Двамата братя и златните филхармонии
Приказките са за това да се описват, да им имаме вяра и да ни оставят с убеждението, че постоянно може да е по-добре, по-красиво и по-смислено. Братята музиканти Даниел и Андреас Отензамер имат своята приказка, обвързвана с сегашното на два от най-големите оркестри в света, златните „ ябълки “ – Виенската и Берлинската филхармония.
Понякога, единствено линии от биографията демонстрират, че е допустимо да превръщаш в злато всичко, до което се докосваш – с максимума от своя професионализъм, съвършена организация и позитивно отношение.
Те и двамата са кларинетисти, като Андреас е и артистичен шеф, и диригент, учил при най-хубавите – Николас Паске, Рикардо Мути, Яап ван Зведен, Йоханес Шлайфли. Първият му ангажимент със Софийската филхармония е обвързван с тъкмо тази негова роля – на диригентския пулт, а Даниел гостува като солист.
Близо 10 години братята свирят в триото The Clarinotts, дружно със своя татко Ернст Отензамер (1955-2017), който няколко десетки години е основен кларинетист на Виенската филхармония. Всеки от синовете му поема по своя път, с цел да може през днешния ден рецензията да каже за Даниел, че е един от водещите кларинетисти на нашето време. Андреас единствено през този сезон ще дирижира Токийския симфоничен оркестър, ще дебютира със симфоничния оркестър на NHK, „ Метрополитън “ (Монреал), Сеулската филхармония, Камерния оркестър на Потсдам и камерния оркестър „ Ференц Лист “.
Снимка: Даниел Димитров
Даниел и Андреас Отензамер – в едно изпълнено със смях и отлично въодушевление изявление – за семейството Отензамер, възприемат ли се братята като едно цяло, за лесните и сложните решения и за... футболните тимове в Берлинската и във Виенската филхармония. И още: Как наподобява мита за братските връзки в техния случай. Доволни ли са от пътя, който всеки от тях е извървял досега.
Уважаеми господа, първо, желая да стартира с това, че онлайн изглеждате доста по-добре, в сравнение с фотосите. Тази естествена хубост основава ли ви проблеми?
Андреас: Всъщност, това може да е доста афектиран въпрос (Смее се с глас – бел. а.). Ние сега в действителност изглеждаме зле.
Даниел: Аз просто бих дал отговор с „ Не “.
Нека да стартираме с семейството Отензамер – от кое място идва, има ли други ярки представители или просто чешити във вашия жанр?
Андреас: Баща ни беше кларинетист в оркестъра на Виенската филхармония. Това е. Дядо ни беше кмет на едно малко градче.
Даниел: Аз съм се интересувал от моето потекло, само че не доста десетилетия обратно. За мен всеки, който познавам в фамилията си, е забавен.
Снимка: Даниел Димитров
Андреас: Може би, Вие знаете нещо и в този момент ще ни кажете, че сме потомци на крале и кралици, или нещо сходно. Защо не? (Смее се – бел. а.).
Как наподобява мита за братските връзки във Вашия случай?
Андреас: (Вдига палците на двете си ръце) Това е моят отговор!
Даниел: Израснахме дружно. Имахме едно и също музикално обучение. Играехме доста футбол дружно. Бяхме в едно и също учебно заведение. За благополучие, всеки от нас, пое по собствен личен път към професионална музика – на най-високо равнище. Сега мисля, че е доста хубаво да си сътрудничим по този метод.
Понякога възприемате ли се като едно цяло, като един човек, като една персона?
Андреас: Не. Ние не сме близнаци (Смее се – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Даниел: Да. Всеки е собствен личен темперамент. Както казахме, всеки е намерил своя личен метод да прави музика на най-високо равнище и всеки има друг метод, само че едни и същи корени.
Как всеки от вас би показали музикалните качества на другия?
(И двамата се смеят с глас – бел. а.)
Даниел: О, в действителност не знам. Винаги е толкоз мъчно да се каже каквото и да било за тези неща. Защото постоянно става дума за свеждане на нещо до някакъв детайл на думата. Един детайл, който постоянно изключва другите детайли. Защото, в случай че в този момент употребя някакво прилагателно, това ще значи, че другите елементи не са такива.
Андреас: Може би, в действителност, има едно нещо, което бих могъл да кажа, само че то е като цяло, за музицирането. И това е нещо, което не може да се каже за доста хора. Има доста велики музиканти, които имат собствен репертоар или имат свои пиеси, в които знаят всеки подробност и ги свирят фантастично и това е... Как да кажа?... Малко по малко, сформират картина. Мисля, че единствено на няколко души – към които доста присъединявам брат си – имам цялостно доверие. Доверие е малко странна дума за това, само че цялостно доверие, че към всяко парче, което му попадне в ръцете, ще има стойностен музикантски метод. Извинявам се за думата, само че при него в никакъв случай няма да има глупава (Използва думата bullshit – бел. а.) интерпретация, която идва от това, че той няма визия какво свири, а ще бъде стойностна, съдържателна интерпретация, изсвирена с ентусиазъм.
Даниел, какво не знаем за Виенската филхармония?
Андрес: Че всички сте извънземни (Смее се – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Даниел: Не знаете, че има доста добър футболен тим. А аз съм вкарал най-вече голове за този футболен тим.
На каква позиция играете?
Даниел: Аз съм нападател. Нападател!
Андреас, а какво не знаем за Берлинската филхармония? Да не би и там да има футболен тим...
Андреас: Да. Не сме изключително щастливи, че той (Посочва брат си – бел. а.) не е с нас, тъй като и при нас има доста добър футболен тим. Така че мога да кажа същата история – за един доста добър футболен тим.
Имаме си даже шампионат, защото в Берлин има осем оркестъра. Осем оркестъра в един град! Луда работа! В края на годината постоянно организираме съревнование, а Берлинската филхармония постоянно печели. И знаете ли кой вкарва най-вече голове? Аз. А даже не съм нападател. Аз играя в центъра.
Някога считали ли сте, че другият е тръгнал по неверен път?
Андреас: По кой път? (Смее се – бел. а.). Видях те (Посочва брат си – бел. а.) да вървиш по улицата и ти потегли наляво, само че аз мисля, че трябваше да завиеш надясно (Смее се – бел. а.). Всъщност, това е добър въпрос. Не знам...
Снимка: Даниел Димитров
Даниел: Не, мисля, че някой от нас е взимал неверни решения... Нямам такова чувство.
Андреас: Аз също.
Това значи ли, че сте удовлетворени от пътя, който всеки от вас има досега?
Даниел: Да. Както казахме, ние следваме разнообразни пътища. Това е доста забавно, тъй като идваме от едни и същи корени. Свирим на едни и същи принадлежности, само че всичко се развива по доста друг метод. И това е много прелестно. И мисля, че всеки е благополучен по своя път. И това също е хубаво, съгласно мен.
Андреас: Ето, че освен това стичане на събитията, се отваря нова опция, и то доста хубава опция – като солисти да свирим дружно. Най-често това е камерна музика, което през последните годиние се случваше все по-рядко. Причината бе и това, че обикаляхме като трио с татко ни. Два кларинета на сцената не е чак толкоз добре. Всъщност, през последните години не сме си сътрудничили съвсем въобще. Сега се отвори тази врата, през която аз като диригент и той като солист, внезапно още веднъж можем да вършим доста неща. Така че в този аспект е доста хубаво.
Даниел, в едно изявление казвате, че любовта Ви към кларинета се е появила откакто сте слушал „ Тоска “ и по-точно солото на кларинет от минута и половина. Нещо друго вдъхновявало ли Ви е по този метод през годините?
- Ами да, постоянно е малко трагично. Това не беше единственият миг, в който взех решение, че ще стана музикант. Беше един претекст и един окуражаващ миг, в който си споделих: Да, това е нещо, което желая да върша. И това е доста хубаво.
Снимка: Даниел Димитров
Това се случва, за благополучие, много постоянно и има моменти, в които постоянно имам чувството, че това е верният път, по който съм тръгнал. Когато имам прекрасен миг в музиката, също и когато изсвирвам в операта или експортирам концерти, или каквото и да е друго. Тогава, когато усещам специфичен миг, в който съм благополучен да кажа: Добре, ето за какво потеглих по този път. Това се случва постоянно...
Андреас, казвате, че преди време доста елементарно сте взел решение да се преместите в Берлин. Сега бихте ли взел елементарно решение да го напуснете, от какво зависи? Какво би трябвало да се случи?
- Мисля, че това пренасяне в Берлин не беше решение „ да се преместиш в Берлин “. Решението бе взето, с цел да мога да подхваща това пътешестване с Берлинската филхармония. За мен преместването в града беше просто непряк резултат от това решение.
Винаги, когато имаш разбиране, което е задоволително значимо за теб, с цел да бъдеш на обещано място, тогава постоянно е доста елементарно да се преместиш там и да бъдеш там – тъй като имаш своята причина. Точно това е и отговорът. Ако имам причина да бъда на друго място, тогава ще бъда там.
Анатолий Вапиров, Иво Папазов-Ибряма, Кристиян Калоянов, Кристиян Коев, Петко Радев, Цвятко Благоев... Говорят ли Ви нещо тези имена?
(Двамата в един глас – бел. а.) Не.
Как бихте траяли изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
Андреас: О, забавно! Точно в този момент – да имам един страховит обяд (Смее се с глас – бел. а.).
Даниел: Аз съм човек, който обича децата си.
