За жертвата на един благороден човек към брат му
През XV век в малко селце покрай Нюрнберг живеело оскъдно семейство, което имало 18 деца. Осемнадесет! За да изхрани това голямо семейство, бащата, който бил със златни ръце, се трудел по 18 часа на денонощие. Работел в едно бижутерско ателие, само че вършел и всякаква друга работа против възнаграждение.
Въпреки безнадеждното положение на семейството, две от децата си имали фантазия. Искали да развиват гениите си в областта на изкуствата, само че знаели, че татко им няма пари да ги прати да учат в Академията в Нюрнберг. След дълги среднощни диспути двете момчета сключили съглашение. Решили да хвърлят ези-тура. Който загуби – ще иде да работи в мините и ще заплати образованието на брат си. А след това, когато приключи курсовете, с продажбата на творбите си (или в случай че се постанова – с тежък физически труд) ще заплаща за образованието на брата, който до тогава е бил в мините. Хвърлили монета в неделя сутринта, след църковната работа.
Албрехт Дюрер спечелил и тръгнал за Нюрнберг. Алберт четири години работил непосилен в мините и плащал учението на брат си, който към този момент бил сензация в Академията. Гравюрите и картините на Албрехт превъзхождали творбите на доста от преподавателите. Към края на следването си към този момент печелел положителни суми.
Когато младият художник се върнал в селото си, фамилията му провело празничен обяд на поляната, с цел да отпразнуват триумфалното завръщане. След доста смях и песни Албрехт вдигнал тост за обичания си брат и споделил: „ Сега, скъпи мой благословени братко Алберт, пристигна твоят ред. Можеш да тръгваш за Нюрнберг да догониш фантазията си, а аз ще се грижа за теб “.
Всички се обърнали към Алберт. По бледото му лице се стичали сълзи, той хлипал и повтарял: „ Не...не...не...не “. Изтрил сълзите си, вгледал се в лицата на най-любимите си към масата и меко промълвил: „ Не, братко. Вече не мога да ида в Нюрнберг. Твърде късно е за мен. Я погледни какво се случи с ръцете ми за четири години в мините... Костите на всеки пръст са чупени най-малко по един път, имам артрит на дясната ръка, даже не мога да държа чашата с вино по време на тоста, а какво остава да върша линии върху пергамент и платно с молив или четка. Не, братко, за мен е към този момент късно “.
От тогава са минали над 450 години. Шедьоврите на Дюрер са във всеки популярен музей в света. Всеки познава най-малко една картина на великия занаятчия. Веднъж, с цел да отдаде респект и почитание на брат си, художникът нарисувал захабените ръце на брат си, ориентирани към небето. Нарекъл картината си „ Ръце ". Но хората, които видели този шедьовър и отворили сърцата си за него, избират да назовават тази картина „ Ръцете на молещия се “...
Въпреки безнадеждното положение на семейството, две от децата си имали фантазия. Искали да развиват гениите си в областта на изкуствата, само че знаели, че татко им няма пари да ги прати да учат в Академията в Нюрнберг. След дълги среднощни диспути двете момчета сключили съглашение. Решили да хвърлят ези-тура. Който загуби – ще иде да работи в мините и ще заплати образованието на брат си. А след това, когато приключи курсовете, с продажбата на творбите си (или в случай че се постанова – с тежък физически труд) ще заплаща за образованието на брата, който до тогава е бил в мините. Хвърлили монета в неделя сутринта, след църковната работа.
Албрехт Дюрер спечелил и тръгнал за Нюрнберг. Алберт четири години работил непосилен в мините и плащал учението на брат си, който към този момент бил сензация в Академията. Гравюрите и картините на Албрехт превъзхождали творбите на доста от преподавателите. Към края на следването си към този момент печелел положителни суми.
Когато младият художник се върнал в селото си, фамилията му провело празничен обяд на поляната, с цел да отпразнуват триумфалното завръщане. След доста смях и песни Албрехт вдигнал тост за обичания си брат и споделил: „ Сега, скъпи мой благословени братко Алберт, пристигна твоят ред. Можеш да тръгваш за Нюрнберг да догониш фантазията си, а аз ще се грижа за теб “.
Всички се обърнали към Алберт. По бледото му лице се стичали сълзи, той хлипал и повтарял: „ Не...не...не...не “. Изтрил сълзите си, вгледал се в лицата на най-любимите си към масата и меко промълвил: „ Не, братко. Вече не мога да ида в Нюрнберг. Твърде късно е за мен. Я погледни какво се случи с ръцете ми за четири години в мините... Костите на всеки пръст са чупени най-малко по един път, имам артрит на дясната ръка, даже не мога да държа чашата с вино по време на тоста, а какво остава да върша линии върху пергамент и платно с молив или четка. Не, братко, за мен е към този момент късно “.
От тогава са минали над 450 години. Шедьоврите на Дюрер са във всеки популярен музей в света. Всеки познава най-малко една картина на великия занаятчия. Веднъж, с цел да отдаде респект и почитание на брат си, художникът нарисувал захабените ръце на брат си, ориентирани към небето. Нарекъл картината си „ Ръце ". Но хората, които видели този шедьовър и отворили сърцата си за него, избират да назовават тази картина „ Ръцете на молещия се “...
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ