Какво става с домовете на японските американци след затварянето им
През 1983 година комисията на Съединени американски щати за военно пренасяне и интерниране на цивилни лица (CWRIC) пита: „ Ами в случай че вандали нахлуят в дома ви, надраскат графити и оберат имуществото ви единствено поради вашата раса, пол или религиозна принадлежност? “ За някои японски американци през 40-те години това не е предполагаем въпрос. Питането на CWRIC в действителност се случва, до момента в който деветчленната комисия изследва последствията от затварянето на японски американци в американски затвори по време на Втората международна война.
Тази година се навършват 79 години от Изпълнителна заповед 9066 – документ, който президентът Франклин Д. Рузвелт подписа през 1942 година, два месеца след нападението на Япония над Пърл Харбър. Той довежда до затварянето на 75 000 американци от японски генезис и 45 000 японски жители в лагери из цялата страна, като доста от тях са преместени надалеч от вкъщи си.
Докладът на CWRIC, озаглавен „ Лично правораздаване: Отказано “, удостоверяват, че до момента в който федералното държавно управление изселва и затваря японски жители на Америка, живеещи в западните щати, то не се погрижва за домовете и собствеността им. Оставени без контрол, къщите им са ограбени и обезобразени, до момента в който притежателите им са под ключ в претъпканите стаи на затворническите лагери.
В своята книга от 1993 година „ Бижуто на пустинята “ историкът Сандра К. Тейлър изяснява, че тези изселени жители се втурват да продават бизнеси и движимости, които не са могли да носят в куфарите си. Докато са надалеч от вкъщи, хората в техните общности – постоянно някогашни съседи – ги ограбват.
Притесненията за домовете и притежанията им, тежат в съзнанието на пандизчиите – още преди заминаването си някои от тях към този момент са виждали неуважението, което може да сполети доста от къщите им. По време на процеса на изселване, да вземем за пример, самите полицейски дейности будят тази опасност. Историите на няколко души, които Джон Татейши записва в „ Справедливост за всички “, в детайли разказват ориста на доста от семействата си. Преди затварянето му в лагера Минидока, Чие Томихиро изяснява, че управляващите са арестували татко й и „ са претърсили жилището, взели са доста неща и са оставили вратата отключена и отворена “. В този случай полицейските дейности безусловно ‘отварят вратата “ за мародери.
След приблизително три години отнемане от независимост, доста японски американци се завръщат в домовете си към този момент свободни. Докато са в пандиза, домовете им остават незащитени от тези, които желаят да им навредят. Според CWRIC няколко завърнали се пандизчии „ са намерили домовете или фермите си без грижи, обрасли с бурени, неприятно поддържани или унищожени, а един човек оповестява, че е разкрил непознати напряко да живеят в дома му “. Когато Томое Такахаши и фамилията й се прибират вкъщи, тя си спомня: „ Просто стоях там и плаках. Това е най-голямото събитие – най-накрая се прибирах вкъщи. “ Облекчението й обаче бързо изчезва. Тейлър изяснява в „ Бижуто на пустинята “, че семейство Такахаши намират заключеното си мазе – където фамилията съхранява специфични движимости, в това число бижута, фамилни наследства, фотоси, сватбени дарове, кимона и други сантиментални предмети – разрушено и разграбени.
Дори някои от домовете и движимостите на японските американски ветерани, воювали през Втората международна война, са застигнати от тази орис. Ранен през юни 1944 година, до момента в който служи в Италия като член на 442-ия полков военен екип, Уилсън Макабе се завръща на Западното крайбрежие и „ научава, че някой е запалил къщата ни в Лоумис, Калифорния “, според „ Справедливост за всички “. Джо Такеда се прибра в дома си в окръг Санта Клара в Калифорния и се изправя против нападатели, които заливат дома му с бензин и го възпламеняват дружно с автомобила му, пише в „ Бижуто на пустинята “. Полицията оповестява, че е разкрила празни туби за бензин, бутилки с алкохол и прекратени телефонни линии в дома на Такеда.
На тази снимката в дребният куфар на Ику Цучия в който тя съхранява най-скъпите си движимости, защото федералното държавно управление я гони от вкъщи й. Затворниците може да вземат със себе си в лагерите единствено напълно дребна част от собствеността си, оставяйки останалите си движимости на произвола на ориста. Според създателя Мичи Нишиура Веглин в книгата му „ Години на срам: Неразказаната история на концлагерите в Америка “, следвоенно изследване пресмята, че 80% от собствеността и имуществото на японските американци са били обирани, откраднати и/или продадени. Някои домове обаче съумяват да преживеят разтърсванията. Бившият пандизчия Доналд Накахата се завръща в дома си на Пайн стрийт 2092 в Сан Франциско, Калифорния, като идва с думите: „ Къщата към момента е тук “, както се споделя в „ Справедливост за всички “. Въпреки че доста японски американски фамилии са изправени пред опустошаване при завръщането си вкъщи, те въпреки всичко съумяват да възвръщат семействата и поминъка си. Но не всички.
