10 вълнуващи книги, с които да стоплите душата си в студената зима
През последните месеци в каталога на издателство „ Колибри “ се появиха редица заглавия, които читателите чакаха доста дълго време.
Наближава месецът, в който си подаряваме дарове и изненадваме околните си. Разбира се, положителното четиво е измежду желаните наслади под елхата и през днешния ден ви предлагаме лист с 10 вълнуващи книги, с които да стоплите душата си в студената зима.
1. „ Живот до безкрайност “
Фредерик Бегбеде
Нека сме наясно – не ненавиждам смъртта; ненавиждам моята гибел. Ако по-голямата част от хората одобряват нейната наложителност, то това си е техен проблем. Лично аз нямам никакъв интерес да загивам. И даже ще кажа освен това: гибелта няма да ме споходи. Тук описвам какво започнах, с цел да не пукна неуместно, както всички останали. И дума не можеше да става да умра, без да отвръщам.
И Фредерик Бегбеде реагира. Навършил е 50 години, сполетяла го е рецесията на междинната възраст, доста негови другари са си отишли не в точния момент и най-много – заречен е на дребната си щерка да не умира. В този съвсем автобиографичен разказ добре познатият у нас френски публицист споделя с подигравка и самоирония за опитите си (истински? фикционални?) да реализира величие, с вяра и уплах за трансхуманизма и „ надграждането “ на индивида, с любов и деликатност за фамилията си. И привежда за свое опрощение листата на аргументите си да желае да живее.
Като да вземем за пример: „ 25. Мъркането на котка пред пращящия огън в камина и 26. Мъркането на огън в камина пред пращяща котка (по-рядко) “. Споделяйки убеждението на Уди Алън, че „ Докато е смъртен, човек в никакъв случай няма да се усеща спокоен “, Бегбеде потегля на странствуване от лаборатория на лаборатория и от професор на професор, с една единствена цел – да стане постчовек.
2. „ Корабът с алените платна “
Александър Грин
„ Корабът с алените платна “ е повест приказка, която Александър Грин написва в интервала 1916 – 1922 година. Това е трогателната история на дребната Асол, която изгубва майка си още като бебе. Баща й – морякът Лонгрен, необщителен човек, недолюбван от съселяните си – я отглежда напълно самичък. Той изоставя плаването и стартира да прави играчки – дребни модели на лодки, катери, еднопалубни и двупалубни платноходки, крайцери, параходи, които продава, с цел да устоя момиченцето и себе си.
Един ден, до момента в който отива към близкия град, с цел да занесе там играчките за обмен, Асол среща в гората дъртак – той й предсказва, че когато порасне, за нея ще пристигна принц с транспортен съд с алени платна…
„ Корабът с алените платна “ е повест за непоколебимата религия в фантазиите, за убеждението, че всеки може да сътвори знамение за близък си, за възвишения идеал, че положителното побеждава и вярата в това трансформира невъзможното във допустимо. Повестта е в основата на няколко екранизации и мюзикъли.
Има чудеса – усмивка, забавление, амнистия, в точния момент казана нужна дума. Да владееш това, значи да владееш всичко!
Ако любовта е велика, всички би трябвало да мълчат.
Ние би трябвало да имаме вяра в това, което обичаме – няма по-висше доказателство за любовта. Немислимо е да сложим граница там, където приключва предчувствието и стартира същинската обич.
3. „ Гала-Дали “
Кармен Доминго
Елена Дмитриевна Дяконова, известна на света с името Гала. Неустоимата рускиня, останала в аналите на сюрреализма като муза на трима бележити създатели, притежаваща неоспоримата заложба да открива гении и да ги подтиква да разцъфнат в цялостния си искра. Девойката, на която една циганка в Москва предсказва: „ Няма да си ти, ще бъдеш постоянно другият. Мъжете са неприятни спътници за дамите победителки… помни, само ти би могла да окажеш помощ на себе си, като направиш по този начин, че те да побеждават посредством теб “.
Гала не е просто извор на ентусиазъм, подтик за съзидание и безмълвна сянка. Опиянена от свободата и плътската приятност, от езотериката и парите, обичана до лудост от сътрудниците си и недолюбвана от обкръжението им, тя неистово се бори да наложи своя образ и глас в мъжкия свят, в който ролята на дамата се свързва най-много със съпружеска честност и безрезервно майчинство. И го реализира, тъй като е Гала и за нея силата на женствеността не значи да се облегне на мъжка ръка. А геният Салвадор Дали е нейното „ най-сложно създание “, както сама го назовава.
Кармен Доминго рисува психически меродавен портрет на един увековечен съюз, запечатан в неподражаеми картини с подписа Гала-Дали.
4. „ В лунната стая “
Валери Петров
Книжката е част от специфичната поредност Валери Петров за деца . Изданието е първокласно, с твърди корици и илюстрации на Росица Ралева. Идеалният подарък за дребни и огромни!
– По стените бели
ний плетем дантели
и тъчем гоблени,
от сребро облени.
***
– Но защото по наште фигури
това вероятно не проличава,
то дано всички бъдат сигурни,
че ние лунни сме лъчи!
5. „ Рядък модел “
Том Ханкс
„ Рядък модел “ е алманах от 17 чудесни описа на двукратния притежател на „ Оскар “ Том Ханкс, доказателство, че геният му на повествовател се равнява на актьорския. От посвещението излиза наяве, че насърчението за писане е пристигнало от Нора Ефрон, с която той си сътрудничи в сантименталната комедия от 1993 година „ Безсъници в Сиатъл “. Обединяваща нишка в сборника са пишещите машини. Ханкс е буен колекционер и има над 150, само че не е написал разказите си на тях.
При все огромното многообразие от тематики и герои, общото е възприятието за комизъм, носталгия по простотата в живота – освен във връзка с предметите на бита, само че и на откровените, ясни връзки сред хората. Очарователната атмосфера, която обгръща читателя във всеки роман, едва ли може да се припише на шанса на начинаещия. Тя е плод на един доста образован и бдителен разум, на сърдечна, открита и сензитивна душа.
„ Първочествена прозаичност. Както можеше да се чака. “
Ню Йорк Таймс
6. „ Как се пътува със сьомга “
Умберто Еко
В продължение на години италианският белетрист, есеист, мъдрец и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „ Бустина ди Минерва “ във вестник „ Еспресо “. Всяка седмица очарова читателите с фамозната си разказваческа заложба и умеенето да сервира по автентичен и несравним метод привидно банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици основава характерен род, който мъчно може да бъде подправен.
В сборника „ Как се пътува със сьомга “ е събрана част от историите, родили една неподражаема сбирка – части от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с не всеки път похвалните си проявления и каузи. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, провокациите на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на малкия екран, пороците на медиите, световните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и парадокси на нашето съвремие изпълват тези страници.
С ярка комбинация от комизъм, подигравка и подигравка, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и осведоменост Еко трансформира житейското злободневие в изпъстрена с съобразителни прозрения литература в жанр „ животът – метод на приложимост “.
7. „ Покана за екзекуция “
Владимир Набоков
„ Покана за екзекуция “ излиза през 1938 година и се възприема като забележителна творба със своя реформаторски жанр и символичен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът в действителност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския интервал на писателя, проправил пътя към по-късните му творби.
Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на непознат нему свят, упрекнат в най-страшното закононарушение – „ непрозрачност, неяснота “, и наказан на гибел, очакващ изтезанието в странна, сюрреалистична цитадела. В безвластие изплуват подиуми от неговото съществуване, внезапно нахлуват чудати, комични персони от обкръжението му. Реално, фантазно и неуместно се преплитат и смесват, сатирата прелива в драматичен фарс. Обществото се отразява като че ли в деформиращо огледало. Прокрадва се сянката на сталинизма. Наслагват се пластове – психически, метафизичен, екзистенциален. И когато настава мистериозният ден, преди палачът да довърши делото си, Цинцинат се изплъзва, с цел да тръгне „ по меката боклук, измежду праха “ натам, където са „ сходните на него “. И може би да удостовери, че – в случай че перифразираме Сартр – „ пандизът, това са другите “.
8. „ Цветовете на пожара “
Пиер Льометр
От 7 декември на огромен екран ще можем да забележим филмовата акомодация на ненадминатия разказ „ Ще се забележим там горе “. Докато чакаме огромното събитие можем да прочетем и своеобразното продължение на историята.
Февруари 1927 година Погребението на банкера Марсел Перикур. Дъщеря му Мадлен ще наследи финансовата му империя. Но не щеш ли най-неочаквано седемгодишният й наследник Пол се хвърля от прозореца и се размазва върху ковчега на дядо си. Оцелява, само че от този драматичен миг нататък животът на майка и наследник се трансформира фрапантно. Мадлен се сблъсква с алчността и подлостта на обкръжението си в едно време и в една Франция, когато на хоризонта към този момент засияват цветовете на пожара, който ще изпепели Европа.
Унижена, унищожена, Мадлен ще откри сили и ще прояви чудеса от досетливост, впускайки се в необикновено премеждие, чиято цел е да отмъсти – за чиста наслада на читателите – на всички изпречили се на пътя й. Мъст, почтена за граф Монте Кристо, от чийто създател Пиер Льометр признава, че е черпил ентусиазъм.
9. „ Светът от през вчерашния ден “
Стефан Цвайг
Виена, Париж, Берлин, Лондон, Ню Йорк… Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата международна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и столетия. Среща го с ярки персони от европейския нравствен хайлайф, сред които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И записките му неизбежно добиват цената на културно-историческо удостоверение за преломно време и за участта на потомство интелектуалци с техните очаквания и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният напредък последователно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на уверен космополит, който въпреки всичко най-после с болката на заточеник признава: „ с родината си човек губи повече от парче обградена земя “.
Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на „ света от през вчерашния ден “ и неговия провал отекват с особена мощ близо столетие по-късно, в размирния „ свят от през днешния ден “, когато европеизмът е подложен на тестване и Старият континент ревниво търси своята еднаквост.
10. „ Новели за една година “
Луиджи Пирандело
С размаха на замисъла и ярката заложба на разказвача се открояват стотиците истории, събрани под наслова „ Новели за една година “ – по една за всеки ден, като „ голям брой огледалца “, отразяващи живота в неговата целокупност.
В тях се преплитат разнообразни тематики – обществени претекстове, патриотични пориви, отчаяние от крушението на идеалите на италианското Ризорджименто, строги провинциални нрави и предубеждения, интимни прекарвания. Героите са несретници, самотници, чудаци, гарибалдийци, ветерани от борбите за обединяване на Италия, люде почтени и безчестни, решителни и слабоволни, простодушни и притворни. С проницателен психологизъм Пирандело рисува пъстра мозайка от парчета човешко съществуване, трагични, комични и трагикомични, парадоксални, гротескни, от време на време неуместни, които раняват или просветляват, обръщат ориси или убиват.
Подбраните в това томче 14 новели будят горест, усмивка, учудване, състрадание, подтикват към размисъл за многоликата орис човешка, поднесени от перото на един публицист хуманист.
