Търговски войни или битки за световно господство
Президентът на Щатите Доналд Тръмп се развихри в търговски войни на доста фронтове - и против съдружници, и против неприятели, само че все в името на "Велика Америка ". При това - без да сортира средствата. А те варират от наказателни мита до искрено изнудване.
Белият дом обмити вноса на стомана и алуминий от Европа, от Канада, от Мексико и от всички други вносители, с което безусловно вбеси сътрудниците си. Централният конфликт обаче е сред Вашингтон и Пекин, а мизата е доста висока - дали Щатите ще запазят международното си владичество или ще позволен Китай да се трансформира в международна мощ. Затова и тази борба е най-мащабна. Тя стартира с намесата на Тръмп в частната договорка сред щатския производител на чипове Broadcom с контакти в Югоизточна Азия, отправил неприятелска оферта за покупката на локалния му противник Qualcom на сума 117 милиарда щ. $. Транзакцията бе спряна с претекст, че визира националната сигурност. После поетапно бяха наложени мита върху китайски износ за Щатите на стойност 250 милиарда щ. $, последва и взаимен отговор за американския експорт. Накрая се стигна до ареста на основния финансов шеф на китайската мултинационална компания за телекомуникационна и потребителска електроника "Хуауей текнолъджис " - Менг Ванджоу. Това пък се случи в Канада на 1 декември по искане на Щатите поради хипотетични нарушавания на американските наказания против Иран. Този акт съответства по време с оповестеното тримесечно "примирие " сред Вашингтон и Пекин, замислено като опит страните да реализират компромис в региона на търговията. Той явно отдалечава вярата за потушаване на напрежението сред двете воюващи за световно въздействие стопански системи.
Привидно в периферията на тези "сражения " попадат страните - производителки на нефт - Иран, Северна Корея и бедна Африка. Освен това политическият напън и глобите против Русия сложиха Москва по-встрани от комерсиалните маневри на Белия дом, тъй като комерсиалният продан сред двете страни е много непретенциозен.
Засега единственият фронт, където поотслабва напрежението в спора сред американците и останалия свят, е новата договорка сред Щатите, Канада и Мексико, която заменя Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА).
Америка да престане да рекетира Европейски Съюз с митата
Щатските мита против Европейския съюз, които са част от акцията на Тръмп да съживи локалния металодобив и да ограничи комерсиалния недостиг на американците с европейските сътрудници, влязоха в действие на 1 юни 2018-а. Те са в размер на 25% върху импортираната стомана в Щатите и на 10% от вноса на алуминий. Германският канцлер Ангела Меркел ги дефинира като "незаконни ", а шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде обещание ответни ограничения. Те се случиха в границите на часове след оповестяването на "войната ", а в листата на Брюксел на засегнатите артикули са включени емблематични за американците артикули като фъстъчено масло, уиски, джинси "Леви Щраус " и мотоциклети "Харли Дейвидсън ". Последните две групи са препоръчани персонално от френския президент Еманюел Макрон като мигане към американските знаци. В отговор Тръмп заплаши, че ще вкара по-високи мита за вноса на европейските коли - пряк удар главно против Германия. Носят се и клюки, че американският водач бил споделил на френския си сътрудник Макрон, че данъците ще останат в действие, до момента в който немските коли не изчезнат от американския пазар. А на желанието на Европейски Съюз да нападна законността на митата в Световната комерсиална организация Тръмп опонира, че те са в полза на националната сигурност и би трябвало да защитят отбранителната промишленост на Щатите.
Европейски Съюз е действителна мощ на арената на международната търговия - в това няма подозрение. От позиция на размера на трафика на артикули и услуги стопанството на блока е по-голямо от щатското. И в случай че всички страни - членки са единни, общността ще е мощен състезател в комерсиалната политика. Но в случая това единение още веднъж не е налице. Париж упорства за по-твърди ограничения против Вашингтон, само че в Берлин се двоумят. Което въобще не е учудващо, тъй като Щатите са най-важният търговски сътрудник на Германия и съвсем 10% от немския експорт - от коли и машини до химически артикули - всяка година отиват в Америка. С други думи, германците ще изгубят най-вече от комерсиалната война.
Първите й жертви ще бъдат производителите на стомана, на стоманени тръби и на алуминиеви листа, които ще би трябвало да качат цените. Така най-малко половината от клиентите им ще заплащат повече, тъй като в противоположен случай няма да получат мечтаното качество. А останалите ще купуват стомана в Щатите. Фирмите, които създават машинни елементи, също ще бъдат наранени, в случай че доставчиците на първични материали покачат цените поради новите мита. Това ще потисне търсенето, изключително за производителите с огромен експорт за американския пазар.
По оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз световното свръхпроизводство на стомана е в размер на 740 млн. тона. Хищническата конкуренция и ценовите войни пък са толкоз безмилостни, че даже международни сили като "Тисен Круп " не биха могли да оцелеят независимо. И мениджърите, и чиновниците на немския колос наскоро се съгласиха след мъчителни договаряния да обединят европейските си стоманени интервенции в взаимно сдружение с индийския колос от бранша "Тата ", при поделено поравно присъединяване 50:50.
Всъщност за немските компании най-голямата заплаха не е евентуалната загуба на щатски поръчки за доставката на 1.3 млн. т годишно поради 25-процентните мита на Тръмп (което е под 4% от общия немски експорт на метала), а действителната опасност Европа да бъде наводнена с още по-евтина суровина. Голяма част от международния железен остатък отива в Щатите, а изследване на Германската стоманодобивна федерация (Stahl) демонстрира, че огромно количество от тази стомана евентуално ще бъде препратено в Европа. Всъщност вносът на стоманени творби в Европейски Съюз към този момент е повишен доста - с към 14%, откогато Тръмп заплаши с наказателни мита Стария континент.
Най-сериозно е застрашен от възможната огромна комерсиална война немският авто отрасъл, който всяка година изнася близо половин милион транспортни средства в Щатите, най-много скъпи коли от вид "седан ", които от десетилетия са бодил в петата на презокеанските предприемачи и в този момент на Тръмп. И в случай че върху техния импорт бъдат въведени солени мита, те ще станат много скъпи. Именно поради това Берлин търси някаква форма на компромис с Вашингтон, в това число и да купува избрани количества американски полутечен газ, да внася соя и да спомага за реформирането на СТО.
Това кълбо от ползи и изключително арогантното държание на американците предизвика ядосан коментар на ръководителя на Комисията за интернационална търговия на Европейския парламент Бернд Ланге, оповестен на 18 декември във "Файненшъл таймс ". Според него тактиката на договаряния на Тръмп с Европейски Съюз е колкото нетактична, толкоз и отблъскваща. Последният опит на щатския водач да подкопае единството на общността е била срещата му с основните мениджъри на "Фолксваген ", "Бе Ем Ве " и "Даймлер " в Белия дом часове откакто на 4 декември Тръмп се разгласи самохвално за "човек на митата " в "Туитър ". Целта на поканата на президента е била директни договаряния за митата на вноса на коли от Германия в Щатите. В момента американците ги таксуват с 2.5%, до момента в който ставката за създадените оттатък Атлантика коли за европейския пазар е 10 %.
Ланге показва, че откакто е привиквал Европейски Съюз, Китай и други страни на масата на договарянията с митнически закани, Америка към този момент постоянно прибягва до изнудване. В Брюксел щатските емисари заплашват европейците с искрено противозаконните 25% щатски мита върху европейските коли и аварийни елементи за коли, в случай че договарящите от страна на блока и в частност еврокомисарят за търговията Сесилия Малмстрьом не се ориентират към договорка, която е по усета на Тръмп. А в централата на СТО в Женева американците предизвестяват Европейски Съюз да обмисли деликатно по-широките си ползи в региона на стопанската система, политиката и сигурността, преди да съди Щатите за нелегално въведените мита върху стоманата.
Ланге счита, че непрестанно изменящите се претенции на Тръмп отварят следващата фаза на трансатлантическите произшествия. И че преди да стартира същинските търговски договаряния с Европейски Съюз, стопанинът на Белия дом би трябвало да извърши някои условия. На първо място - неотложно да престане да заплашва блока с противозаконни мита върху създадените в Европа коли. На второ - да анулира непозволено въведените на 1 юни данъци върху стоманата. На трето - да спре да пречи на апелативната конструкция на СТО за попълване на вакантните места и да се включи съществено в разискванията на промените на организацията.
Белият дом обмити вноса на стомана и алуминий от Европа, от Канада, от Мексико и от всички други вносители, с което безусловно вбеси сътрудниците си. Централният конфликт обаче е сред Вашингтон и Пекин, а мизата е доста висока - дали Щатите ще запазят международното си владичество или ще позволен Китай да се трансформира в международна мощ. Затова и тази борба е най-мащабна. Тя стартира с намесата на Тръмп в частната договорка сред щатския производител на чипове Broadcom с контакти в Югоизточна Азия, отправил неприятелска оферта за покупката на локалния му противник Qualcom на сума 117 милиарда щ. $. Транзакцията бе спряна с претекст, че визира националната сигурност. После поетапно бяха наложени мита върху китайски износ за Щатите на стойност 250 милиарда щ. $, последва и взаимен отговор за американския експорт. Накрая се стигна до ареста на основния финансов шеф на китайската мултинационална компания за телекомуникационна и потребителска електроника "Хуауей текнолъджис " - Менг Ванджоу. Това пък се случи в Канада на 1 декември по искане на Щатите поради хипотетични нарушавания на американските наказания против Иран. Този акт съответства по време с оповестеното тримесечно "примирие " сред Вашингтон и Пекин, замислено като опит страните да реализират компромис в региона на търговията. Той явно отдалечава вярата за потушаване на напрежението сред двете воюващи за световно въздействие стопански системи.
Привидно в периферията на тези "сражения " попадат страните - производителки на нефт - Иран, Северна Корея и бедна Африка. Освен това политическият напън и глобите против Русия сложиха Москва по-встрани от комерсиалните маневри на Белия дом, тъй като комерсиалният продан сред двете страни е много непретенциозен.
Засега единственият фронт, където поотслабва напрежението в спора сред американците и останалия свят, е новата договорка сред Щатите, Канада и Мексико, която заменя Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА).
Америка да престане да рекетира Европейски Съюз с митата
Щатските мита против Европейския съюз, които са част от акцията на Тръмп да съживи локалния металодобив и да ограничи комерсиалния недостиг на американците с европейските сътрудници, влязоха в действие на 1 юни 2018-а. Те са в размер на 25% върху импортираната стомана в Щатите и на 10% от вноса на алуминий. Германският канцлер Ангела Меркел ги дефинира като "незаконни ", а шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде обещание ответни ограничения. Те се случиха в границите на часове след оповестяването на "войната ", а в листата на Брюксел на засегнатите артикули са включени емблематични за американците артикули като фъстъчено масло, уиски, джинси "Леви Щраус " и мотоциклети "Харли Дейвидсън ". Последните две групи са препоръчани персонално от френския президент Еманюел Макрон като мигане към американските знаци. В отговор Тръмп заплаши, че ще вкара по-високи мита за вноса на европейските коли - пряк удар главно против Германия. Носят се и клюки, че американският водач бил споделил на френския си сътрудник Макрон, че данъците ще останат в действие, до момента в който немските коли не изчезнат от американския пазар. А на желанието на Европейски Съюз да нападна законността на митата в Световната комерсиална организация Тръмп опонира, че те са в полза на националната сигурност и би трябвало да защитят отбранителната промишленост на Щатите.
Европейски Съюз е действителна мощ на арената на международната търговия - в това няма подозрение. От позиция на размера на трафика на артикули и услуги стопанството на блока е по-голямо от щатското. И в случай че всички страни - членки са единни, общността ще е мощен състезател в комерсиалната политика. Но в случая това единение още веднъж не е налице. Париж упорства за по-твърди ограничения против Вашингтон, само че в Берлин се двоумят. Което въобще не е учудващо, тъй като Щатите са най-важният търговски сътрудник на Германия и съвсем 10% от немския експорт - от коли и машини до химически артикули - всяка година отиват в Америка. С други думи, германците ще изгубят най-вече от комерсиалната война.
Първите й жертви ще бъдат производителите на стомана, на стоманени тръби и на алуминиеви листа, които ще би трябвало да качат цените. Така най-малко половината от клиентите им ще заплащат повече, тъй като в противоположен случай няма да получат мечтаното качество. А останалите ще купуват стомана в Щатите. Фирмите, които създават машинни елементи, също ще бъдат наранени, в случай че доставчиците на първични материали покачат цените поради новите мита. Това ще потисне търсенето, изключително за производителите с огромен експорт за американския пазар.
По оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз световното свръхпроизводство на стомана е в размер на 740 млн. тона. Хищническата конкуренция и ценовите войни пък са толкоз безмилостни, че даже международни сили като "Тисен Круп " не биха могли да оцелеят независимо. И мениджърите, и чиновниците на немския колос наскоро се съгласиха след мъчителни договаряния да обединят европейските си стоманени интервенции в взаимно сдружение с индийския колос от бранша "Тата ", при поделено поравно присъединяване 50:50.
Всъщност за немските компании най-голямата заплаха не е евентуалната загуба на щатски поръчки за доставката на 1.3 млн. т годишно поради 25-процентните мита на Тръмп (което е под 4% от общия немски експорт на метала), а действителната опасност Европа да бъде наводнена с още по-евтина суровина. Голяма част от международния железен остатък отива в Щатите, а изследване на Германската стоманодобивна федерация (Stahl) демонстрира, че огромно количество от тази стомана евентуално ще бъде препратено в Европа. Всъщност вносът на стоманени творби в Европейски Съюз към този момент е повишен доста - с към 14%, откогато Тръмп заплаши с наказателни мита Стария континент.
Най-сериозно е застрашен от възможната огромна комерсиална война немският авто отрасъл, който всяка година изнася близо половин милион транспортни средства в Щатите, най-много скъпи коли от вид "седан ", които от десетилетия са бодил в петата на презокеанските предприемачи и в този момент на Тръмп. И в случай че върху техния импорт бъдат въведени солени мита, те ще станат много скъпи. Именно поради това Берлин търси някаква форма на компромис с Вашингтон, в това число и да купува избрани количества американски полутечен газ, да внася соя и да спомага за реформирането на СТО.
Това кълбо от ползи и изключително арогантното държание на американците предизвика ядосан коментар на ръководителя на Комисията за интернационална търговия на Европейския парламент Бернд Ланге, оповестен на 18 декември във "Файненшъл таймс ". Според него тактиката на договаряния на Тръмп с Европейски Съюз е колкото нетактична, толкоз и отблъскваща. Последният опит на щатския водач да подкопае единството на общността е била срещата му с основните мениджъри на "Фолксваген ", "Бе Ем Ве " и "Даймлер " в Белия дом часове откакто на 4 декември Тръмп се разгласи самохвално за "човек на митата " в "Туитър ". Целта на поканата на президента е била директни договаряния за митата на вноса на коли от Германия в Щатите. В момента американците ги таксуват с 2.5%, до момента в който ставката за създадените оттатък Атлантика коли за европейския пазар е 10 %.
Ланге показва, че откакто е привиквал Европейски Съюз, Китай и други страни на масата на договарянията с митнически закани, Америка към този момент постоянно прибягва до изнудване. В Брюксел щатските емисари заплашват европейците с искрено противозаконните 25% щатски мита върху европейските коли и аварийни елементи за коли, в случай че договарящите от страна на блока и в частност еврокомисарят за търговията Сесилия Малмстрьом не се ориентират към договорка, която е по усета на Тръмп. А в централата на СТО в Женева американците предизвестяват Европейски Съюз да обмисли деликатно по-широките си ползи в региона на стопанската система, политиката и сигурността, преди да съди Щатите за нелегално въведените мита върху стоманата.
Ланге счита, че непрестанно изменящите се претенции на Тръмп отварят следващата фаза на трансатлантическите произшествия. И че преди да стартира същинските търговски договаряния с Европейски Съюз, стопанинът на Белия дом би трябвало да извърши някои условия. На първо място - неотложно да престане да заплашва блока с противозаконни мита върху създадените в Европа коли. На второ - да анулира непозволено въведените на 1 юни данъци върху стоманата. На трето - да спре да пречи на апелативната конструкция на СТО за попълване на вакантните места и да се включи съществено в разискванията на промените на организацията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ