Разказ за истинските и верни приятели и „фейсбук приятелите ни“
Приятелите са нашите пътеводни звезди. Стремим се да имаме такива, само че за задачата е нужно да сме същински и почтени хора
Да даваме това, което желаеме да получим. Приятелството е скъп подарък, който няма по какъв начин да се съпостави с нищо другo. Подарък, който никой не може да ни подари и би трябвало да спечелим сами.
Понякога сме себе си само с приятелите си. Споделяме с тях това, до което не смеем да допуснем даже фамилията си. Дават ни препоръки, с цел да се оправим с компликациите. Нашата светлина са в черната, мъглива нощ. Взаимоотношенията ни с другите в никакъв случай не стартират с цялостно доверие.
Дори и да си допаднем с някого, не е несъмнено, че ще станем същински другари. Колкото повече се опознаваме и разкриваме историите си взаимно, толкоз повече осъзнаваме доколко това е допустимо. Ако имаме идентични полезности, хрумвания, тогава съумяваме да се доверим повече и по-бързо. Иначе сме просто познати. Докато се опознаваме разбираме какъв брой сме значими един за различен, можем ли да си имаме вяра. Ако отсрещният е станал непосредствен до сърцето ни, той към този момент не е инцидентен човек. Докажем ли го, печелим доверието му. Доверие, което сами сме извоювали.
Когато имаме правилни другари се усещаме по-сигурни. Може би даже и по-смели? Защото знаем, че има кой да пази гърба ни.
Знаем, че има кой да ни хване, когато падаме. Знаем, че имаме с кого да споделим най-съкровената тъга. На кого да доверим тайната си. Истински другари са тъкмо тези, които виждат празнотата в очите ни, когато лицето ни е огряно от необятната, подправена усмивка. Знаят освен повода, само че и метода да смекчат тъгата. Могат да избършат сълзите ни, да са ни опора. Обичат ни, когато ние не можем да обичаме себе си. Защото същинските другари познават както ангелите, по този начин и демоните ни. Приемат ни с всичките ни дефекти. Пред тях можем да се разкрием изцяло, както и те пред нас. Действията им са резултат от потвърдената ни отдаденост. След като сме посочили, че сме правилни, те ни отвръщат със същото. А ние… ние извоюваме най-хубавия подарък.
Невероятно е какъв брой доста се е трансформирало смисъла на думата “приятел “ през годините. Мени се също както хората и е все по-трудно да разберем кои са същински. Днес с някои се сприятеляваме на секундата, в която се запознаем… Пишем си пет или шест пъти, виждаме се един-два и към този момент сме “неразделни “… Някои през днешния ден са другари единствено в кавички. Лъжат ни… Предават ни… Готови са да ни заменят с всеки, който би им бил потребен. До нас са единствено когато им е занимателно. Същите тези “приятели “ не ни поддържат. Не ни схващат, когато говорим… Дори не се пробват да се вслушат в думите ни. Не се интересуват, когато имаме потребност от тях. Дори не виждат мокрите очи, изморени от рев. Сещат се за нас, само когато им би трябвало услуга… Днес имаме над 2000 другари във Facebook. От тях познаваме 100. Срещаме се с 15… Имаме доверие единствено на 5…
… Добре пристигнали в 21. век, “приятели “…
Можем ли да имаме нещо същинско, в случай че сме подправени? Ако не държим на хората до себе си? Нима има метод да съществува мощно другарство построено върху неистини и превземки? Действията ни са като огледало. Отразяват това, което стои против тях. Само в случай че сме същински другари и хора, ние също ще намерим такива. Затова и е нужно да ги ценим и да им го демонстрираме. Както всичко останало, даже и един път справедливо, другарството не е постоянно. И то като материалните дарове може да бъде разрушено, изгубено. Затова би трябвало да го пазим. Трябва да го съхраняваме на безвредно място. Да го поддържаме живо и да не разрешаваме да хване прахуляк на рафта.
Нужно е да се грижим за същинското другарство! Да не оставяме огънят да изгасне! Никога не би трябвало да разрешаваме да изгубим този необичаен и скъп подарък!
Автор: Мария Стоянова
Източник и фотоси: frida.bg
