Припомняме, че в тихата петъчна вечер на 7 март 2003

Припомняме, че в тихата петъчна вечер на 7 март 2003 година тъкмо в 19.58 ч преди 20 години край централата на най-мощната корпорация у нас MG (по-известна като „ Мултигруп ”) проечава индивидуален изстрел. Куршумът пръсва сърцето на президента й Илия Павлов. Килърът го улучва от 60 метра разстояние. Застрелян е най-богатият и авторитетен българин.

 

За Илия Павлов денят стартира всекидневно – охранителите му го вземат от резиденция „ Бистрица ”, където живее, и кортежът идва в офиса на корпорацията. Остава в централата на MG на бул. „ Г. М. Димитров ” до 19.10 ч, когато напуща кабинета си. Секретарката му предизвестява защитата, че шефът се кани да потегля.

 



По японска радиостанция началникът на екипа от телохранители предизвестява сътрудниците си на входа. По това време за сигурността на предприемача се грижат на смени два екипа от по четирима охранители. Пред централата са паркирани тъмносиво BMW и джип „ Мерцедес ” в очакване на Павлов.

 

В 19.58 ч той прекосява стъкления портал на входа. Застанал е на най-горното от трите стъпала. Вади мобилния си телефон. Държи го с лявата ръка. Набира номера на брачната половинка си Дарина, която по това време е в дома им в Съединени американски щати. В този миг проечава съдбовният изстрел.

 

„ Тичайте! ”, съумява да извика шефът на защитата. Един от гардовете се пробва да прихване Павлов. Момчетата качват простреляния предприемач в BMW и с гневна скорост потеглят към „ Пирогов ”, следва ги вторият екип с джипа.

Дрехите на Илия Павлов са пропити с кръв, когато паникьосаните охранители идват дружно с него в „ Пирогов ”. Оказва се, че той е умрял в 20.05 ч., съвсем незабавно, откакто са го качили в автомобила – единствено 7 минути след изстрела.

 

20 минути след изтезанието, край бл. 42 в кв. „ Дианабад ”, на към километър от мястото на убийството, в пламъци избухва краден „ Опел Астра ” с подправени номера.

Предполага се, че това е автомобилът, с който се е придвижвал убиецът. Оказва се, че колата е благосъстоятелност на варненска компания и е отмъкната още на 8 февруари 2003 година

 

20 години по-късно убийството остава неразкрито – убиецът не е оставил никакви улики, има единствено една ръждясала железна скоба, забита в широколистно дърво, на която евентуално е било сложено оръжието, а клоните и храстите са грижливо изрязани, с цел да има видимост към входа на постройката на MG.

 

Свидетели разказват килъра като младеж, на не повече от 30 години, с тъмна коса, без шапка, с черно яке до под кръста. Куршумът, пронизал гърдите на Павлов, е специфична направа. Пръснал е сърцето на основателя на империята „ Мултигруп ”, късчета от него раздрали и черния дроб.

 

Криминалисти считат, че е употребен патрон диаметър 7,62 мм, който не променя  траекторията си до километър и изстрелът е даден от австрийска карабина „ Щаер ”. В момента на убийството обаче по незнайни аргументи изображението на външната камера, инсталирана на стълб до ъгъла на постройката, е стопирано „ в ситуацията отпреди 15 минути ”. Виждат се двете коли на Илия Павлов, само че не и хора.

 

Смъртта на Илия Павлов поставя завършек на империята „ Мултигруп “, основана преди време персонално по концепция на Тодор Живков. Тато поръчал на тогавашния първи зам.-вътрешен министър с сектор Държавна сигурност ген.-полк. Григор Шопов да сътвори корпорацията, с цел да се опълчи на образуваните от Луканов и Дойнов задгранични компании. Живков бил гневен, че не са го уведомили за основаните в чужбина неявни сдружения.

 

Синът на Шопов – Любомир, описа приживе в изявление, че в писмо до татко му от август 1989 година някогашният Първи говорел съответно за „ Лотос ” във Виена, която се водела на името на сестрата на Андрей Луканов Мария и на която братът трансферирал 3 млн. $ капитал – голяма сума по това време, равняващи се на днешни към Щатски долар 22 милиона.

Тази версия се удостоверява и от съветника на Живков – Костадин Чакъров.  Любомир Шопов внася изясненост в картината за топлите връзки сред Луканов и Илия Павлов, траяли до абсурда им на общото заседание в Москва на небезизвестното сдружение „ Топенерджи “.

 

Според него Луканов е назначил Павлов за капиталист, само че на по-късен стадий.

В тези години обаче всичко се е случвало по линия на Държавна сигурност и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Навремето Илия Павлов е бил тясно обвързван с тоталитарните секрети служби. Баща му Павел Найденов е сътрудник, притежател на явочна квартира на Шесто ръководство на Държавна сигурност с псевдоним Славяни, ген. Петър Чергиланов, шеф на Трето ръководство на Държавна сигурност (военното контраразузнаване), е първият му тъст, а втората брачна половинка на Павлов – Дарина, също е сътрудник на Шесто ръководство и притежател на явочна квартира.

 

Тя се е подвизавала под псевдонима Антена. Неслучайно дълго време вицепрезидент на „ Мултигруп “ беше последният шеф на Шести отдел на VI ръководство на Държавна сигурност проф. Димитър Иванов.

Въпреки че е женен единствено няколко години за Тони Чергиланова,  ИлияПавлов обича да напомня връзката си с някогашния си тъст и в даже в частни диалози твърди, че задграничните му компании са свързани с българското контраразузнаване. Списъкът на някогашните чиновници и сътрудници, работещи за групировката, е прекомерно дълъг, само че Комисията по досиетата разкрива, че 8 от тях са играели водеща роля в групировката.

 

Илия Павлов е имал присъединяване в 39 компании. Бил е в управата на 24 акционерни сдружения и имал акции в още 15. Успява да натрупа солидно положение, което съгласно полското списание „ Впрост ” през 2002 година възлиза на 1,5 милиарда $. Павлов приказва за „ Мултигруп ” като за холдинг фантазия.

 

Биографията на 43-годишния някогашен герой е еманация на българския преход. Бил е член на УС на федерацията по битка, от 1994 до 1999 година е президент на ЦСКА. Завършва спортно учебно заведение и Висшия институт за физическо образование. Бил е републикански първенец по битка за юноши. През 1998 година получава американско поданство.

 

Първата си компания – кооперацията „ Мулти Арт, Павлов записва през 1988 година Тя се занимава надалеч освен с търговия с антики и предмети на изкуството. С поддръжката на Андрей Луканов, „ Мултиарт ” реализира експортно-реекспортни покупко-продажби с продукция на „ Кремиковци ”.

Става дума за изключително печеливша активност, защото металите у нас се търгуват на алегорични цени, които нямат нищо общо с тези на международните тържища. Тази активност при соца е допустима само с благословията на Политбюро и на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), тъй като браншът е от стратегическо значение и се намира напълно под руски надзор.

 

Групировката последователно се разпростира като страна в страната, което й се удава изцяло при държавното управление на проф. Любен Беров и в много по-малка степен при кабинетите на Жан Виденов и Симеон Сакскобургготски. Всъщност даже беглият взор върху битието на „ Мултигруп ” през годините дава съображение да се счита, че точно кукловодите на българския преход – Андрей Луканов, Димитър Иванов и ген. Любен Гоцев – са действителните основатели на групировката.

 

Разбира се, официализираната версия (или митология) за генезиса на „ Мултигруп “ е напълно друга. Според нея тя е основана с честния труд на един-единствен човек – Илия Павлов, неин президент от основаването й през 1991 година до гибелта му.

 

В Малта бъдещият водач на „ Мултигруп ” преди 10-ти ноември учредява компанията „ Ай Пи Ен трейдинг лимитид ”, посредством която се реализира прекупуване на подводници от „ Софморфлот “. Те се режат на скрап  и претопяват в турски металургични фабрики. Тази интервенция надали е допустима без благословията на висшето партийно и държавно управление и на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Фирмата продължава активността си и по-късно – до 1993 година тя държи казината на групировката в България и в Латинска Америка.

 

След малтийския си бизнес, посредством който Павлов натрупва първичен капитал, той  скоростно записва главните компании, които по-късно се включват в състава на групировката.

Под името „ Мултиинтернешънъл Холдинг ” на 25 юни 1990 година групировката се записва във Вадуц, Лихтенщайн. Мястото не е инцидентно определено – това е офшорна зона, съгласно чието законодателство не е нужно да се записва притежателят на компанията. Той може да бъде представляван от юрист. Малко по-късно холдингът стъпва и на родна земя.

 

„ Мултиинтернешънъл Холдинг ” и главните му дъщерни компании – „ Бартекс ”, „ Интерстийл ”, „ София Инс ”, „ Арес Делта ” и „ МИ Инженеринг ”, са регистрирани в Драгоман. Пак там на 17 май 1991 година е записана и Кредитна банка. В Българска народна банка като учредители са записани „ Мултиинтернешънъл ” с 30 млн. лв., „ Интком ” – с 15 млн. лв. и „ Бартекс ” с 5 млн. лв..

Към датата на формиране обаче компаниите учредителки имат оскъдни уставни фондове – от 50 000, 15 000 и 50 000 лв.. При това те са взаимно и верижно свързани със съучастия.

 

Илия Павлов става ръководител на управителния съвет на банката, а уставният й капитал за учредяването е получен по класическата скица – посредством заем от ДСК, неизвестно по какъв начин и от кого обезпечен.

Най-сериозната си сума – 3 милиарда лева, „ Мултигруп ” получава след съглашение със Светия синод, който влага парите си в Кредитна банка, описа преди време Пламен Николов, някогашен началник на отдел „ Стратегическо и корпоративно обмисляне ” и икономически звена на „ Мултигруп ” и парламентарен секретар на кабинета „ Виденов ”.

 

В тези години измежду юристите на Светия синод е днешната политическа хала Татяна Дончева. „ Тези 3 милиарда лева бяха дадени за ръководство, конвертирани по курс 17 лева за $, и по този начин се сътвори финансова основа за бизнесите на „ Мултигруп ”, разяснява Пламен Николов.

Според него част от парите на бизнес империята може да са пристигнали и посредством куфарчета, само че те не са били главният капитал. „ Кредитна банка “ съумява да прескочи банковата рецесия през 1996 година с поддръжка от Българска народна банка и държавната ДСК, само че оцелява едвам до 1999 година

 

Сред огромните стопански акции на групировката са цесиите за задълженията на „ Кремиковци ” и на „ Химко ” към „ Булгаргаз “, който съгласно оценките ощетяват страната с 4,5 милиарда неденоминирали лв..

 

„ Мултигруп ” навлиза мощно в ембарговата търговия с нефт за някогашна Югославия. Влаковите й композиции се охраняват от борци на ВИС-2, забърква се и в грандиозния скандал с сякаш отвлечения по Дунав петролен танкер „ Хан Кубрат ”, който транспортира гориво за Белград. В златното време на пиратските дискове индустриална линия, благосъстоятелност на швейцарска компания на „ Мултигруп ”, е конфигурирана в държавната компания дискови запаметяващи устройства в Стара Загора.

 

Всичко е по „ контракт за взаимна активност ”, при която „ Мултигруп ” дава оборудването, а дискови запаметяващи устройства обезпечава пространствата и личния състав. Бизнесът процъфтява, милиони дискове, транспортирани със самолети на „ Газпром ”, заливат Балканите и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Така се работи до 1998 година, когато България затваря всички сходни производства под директна опасност от наказания и всичко е изнесено в прилежащи страни.

 

Пиратските дискове обаче са дребна далавера спрямо инсталирането на компании на „ Мултигруп ” като формален медиатор във вноса на съветски газ. Това е моделът на въздействието на Кремъл у нас, който продължава до началото на войната на диктатора Владимир Путин против Украйна. На 23 май 1994 година е записано „ Топенерджи ” АД  – дъщерното сдружение на съветския газов монополист „ Газпром ”.

 

За ръководител на управителния съвет е определен Андрей Карлович Луканов. Тази вест провокира потрес в Българска социалистическа партия. Година по-късно делът на „ Булгаргаз ” в сдружението бива понижен на 25,1% за сметка на включването на „ Мултигруп ” посредством неговата конструкция – „ Мултигруп България Холдинг ”, която дружно с „ Овергаз Инк ” получават общо 16,5% от акциите.

 

Тайните на замогването на Павлов несъмнено в никакъв случай няма да станат ясни, само че в края на 90-те златните времена на „ Мултигруп ” завършват, когато тя губи своята политическа защита при  кабинета „ Костов ”. Фирми от групата са упрекнати в проведени схеми на контрабанда на захар. Схемата се оказа с защита на висши митничари, а десетки хиляди тонове захар по документи бяха изчезнали в митнически хранилища, измити от дъждовете.

 

Тогава излиза наяве, че „ Бартекс ” и близки до нея сдружения са внесли общо 305 914 т захар за интервала 1994–1998 година, като са погазили жестоко митническите правила. Щетите на страната от тази активност са големи и се пресмятат на стойност 52 милиарда неденоминирани лв..

 

През 1999 година фондацията на първата дама на Съединени американски щати Хилари Клинтън връща на брачната половинка на Илия Павлов подаяние заради неразбираем генезис на парите. След това в борда на „ Мултигруп ” са поканени нови мениджъри и американски лобисти, с цел да извадят компанията от черните описи. Може би Павлов се пробва да претвори програмната си публикация от  март 1995 година във в. „ Дума ”, писана от бъдещия политик Георги Кадиев по поръчка на Димитър Иванов, в която босът на „ Мултигруп ” приканва страната да даде опция на незаконните групировки да се отърсят от противозаконния си бизнес, „ така както гущерът къса опашката си ”.

 

Илия Павлов и Андрей Луканов се скарват малко преди убийството на някогашния министър председател, станало на 2 октомври 1996 година пред дома му на столичната улица „ Латинка ”. Двамата кръстосват шпаги на общо заседание на „ Топенерджи ” в Москва.

 

„ Андрей Карлович, знайте, че въпреки всичко аз карам влака ”, декларира Илия Павлов пред стъписания взор на тогавашния съветски газов император Рем Вяхариев. По знаковото дело за убийството на Луканов, Павлов е разпитван като очевидец. По подигравка на ориста това е последната обществена поява на Илия Павлов единствено ден преди да го разстрелят. На 6 март той се явява в Софийския градски съд. Съдът чете показанията му, дадени на 22 юли 1997 година, с прословутата имитация, добила известност през 90-те години. После Павлов изяснява пред съда, че се е извинил за думите си.

 

От първата година на погребението и до момента всякога в деня на разстрела по традиция пред входа на параклиса в Арабанаси, където е заровен Илия Павлов, се появява букет бели рози, за който никой не знае или не желае да каже от кого е. Хората в Арбанаси обаче са безапелационни, че цветята не са от околните на покойника и се появяват някак тайнствено през нощта или рано сутринта.

 

Шест дни след дръзкото ликвидиране на Илия Павлов, станало на 7 март 2003 година, със специфичен хеликоптер ковчегът с тленните му остатъци е откаран в Арбанаси, където Павлов е заровен. Самият предприемач малко преди гибелта си купил имота и споделил, че желае там да бъде гробът му. Вдовицата Дарина извършва желанието му.

Тя понякога се появява на гроба му, като особено идва от Италия, където живее, главно с частен аероплан.

Източник: Уикенд