Foreign Policy: Кризата в Червено море - Китай от години има решение, а Западът закъсня
През последните два месеца неочакваното повишаване на броя на нападенията на подкрепяните от Иран бунтовници хути в стратегическия пролив Баб ел-Мандеб, свързващ Червено море с Арабско море, накара най-големите корабни превозвачи в света да спрат преноса през Суецкия канал за няколко седмици. Мнозина пък пренасочиха корабите си, откакто Съединени американски щати и Англия започнаха удари по Йемен и обстановката се изостри.
Решението на рецесията
Докато някои плавателни съдове се лутат в Средиземно море или в Индийския океан и обмислят опциите си, други интензивно заобикалят региона. В средата на декември Саудитска Арабия бързо даде благословията си за основаването на " сухопътен мост " от Арабския полуостров до Средиземно море, по който артикули, акостиращи в пристанища от Персийския залив като Джебел Али в Обединените арабски емирства или Мина Салман в Бахрейн, да могат да минават през територията ѝ с камиони до израелското пристанище Хайфа. След ужасяващата офанзива на " Хамас " против Израел от 7 октомври Саудитска Арабия и ОАЕ твърдо поддържат решение на спора с две страни - палестинска и израелска, само че и двете страни форсират съдействието си с Израел в региона на инфраструктурата. Целта е да се оправят с спиранията на морския превоз и несъмнено, да събират директните такси, които нормално постъпват в хазната на Египет. Още по-хубаво за поддръжниците на сухопътния превоз е, че коридорът сред Персийския залив и Израел редуцира с 10 дни морския път през Червено море. Геополитическите разтърсвания, провокирани от морския тероризъм в Червено море и войната на Русия в Украйна, покачиха разноските за логистика и цените на храните тъкмо в миг, когато международната стопанска система се пробва да се възвърне от фискалната болежка, породена от пандемията COVID-19. Решението на днешната непрекъсната неустойчивост няма да се появи на епизодични срещи на Г-7, нито на Световния стопански конгрес или конференциите на Организация на обединените нации. Вместо това има тъкмо веднъж, по който светът, малтретиран от ужасно съмнение и непредсказуеми рецесии, може да предприеме смислени групови дейности в полза на международната общност. Това е построяването на повече пътища за облекчаване на търсенето. Решението е повече вериги за доставки, проучва в собствен материал Foreign Policy.
Китай към този момент има ключа?
Китай е единствената страна, която знае това и работи в сходство с този проект от години. През октомври 2023 година страната събра в Пекин водачи и представители на повече от 130 страни, с цел да означи 10-годишнината от началото на самодейността си " Един пояс, веднъж ". Този план се дефинира като " меката мощ " на Пекин за привличане на редица разрастващи се страни към неговата сфера на въздействие посредством създаване на инфраструктура на всички места по света. Западът счита, че това е прикрит проект за подкопаване на интернационалния ред посредством слагане на Китай в центъра на международните търговски мрежи.
От функционална позиция обаче " Един пояс, веднъж " съставлява проект, който всички страни би трябвало да осъществят в собствен личен народен интерес - създаване на допустимо най-вече пътища за посрещане на търсенето посредством предложение, както за предотвратяване от непредвидени разстройства, по този начин и за увеличение на свързаността и въздействието си, считат от Foreign Policy. Нуждата от такова обезпечаване стана прекомерно ясна през 2021 година, когато големият контейнеровоз Ever Given заседна на плитчина в Суецкия канал и съвсем замрази търговията сред Европа и Азия тъкмо сега, когато светът се опитваше да съживи търговията в изискванията на рецесията с COVID-19. Макар че главната част от изоставането беше отстранена в границите на две седмици, това бе нервозен интервал за международните вериги за доставките с етикет " тъкмо в точния момент ", посредством които производителите и търговците на дребно поддържат ниски ресурси от съставни елементи и артикули при догатката за безпроблемна търговия.
Как светът да не става пленник на такива рецесии?
Независимо дали уязвимостта на морските контролно-пропускателни пунктове се разкрива от тероризма на хутите в Червено море, съветската обсада на Черно море, сушата в Панамския канал или евентуален спор в Южнокитайско море покрай Малакския пролив, няма причина най-големите зони на международната стопанска система - Северна Америка, Европа и Азия - да бъдат заложници на такива спорадични и неконтролируеми събития. Разбира се, корабите биха могли да изберат маршрута отпреди Суецкия канал, заобикалящ африканския нос Добра вяра, като прибавят 10-14 дни към нормалното време за транспорт от 20-30 дни. Но вместо това Китай и Европа, които са най-големите търговски сътрудници между тях, избраха по-разумния път - трансевразийските железопътни товари се удвоиха до 1000 товарни влака месечно при започване на 2021 година, предлагайки по-голяма надеждност и акуратност.
Повече автомагистрали и железопътни линии в Евразия, както и пристанища по продължение на Индийския и Северния ледовит океан, са от значително значение за основаването на еластичност и различни направления за световната търговия с товари и артикули, от която зависи вярното действие на международната стопанска система. Подобни вложения са ефикасни превантивни ограничения против инфлационните шокове, които са резултат от протекционизма, геополитиката и изменението на климата, написа FP. Трудно е да се твърди, че " Един пояс, веднъж " не е била трансформираща самодейност. От 2013 година насам към 1 трилион $ капитал е постъпил в страните, където има строителни планове и нефинансови вложения, прибавя изданието. Факт е обаче, че и пътищата и другите обекти не се употребяват в доста от по-бедните страни. За пренаселените разрастващи се страни въпреки всичко солидната инфраструктура е от значително значение за посрещане на вътрешните потребности, генерира стопански мултиплициращ резултат и построява съгласуваност със международната стопанска система. Периферни европейски страни като Унгария и Сърбия също се възползваха от " Един пояс, веднъж ", макар че, както и при други страни като Замбия и Шри Ланка, това стана на цената на несъразмерен дълг и известно политическо завземане от страна на Китай.
Що се отнася до Западна Европа, Италия се причисли към самодейността през 2019 година, само че излезе от нея в края на 2023 година, което е сигнал за европейското неодобрение от това, че не е получен задоволителен взаимен достъп до китайския пазар в обемната двустранна търговия. Междувременно на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи през септември предходната година препоръчаният стопански кулоар Индия - Близък изток - Европа на стойност 20 милиарда $ беше бързо приветстван от Съединени американски щати като противник на " Един пояс, веднъж ", само че той е доста повече локален клон на китайската самодейност. От една страна, индийският министър-председател Нарендра Моди също по този начин акцентира търговски кулоар към Русия през Иран, което не е тъкмо музика за ушите на Вашингтон. По същия метод, както стана ясно от саудитското и емирското ухажване на Съединени американски щати, Европа, Русия, Китай, Индия и Япония едновременно, уверените арабски страни от Персийския залив не заемат страна в по този начин наречената нова Студена война. Вместо това те практикуват ловко многостранно обвързване, с цел да засилят ролята си на географски кръстопът сред Европа, Африка и Азия. От тези географски области се получава Афро-Евразия - терминът, който учените употребяват, с цел да обозначат предколониалните цивилизационни и търговски оси, които на процедура съставляват познатия свят преди по този начин нареченото разкриване на Новия свят. Днес Афро-Евразия още веднъж е в центъра на международната демография, стопанска система и геополитика. Всички народи от тази Индо-Тихоокеанска система желаят повече глобализация, а не по-малко. Най-свързаните сили печелят, като карат комерсиалните народи да употребяват тяхната география вместо непознатата. Те печелят от един свят, който е все по-преплетен и многопластов, а не разграничен. Всъщност, с цел да не остане по-назад, на същата среща на върха на Г-20 турският президент Реджеп Тайип Ердоган предложи различен търговски директен кулоар, обхващащ южното иракско пристанище Басра - през Турция - до Европа.
Търговската война на Съединени американски щати и Европейски Съюз с Китай
Държавите членки на Европейски Съюз се причислиха към Съединени американски щати във връзка с противодействието на китайското стратегическо въздействие в Индо-Тихоокеанския район. Европа обаче продължава да се стреми да усили износа си за арабските и азиатските стопански системи, за което свидетелстват честите визити на нейните водачи в Индия, Виетнам, Индонезия и Сингапур. Западните дипломати и анализатори към този момент не отхвърлят китайската самодейност " Един пояс, веднъж ", само че към момента не схващат изцяло главния подтекст. С увеличението на разноските за защита, износа на оръжие и стратегическите връзки на Китай както с нелоялни режими, по този начин и със съдружници на Съединени американски щати, " Един пояс, веднъж " стартира да се преглежда като главен детайл на огромна тактика, злокобен скрит план за проправяне на път към света. Но геополитиката е нелинейна. Китай бързо разсъни съмнения самичък по себе си с нападателните си нападения през хималайската си граница с Индия и в Южнокитайско море, както и с тежките си финансови условия, които някои критици нарекоха " дипломация на дълговия капан ".
Тогава западните и съюзническите сили започнаха да ползват контрамерки. Във военната област Четиристранната коалиция на Австралия, Индия, Япония и Съединени американски щати ускори морското съдействие в Индо-Тихоокеанския район, усили продажбите на оръжие на крайбрежните страни в Южнокитайско море като Виетнам и поддържа Филипините в укрепването на острови. В инфраструктурната и комерсиалната сфера също има разнообразни начинания на Съединени американски щати, Запада и Европа - да вземем за пример Global Gateway на Европейския съюз, " коридорите за съгласуваност " на Япония и Индия, многонационалната самодейност Supply Chain Resilience Initiative и самодейността Build Back Better World на Г-7. Целта им е страните да вземат заеми на преференциални лихви от многостранни, а не от китайски кредитори, или да сключат контракти със западни компании (като шведската Ericsson) вместо с китайски (като Huawei) за 5G мрежи или интернет кабели. Инфраструктурната конкуренция във въоръжаването към този момент е в ход. Китай има заслуга за издигането на инфраструктурата в международния дневен ред след десетилетия на занемаряване от страна на западните сили, само че колкото повече светът групово влага в сериозна инфраструктура, толкоз по-малко евентуално е всички пътища да водят към Китай. Западът може и да е просрочен в този финален кръг на огромната игра, само че към този момент има триумф в изравняването на възможностите, написа Foreign Policy.
Източник Actualno.com
