IoT предизвикателство по пътя към умните градове
През 2020 година до 30% от IoT плановете няма да започват или няма да се разпрострат, заради слаби индикатори за успеваемост, неприятно схващане на продуктите и липса на финансиране
Най-голямото предизвикателство за умните градове сега са технологиите за интернет на нещата
(снимка: CC0 Public Domain)
През идващото десетилетие в работата по създаване на така наречен интелигентни градове ще има по-малко IoT планове, повече присъединяване на жителите и повече връзка сред коли и инфраструктура, съгласно разбор на IDC. Градските водачи ще са изправени пред предизвикването да основат доверие към новите технологии, като преди всичко дефинират ясни политики за потребление на данните.
По 196 милиарда $ годишно ще харчат градските управляващи за работа по плановете за интелигентни градове към 2023 година, сочи отчетът, на който се базира Tech Republic. Най-големите категории разноски са закрепеното образно наблюдаване, публичният превоз и интелигентното осветяване.
Предизвикателства
Най-голямото предизвикателство сега е интернет на нещата . Според анализаторите, през 2020 година от 10% до 30% от IoT плановете за умни градове няма да започват или няма да се разпрострат – заради слабите индикатори за успеваемост, неприятното схващане на продуктите и неналичието на финансиране.
В изследване на компанията редица градски планьори са декларирали, че плановете им за IoT са в застой или са „ починали ”, заради недостиг на вътрешни умения, лимитирани бюджети и липса на схващане за преимуществата на технологията.
Изненадващо, IDC разкрива, че доста от плановете за мъдро LED осветяване за уличната мрежа се смятат за неуспех. Това се случва в страните, където градските управляващи заплащат „ плоска ” такса за електрическа енергия. В последна сметка по този начин и не се регистрира спестовност на разноски.
Киберсигурността е другата огромна драма. IDC счита, че до 2023 година 20% от случаите в киберсигурността ще произтичат от внедряването на IoT устройства за умни градове, което ще докара до двуцифрено нарастване на разноските за програмен продукт за сигурност и бюджетите за образование на личния състав.
Събирането на данни и етиката в боравенето с тях е проблем, който ще би трябвало да бъде решен още в този момент, споделят още IDC. Градските управляващи ще би трябвало да отговорят на засилващия се песимизъм по отношение на технологията за видеонаблюдение. За задачата е належащо правене на ясни политики за потребление на данните.
Защитниците на персоналната цялост са загрижени поради все по-широкото наблюдаване на ежедневните действия на жителите и евентуалната опция за корист. Изготвянето на политиките от градските управляващи ще би трябвало да предхожда закупуването на технологии и системи за обработка на данните. Отговорните организации ще би трябвало да заложат цели на плановете си, които да са „ доста елементарни, лимитирани и измерими ”.
Изборът сред 5G и DSRC е четвъртото огромно предизвикателство за градските управляващи и то ще е не по-малко мъчно за превъзмогване. Става въпрос за технологии, които улесняват връзката на колите с градската инфраструктура като светофарни уредби, пътни знаци и други
Преди няколко години, когато общините започнаха да влагат в сходен жанр технологии, профилираните връзки на къси дистанции (DSRC) се разглеждаха като подобаващ избор. Сега, когато 5G става все по-достъпна, градовете са „ заклещени ” в дебата за избор сред двата стандарта.
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че и автомобилните производители са разграничени на два лагера – едните упорстват за 5G (като BMW, Mercedes и Ford), а другите избират DSRC (като GM и Volkswagen). Най-вероятно ще се наложи градските управляващи и автопроизводителите да седнат на една маса и да работят с регулаторите, с цел да стигнат до единно решение, което ще понижи разноските за вложения.
10 пр огнози за умните градове през 2020 година
1. През 2020 година сред 10% и 30% от плановете за интелигентни градове на база IoT няма да започват или да с разпрострат, заради погрешно дефинирани резултати или основни индикатори, неприятно схващане за офертите на доставчиците и/или незадоволително финансиране и ангажираност на заинтригуваните страни.
2. До 2021 година 20% от градовете ще употребяват съставни показатели, с цел да оценят цената на самодейностите, като да вземем за пример защита на база прогнози, подвижност като услуга и персонализирани грижи.
3. До 2021 година, в отговор на натиска от страна на жителите и активистки групи, 75% от публичните поръчки за технологии за сигурност от ново потомство ще се базират на спецификации, авансово обхванати от строги политически рамки.
4. До 2022 година 50% от огромните градове ще разработят политики за „ нравственос на данните ”, които дефинират по какъв начин и какви данни могат да се събират, употребяват и споделят.
5. До 2023 година 25% от сполучливите цифрови платформи „ близнаци ” за смарт-градове ще бъдат употребявани за автоматизиране на процесите за все по-сложни, взаимосвързани екосистеми от активи и артикули.
6. До 2023 година 20% от случаите в киберсигурността ще произтичат от внедряването на IoT устройства за умния град, което ще докара до двуцифрено нарастване на разноските за програмен продукт за киберсигурност и бюджетите за образование на личния състав.
7. До 2024 година 90% от новоизгражданите градове и 20% от съществуващите градове в международен мащаб ще възприемат опциите за цифрово пространствено обмисляне и нови регулации за зониране, с цел да осъществят преимуществата на възходящата „ стопанска система на шерването ”.
8. До 2024 година 70% от работните места за така наречен „ учени по данните ” в градовете ще бъдат свободни, което ще докара до увеличение на вложенията в роботизирана автоматизация на процесите и AI системи, а това ще усили експоненциално опциите за обработка на данни без разгръщане на личния състав.
9. До 2024 година една трета от всички случаи на потребление на интелигентни градове ще бъдат основани на 5G, а 75% от огромните градове ще употребяват 5G за основни услуги като създаване на престъпни центрове, работещи в действително време, връзка с V2I и „ умни игрища ”.
10. До 2025 година 25% от огромните градове по света ще имат конфигурирана обвързвана инфраструктура за транспортни средства, употребявайки или 5G, или DSRC.
Най-голямото предизвикателство за умните градове сега са технологиите за интернет на нещата
(снимка: CC0 Public Domain)
През идващото десетилетие в работата по създаване на така наречен интелигентни градове ще има по-малко IoT планове, повече присъединяване на жителите и повече връзка сред коли и инфраструктура, съгласно разбор на IDC. Градските водачи ще са изправени пред предизвикването да основат доверие към новите технологии, като преди всичко дефинират ясни политики за потребление на данните.
По 196 милиарда $ годишно ще харчат градските управляващи за работа по плановете за интелигентни градове към 2023 година, сочи отчетът, на който се базира Tech Republic. Най-големите категории разноски са закрепеното образно наблюдаване, публичният превоз и интелигентното осветяване.
Предизвикателства
Най-голямото предизвикателство сега е интернет на нещата . Според анализаторите, през 2020 година от 10% до 30% от IoT плановете за умни градове няма да започват или няма да се разпрострат – заради слабите индикатори за успеваемост, неприятното схващане на продуктите и неналичието на финансиране.
В изследване на компанията редица градски планьори са декларирали, че плановете им за IoT са в застой или са „ починали ”, заради недостиг на вътрешни умения, лимитирани бюджети и липса на схващане за преимуществата на технологията.
Изненадващо, IDC разкрива, че доста от плановете за мъдро LED осветяване за уличната мрежа се смятат за неуспех. Това се случва в страните, където градските управляващи заплащат „ плоска ” такса за електрическа енергия. В последна сметка по този начин и не се регистрира спестовност на разноски.
Киберсигурността е другата огромна драма. IDC счита, че до 2023 година 20% от случаите в киберсигурността ще произтичат от внедряването на IoT устройства за умни градове, което ще докара до двуцифрено нарастване на разноските за програмен продукт за сигурност и бюджетите за образование на личния състав.
Събирането на данни и етиката в боравенето с тях е проблем, който ще би трябвало да бъде решен още в този момент, споделят още IDC. Градските управляващи ще би трябвало да отговорят на засилващия се песимизъм по отношение на технологията за видеонаблюдение. За задачата е належащо правене на ясни политики за потребление на данните.
Защитниците на персоналната цялост са загрижени поради все по-широкото наблюдаване на ежедневните действия на жителите и евентуалната опция за корист. Изготвянето на политиките от градските управляващи ще би трябвало да предхожда закупуването на технологии и системи за обработка на данните. Отговорните организации ще би трябвало да заложат цели на плановете си, които да са „ доста елементарни, лимитирани и измерими ”.
Изборът сред 5G и DSRC е четвъртото огромно предизвикателство за градските управляващи и то ще е не по-малко мъчно за превъзмогване. Става въпрос за технологии, които улесняват връзката на колите с градската инфраструктура като светофарни уредби, пътни знаци и други
Преди няколко години, когато общините започнаха да влагат в сходен жанр технологии, профилираните връзки на къси дистанции (DSRC) се разглеждаха като подобаващ избор. Сега, когато 5G става все по-достъпна, градовете са „ заклещени ” в дебата за избор сред двата стандарта.
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че и автомобилните производители са разграничени на два лагера – едните упорстват за 5G (като BMW, Mercedes и Ford), а другите избират DSRC (като GM и Volkswagen). Най-вероятно ще се наложи градските управляващи и автопроизводителите да седнат на една маса и да работят с регулаторите, с цел да стигнат до единно решение, което ще понижи разноските за вложения.
10 пр огнози за умните градове през 2020 година
1. През 2020 година сред 10% и 30% от плановете за интелигентни градове на база IoT няма да започват или да с разпрострат, заради погрешно дефинирани резултати или основни индикатори, неприятно схващане за офертите на доставчиците и/или незадоволително финансиране и ангажираност на заинтригуваните страни.
2. До 2021 година 20% от градовете ще употребяват съставни показатели, с цел да оценят цената на самодейностите, като да вземем за пример защита на база прогнози, подвижност като услуга и персонализирани грижи.
3. До 2021 година, в отговор на натиска от страна на жителите и активистки групи, 75% от публичните поръчки за технологии за сигурност от ново потомство ще се базират на спецификации, авансово обхванати от строги политически рамки.
4. До 2022 година 50% от огромните градове ще разработят политики за „ нравственос на данните ”, които дефинират по какъв начин и какви данни могат да се събират, употребяват и споделят.
5. До 2023 година 25% от сполучливите цифрови платформи „ близнаци ” за смарт-градове ще бъдат употребявани за автоматизиране на процесите за все по-сложни, взаимосвързани екосистеми от активи и артикули.
6. До 2023 година 20% от случаите в киберсигурността ще произтичат от внедряването на IoT устройства за умния град, което ще докара до двуцифрено нарастване на разноските за програмен продукт за киберсигурност и бюджетите за образование на личния състав.
7. До 2024 година 90% от новоизгражданите градове и 20% от съществуващите градове в международен мащаб ще възприемат опциите за цифрово пространствено обмисляне и нови регулации за зониране, с цел да осъществят преимуществата на възходящата „ стопанска система на шерването ”.
8. До 2024 година 70% от работните места за така наречен „ учени по данните ” в градовете ще бъдат свободни, което ще докара до увеличение на вложенията в роботизирана автоматизация на процесите и AI системи, а това ще усили експоненциално опциите за обработка на данни без разгръщане на личния състав.
9. До 2024 година една трета от всички случаи на потребление на интелигентни градове ще бъдат основани на 5G, а 75% от огромните градове ще употребяват 5G за основни услуги като създаване на престъпни центрове, работещи в действително време, връзка с V2I и „ умни игрища ”.
10. До 2025 година 25% от огромните градове по света ще имат конфигурирана обвързвана инфраструктура за транспортни средства, употребявайки или 5G, или DSRC.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ