ГЕРБ и ПП-ДБ се договориха за нисък дефицит и без промяна на данъците
Присъединяване към еврозоната, невисок недостиг и опазване на налозите - това остават общите цели на двете най-големи групи в Народното събрание - ГЕРБ и " Продължаваме Промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ).
Техни представители разискаха опциите за правене и приемане на бюджет за 2023 година Двете обединения остават разединени по въпроса за това дали и по кое време би трябвало да се внесе бюджетът.
От предходната седмица двете първи обединения организират поредност от срещи, на които търсят решение на разнообразни въпроси. Във вторник те оповестиха, че за избор на ръководител на Народното събрание и парламентарни комисии, както и законодателна стратегия. В сряда, след на Народното събрание, на което бяха определени негов ръководител и зам.-председатели, ГЕРБ и ПП-ДБ приказваха за финансовата и икономическата политика.
" Оставаме обединени към това, че еврозоната е наша обща цел, че би трябвало да има 3% бюджетен недостиг и да няма разноски, които да не могат да бъдат усъвършенствани ", сподели Деница Сачева от ГЕРБ на брифинг в Народното събрание след срещата. Тя добави, че двете обединения са обединени към това да не се покачват налозите.
" Имаме разграничение по това дали би трябвало да се внесе бюджет. Ние призовахме да се внесе бюджет оптимално бързо, тъй като в случай че се стигне доникъде на юни без признат бюджет, това ще сътвори обилни усложнения във финансовата система на страната ", сподели Асен Василев от Политическа партия.
По думите му, с цел да има бюджет доникъде на юни, процесът би трябвало да стартира след една-две седмици. Пет парламентарни седмици са нужни за приемането на план-сметката на страната, сподели той.
ГЕРБ е на мнение, че бюджет би трябвало да бъде импортиран от постоянно държавно управление, всички останали разновидности са " спешни благоприятни условия ".
От ГЕРБ и ПП-ДБ оповестиха, че ще изискат информация от Министерството на финансите и ще чакат среща с специалистите от отрасловото ведомство за обществените финанси.
След последните на 2 април в Народното събрание влязоха шест политически сили - ГЕРБ-СДС с 69 депутати, ПП-ДБ с 64, " Възраждане " - с 37, Движение за права и свободи - с 36, Българска социалистическа партия - с 23 и " ИТН " - с 11 народни представители.
Техни представители разискаха опциите за правене и приемане на бюджет за 2023 година Двете обединения остават разединени по въпроса за това дали и по кое време би трябвало да се внесе бюджетът.
От предходната седмица двете първи обединения организират поредност от срещи, на които търсят решение на разнообразни въпроси. Във вторник те оповестиха, че за избор на ръководител на Народното събрание и парламентарни комисии, както и законодателна стратегия. В сряда, след на Народното събрание, на което бяха определени негов ръководител и зам.-председатели, ГЕРБ и ПП-ДБ приказваха за финансовата и икономическата политика.
" Оставаме обединени към това, че еврозоната е наша обща цел, че би трябвало да има 3% бюджетен недостиг и да няма разноски, които да не могат да бъдат усъвършенствани ", сподели Деница Сачева от ГЕРБ на брифинг в Народното събрание след срещата. Тя добави, че двете обединения са обединени към това да не се покачват налозите.
" Имаме разграничение по това дали би трябвало да се внесе бюджет. Ние призовахме да се внесе бюджет оптимално бързо, тъй като в случай че се стигне доникъде на юни без признат бюджет, това ще сътвори обилни усложнения във финансовата система на страната ", сподели Асен Василев от Политическа партия.
По думите му, с цел да има бюджет доникъде на юни, процесът би трябвало да стартира след една-две седмици. Пет парламентарни седмици са нужни за приемането на план-сметката на страната, сподели той.
ГЕРБ е на мнение, че бюджет би трябвало да бъде импортиран от постоянно държавно управление, всички останали разновидности са " спешни благоприятни условия ".
От ГЕРБ и ПП-ДБ оповестиха, че ще изискат информация от Министерството на финансите и ще чакат среща с специалистите от отрасловото ведомство за обществените финанси.
След последните на 2 април в Народното събрание влязоха шест политически сили - ГЕРБ-СДС с 69 депутати, ПП-ДБ с 64, " Възраждане " - с 37, Движение за права и свободи - с 36, Българска социалистическа партия - с 23 и " ИТН " - с 11 народни представители.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ