Азербайджан започна да се държи дръзко дори спрямо САЩ
През последните дни Съединени американски щати и Азербайджан ненадейно си размениха поредност от остри изказвания. Това се случи на фона на редица антируски стъпки на арменския министър председател Пашинян и приемането на „ закон за защитата на Армения “ в Съединени американски щати. Предисторията на протичащото се е директно обвързвана с това по какъв начин Вашингтон схваща бъдещите проекти на Азербайджан във връзка с прилежащите територии.
Всичко стартира с това, че Баку отхвърли среща сред външните министри на Армения и Азербайджан във Вашингтон. „ Едностранният метод на Съединени американски щати може да докара до загуба на посредническата им роля. Със своите дейности и изказвания Съединени американски щати вредят на напъните за сигурност на превоза “, сподели азербайджанското външно министерство. По-рано Илхам Алиев също отхвърли среща с водачите на Европейския съюз в Испания.
Някаква „ сигурност на превоза “, упомената от азербайджанското външно министерство, не е намек за хипотетичния Зангезурски кулоар, а просто предлог. Баку твърди, че внезапното утежняване на връзките със Съединени американски щати е инициирано от Вашингтон. Това са нещо като „ наказания “. Форма на принуждаване на Азербайджан да се държи по метод, който сега се счита за „ либерален “ във Вашингтон. Помощник държавният секретар на Съединени американски щати по европейските и евразийските въпроси Джеймс О`Брайън съобщи, че " Съединени американски щати могат да възстановяват връзките с Азербайджан единствено в случай че има прогрес в мирните договаряния сред Баку и Ереван ".
Почти по едно и също време с това арменският министър председател Никол Пашинян, който е ангажиран главно с интернационалните пътувания (с изключение на Русия и срещи в границите на постсъветските интернационалните организации), стартира да приказва, че подписването на кротичък контракт с Азербайджан е допустимо единствено в случай че се съблюдават редица „ съгласувани правила “. Министерство на външните работи на Азербайджан отговори, че „ връзките сред страните не могат да бъдат едностранчиви “. В резултат на това Баку съобщи, че „ в такива условия считаме опцията за визити на високо равнище на Съединени американски щати в Азербайджан за неуместна “.
Трябва да се признае, че О’Брайън пръв сподели, че при сегашната обстановка визитите на високопоставени американски чиновници в Баку са невъзможни. Помощник-държавният секретар ненадейно се появи в Сената като невиждан апологет на Армения. О’Брайън сподели: „ Ние неведнъж сигнализирахме, че потреблението на мощ в Армения е изцяло недопустимо. Властите в Баку ни увериха, че нямат такива планове. И ние следим доста деликатно за придвижване на войски и всевъзможни признаци, че може да имат други проекти. " И това беше предшествано от странни изявления в американската преса, че Баку може да нападне Армения надали не в околните дни.
В резултат на това Сенатът на Съединени американски щати одобри „ Закона за защитата на Армения от 2023 година “. Същността му е, че всяка „ военна или друга помощ “ на Азербайджан към този момент е невъзможна, тя е замразена, до момента в който Баку не извърши настояванията на Вашингтон. И противоположното – отворен е пътят на Армения да получава военни средства от чужбина. Случващото се е още по-фрапантно, защото единствено преди шест месеца, през март 2023 година, ръководителят на Държавния департамент Блинкен съобщи, че Азербайджан се нуждае от отбрана, имайки поради нуждата да го зареждат с оръжия от чужбина.
Въпросът тук не е, че Сенатът на Съединени американски щати счита, че всяка военна помощ от чужбина за трета страна е допустима единствено с нейно позволение. Такъв непредвиден поврат на Съединени американски щати към Армения се свързва с демонстративното държание на Пашинян по отношение на Москва и постсъветските организации. Веднага откакто министър-председателят на Армения стартира да саботира разнообразни типове срещи в границите на ОДКБ и икономическите организации, арменците се трансфораха за американските законодатели в „ демократична нация “, която би трябвало да бъде подкрепяна по всевъзможен метод.
Азербайджан е различен въпрос. В Баку още не е отминала еуфорията от военния триумф. Там демонстративно отхвърлят всевъзможни опити за напън извън. Те победиха, те са на върха на силата си в района, кои са тези европейци или американци да слагат някакви условия.
Баку е разгневен от самия факт на въвеждането на косвени наказания против Азербайджан под формата на отвод от военна помощ. Реално това няма да се отрази на боеспособността на Азербайджан, защото главният поток от модерни оръжия идва от Турция и Израел, на които от своя страна не им пукаше за законите, признати от американския Сенат. Това е кардинален въпрос.
На Запад никой не има вяра на уверенията, че в никакъв случай няма да има навлизане на Азербайджан в територията на същинска Армения. Засега приказваме единствено за хипотетичното пробутване на Зангезурския кулоар с присъединяване на азербайджанската войска и полиция за отбраната му.
Руската страна лобира за присъединяване на съветски граничари в защитата на транспортния кулоар. Пашинян на собствен ред предлага разширение на задачата на Европейски Съюз до 500 души и афишира основаването на особено поделение на специфичните сили за Зангезур. Прави усещане, че всички участници в тази подмолна игра сякаш авансово осъзнават самото появяване на Зангезурския кулоар като неизбежно. Той към този момент съществува в политическото поле и се приказва единствено за детайлности.
Колкото и да е необичайно, в непредвидения спор сред Вашингтон и Баку са заинтригувани и двете страни. Съединените щати са поели курс за „ демократизация “ на Армения и отделянето ѝ от Русия. А това изисква проява на доброжелателност както персонално към Никол Пашинян, по този начин и към арменците като цяло. Оттук и законът, признат от Сената, и другите визити на американски чиновници и дипломати в Ереван.
Освен това Вашингтон стартира да опълчва „ демократичното “ държавно управление в Армения на „ тоталитарния режим “ в Баку. А това към този момент е съществено обвиняване, защото извежда районния, териториален и междуетнически спор на равнището на американската идеология.
Реакцията на Азербайджан е предвидима и разбираема. Освен това от ден на ден и повече доказателства сочат, че Баку в действителност има намерение да реализира триумф на място с всички налични средства, като главното от тях са военните.
Нека напомним, че актуалната Азербайджанска република се смята, съгласно личната си конституция, за приемник не на АзССР, а на Мусаватистката Азербайджанска демократична република от 1918-1920 година И в действителност има други граници. А тематиката „ Азербайджански Зангезур ” от дълго време се е трансформирала в нормална тематика в азербайджанските медии. Експанзията посредством отказване на териториалните промени от руската ера е сегашният външнополитически вектор на актуален Баку. Може би тъкмо това имат поради във Вашингтон, когато предизвестяват Баку да не употребява мощ.
Що се отнася до връзките сред Москва и Ереван, арменското управление към момента не е подхванало радикални антируски стъпки. Москва си взе отмора, поставяйки „ пауза “ на множеството от тези взаимни стратегии, които изискват висока степен на политическа акомодация. Но на процедура се резервират съвсем всички преференции, които Армения получи от присъединяване, да вземем за пример, в евразийското пространство. Изпълняват се и договорите за доставка на военна продукция.
Може би прословутата „ алена линия “ може да бъде теоретичното прекачване на оръжия от арменски арсенали в Украйна. Например, става дума за 600 ракети " Точка-У ". ВСУ от дълго време ги изчерпаха, само че пусковите установки останаха. Ако даже един патрон от арменските арсенали попадне в Украйна, просто няма да има защо да приказваме с нашите арменски приятели. Ако Пашинян съществено води към отделянето на Армения от Русия, то това е най-краткият път. При такива условия Азербайджан може да си разреши открит спор с Вашингтон, даже до възбрана на дипломатическа връзка на високо равнище.
Азербайджан може да не нахлуе в Зангезур и Гегартуник през идващите дни или месеци, само че в дълготраен проект Баку ще продължи да стяга хватката си, трансформирайки Армения в изолиран остров. В Ереван през последните дни, подбудени от държавната агитация, започнаха да се популяризират видеоклипове, че Армения би трябвало да се трансформира в „ директен кръстопът “. Не става въпрос даже за това, че тази странна концепция подценява географията на района. Тя подценява политическата действителност и стратегическите желания на своите съседи. Никой от съседите на Армения няма потребност от „ директни кръстовища “. Армения въобще не им би трябвало.
И, за жалост, никой в Ереван не желае да разбере това. За това приказва и спорът сред Съединени американски щати и Азербайджан.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Всичко стартира с това, че Баку отхвърли среща сред външните министри на Армения и Азербайджан във Вашингтон. „ Едностранният метод на Съединени американски щати може да докара до загуба на посредническата им роля. Със своите дейности и изказвания Съединени американски щати вредят на напъните за сигурност на превоза “, сподели азербайджанското външно министерство. По-рано Илхам Алиев също отхвърли среща с водачите на Европейския съюз в Испания.
Някаква „ сигурност на превоза “, упомената от азербайджанското външно министерство, не е намек за хипотетичния Зангезурски кулоар, а просто предлог. Баку твърди, че внезапното утежняване на връзките със Съединени американски щати е инициирано от Вашингтон. Това са нещо като „ наказания “. Форма на принуждаване на Азербайджан да се държи по метод, който сега се счита за „ либерален “ във Вашингтон. Помощник държавният секретар на Съединени американски щати по европейските и евразийските въпроси Джеймс О`Брайън съобщи, че " Съединени американски щати могат да възстановяват връзките с Азербайджан единствено в случай че има прогрес в мирните договаряния сред Баку и Ереван ".
Почти по едно и също време с това арменският министър председател Никол Пашинян, който е ангажиран главно с интернационалните пътувания (с изключение на Русия и срещи в границите на постсъветските интернационалните организации), стартира да приказва, че подписването на кротичък контракт с Азербайджан е допустимо единствено в случай че се съблюдават редица „ съгласувани правила “. Министерство на външните работи на Азербайджан отговори, че „ връзките сред страните не могат да бъдат едностранчиви “. В резултат на това Баку съобщи, че „ в такива условия считаме опцията за визити на високо равнище на Съединени американски щати в Азербайджан за неуместна “.
Трябва да се признае, че О’Брайън пръв сподели, че при сегашната обстановка визитите на високопоставени американски чиновници в Баку са невъзможни. Помощник-държавният секретар ненадейно се появи в Сената като невиждан апологет на Армения. О’Брайън сподели: „ Ние неведнъж сигнализирахме, че потреблението на мощ в Армения е изцяло недопустимо. Властите в Баку ни увериха, че нямат такива планове. И ние следим доста деликатно за придвижване на войски и всевъзможни признаци, че може да имат други проекти. " И това беше предшествано от странни изявления в американската преса, че Баку може да нападне Армения надали не в околните дни.
В резултат на това Сенатът на Съединени американски щати одобри „ Закона за защитата на Армения от 2023 година “. Същността му е, че всяка „ военна или друга помощ “ на Азербайджан към този момент е невъзможна, тя е замразена, до момента в който Баку не извърши настояванията на Вашингтон. И противоположното – отворен е пътят на Армения да получава военни средства от чужбина. Случващото се е още по-фрапантно, защото единствено преди шест месеца, през март 2023 година, ръководителят на Държавния департамент Блинкен съобщи, че Азербайджан се нуждае от отбрана, имайки поради нуждата да го зареждат с оръжия от чужбина.
Въпросът тук не е, че Сенатът на Съединени американски щати счита, че всяка военна помощ от чужбина за трета страна е допустима единствено с нейно позволение. Такъв непредвиден поврат на Съединени американски щати към Армения се свързва с демонстративното държание на Пашинян по отношение на Москва и постсъветските организации. Веднага откакто министър-председателят на Армения стартира да саботира разнообразни типове срещи в границите на ОДКБ и икономическите организации, арменците се трансфораха за американските законодатели в „ демократична нация “, която би трябвало да бъде подкрепяна по всевъзможен метод.
Азербайджан е различен въпрос. В Баку още не е отминала еуфорията от военния триумф. Там демонстративно отхвърлят всевъзможни опити за напън извън. Те победиха, те са на върха на силата си в района, кои са тези европейци или американци да слагат някакви условия.
Баку е разгневен от самия факт на въвеждането на косвени наказания против Азербайджан под формата на отвод от военна помощ. Реално това няма да се отрази на боеспособността на Азербайджан, защото главният поток от модерни оръжия идва от Турция и Израел, на които от своя страна не им пукаше за законите, признати от американския Сенат. Това е кардинален въпрос.
На Запад никой не има вяра на уверенията, че в никакъв случай няма да има навлизане на Азербайджан в територията на същинска Армения. Засега приказваме единствено за хипотетичното пробутване на Зангезурския кулоар с присъединяване на азербайджанската войска и полиция за отбраната му.
Руската страна лобира за присъединяване на съветски граничари в защитата на транспортния кулоар. Пашинян на собствен ред предлага разширение на задачата на Европейски Съюз до 500 души и афишира основаването на особено поделение на специфичните сили за Зангезур. Прави усещане, че всички участници в тази подмолна игра сякаш авансово осъзнават самото появяване на Зангезурския кулоар като неизбежно. Той към този момент съществува в политическото поле и се приказва единствено за детайлности.
Колкото и да е необичайно, в непредвидения спор сред Вашингтон и Баку са заинтригувани и двете страни. Съединените щати са поели курс за „ демократизация “ на Армения и отделянето ѝ от Русия. А това изисква проява на доброжелателност както персонално към Никол Пашинян, по този начин и към арменците като цяло. Оттук и законът, признат от Сената, и другите визити на американски чиновници и дипломати в Ереван.
Освен това Вашингтон стартира да опълчва „ демократичното “ държавно управление в Армения на „ тоталитарния режим “ в Баку. А това към този момент е съществено обвиняване, защото извежда районния, териториален и междуетнически спор на равнището на американската идеология.
Реакцията на Азербайджан е предвидима и разбираема. Освен това от ден на ден и повече доказателства сочат, че Баку в действителност има намерение да реализира триумф на място с всички налични средства, като главното от тях са военните.
Нека напомним, че актуалната Азербайджанска република се смята, съгласно личната си конституция, за приемник не на АзССР, а на Мусаватистката Азербайджанска демократична република от 1918-1920 година И в действителност има други граници. А тематиката „ Азербайджански Зангезур ” от дълго време се е трансформирала в нормална тематика в азербайджанските медии. Експанзията посредством отказване на териториалните промени от руската ера е сегашният външнополитически вектор на актуален Баку. Може би тъкмо това имат поради във Вашингтон, когато предизвестяват Баку да не употребява мощ.
Що се отнася до връзките сред Москва и Ереван, арменското управление към момента не е подхванало радикални антируски стъпки. Москва си взе отмора, поставяйки „ пауза “ на множеството от тези взаимни стратегии, които изискват висока степен на политическа акомодация. Но на процедура се резервират съвсем всички преференции, които Армения получи от присъединяване, да вземем за пример, в евразийското пространство. Изпълняват се и договорите за доставка на военна продукция.
Може би прословутата „ алена линия “ може да бъде теоретичното прекачване на оръжия от арменски арсенали в Украйна. Например, става дума за 600 ракети " Точка-У ". ВСУ от дълго време ги изчерпаха, само че пусковите установки останаха. Ако даже един патрон от арменските арсенали попадне в Украйна, просто няма да има защо да приказваме с нашите арменски приятели. Ако Пашинян съществено води към отделянето на Армения от Русия, то това е най-краткият път. При такива условия Азербайджан може да си разреши открит спор с Вашингтон, даже до възбрана на дипломатическа връзка на високо равнище.
Азербайджан може да не нахлуе в Зангезур и Гегартуник през идващите дни или месеци, само че в дълготраен проект Баку ще продължи да стяга хватката си, трансформирайки Армения в изолиран остров. В Ереван през последните дни, подбудени от държавната агитация, започнаха да се популяризират видеоклипове, че Армения би трябвало да се трансформира в „ директен кръстопът “. Не става въпрос даже за това, че тази странна концепция подценява географията на района. Тя подценява политическата действителност и стратегическите желания на своите съседи. Никой от съседите на Армения няма потребност от „ директни кръстовища “. Армения въобще не им би трябвало.
И, за жалост, никой в Ереван не желае да разбере това. За това приказва и спорът сред Съединени американски щати и Азербайджан.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ