Град се появи отново след 30 години на дъното на резервоар
През 1992 година жителите на Асередо, малко селце на границата на Испания с Португалия, следят по какъв начин река Лимия се издига, прелива от крайбрежията си и потапя града им. Това не е обикновено наводняване – регионът се нуждае от нов контейнер и град Асередо е рискуван, с цел да направи път за него. Сега обаче градът-призрак се появява още веднъж след 30 години под водата…
По време на един общоприет изсъхнал сезон няколко покрива може да се покажат над повърхността, когато равнището на водата спадне. Но резервоарът рядко спада задоволително, с цел да разкрие толкоз доста от града. Сега, след месеци на исторически висока суша в района, съвсем целият град е на показ. Резервоарът е единствено на 15% от потенциала си.
Мария дел Кармен Янес, кметът на община Лобиос, в която е Асередо, изяснява, че резервоарът е толкоз празен заради сушата, породена от изменението на климата, както и заради „ много нападателна употреба “ от Португалската енергийна компания, която го ръководи.
Но макар тези условия, туристи идват всеобщо, с цел да прегледат каквото е останало от града – и има какво да видят: пътища, тротоари и региони със аграрни земи, както и някогашни домове и магазини. Каменните структури към момента стоят, макар че множеството покриви са рухнали, а дървените порти и прозорци са изгнили.
Още при започване на 90-те години на предишния век Асередо и четири други градчета в региона на Галисия в Испания са наводнени, с цел да се направи резервоарът. По това време единствено в Асередо има 70 къщи и 120 жители, всички от които са принудени да се изтеглят в дните преди построяването на плана.
Но нещата не минават без битка – има огромни недоволства, митинги и даже 10-дневна гладна стачка, водена от разярените жители.
По това време Маргарита де Брито е жителка на Бускалке, друго градче, което също е наводнено. Въпреки всеобщото опълчване, тя споделя: „ В последна сметка водата пристигна, първия ден малко, втория малко повече, а на третия ден се увеличи и повече не падна. “
Не всичко в тези градове обаче е изгубено. Една историческа черква е преместена в различен град, а фамилиите реалокират телата на своите умряли близки, които са заровени в локалните гробища.
Освен това, когато жителите стартират да събират движимостите си и да възнамеряват преместванията, те снимат сцените към тях и няма подозрение, че тези фрагменти от живота в Асередо оказват помощ да се резервира историята на града-призрак. А през 2015 година двама режисьори ги употребяват, с цел да сглобят документален филм, наименуван „ Os Días Afogados “, което значи „ Удавените дни “.
Все отново загубите са огромни за фамилиите, които са принудени да се реалокират. Мнозина живеят в Асередо от генерации, без да познават различен дом. Някои се реалокират в околните села, до момента в който други напущат региона напълно, с цел да основат нови мемоари другаде.
Снимките, направени с дрон, демонстрират какъв брой бързо жителите е трябвало да изоставен преди толкоз години. Празните бутилки към момента стоят по масите, ръждясала остаряла кола стои там, където е била паркирана за последно, и даже разпадащ се шадраван към момента бълва дребна бликам вода.
Максимино Перес Ромеро, който пътува до Асередо, с цел да види гледката, споделя: „ Сякаш виждам филм. Изпитвам възприятие на горест. Мисля, че точно това ще се случи през идващите годините поради сушата и цялата работа с изменението на климата. “
Франсиско Вилялонга, който е очевидец на наводнението от първа ръка, споделя за неочаквания взрив на туризма: „ Разбирам, че това може да е забавно за гости от другаде, само че за тези от нас, чиито корени са там, е мъчно да го забележим по този начин. Гледката на къщите, в които сме родени и израснали, ни кара да изпитваме огромна носталгия по предишното. “
