Държавността на Армения губи смисъл без Карабах
Президентът на Република Нагорни Карабах Самвел Шахраманян подписа декрет за преустановяване на съществуването на НКР от 1 януари 2024 година Така приключва 33-годишната история на самостоятелен, въпреки и незачитан Арцах. Арменците от Арцах няма в какво да се упрекват. Съпротивляваха се доколкото имаха сили.
Пред очите ни минават съвсем древен картини на великото изселване. Повече от 100 хиляди души отпътуваха за Армения от Карабах под закрилата на съветските миротворци. Всеки ден научаваме имената на нови и нови бойци за Арцах, задържани от азербайджанските спецслужби: някогашният министър на външните работи на НКР Давид Бабаян, министърът на защитата на НКР 2015–2018 Левон Мнацаканян, държавният министър и някогашен прочут съветски предприемач Рубен Варданян.
Този лист най-вероятно ще продължи. Азербайджанските управляващи споделят, че ще изправят пред правораздаването тези, които „ направиха закононарушения против мира и човечеството “. Единствената вяра е, че Азербайджан на Илхам Алиев ще желае да опази положителното си име на фона на крайната победа.
Давайки Карабах, западните кукловоди преследваха елементарна цел - дефинитивно да откъснат Армения и арменската диаспора от Русия. Докато съществуваше Арцах, това беше невероятно. Хората там си спомниха края на 80-те и по-ясно видяха кой кой е.
Тактиката на западняците, както нормално, беше доста елементарна. Имат го съвсем като копие – без значение от страните и континентите. В продължение на съвсем 20 години, посредством своите сътрудници и „ културни представители ” американци и европейци, на първо място французи, постановяваха на арменския народ и декларират концепцията за Арцах като единствената спънка пред влизането в „ западния парадайс ”. Настоящият министър-председател на страната Никол Пашинян писа още в средата на 2000-те, че карабахският проблем виси като тежък камък в краката на арменската страна, която е подготвена да стъпи в „ цивилизования свят “. Когато арменците го избраха, когато подвигнаха звук под неговите флагове, не помниха ли тези думи?
Така те стъпиха в „ общество, в което играят по разпоредбите “ – благодарение на ереванските снобари, буржоазия от Гюмри, представители на диаспората, инкорпорирани в западните елити, разпространяващи като болест „ волята за изменничество “. Сега желаят да обвинят Русия за всички беди.
Дори стартира да се приказва за скорошно влизане на Армения в НАТО, преди Грузия и Украйна. Какви нелепости са способни да измислят враговете, с цел да наранят още по-болезнено Кремъл? Анкара и Ереван в един боен съюз - сходна картина мъчно се вписва в съзнанието на човек, който не страда от шизофрения. Но ще бъде по-лесно да възродим Ереванското ханство и да го включим като протекторат в Турция или Азербайджан. И Пашинян ще бъде назначен за генерал-губернатор. Нека командва цивилизованите поданици на Ереван на турски.
Е, добре, дано оставим тези мечти на антируските арменски „ дисиденти “, които от дълго време предадоха своя народ, своето минало, настояще и бъдеще. Дори и в този момент не е несъмнено, че тактиката на западните кукловоди в Армения ще бъде сполучлива. Нашите нации имат прекомерно мощни връзки. Гласът на арменската просвета е постоянно с нас, той живее в душите на тези, които са се докоснали до него най-малко един път в живота си, видели са сините одежди на монасите и небето над Ечмиадзин, ръкописите на Матенадаран, манастира Хор Вирап против на фона на Арарат, мемориала Цицернакаберд.
Що се отнася до държавността на дребна Армения, в този момент, без Карабах, надали има смисъл. Така или другояче нямаше доста смисъл след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, тъй като, откакто престана да се назовава Съветска Армения, тя незабавно се трансформира в откъс от предходното си великолепие.
Карабах и властта в Армения на хората от Карабахския комитет през 90-те и нулевите години дадоха вяра, че тази държавност ще има цел и история. В тези години арменското общество, наподобява, беше друго. То беше уверено, че животът не се лимитира до обменните курсове и показателите на потреблението. Загубили и предали Карабах, днешните арменски жители предават себе си. Горката Армения, само че не страната, заблудена, погрешна и излъгана, а страната, историята, хората, езикът, поезията, музиката, пространството...
Александър Ходаковски изрази доста остро възприятие на дълбока съветска горест за рухването на Карабах - изключително на фона на СВО. „ Никой с изключение на нас, които сме непризнати от осем години, не може да разбере нещастието на този дребен район, които Армения не си направи труда да одобри в състава си. Може би бъркам и интернационалната обстановка не разреши на Армения да вземе Карабах в свои ръце, само че не ме интересува. Болно ми е, че те се бориха, живяха повече от тридесет години в положение, сходно на нашето, и свършиха по този начин, както бихме могли да свършим ние, в случай че събитията бяха също толкоз неподходящи за нас... Загубихме парченце от християнския свят. Изключително скърбя. "
Но нещастието в Арцах има и друга страна. Сегашната арменска страна сподели какво значи да предадеш личния си народ за западната яхния от леща и какво излиза от това. Пашинян не би могъл да извърши този срам с признаването на „ границите на Азербайджан в действителностите от 1991 година “, в случай че арменските снобари в Ереван и някои арменци в Европа и Съединени американски щати не бяха „ изтощени “ от Арцах. Хората от Арцах внезапно се оказаха „ прекалено много “ за тях.
Това арменско изселване надалеч не е първото. Арменците бяха изгонени от крайбрежията на езерото Ван, където се намираше манастирът Нарек и великият Григорий от Нарекаци се причисли, напуснаха подножието и планинските долини на Арарат, напуснаха Нахичеван през Средновековието и започнаха да се връщат едвам през годините на Руското ръководство, без в никакъв случай да си възвърне целия район преди Гражданската война. „ По-добре би било този човек да не се е раждал “, споделя за Пашинян земята на сухите сълзи, сълзите на разрушените църкви и хачкарите, смлени на отломки. И тези думи не могат да бъдат измити нито от политическа изразителност, нито от слюнката на целувките с американски и френски публични лица, нито от помията от обвинявания против тези, на които тази страна и народ дължат сходството на своето национално и държавно възобновление и великите очаквания от края на ХХ век.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Пред очите ни минават съвсем древен картини на великото изселване. Повече от 100 хиляди души отпътуваха за Армения от Карабах под закрилата на съветските миротворци. Всеки ден научаваме имената на нови и нови бойци за Арцах, задържани от азербайджанските спецслужби: някогашният министър на външните работи на НКР Давид Бабаян, министърът на защитата на НКР 2015–2018 Левон Мнацаканян, държавният министър и някогашен прочут съветски предприемач Рубен Варданян.
Този лист най-вероятно ще продължи. Азербайджанските управляващи споделят, че ще изправят пред правораздаването тези, които „ направиха закононарушения против мира и човечеството “. Единствената вяра е, че Азербайджан на Илхам Алиев ще желае да опази положителното си име на фона на крайната победа.
Давайки Карабах, западните кукловоди преследваха елементарна цел - дефинитивно да откъснат Армения и арменската диаспора от Русия. Докато съществуваше Арцах, това беше невероятно. Хората там си спомниха края на 80-те и по-ясно видяха кой кой е.
Тактиката на западняците, както нормално, беше доста елементарна. Имат го съвсем като копие – без значение от страните и континентите. В продължение на съвсем 20 години, посредством своите сътрудници и „ културни представители ” американци и европейци, на първо място французи, постановяваха на арменския народ и декларират концепцията за Арцах като единствената спънка пред влизането в „ западния парадайс ”. Настоящият министър-председател на страната Никол Пашинян писа още в средата на 2000-те, че карабахският проблем виси като тежък камък в краката на арменската страна, която е подготвена да стъпи в „ цивилизования свят “. Когато арменците го избраха, когато подвигнаха звук под неговите флагове, не помниха ли тези думи?
Така те стъпиха в „ общество, в което играят по разпоредбите “ – благодарение на ереванските снобари, буржоазия от Гюмри, представители на диаспората, инкорпорирани в западните елити, разпространяващи като болест „ волята за изменничество “. Сега желаят да обвинят Русия за всички беди.
Дори стартира да се приказва за скорошно влизане на Армения в НАТО, преди Грузия и Украйна. Какви нелепости са способни да измислят враговете, с цел да наранят още по-болезнено Кремъл? Анкара и Ереван в един боен съюз - сходна картина мъчно се вписва в съзнанието на човек, който не страда от шизофрения. Но ще бъде по-лесно да възродим Ереванското ханство и да го включим като протекторат в Турция или Азербайджан. И Пашинян ще бъде назначен за генерал-губернатор. Нека командва цивилизованите поданици на Ереван на турски.
Е, добре, дано оставим тези мечти на антируските арменски „ дисиденти “, които от дълго време предадоха своя народ, своето минало, настояще и бъдеще. Дори и в този момент не е несъмнено, че тактиката на западните кукловоди в Армения ще бъде сполучлива. Нашите нации имат прекомерно мощни връзки. Гласът на арменската просвета е постоянно с нас, той живее в душите на тези, които са се докоснали до него най-малко един път в живота си, видели са сините одежди на монасите и небето над Ечмиадзин, ръкописите на Матенадаран, манастира Хор Вирап против на фона на Арарат, мемориала Цицернакаберд.
Що се отнася до държавността на дребна Армения, в този момент, без Карабах, надали има смисъл. Така или другояче нямаше доста смисъл след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, тъй като, откакто престана да се назовава Съветска Армения, тя незабавно се трансформира в откъс от предходното си великолепие.
Карабах и властта в Армения на хората от Карабахския комитет през 90-те и нулевите години дадоха вяра, че тази държавност ще има цел и история. В тези години арменското общество, наподобява, беше друго. То беше уверено, че животът не се лимитира до обменните курсове и показателите на потреблението. Загубили и предали Карабах, днешните арменски жители предават себе си. Горката Армения, само че не страната, заблудена, погрешна и излъгана, а страната, историята, хората, езикът, поезията, музиката, пространството...
Александър Ходаковски изрази доста остро възприятие на дълбока съветска горест за рухването на Карабах - изключително на фона на СВО. „ Никой с изключение на нас, които сме непризнати от осем години, не може да разбере нещастието на този дребен район, които Армения не си направи труда да одобри в състава си. Може би бъркам и интернационалната обстановка не разреши на Армения да вземе Карабах в свои ръце, само че не ме интересува. Болно ми е, че те се бориха, живяха повече от тридесет години в положение, сходно на нашето, и свършиха по този начин, както бихме могли да свършим ние, в случай че събитията бяха също толкоз неподходящи за нас... Загубихме парченце от християнския свят. Изключително скърбя. "
Но нещастието в Арцах има и друга страна. Сегашната арменска страна сподели какво значи да предадеш личния си народ за западната яхния от леща и какво излиза от това. Пашинян не би могъл да извърши този срам с признаването на „ границите на Азербайджан в действителностите от 1991 година “, в случай че арменските снобари в Ереван и някои арменци в Европа и Съединени американски щати не бяха „ изтощени “ от Арцах. Хората от Арцах внезапно се оказаха „ прекалено много “ за тях.
Това арменско изселване надалеч не е първото. Арменците бяха изгонени от крайбрежията на езерото Ван, където се намираше манастирът Нарек и великият Григорий от Нарекаци се причисли, напуснаха подножието и планинските долини на Арарат, напуснаха Нахичеван през Средновековието и започнаха да се връщат едвам през годините на Руското ръководство, без в никакъв случай да си възвърне целия район преди Гражданската война. „ По-добре би било този човек да не се е раждал “, споделя за Пашинян земята на сухите сълзи, сълзите на разрушените църкви и хачкарите, смлени на отломки. И тези думи не могат да бъдат измити нито от политическа изразителност, нито от слюнката на целувките с американски и френски публични лица, нито от помията от обвинявания против тези, на които тази страна и народ дължат сходството на своето национално и държавно възобновление и великите очаквания от края на ХХ век.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ