Какво да очакваме от изборите за президент в Турция 2023 година?
През есента на 2023 година в Република Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Тъй като от скоро страната има президентска форма на ръководство (това беше повода за обвиняванията против Ердоган в узурпация на властта от опозицията и западните страни), главното за бъдещето на Турция не е разпределението на местата в Народното събрание, а поста на началник на страната. От това зависи по-нататъшният вектор на политика както във външната сфера, по този начин и във вътрешните работи.
Според изследвания на публичното мнение ръководещата Партия на справедливостта и развиването на Реджеп Тайип Ердоган към този момент има към 33% от поддръжката на гласоподавателите. Икономическите холдинги, основани по време на ръководството на Ердоган, са фокусирани върху Русия, Близкия изток, Африка и Азия.
Но самата външна политика на Зрдоган е очевидно експанзионистична по своята същина – при него Турция се укрепи в северната част на Сирия, част от Ирак, взе участие в борбите в Либия и разшири икономическата зона в Средиземно море, въпреки и едностранно. Турските способи на мека мощ се употребяват интензивно в Централна Азия, Африка и Балканите.
Предприети са и консервативни стъпки във вътрешната политика, да вземем за пример отдръпването от Истанбулската спогодба, което сближава позициите на Турция и Русия и в очите на Запада изравнява президента Владимир Путин и Ердоган като автократични ръководещи.
Какви са политическите упоритости на актуалната турска съпротива и други сили, претендиращи за присъединяване в държавното създаване?
Основният противник на партията на Ердоган е Републиканската Народнорепубликанската партия, която е с исторически корени, защото е основана от създателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Според екзитполите те към този момент имат 28%.
Партията няма здравомислеща стратегия и идеология. Това е смесена торба от леви либерали, някогашни комунисти, алавити (т.е. религиозни малцинства), всемирски групи, поддръжници на хомосексуалните бракове и други прозападно настроени.
Те имат ясно изразена прогерманска позиция (трябва да се напомни, че в Германия живеят огромен брой турци), откъдето идва и външното препращане към Европейския съюз. Във вътрешнополитическия дневен ред те разчитат навън опълчване на Ердоган.
Ръководител на партията е много възрастен политик на име Кемал Кълъчдароглу, който е изцяло подвластен от западните корпорации и турските олигарси с връзки с Европа.
Той към този момент разгласи, че ще взе участие в изборите като претендент за президент. По отношение на вътрешнопартийните въпроси, Кълъчдароглу е компромисна фигура, която контролира вътрешнопартийните различия.
Доста показателно е, че актуалният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е по-харизматичен и сполучлив. Той също прояви интерес да взе участие в изборите, само че управлението на партията му забрани да се кандидатира, считайки, че е по-добре да заеме поста началник на метрополията.
Трябва да се добави, че партията има много положително финансиране, остарелият кемалистки хайлайф я поддържа от взаимност. Съюзът на индустриалците и бизнесмените на Турция, който преди този момент откри връзки с европейските структури, е донор на Народнорепубликанската партия.
Друга основна фигура в Народнорепубликанската партия е Юнал Чевикоз, който дава отговор за външната политика. Самият той е някогашен чиновник на турското Министерство на външните работи, член на масонска ложа, а през 2019 година взе участие в среща на клуба на Билдербергите.
Има и относително нова - " Добра партия " (IYI) - това са прозападни националисти, а самата партия в действителност е основана от Съединени американски щати и Европейски Съюз, с цел да откъснат част от електората от партията на Реджеп Ердоган. Парадоксално е, че водачите на IYI са срещу Русия, до момента в който елементарният електорат се отнася към нас обикновено (включително и за интервенцията в Украйна).
Ръководител на партията е жена на име Мерал Акшенер, която е прозападна в убежденията си. Сега те са в коалиция с народнорепубликанците. Все още не е известно дали Мерал Акшенер ще се кандидатира като самостоятелен претендент за президент.
Народнодемократичната партия, която представляваше ползите на кюрдите, надали ще успее да се възвърне от всеобщите чистки и арести. Лидерът на партията Селахатин Демирташ е умел политик и локални представители завоюваха доста места в кметството на последните избори, само че всички те бяха задържани по съмнение за присъединяване в тероризъм.
Теоретично те имат положителни шансове, само че настоящето държавно управление просто не им разрешава публично да затвърдят успеха си и да разширят въздействието си.
Западни анализатори обаче показват, че точно кюрдите ще бъдат значим коз на идните избори, защото те имат възходяща демографска група и доста от тях са младежи на по осемнадесет и повече години.
Говори се, че може да се сътвори спойлер-партия, състояща се от поддръжници на клана Барзани от Иракски Кюрдистан, защото те имат положителни публични връзки с Анкара. Барзани разрешават турски бомбардировки над част от Иракски Кюрдистан, където се намира централата на Кюрдската работническа партия.
Въпросът е по какъв начин да се убеди кюрдската юноша в Турция да се причисли към тази партия и каква ще бъде позицията във връзка с номинацията на претендент за президент. Въпреки че всичко това е теоретична небивалица, е изцяло допустимо Ердоган да продължи курса на репресии против турските кюрди.
Народнодемократическата партия съгласно изследванията на публичното мнение, е най-русофобската и прозападна.
И най-после, има я и Партията на националното придвижване (лидер - Девлет Бахчели). Всъщност това са прословутите „ сиви вълци”, т.е. религиозни националисти. Сега те са съдружници на Ердоган. Между другото, от всички изброени организации те имат най-хубаво отношение към Русия.
И последният фактор в турската политика е армията. Но след несполучливия опит за прелом през 2016 година армията претърпя огромна чистка. Сега те са напълно подчинени на Ердоган и няма политически упоритости измежду военните, с изключение на на някакво надълбоко секретно равнище, където има дребна група конспиратори.
Ако приказваме за действителни шансове, поради актуалната обстановка, тогава Реджеп Ердоган е в най-хубава позиция в този момент. Въпреки че страната има високо равнище на инфлация и турската лира се срина преди няколко месеца, ръководещата партия разполага с административен запас и се възползва от външнополитическата обстановка в свои ползи.
Пример е настоящето балансиране в връзките с Русия и Украйна. Създава се спомагателна самолетна компания за образуване на туристическия поток от Русия към Турция. Докато в това време дронове Байрактар се доставят на Украйна и се обезпечава дипломатическа поддръжка.
И в тези връзки и салдото на силите се крие значим геополитически интерес на Турция от отслабването на Русия. Неслучайно турците се интересуват интензивно от Крим и не го признават за част от Русия, както и от Кавказ и Поволжието.
Турция се нуждае от плана на пантюркизма като тип чадър и опрощение за възможна интервенция във вътрешните работи на Русия.
TRT на съветски преследва намерено русофобски курс на поддръжка за Навални и Ходорковски, да не приказваме за разпалването на сепаратизма в Русия с фокус върху мюсюлманската и тюркската еднаквост.
С това е обвързван и планът " Черкезки геноцид ", както и разнообразни мемориални детайли, като имена на улици в чест на Джохар Дудаев.
Тъй като Партията на справедливостта и развиването натъртва на турската религиозна еднаквост, споменът за тогавашното великолепие на Османската империя също е от огромно значение за актуалната политика.
И тук има място за антируски желания, защото Турция помни ролята на Руската империя в освобождението на Балканите от турско господство и поредицата от руско-турски войни.
Затова възможното намаляване на Русия се преглежда там като нова опция за връщане на изгубената мощ. И в случай че погледнете през религиозна призма, тогава турската агресия за Анкара е и разпространяване на исляма в нови територии. В същото време турската версия на исляма е друга от класическата арабска.
Следователно запазването на висшата власт за Ердоган надали ще докара до възстановяване на връзките ни с Турция. В най-хубавия случай прагматичното съдействие ще продължи, изключително заради мощната взаимозависимост на Турция от доставките на нефт и газ от Русия.
Но в най-лошия случай Анкара ще се държи по-упорито и нападателно по отношение на Москва и тогава ще би трябвало да се дадат ясни сигнали, като възбрана за вноса на зеленчуци или прекъсване на туристическия поток за Турция от съветска страна.
Е, в случай че обстановката се утежни още повече, мъчно е да си представим до какво равнище може да доближи борбата сред Русия и Турция. Отново би трябвало да се помни, че Турция е член на НАТО и може да се причисли към западните наказания когато и да е.
Сега помислете за версията, в случай че прозападни сили дойдат на власт в Турция. Например благодарение на финансови инжекции и други средства шефът на Народнорепубликанската партия поеме президентския пост.
На първо място, те ще стартират да отстраняват достиженията на Ердоган, ще се опитат да върнат формата на парламентарна република и интензивно да предизвикват светската политическа система.
Разбира се, поради прозападната им позиция, Съединени американски щати и Европейски Съюз ще окажат напън върху тях по отношение на Русия. Но те надали ще се откажат от съветския газ и нефт, макар че могат и най-вероятно ще поддържат част от глобите.
Като цяло ще има огромен спор на ползи. В страната обаче ще стартира безпорядък и имайки поради това, прозападните хора надали ще водят експанзионистична външна политика. С огромна възможност те ще се опитат да подобрят връзките си с Европейски Съюз и още веднъж наивно ще чакат влизането в тази асоциация.
Разбира се, мюсюлманските страни ще бъдат скептични към новото държавно управление, което значи понижаване или лишаване на поддръжката от богатите страни от Персийския залив.
А такова намаляване на Турция ще бъде от изгода за Русия, защото с способен метод ще бъде допустимо освен да се поддържат нужните достижения, само че и да се покажат на турското общество всички преимущества на в действителност добросъседските двустранни връзки.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Според изследвания на публичното мнение ръководещата Партия на справедливостта и развиването на Реджеп Тайип Ердоган към този момент има към 33% от поддръжката на гласоподавателите. Икономическите холдинги, основани по време на ръководството на Ердоган, са фокусирани върху Русия, Близкия изток, Африка и Азия.
Но самата външна политика на Зрдоган е очевидно експанзионистична по своята същина – при него Турция се укрепи в северната част на Сирия, част от Ирак, взе участие в борбите в Либия и разшири икономическата зона в Средиземно море, въпреки и едностранно. Турските способи на мека мощ се употребяват интензивно в Централна Азия, Африка и Балканите.
Предприети са и консервативни стъпки във вътрешната политика, да вземем за пример отдръпването от Истанбулската спогодба, което сближава позициите на Турция и Русия и в очите на Запада изравнява президента Владимир Путин и Ердоган като автократични ръководещи.
Какви са политическите упоритости на актуалната турска съпротива и други сили, претендиращи за присъединяване в държавното създаване?
Основният противник на партията на Ердоган е Републиканската Народнорепубликанската партия, която е с исторически корени, защото е основана от създателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Според екзитполите те към този момент имат 28%.
Партията няма здравомислеща стратегия и идеология. Това е смесена торба от леви либерали, някогашни комунисти, алавити (т.е. религиозни малцинства), всемирски групи, поддръжници на хомосексуалните бракове и други прозападно настроени.
Те имат ясно изразена прогерманска позиция (трябва да се напомни, че в Германия живеят огромен брой турци), откъдето идва и външното препращане към Европейския съюз. Във вътрешнополитическия дневен ред те разчитат навън опълчване на Ердоган.
Ръководител на партията е много възрастен политик на име Кемал Кълъчдароглу, който е изцяло подвластен от западните корпорации и турските олигарси с връзки с Европа.
Той към този момент разгласи, че ще взе участие в изборите като претендент за президент. По отношение на вътрешнопартийните въпроси, Кълъчдароглу е компромисна фигура, която контролира вътрешнопартийните различия.
Доста показателно е, че актуалният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е по-харизматичен и сполучлив. Той също прояви интерес да взе участие в изборите, само че управлението на партията му забрани да се кандидатира, считайки, че е по-добре да заеме поста началник на метрополията.
Трябва да се добави, че партията има много положително финансиране, остарелият кемалистки хайлайф я поддържа от взаимност. Съюзът на индустриалците и бизнесмените на Турция, който преди този момент откри връзки с европейските структури, е донор на Народнорепубликанската партия.
Друга основна фигура в Народнорепубликанската партия е Юнал Чевикоз, който дава отговор за външната политика. Самият той е някогашен чиновник на турското Министерство на външните работи, член на масонска ложа, а през 2019 година взе участие в среща на клуба на Билдербергите.
Има и относително нова - " Добра партия " (IYI) - това са прозападни националисти, а самата партия в действителност е основана от Съединени американски щати и Европейски Съюз, с цел да откъснат част от електората от партията на Реджеп Ердоган. Парадоксално е, че водачите на IYI са срещу Русия, до момента в който елементарният електорат се отнася към нас обикновено (включително и за интервенцията в Украйна).
Ръководител на партията е жена на име Мерал Акшенер, която е прозападна в убежденията си. Сега те са в коалиция с народнорепубликанците. Все още не е известно дали Мерал Акшенер ще се кандидатира като самостоятелен претендент за президент.
Народнодемократичната партия, която представляваше ползите на кюрдите, надали ще успее да се възвърне от всеобщите чистки и арести. Лидерът на партията Селахатин Демирташ е умел политик и локални представители завоюваха доста места в кметството на последните избори, само че всички те бяха задържани по съмнение за присъединяване в тероризъм.
Теоретично те имат положителни шансове, само че настоящето държавно управление просто не им разрешава публично да затвърдят успеха си и да разширят въздействието си.
Западни анализатори обаче показват, че точно кюрдите ще бъдат значим коз на идните избори, защото те имат възходяща демографска група и доста от тях са младежи на по осемнадесет и повече години.
Говори се, че може да се сътвори спойлер-партия, състояща се от поддръжници на клана Барзани от Иракски Кюрдистан, защото те имат положителни публични връзки с Анкара. Барзани разрешават турски бомбардировки над част от Иракски Кюрдистан, където се намира централата на Кюрдската работническа партия.
Въпросът е по какъв начин да се убеди кюрдската юноша в Турция да се причисли към тази партия и каква ще бъде позицията във връзка с номинацията на претендент за президент. Въпреки че всичко това е теоретична небивалица, е изцяло допустимо Ердоган да продължи курса на репресии против турските кюрди.
Народнодемократическата партия съгласно изследванията на публичното мнение, е най-русофобската и прозападна.
И най-после, има я и Партията на националното придвижване (лидер - Девлет Бахчели). Всъщност това са прословутите „ сиви вълци”, т.е. религиозни националисти. Сега те са съдружници на Ердоган. Между другото, от всички изброени организации те имат най-хубаво отношение към Русия.
И последният фактор в турската политика е армията. Но след несполучливия опит за прелом през 2016 година армията претърпя огромна чистка. Сега те са напълно подчинени на Ердоган и няма политически упоритости измежду военните, с изключение на на някакво надълбоко секретно равнище, където има дребна група конспиратори.
Ако приказваме за действителни шансове, поради актуалната обстановка, тогава Реджеп Ердоган е в най-хубава позиция в този момент. Въпреки че страната има високо равнище на инфлация и турската лира се срина преди няколко месеца, ръководещата партия разполага с административен запас и се възползва от външнополитическата обстановка в свои ползи.
Пример е настоящето балансиране в връзките с Русия и Украйна. Създава се спомагателна самолетна компания за образуване на туристическия поток от Русия към Турция. Докато в това време дронове Байрактар се доставят на Украйна и се обезпечава дипломатическа поддръжка.
И в тези връзки и салдото на силите се крие значим геополитически интерес на Турция от отслабването на Русия. Неслучайно турците се интересуват интензивно от Крим и не го признават за част от Русия, както и от Кавказ и Поволжието.
Турция се нуждае от плана на пантюркизма като тип чадър и опрощение за възможна интервенция във вътрешните работи на Русия.
TRT на съветски преследва намерено русофобски курс на поддръжка за Навални и Ходорковски, да не приказваме за разпалването на сепаратизма в Русия с фокус върху мюсюлманската и тюркската еднаквост.
С това е обвързван и планът " Черкезки геноцид ", както и разнообразни мемориални детайли, като имена на улици в чест на Джохар Дудаев.
Тъй като Партията на справедливостта и развиването натъртва на турската религиозна еднаквост, споменът за тогавашното великолепие на Османската империя също е от огромно значение за актуалната политика.
И тук има място за антируски желания, защото Турция помни ролята на Руската империя в освобождението на Балканите от турско господство и поредицата от руско-турски войни.
Затова възможното намаляване на Русия се преглежда там като нова опция за връщане на изгубената мощ. И в случай че погледнете през религиозна призма, тогава турската агресия за Анкара е и разпространяване на исляма в нови територии. В същото време турската версия на исляма е друга от класическата арабска.
Следователно запазването на висшата власт за Ердоган надали ще докара до възстановяване на връзките ни с Турция. В най-хубавия случай прагматичното съдействие ще продължи, изключително заради мощната взаимозависимост на Турция от доставките на нефт и газ от Русия.
Но в най-лошия случай Анкара ще се държи по-упорито и нападателно по отношение на Москва и тогава ще би трябвало да се дадат ясни сигнали, като възбрана за вноса на зеленчуци или прекъсване на туристическия поток за Турция от съветска страна.
Е, в случай че обстановката се утежни още повече, мъчно е да си представим до какво равнище може да доближи борбата сред Русия и Турция. Отново би трябвало да се помни, че Турция е член на НАТО и може да се причисли към западните наказания когато и да е.
Сега помислете за версията, в случай че прозападни сили дойдат на власт в Турция. Например благодарение на финансови инжекции и други средства шефът на Народнорепубликанската партия поеме президентския пост.
На първо място, те ще стартират да отстраняват достиженията на Ердоган, ще се опитат да върнат формата на парламентарна република и интензивно да предизвикват светската политическа система.
Разбира се, поради прозападната им позиция, Съединени американски щати и Европейски Съюз ще окажат напън върху тях по отношение на Русия. Но те надали ще се откажат от съветския газ и нефт, макар че могат и най-вероятно ще поддържат част от глобите.
Като цяло ще има огромен спор на ползи. В страната обаче ще стартира безпорядък и имайки поради това, прозападните хора надали ще водят експанзионистична външна политика. С огромна възможност те ще се опитат да подобрят връзките си с Европейски Съюз и още веднъж наивно ще чакат влизането в тази асоциация.
Разбира се, мюсюлманските страни ще бъдат скептични към новото държавно управление, което значи понижаване или лишаване на поддръжката от богатите страни от Персийския залив.
А такова намаляване на Турция ще бъде от изгода за Русия, защото с способен метод ще бъде допустимо освен да се поддържат нужните достижения, само че и да се покажат на турското общество всички преимущества на в действителност добросъседските двустранни връзки.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ