„Напомняния за заплаха” ни отказват от чата при шофиране
Призивите за опасност, завършени като видео, могат да понижат импулсивното взимане на решения, свързани с писане на известия до момента в който кормуваме
Хиляди хора умират всяка година в произшествия, породени от разсеяното шофиране (снимка: CCO Public Domain)
Ново изследване откри, че „ напомняния за опасност ”, завършени като видео, могат да понижат фрапантно склонността за писане на текстови известия, или чатенето, по време на шофиране. Това може да бъде обещаваща тактика за понижаване на случаите на пътя, подбудени от разсейването поради писане на известия зад кормилото.
Всяка година хиляди хора умират в произшествия, породени от разсеяното шофиране. Въпреки това доста водачи не престават да си пишат, до момента в който карат, вярвайки, че „ това не може да се случи на мен ”, отбелязва TechXplore.
Но едно ново изследване на откриватели от Penn State Hazleton открива, че „ апели за опасност ”, завършени като видео , могат да понижат импулсивното взимане на решения, свързани с писането на текстови известия по време на шофиране. Това може да се окаже обещаваща тактика за понижаване на разсейването по време на каране на кола. Общата цел на изследването е да помогне за намиране на ефикасни способи за битка с казуса, наименуван писане на известия по време на шофиране.
Юсуке Хаяши, доцент по логика на психиката в Penn State Hazleton и водещ създател на изследователския план, съобщи, че „ напомнянето за опасност ” е обръщение, което се пробва да увеличи разбирането за евентуална заплаха и да обезкуражи рисковото държание . И не, въобще не е належащо това увещание да изобразява графично злополука или последствията от нея, споделя Хаяши. „ Не би трябвало да е плашещо. Не би трябвало да демонстрира злополука ”.
Но с цел да бъде дейно, прибавя Хаяши, напомнянето за опасност би трябвало да допира страстите и би трябвало да кара хората да се замислят за разсеяното шофиране и неговите последствия. Докато доста сегашни и по-раншни апели за преустановяване на писането на текстови известия зад кормилото са били фокусирани върху страха на водачите от личната им възможна гибел, Хаяши споделя, че – съгласно новото изследване – напомнянията за опасност са по-ефективни, в случай че основават чувство за „ предстоящо страдание ” (заради ликвидиране или пострадване на някой друг).
още по тематиката
Фокусът на проучването (публикувано в научното списание Plos One) върху „ предстоящото страдание ” е нов аспект на проучванията в тази област, споделя Хаяши.
В изследването са взели участие 100 студенти от Penn State Hazleton. Те са били разграничени в две групи: 49-членна пробна група и 51-членна контролна група. Първата група гледала 60-секундно видео с случай на пътя. То показвало млада жена, която дава отговор на текстово известие, до момента в който кара, и внезапно се озовава в насрещната лента на пътя, където идва кола, ръководена от майка, съпроводена от двете си дребни деца.
Времето във видеото стопира за момент. Двете дами излизат от колите си и водят диалог, от който излиза наяве, че злополуката е неизбежна. Времето потегля още веднъж и следва конфликт. Следва предизвестие от екрана да не се изпращат текстови известия по време на шофиране.
Втората група изгледала друго 60-секундно видео – автомобилна реклама, в която основният воин стопира посред път, препречен от огромен бик. Във видеото няма очевидна опасност от заплаха, няма обрисуване на злополука, няма текстови известия, няма негативни последствия. Точно по тази причина е определен за надзорен видеоклип.
След гледането на видеоклиповете двете групи попълнят анкета, която прави оценка готовността им да се откажат от писането на текстови известия и да ги отсрочат с известно време – 30 секунди, пет минути, 15 минути, 30 минути, час и два часа, както и степента на импулсивно взимане на решение на текстови известия по време на шофиране.
Проучването демонстрира, че участниците в контролната група са почти 50 % по-склонни да вземат импулсивното решение да пишат текст, до момента в който карат, в сравнение с участниците в пробната група – тези, които са видели напомнянето за опасността.
Констатациите на проучването са навременни и уместни, защото разсеяното шофиране, поради гледането в телефона, е всеобщ проблем в доста страни по света . Макар на доста места това да е неразрешено със закон, мнозина водачи са склонни да се вторачват в телефона си по време на каране на колата.
Теоретичната основа на проучването е така наречен поведенческа стопанска система – интердисциплинарна област, която ползва правилата на стопанската система и логиката на психиката, с цел да изследва по какъв начин хората взимат решения, споделя Хаяши.
Икономическата идея, обвързвана с проучването, е „ дисконтираната сегашна стойност ”: цената на текстовите известия след два часа се счита за по-малка, в сравнение с цената на текстовото известие сега – тъкмо като 100 парични единици след един месец се считат за пари с по-малка стойност от 100 парични единици сега.
Хиляди хора умират всяка година в произшествия, породени от разсеяното шофиране (снимка: CCO Public Domain)
Ново изследване откри, че „ напомняния за опасност ”, завършени като видео, могат да понижат фрапантно склонността за писане на текстови известия, или чатенето, по време на шофиране. Това може да бъде обещаваща тактика за понижаване на случаите на пътя, подбудени от разсейването поради писане на известия зад кормилото.
Всяка година хиляди хора умират в произшествия, породени от разсеяното шофиране. Въпреки това доста водачи не престават да си пишат, до момента в който карат, вярвайки, че „ това не може да се случи на мен ”, отбелязва TechXplore.
Но едно ново изследване на откриватели от Penn State Hazleton открива, че „ апели за опасност ”, завършени като видео , могат да понижат импулсивното взимане на решения, свързани с писането на текстови известия по време на шофиране. Това може да се окаже обещаваща тактика за понижаване на разсейването по време на каране на кола. Общата цел на изследването е да помогне за намиране на ефикасни способи за битка с казуса, наименуван писане на известия по време на шофиране.
Юсуке Хаяши, доцент по логика на психиката в Penn State Hazleton и водещ създател на изследователския план, съобщи, че „ напомнянето за опасност ” е обръщение, което се пробва да увеличи разбирането за евентуална заплаха и да обезкуражи рисковото държание . И не, въобще не е належащо това увещание да изобразява графично злополука или последствията от нея, споделя Хаяши. „ Не би трябвало да е плашещо. Не би трябвало да демонстрира злополука ”.
Но с цел да бъде дейно, прибавя Хаяши, напомнянето за опасност би трябвало да допира страстите и би трябвало да кара хората да се замислят за разсеяното шофиране и неговите последствия. Докато доста сегашни и по-раншни апели за преустановяване на писането на текстови известия зад кормилото са били фокусирани върху страха на водачите от личната им възможна гибел, Хаяши споделя, че – съгласно новото изследване – напомнянията за опасност са по-ефективни, в случай че основават чувство за „ предстоящо страдание ” (заради ликвидиране или пострадване на някой друг).
още по тематиката
Фокусът на проучването (публикувано в научното списание Plos One) върху „ предстоящото страдание ” е нов аспект на проучванията в тази област, споделя Хаяши.
В изследването са взели участие 100 студенти от Penn State Hazleton. Те са били разграничени в две групи: 49-членна пробна група и 51-членна контролна група. Първата група гледала 60-секундно видео с случай на пътя. То показвало млада жена, която дава отговор на текстово известие, до момента в който кара, и внезапно се озовава в насрещната лента на пътя, където идва кола, ръководена от майка, съпроводена от двете си дребни деца.
Времето във видеото стопира за момент. Двете дами излизат от колите си и водят диалог, от който излиза наяве, че злополуката е неизбежна. Времето потегля още веднъж и следва конфликт. Следва предизвестие от екрана да не се изпращат текстови известия по време на шофиране.
Втората група изгледала друго 60-секундно видео – автомобилна реклама, в която основният воин стопира посред път, препречен от огромен бик. Във видеото няма очевидна опасност от заплаха, няма обрисуване на злополука, няма текстови известия, няма негативни последствия. Точно по тази причина е определен за надзорен видеоклип.
След гледането на видеоклиповете двете групи попълнят анкета, която прави оценка готовността им да се откажат от писането на текстови известия и да ги отсрочат с известно време – 30 секунди, пет минути, 15 минути, 30 минути, час и два часа, както и степента на импулсивно взимане на решение на текстови известия по време на шофиране.
Проучването демонстрира, че участниците в контролната група са почти 50 % по-склонни да вземат импулсивното решение да пишат текст, до момента в който карат, в сравнение с участниците в пробната група – тези, които са видели напомнянето за опасността.
Констатациите на проучването са навременни и уместни, защото разсеяното шофиране, поради гледането в телефона, е всеобщ проблем в доста страни по света . Макар на доста места това да е неразрешено със закон, мнозина водачи са склонни да се вторачват в телефона си по време на каране на колата.
Теоретичната основа на проучването е така наречен поведенческа стопанска система – интердисциплинарна област, която ползва правилата на стопанската система и логиката на психиката, с цел да изследва по какъв начин хората взимат решения, споделя Хаяши.
Икономическата идея, обвързвана с проучването, е „ дисконтираната сегашна стойност ”: цената на текстовите известия след два часа се счита за по-малка, в сравнение с цената на текстовото известие сега – тъкмо като 100 парични единици след един месец се считат за пари с по-малка стойност от 100 парични единици сега.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ