луфт, или в “лютеницата на оборотите ”.

Ние не караме спортни коли (включително седани с висока мощ, хотхечове и всичко, което е с сходна мощност), с цел да се усещаме елементарни. Ние караме спортни коли, с цел да развълнуваме душата си.

И има доста, доста малко четирицилиндрови мотори, които могат да реализират това. Те съществуват и аз нямам проблем с колите, в които четирицилиндровият мотор постоянно е определял прекарването: Golf GTI, Civic Type R и даже Mazda MX-5 Miata са изцяло допустими, изцяло приятни с четирицилиндров мотор под капака.Но за колите, които се дефинират от звуковото наслаждение на V8 или редови шестцилиндров мотор, не мисля, че би трябвало да жертваме характера им наготово.

Mercedes-AMG научи това по сложния метод.

Сякаш с предварение излезе слухът, че се готви завръщане на чудовището, на змея с осем гърла. Тогава единствено се загатна за повода, само че даже и по първите резултати от Мерцедес са се ориентирали каква е обстановката и по тази причина реагират много бързо, като по проект през 2026-а V8 още веднъж се връща на тепиха, с цел да се бори с шестцилиндровите performance версии на съперниците.

Дори известните със стиснатостта си VAG държат 5-цилиндровия мотор (вероятно единственият performance 5-цилиндров мотор в света), тъй като знаят, че автомобилните почитатели на performance колите в действителност желаят освен това от performance. Те желаят темперамент.