През последните седмици десетки държави и лидери поискаха от Израел,

През последните седмици десетки страни и водачи желаеха от Израел, директно, непряко и посредством Организация на обединените нации, краткотрайно да приключи нападенията против Газа. Молбите бяха пренебрегнати или отхвърлени; договарянията на Организация на обединените нации се удавиха в механически детайлности и семантика.

В изненадващо известие в четвъртък Белият дом съобщи, че Израел ще разреши „ лимитирани паузи “ във военните си интервенции „ по филантропични аргументи “. Нищо не се е случило до момента, само че обещанието си е заричане.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Снимки: Пропалестински стачкуващи блокират военни снабдители в Обединеното кралство, Съединени американски щати < /h3> В отбрана на интернационалното право Здравни центрове в Северна Газа под блокада в „ ден на война против лечебни заведения “ Противопоставянето на марша за Деня на примирието за Газа е знак за моралната рецесия в Обединеното кралство end от списък

В същото време държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен сподели, че Газа не би трябвало да бъде окупирана още веднъж от Израел и че палестинците, които са избягали от град Газа, би трябвало да имат право да се върнат.

Всичко това, макар че Съединени американски щати ускориха военното си наличие в района с две бойни групи самолетоносачи, ситуирани в Средиземно море и Индийския океан, и спомагателни въздушни и сухопътни сили, укрепващи другарски бази в целия район. Някои от 3400-те американски бойци в Ирак и Сирия все пак са били подложени на изолирани и непрецизни ракетни и безпилотни офанзиви, явно от разнообразни поддържавни въоръжени групи. Съединени американски щати също избързаха с солидни въздушни и морски доставки на оръжия и муниции за Израел.

И по този начин, какво в действителност се случва?

Израел е обичайният, най-силен и обезпечен американски стратегически сътрудник в Близкия изток и е малко евентуално, каквито и да са разликите сред техните администрации, тази позиция в миналото да се промени. Но Съединени американски щати се нуждаят и от своите арабски стратегически сътрудници.

При вземането на решения по отношение на своите политики и тактики за Близкия изток Вашингтон би трябвало да вземе поради доста фактори. Те включват, наред с други неща, районната и световната сигурност, връзките с Иран, сигурността и цената на доставките на нефт и газ, свободата и сигурността на интернационалните морски пътища и ограничението на въздействието на Русия и Китай. Това е комплицирана композиция даже в най-хубавите времена.

Когато политиките се формулират и ползват от дилетанти, ръководени от пристрастията на персоналните си склонности, това постоянно скапва години твърдоглав труд. Такъв беше казусът през четирите пагубни години на ексцентричния метод на администрацията на Тръмп към Близкия изток. Основният „ специалист “ на президента беше тогавашният му 37-годишен шурей. Предложеният от него „ кротичък проект “ беше храна за израелските ястреби, само че изуми и разгневи палестинците.

Като се отдръпнем от настоящите проблеми, свързани с Газа, явно е, че множеството американски проблеми в Близкия изток произтичат от две съществени аргументи: краят на двуполюсния свят и връзките на Вашингтон с Иран.

В продължение на 50 години след Втората международна война разделянето сред доминирания от Америка Запад и източния комунизъм, воден от Съветския съюз, насочваше политическата честност.

В Близкия изток Израел беше в американския лагер, както и Саудитска Арабия, Кувейт и страните от Персийския залив; Сирия, Египет, Ирак и Либия бяха на руска страна. Убеждаването на Египет да промени своята честност от Изтока към Запада и да подпише мирното съглашение с Израел през 1978 година беше една от главните стратегически победи на Вашингтон в Близкия изток по време на Студената война.

По време на ръководството на шаха Иран евентуално имаше най-проамериканския режим от Средиземноморието до Тихия океан, само че това уравнение се прекатурна след Ислямската гражданска война от 1979 година За една нощ Съединени американски щати станаха най-големият зложелател на Иран. < /p>

В най-хубавите обичаи на прагматичната външна политика, Съединени американски щати насърчиха и помогнаха на Ирак на Саддам Хюсеин да нахлуе в по-големия си комшия Иран. Войната, която продължи съвсем 10 години, на процедура беше, в случай че не и непосредствено, прокси война на Съединени американски щати против Иран. Съединени американски щати водят още една прокси война посредством муджахидините против Афганистан, следен от Съветския съюз.

Докато Студената война постоянно беше тежка и несправедлива във връзка с ползите на обособените дребни участващи страни, двуполюсната стратегическа парадигма имаше своите преимущества: и двамата огромни бранители се погрижиха да не разрешат на локалните проблеми да избухнат в огромни войни, нормално с триумф. < /p>

Когато комунизмът се съобщи, Западът си разреши да разгласи „ края на историята “, вярвайки, че е спечелил огромната си стратегическа борба един път вечно и че бъдещите борби ще бъдат дребни и елементарно контролируеми. Каква неточност.

За по-малко от десетилетие Съединени американски щати разрешиха своя районен контрол и взор върху евентуални проблематични точки да изчезнат.

С доста отслабени аналитични качества, Съединените щати невежо, надменно и прекомерно самонадеяно се оставиха да бъдат въведени в три поредни войни, които приключиха с неуместни неуспехи за Вашингтон.

След години на затъване в Ирак, Съединени американски щати небрежно се изтеглиха, когато схванаха, че продължаването им там коства прекалено много в живота на бойците, парите и изключително репутацията им в Близкия изток и ислямските страни. По сходен метод се изтегли от Афганистан десетилетие по-късно.

Вашингтон повтори грешката, която направи в Ирак, като се включи във войната в Сирия, макар че този път не нахлу намерено. Подкрепата му за антиправителствени фракции в последна сметка оказа помощ на проиранските въоръжени групировки да придобият въздействие и мощ от всички фракции. Сирия също циментира връзките си с Москва. Крайният резултат: Иран популяризира районното си въздействие, а Съединени американски щати не съумяха да го спрат.

Други районни спорове също демонстрираха границите на силата и въздействието на Съединени американски щати – без значение дали в неуспеха им да спрат войната сред Саудитска Арабия и хусите в Йемен или да сложат завършек на безизходицата в Либия.

Тогава е разбираемо, че в годината преди изборите през 2024 година Байдън желае да наподобява деен в района с по-балансиран метод, ориентиран към демонстриране, че Съединени американски щати към момента имат способността да посредничат за мир.

Ако това значи да се упоменат някои неща, които израелският министър председател Бенямин Нетаняху и неговият твърдолинейни кабинет не желаят да чуят – камо ли да извърнат внимание – по този начин да бъде.

Източник: Ал Джазира