„Белите коне“ на Вежинов не са нищо друго, освен Надеждата ♥ Асен ШОПОВ
През есента на 1983 година Народния спектакъл „ Иван Вазов “ показва на своята сцена „ Нощем с белите коне “ по едноименния разказ на Павел Вежинов. Драматизацията и постановката на спектакъла са дело на режисьора Асен Шопов. Сценографията е поверена на надарения Стефан Савов, музиката композира Крум Табаков. В ролята на акад. Урумов феновете приветстват Георги Черкелов, Славка Славова влиза в ролята на сестра му Ангелина, Стефан Данаилов играе Сашо – неговият племенник. Андрей Чапразов, Камелия Недкова, Виолета Бахчеванова, Петър Стойчев, Борис Луканов, Мария Стефанова, Мариус Донкин и още, са част от превъзходния актьорски състав, пресъздал на сцената Вежиновия роман за човешката психика, реципрочност, самотност и безконечен блян.
Споделяме думите на режисьора Асен Шопов към публиката на „ Нощем с белите коне “, които звучат напълно в духа на днешното време.
(Асен Шопов, 1983 г.)
♠ Към феновете
Асен ШОПОВ
I.
Живеем в прелестен свят.
И може би в безкрайния мрак на Вселената, единствените ни координати са Времето, и отново Времето, и още един път Времето. И в тази единствена пресечна точка сред Минало, Настояще и Бъдеще съществуваме Ние – Човечеството – това знамение на Природата – наречено Съзнание, събрало в себе си възторга на Микеланджело от „ Сътворението на Света “, с цел да го излее във великата „ Ода на насладата “ на Бетховен.
Живеем в прелестен свят.
Такъв, какъвто го виждат очите ни за първи път: несравним, одушевен. Сякаш се е отворила театралната завеса – завесата на Настоящето – и Ние – към този момент Минало, сме впили взор в Бъдещето, с паниката на дългата нощ, с мистичния боязън пред незнайното и с красивата религия в нашата природа, изтъкана от мисли и усеща – възприятието на Надежда, че и Утре ще ни има – мисълта за нужда от воля, волята на Утре да бъдем… И тази голяма театрална завеса непрестанно се разтваря, с цел да разкрие великото Тайнство – Тайнството на милиардите години, потребни с цел да се роди това Чудо – Сътворението на Света.
II.
Като се опитваме да прочетем пред вас романа на Павел Вежинов „ Нощем с белите коне “ тъкмо в този момент, когато целият свят е превзет от едни и същи мисли и усеща, най-силно усещане ни вършат думите на неговия воин учен Урумов, че „ ….най-сериозният проблем, който стои пред актуалното човечество, е… да се преодолее разделянето на света. Да се реализира единно човечество. Нашата планета е тясна за две човечества. Това я заплашва с крах. “.
И в действителност! Ако съзнанието е самопознание по пътя към съвършенството – то какъв брой ли неуместно би изглеждало човечеството – какъв брой ли безгрижно, в случай че се окаже некомпетентно да спре пред онази съдбовна крачка, в случай че позволим да се извърши тя – тази съдбовна крачка, която го отделя от безразсъдството, от безсмислената злополука, от нелепата, противоестествена гибел на самоубийството…
Ето за какво, за нас „ Белите коне “ не са нищо друго, с изключение на Надеждата – Надеждата, че… към момента не е късно да предотвратим настъпването на безконечната нощ!...
Все още не е късно!
* От книжката с драматизацията на „ Нощем с белите коне “, режисура на Асен Шопов, Народен спектакъл „ Иван Вазов “, сезон 1983/1984
Съставителство: Литературно бюро на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, 1984 година
Снимка: Асен Шопов, 1983 година
