През 1992 година 36 Народно събрание на България приема Закон

През 1992 година 36 Народно заседание на България приема Закон за реституцията, с който се възвръща обществената правдивост във връзка с някогашните притежатели, нарушена от Народната власт след 9 септември 1944 година
Прочетете още
Реституцията е противоположен юридически акт на национализацията, т.е. възобновяване на обособени организации, лица или групи на национализирани имущество или средства за произвеждане. Тя се отнася най-често до недвижимата благосъстоятелност, в това число върху земята.

След премахването на социалистическия режим в България, Народното събрание приема редица закони, с които се възвръща обществената правдивост във връзка с някогашните притежатели.

Законът за собствеността и използването на земеделските земи е първият от тях. По силата на този закон се възвръща правото на благосъстоятелност върху аграрни парцели, отнети в интервала след 1944 година



На този ден оказваме благодарност към лицата, съпротивлявали се против нацизма в Република България

С Решение № 1091 от 29 декември 2016 година Министерският съвет афишира 21 февруари за Ден на оказване на благодарност към лицата, съпротивлявали се против нацизма в Република България.

На тази дата през 1941 година в дома на Никола Мушанов се организира заседание на водачите на опозицията, които се опълчват на влизането на България в Тристранния пакт. Тристранния пакт е боен блок сред Хитлеристка Германия, Италия, Япония и други страни, взели участие във Втората международна война и противостоящи на Антифашистката коалиция.

След срещата водачите на демократите, радикалдемократите, земеделците и социалдемократите излизат с „ декларация за цялостен неутралитет на България ”. Мушанов отива на дълъг диалог с министър-председателя Богдан Филов, след това връчва декларацията и на цар Борис III.

Никола Стойков Мушанов е български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Той е министър-председател отпред на три държавни управления през 1931 – 1934 година.

През 2014 си отива огромният български артист Джоко Росич

Джоко Росич е роден на 28 февруари 1932 година в Крупан, Кралство Югославия. Майката му е българка, а татко му – сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически аргументи.

Той приключва стопанска система във ВИИ „ Карл Маркс “ и школа по радиожурналистика в София, след което работи 17 години като публицист в БНР, артист в СИФ.
Снима се в български, маджарски и сръбски филми. Понякога е именуван „ именитият каубой “. Носител е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен.

Джоко се дами два пъти. Първи брак – със Занка Александрова, втори брак – с Лиляна Лазарова.

Едни от най-известните филми, в които е взел участие, са „ Осмият “, „ Езоп “, „ Демонът на империята “, „ Михаил Строгов “, „ На всеки километър “, „ Гоя “, „ Антихрист “, „ Баща ми бояджията “, „ Иван Кондарев “, „ Сватбите на Йоан Асен “, „ Войната на таралежите “, „ Камионът “, „ Хан Аспарух “, „ Време разделно “, „ Под игото “, „ Капитан Петко челник “, „ Зарево над Драва “ и други

През февруари 2010 година получава премията „ Златен век “ на Министерството на културата за огромните му заслуги и принос към българското кино.

На 21 февруари 2014 година Джоко Росич умира от рак в болница „ Лозенец “, дни преди да навърши 82 години.