България е с най-ниски разходи за труд в ЕС, но с най-силен годишен ръст
През 2021 година междинните разноски за труд в страните от Европейския съюз се правят оценка на 29.1 евро на час, като са се повишили с 1.7% на годишна база.
В еврозоната цената на този индикатор е 32.8 евро, като се покачва с 1.2% по отношение на 2020 година, демонстрират данните на Евростат.
Средните почасови разноски за труд демонстрират обилни разлики сред страните от Европейски Съюз, като най-ниските стойности са регистрирани в България (7 евро) и Румъния (8.5 евро), а най-високите - в Дания (46.9 евро), Люксембург (43 евро) и Белгия (41.6 евро).
Разликата сред България и Дания е 6.7 пъти.
Почасовите разноски за труд в индустрията възлизат на 29.1 евро в Европейски Съюз и 35.1 евро в еврозоната. В строителството те са надлежно 26 и 29.3 евро, в бранша на услугите - 28.8 и 31.6 евро.
Двата съществени съставния елемент на разноските за труд са заплатите и осигуровките. Делът на разноските отвън заплатите в общите разноски за труд за цялата стопанска система е 24.6% в Европейски Съюз и 25.1% в еврозоната.
Най-нисък дял на разноските, разнообразни от заплатите, са регистрирани в Литва (3.7%), Румъния (4.9%) и Ирландия (8.7%), а най-голям - в Швеция (32%), Франция (31.9%) и Италия (28.3%).
В рамките на еврозоната почасовите разноски за труд се усилват във всички държави-членки като се изключи Италия (-1.6%) и Испания (-0.3%). Най-голямо растеж се следи в Литва (12.5%), Естония (6.5%), Кипър (6.2%), Словения (6.2%) и Латвия (6.1%).
В страните отвън еврозоната почасовите разноски за труд, изразени в национална валута, се усилват през 2021 година във всички страни, като най-голямо нарастване е записано в България (9.1%), Полша (8.2%) и Унгария (7.3%). Най-слабо е покачването в Швеция и Хърватия (с по 3% всяка).
През 2021 година множеството страни от Европейски Съюз удължиха периодите на схемите за подкрепяне, въведени през 2020 година по отношение на облекчаването на резултатите от пандемията от COVID-19. Те се състоят основно от краткосрочни договорености за работа и краткотрайни съкращения, напълно или отчасти обезщетени от държавните управления.
Тези схеми нормално се записват като дотации или данъчни облекчения с негативен знак в съставния елемент на разноските за труд, който не включва заплатите, изясняват от Евростат.
В еврозоната цената на този индикатор е 32.8 евро, като се покачва с 1.2% по отношение на 2020 година, демонстрират данните на Евростат.
Средните почасови разноски за труд демонстрират обилни разлики сред страните от Европейски Съюз, като най-ниските стойности са регистрирани в България (7 евро) и Румъния (8.5 евро), а най-високите - в Дания (46.9 евро), Люксембург (43 евро) и Белгия (41.6 евро).
Разликата сред България и Дания е 6.7 пъти.
Почасовите разноски за труд в индустрията възлизат на 29.1 евро в Европейски Съюз и 35.1 евро в еврозоната. В строителството те са надлежно 26 и 29.3 евро, в бранша на услугите - 28.8 и 31.6 евро.
Двата съществени съставния елемент на разноските за труд са заплатите и осигуровките. Делът на разноските отвън заплатите в общите разноски за труд за цялата стопанска система е 24.6% в Европейски Съюз и 25.1% в еврозоната.
Най-нисък дял на разноските, разнообразни от заплатите, са регистрирани в Литва (3.7%), Румъния (4.9%) и Ирландия (8.7%), а най-голям - в Швеция (32%), Франция (31.9%) и Италия (28.3%).
В рамките на еврозоната почасовите разноски за труд се усилват във всички държави-членки като се изключи Италия (-1.6%) и Испания (-0.3%). Най-голямо растеж се следи в Литва (12.5%), Естония (6.5%), Кипър (6.2%), Словения (6.2%) и Латвия (6.1%).
В страните отвън еврозоната почасовите разноски за труд, изразени в национална валута, се усилват през 2021 година във всички страни, като най-голямо нарастване е записано в България (9.1%), Полша (8.2%) и Унгария (7.3%). Най-слабо е покачването в Швеция и Хърватия (с по 3% всяка).
През 2021 година множеството страни от Европейски Съюз удължиха периодите на схемите за подкрепяне, въведени през 2020 година по отношение на облекчаването на резултатите от пандемията от COVID-19. Те се състоят основно от краткосрочни договорености за работа и краткотрайни съкращения, напълно или отчасти обезщетени от държавните управления.
Тези схеми нормално се записват като дотации или данъчни облекчения с негативен знак в съставния елемент на разноските за труд, който не включва заплатите, изясняват от Евростат.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ