През последните сто години ние живеем с мисълта, че бактериите

През последните 100 години ние живеем с мисълта, че бактериите са неприятни и би трябвало да се пазим от тях. Чрез хигиена се опитваме да предпазим себе си и околните си. Използваме разнообразни дезинфектанти, антибактериални препарати, прекарваме времето си на закрито и пием антибиотици всякога, когато се почувстваме зле.

През последните десетилетия обаче науката открива, че прекомерно стерилната среда ни прави по-уязвими, а не по-устойчиви на заболявания. Знаем, че децата би трябвало да влизат в контакт с бактерии, с цел да изградят мощна имунна система. Най-опасна за нас е неналичието на потребни бактерии - коменсали и мутуалисти в микробиома ни, които вземат участие във фината регулация на имунната система.

Учените от Калифорнийския механически университет открили, че седем-осем кратното повишаване на автоимунните болести е обвързвано с неналичието на положителни микроби в червата ни. Войната с микробите е довела до нарушение на разнообразието на микробиома. Поддържаме прекомерна непорочност, храним се със мощно модифицирани, неекологични храни, живеем под голям стрес и прекаляваме с използването на медикаменти.

За да поддържаме разнообразието от потребни микроорганизми в нас, е значимо да възстановим контакта си с природата и околната среда. Да не се опасяваме да се изцапаме в всекидневието.

Преди 150 години Пастьор основава своята доктрина, съгласно която невидими бацили и вируси са причинители на заболяванията. Дотогава не се е знаело, че поддържането на непорочност може да избави човешки живот. По това време изискванията за живот в градовете са били много нехигиенични.

Мерките за непорочност, които имаме през днешния ден са значими като миенето на ръцете, стерилизацията в болничните заведения и други Но други са непотребни и са резултат от параноята от микробите като да вземем за пример миенето на съдовете в съдомиялна. Шведско изследване демонстрира, че миенето на съдовете на ръка понижава риска от екзема, астма, сенна хрема при децата в съпоставяне със дезинфекцията на чиниите в съдомиялна.

Антоан Бешан, който е бил съвременник на Луи Пастьор, е имал друго виждане за микробите. Според него повода за болесттите се крие в нарушавания баланс сред положителните и неприятните бактерии. Ако има подобен баланс патогените не могат да се развиват. В последна сметка неговата доктрина се оказва вярна.

В началото на предишния век, когато ограниченията за хигиена в градовете не са съществували и е имало инфекциозни животозастрашаващи заболявания, е разбираемо, че хората са се страхували от микробите.

Свързани публикации.. Пробиотици – типове и изгоди за здравето 0 Да укрепим стомаха и панкреаса през есента 0 Защо дамите боледуват толкоз постоянно? 1

Днес обаче вманиачаването по отбягване на мръсотията е стигнало крайности. Нашето предпочитание да имаме чист дом, да ядем чиста храна и да съблюдаваме персонална хигиена е обикновено. Но унищожаването на всички микроорганизми не е вярно решение. Днес имаме потребност от повече микроби, а не от по-малко.

Контактът с потребни микроби ще усъвършенства салдото в червата ни, като по този начин ще се понижат рисковите варианти и лигавицата на червата ще е предпазена. Тези потребни бактерии освен ни пазят от нездравословните, само че и приготвят имунната ни система да реагира съответно.

До преди няколко генерации беше обикновено всяко семейство да има двор със зеленчукова градина и да е в непрестанен контакт със земята и почвата. Днес това не е по този начин и живеем доста по-изолирано в градовете, в жилища без да имаме допир със земята.

Децата също по този начин не се оставят да се изцапат както едно време. Това се дължи на манията за непорочност и потреблението на дезинфектиращи гелове и антибактериални кърпички. Вместо да играят на открито, доста деца стоят пред екрана у дома.

Вече сме надалеч от живота в естетика с дневния и сезонния цикъл, с контакта с почвата и земята. От това страда и нашият микробиом. Добрите бактерии изобилстват в природата. Контактът с почвата и микроорганизми от земята, от храната, от животните е потребен за нашето здраве.

За да възстановите салдото на потребни микроорганизми е значимо да:



Консумирайте храни богати на пробиотици като кефир, кисело мляко, кисело зеле, ферментирали питиета и зеленчуци. Смята се, че една от аргументите за алергия към млякото и нетърпимост към лактоза е, че пастьоризирането убива потребните пробиотици и ензими. Има данни, че потреблението на сурови или ферментирали млечни артикули е с по-добра търпимост.

Приемайте недопечен мед и пчелен прашец. Сезонните алергии са резултат и от това, че не се прекарва задоволително време навън в контакт с цветния прашец. Суровият мед и пчелен прашец могат да понижат възпалението и да подобрят имунната функционалност,

да укрепят черния дроб. Проучване демонстрира, че при 94% от пациентите изчезват признаците на алергия, откакто са приемали пчелен прашец. Така се основава естествено ваксиниране от микробите в меда и прашеца в червата, като се оказва помощ на имунната система да се приспособява към околната среда. Важно да се употребява локален мед целогодишно и в сезона на алергиите е по-малко евентуално да има признаци.

Вземете си домакински любим. Присъствието на домакински любим укрепва имунитета и може да понижи алергиите при децата. Изследване демонстрира, че алергиите се намаляват до 50%. Това е по този начин тъй като животното придвижва у дома разнообразни микроби, които децата дишат или одобряват посредством кожата.

Плувайте в естествени водоизточници. Освен изгодата от солената вода, в морето има и доста потребни микроорганизми и бактериофаги.

Ходете боси. Контактът със земната повърхнина на тревата, пясъка оказва помощ да поддържаме връзка с милиарди микроорганизми. Ходенето боси ни „ заземява “ посредством негативните заряди на земята. Обмяната на електрически заряди контролира биологичния ни часовник и циркаден темп и понижава равнището на кортизола – хормона на напрежението.

Поемайте микродози нечистотия. Почвените микроорганизми са потребни освен за растенията, само че и за хората. Проучванията демонстрират изгоди при алергии, автоимунни заболявания, сопнато черво, колит, стомашно-чревни проблеми, инфекции и други Можем да ги набавим посредством консумация на храна от градината, която съдържа малко количество почва, посредством пробиотици с добавени почвени микроби, посредством добавки като шилажит (мумио) и други