Натура 2000 в България е правена без научни данни
През интервала 2005-2007 година, когато са определяни зоните по Натура 2000, не са правени теренни изследвания, какви растителни и скотски типове има на обещано място, написа ekonovini.bg
Изкуствено е завишаван броят на предпазените типове при определянето на зоните в Натура 2000 в България. Това стана ясно, когато на 28 август тази година България рапортува пред Европейската комисия за утежняването на положението на тези типове и техните местообитания.
Очертаването на Натура 2000 е направено в интервала 2005-2007 година против 9 милиона лв. от зелени екологични неправителствени организации.
Зоните са основани въз основата на недостоверни данни, за което специалисти и учени алармират от години. На всеки 6 години държавите-членки на Европейски Съюз са длъжни да осведомят Брюксел по член 17 от Директивата за местообитанията за положението на предпазените типове, предмет на запазване според Закона за биологичното многообразие. Но докладването не отразява действителната обстановка у нас.
При изработването на Натура 2000, която през днешния ден заема 34.8% от територията на страната, не са извършени наложителните теренни изследвания на място. Това значи, че няма потвърдена посредством научни способи информация, че на дадена територия има тъкмо тези типове и местообитания.
Не са употребявани GPS-координати, точни местоположения, тракери (уреди за проследяване), фото-капани и научни изявления.
Отделно, за обрисуване границите на тези зони са употребявани дребномащабни карти – 1 към 100 000, което води до спомагателна неправилност на данните.
Поради тези аргументи в българската Натура 2000 са включени зони за запазване, в които има фабрики, заводи, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища.
Непрекъснато налаганите внушения, че в България биоразнообразието е застрашено в резултат на човешката активност, не дават отговор на истината.
Трудно е да се потвърди, че в България е влошено положението на растителните и скотски типове, тъй като в границите на Европейски Съюз, сме страната с най-сериозната демографска рецесия. За 30 години популацията е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели райони, заличени са стотици села.
Това значи, че на огромни територии няма никаква икономическа интензивност и нищо не пречи на развиването на биоразнообразието.
Ето част от образците, какво и къде се опазва в България:
- Степният пор е избран за запазване в 26 предпазени зони, регистриран е в 28, само че не е видян в нито една от тях. Значи, в България няма пор от този тип, само че той продължава да е предпазен.
- Рисът е предмет на запазване в 11 предпазени зони, като е посочено, че го има в 21. За отчета до Европейска комисия през 2019, рис е открит в 4 зони, като в 3 от тях са открити единствено следи, а в четвъртата данните са отпреди 2008 година
В същото време, обществено прочут факт е, че рис в България не е виждан от десетилетия. Няма достоверни научни данни, получени посредством проучване на косми от четина, фекалии или фотоси от фото-капани. Въпреки това рисът се опазва.
- Пъстрият пор се опазва в 181 предпазени зони, маркиран е в 172, само че е открит в едвам 31 от тях. В 150 зони го няма, само че продължаваме да го опазваме в тях.
- Червенокоремната бумка /вид жаба/ е избрана за запазване в 115 предпазени зони, разказана е в 122, а е открита единствено в 69 от тях.
- Добружданският хомяк е предмет на запазване в 88 предпазени зони, картиран е в 77, а е регистриран едвам в 1 предпазена зона.Продължаваме да го пазим в останалите 87.
- Мишевидният сънливец е предмет на запазване в 21 предпазени зони, само че и той е рагистриран единствено в 1 зона.
Подобно е положението и на десетки други скотски и растителни типове – на хартия те се опазват, а в действителност на място ги няма.
За тяхната отбрана в зони, където липсват, се отделят големи пари от европейския и националния бюджет. Тези типове не са изчезнали от зоните - тях просто не ги е имало там.
Цитираните обстоятелства затвърждават съмнението, че не са провеждани никакви теренни работи, които да дават достоверни данни. На Министерство на околната среда и водите не е предоставяна информация и доказателства за действително осъществени теренните проучвания при установяване на зоните в Натура 2000.
Авторите са отказвали такава информация под предлог, че тя е тяхна интелектуална благосъстоятелност, макар че за събирането й те са получили 9 милиона лв..
Изкуствено е завишаван броят на предпазените типове при определянето на зоните в Натура 2000 в България. Това стана ясно, когато на 28 август тази година България рапортува пред Европейската комисия за утежняването на положението на тези типове и техните местообитания.
Очертаването на Натура 2000 е направено в интервала 2005-2007 година против 9 милиона лв. от зелени екологични неправителствени организации.
Зоните са основани въз основата на недостоверни данни, за което специалисти и учени алармират от години. На всеки 6 години държавите-членки на Европейски Съюз са длъжни да осведомят Брюксел по член 17 от Директивата за местообитанията за положението на предпазените типове, предмет на запазване според Закона за биологичното многообразие. Но докладването не отразява действителната обстановка у нас.
При изработването на Натура 2000, която през днешния ден заема 34.8% от територията на страната, не са извършени наложителните теренни изследвания на място. Това значи, че няма потвърдена посредством научни способи информация, че на дадена територия има тъкмо тези типове и местообитания.
Не са употребявани GPS-координати, точни местоположения, тракери (уреди за проследяване), фото-капани и научни изявления.
Отделно, за обрисуване границите на тези зони са употребявани дребномащабни карти – 1 към 100 000, което води до спомагателна неправилност на данните.
Поради тези аргументи в българската Натура 2000 са включени зони за запазване, в които има фабрики, заводи, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища.
Непрекъснато налаганите внушения, че в България биоразнообразието е застрашено в резултат на човешката активност, не дават отговор на истината.
Трудно е да се потвърди, че в България е влошено положението на растителните и скотски типове, тъй като в границите на Европейски Съюз, сме страната с най-сериозната демографска рецесия. За 30 години популацията е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели райони, заличени са стотици села.
Това значи, че на огромни територии няма никаква икономическа интензивност и нищо не пречи на развиването на биоразнообразието.
Ето част от образците, какво и къде се опазва в България:
- Степният пор е избран за запазване в 26 предпазени зони, регистриран е в 28, само че не е видян в нито една от тях. Значи, в България няма пор от този тип, само че той продължава да е предпазен.
- Рисът е предмет на запазване в 11 предпазени зони, като е посочено, че го има в 21. За отчета до Европейска комисия през 2019, рис е открит в 4 зони, като в 3 от тях са открити единствено следи, а в четвъртата данните са отпреди 2008 година
В същото време, обществено прочут факт е, че рис в България не е виждан от десетилетия. Няма достоверни научни данни, получени посредством проучване на косми от четина, фекалии или фотоси от фото-капани. Въпреки това рисът се опазва.
- Пъстрият пор се опазва в 181 предпазени зони, маркиран е в 172, само че е открит в едвам 31 от тях. В 150 зони го няма, само че продължаваме да го опазваме в тях.
- Червенокоремната бумка /вид жаба/ е избрана за запазване в 115 предпазени зони, разказана е в 122, а е открита единствено в 69 от тях.
- Добружданският хомяк е предмет на запазване в 88 предпазени зони, картиран е в 77, а е регистриран едвам в 1 предпазена зона.Продължаваме да го пазим в останалите 87.
- Мишевидният сънливец е предмет на запазване в 21 предпазени зони, само че и той е рагистриран единствено в 1 зона.
Подобно е положението и на десетки други скотски и растителни типове – на хартия те се опазват, а в действителност на място ги няма.
За тяхната отбрана в зони, където липсват, се отделят големи пари от европейския и националния бюджет. Тези типове не са изчезнали от зоните - тях просто не ги е имало там.
Цитираните обстоятелства затвърждават съмнението, че не са провеждани никакви теренни работи, които да дават достоверни данни. На Министерство на околната среда и водите не е предоставяна информация и доказателства за действително осъществени теренните проучвания при установяване на зоните в Натура 2000.
Авторите са отказвали такава информация под предлог, че тя е тяхна интелектуална благосъстоятелност, макар че за събирането й те са получили 9 милиона лв..
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ