През 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г.

През 2023 година продължава отрицателната наклонност, почнала през 2020 година и предизвикана от ковид-кризата, а след това добавилите се енергийна рецесия и боен спор в Украйна. Това е мнението на бизнеса у нас, събрано в анкетата на Българската стопанска камара. Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка на положението и на бизнес климата, и на личните им компании. Подобряване на бизнес климата виждат едвам 14% от интервюираните, а по-добряване на положението на фирмите регистрират 22%. Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими. Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през 2023 година се усилват в 71% от компаниите. Най-големите спънки пред бизнеса, съгласно участниците в анкетата, са неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на значимост проблеми са корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата. По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти, и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи. Повишава се делът на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите „ не мога да преценява “ (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката. 50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ, което е тройно повече от 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им. Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година – в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория – поради коронавирус рецесията. След отшумяването на коронавирус рецесията, през 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите – 43%. Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 година Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 56%, като е налице известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година. Плановете за 2024 година: o  Очакванията за повишаване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара множеството работодатели (67%) да включват в проектите си за 2024 година растеж на възнагражденията. o  Почти половината от интервюираните (44%) възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%). o  32% от участниците в изследването ще търсят нови пазари. o  30% са тези, които възнамеряват да усилят вложенията си в нови мощности. o  Сред целите на 44% от анкетирането са вложенията в развитие/обучение на личния състав, а 30% имат намерение да открият нови работни места. o  Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси способи за повишение на енергийната успеваемост на фирмите – 44% от интервюираните имат такива проекти, 14% към този момент са вложили в тази посока, само че 34% не си слагат сходни цели. 8% се въздържат, заради липса на финансов запас. o  По-голямата част от участниците в изследването възнамеряват да влагат в цифрови технологии или към този момент са го създали, като едвам една-трета от анкети-раните считат, че нямат потребност от цифровизация на индустриалните процеси. Най-големите спънки пред дигитализацията са неналичието на човешки запаси с нужните умения и пълномощия (47%), задоволително финансов запас (32%) и незадоволителната информация за най-хубави налични технологии (19%). На база провежданите през годините годишни анкетни изследвания, БСК показва показател за динамичността на бизнес климата, който демонстрира през каква фаза минава стопанската система ни през съответната година - „ възобновяване “, „ напредък “, „ закъснение “ или „ рецесия “. За базова година употребяваме 2015-та, а данните демонстрират следното: o  От 2016 година следва 4-годишен цикъл на напредък до 2019 година, достигащ своя връх през 2017 г. o  През 2020 година пандемията от COVID-19 хвърля страната в рискова за следения интервал обстановка на рецесия. o  Започналото през 2021 година възобновяване е прекратено през 2022 година, когато съгласно изследването на БСК страната още веднъж навлиза в спешната зона. През 2023 година навлизаме в квадранта на „ закъснение “. Въпреки че оценката за положението на стопанската система се усъвършенства, упованията остават ниски и към момента не можем да приказваме за възобновяване и напредък.