Балонът на Путин и жертвите на груповото мислене
През 1972 година - доста преди Владимир Путин да стигне до Кремъл - общественият психолог Ървинг Джанис стартира да проучва няколко основни момента в политическата история, белязани от съществени управнически неточности с тежки последици.
Джанис изследва аргументите за неуспеха на американските служби със Залива на прасетата в Куба и за неподготвеността на армията за японската офанзива над " Пърл Харбър " при Втората международна война. Психологът стига до извода, че аргументите за тези неточности се дължат на така наречен " groupthink ".
Буквалното му значение е " групово мислене ", само че във формулировката му има нещо по-особено. Вдъхновението на Джанис е " новговорът " от романа на Джордж Оруел " 1984 ".
Това е метод на мислене, който хората възприемат, когато са мощно обвързани в тясна група, в която стремежът на членове към единогласие е по-силен от мотивацията им за реалистично разискване на различни благоприятни условия за деяние.
50 години по-късно теорията на обществения психолог разказва тъкмо държанието на ръководещия кръг към Владимир Путин в Кремъл. Тя изяснява и аргументите за цялостното дехуманизиране, на което украинското спокойно население е подлагано от страна на съветската войска.
Германският когнитивен психолог Кристиян Щьокер, който работи като учител във Висшето учебно заведение по приложни науки в Хамбург, разказва в Spiegel осемте признака на " groupthink " по Ървинг Джанис, които елементарно могат да се разпознават в държанието на Путин.
1) Илюзия за неуязвимост
Вътрешният кръг към Владимир Путин очевидно подхожда към войната в Украйна с изцяло неправилни предварителни настройки. Западните служби за сигурност са единомислещи в оценката, че Кремъл е очаквал бърза победа и бърза окупация на Киев с вярата, че даже локалното население ще капитулира непринудено.
Твърдостта на реакцията на Запада по отношение на военната инвазия също се е оказала цялостна изненада за вътрешния кръг на Путин. Досегашните нарушавания на интернационалното право, които режимът в Кремъл допускаше, постоянно оставаха без последици - това е подхранило усещането, че към този момент всичко би било разрешено. Дори окупация на Украйна.
2) Убеденост в личната морална справедливост
Много е евентуално Владимир Путин да има вяра в действителност в това, което неведнъж е обяснявал пред камерите - че той управлява самобитна историческа задача за възобновяване на тогавашното великолепие на Русия. Подчиняването на Украйна е просто една от стъпките в проекта му.
Това би трябвало да накара и белоруският деспот Александър Лукашенко да се замисли съществено за бъдещето на личната си страна. Историческата Киевска Рус, която през днешния ден се счита за митичен предходник на съветската еднаквост, е обхващала освен елементи от модерна Украйна, само че и територията на сегашен Беларус.
3) Колективно рационализиране
Дали Владимир Путин в действителност има вяра на всички истории, с които зарежда съветската аудитория за режима на " нацистите и наркоманите " в Украйна, няма по какъв начин да се дефинира извън.
Но сигурно неговият вътрешен кръг няма проблеми с това да поддържа убеждението, че нападението над суверенна прилежаща страна е целесъобразно и " сполучливо " - без значение от доказателствата, които опровергават тези внушения.
Всеки идващ ден, в който Украйна се отбранява против съветската експанзия, евентуално усилва когнитивния дисонанс в групата на " силовиките ", а с това - и вътрешното неспокойствие на Путин.
4) Стереотипи за хората, които не принадлежат към групата
Путин дава образец за този признак с речта си от предходната седмица, в която той стартира да приказва за " националните предатели " в Русия, които " печелят тук парите си, само че живеят на открито ", които имат " вили в Маями или на френската Ривиера " и " не могат да живеят без гъши пастет, стриди и така наречен полови свободи ".
Тези хора " не са тук, не са с нашия народ, не са с Русия ". Голяма част от тях в действителност принадлежи на богатата каста, която Путин и клептократичният му кръг сами сътвориха в последните 20 години. Поантата в речта на Путин беше, че предателите биха продали и майка си, в случай че се наложи.
Гневните прояви на Путин против " петата колона на Запада " бяха въведения към концепцията, че е належащо вътрешно пречистване в личната му страна. Висшата междинна класа в Русия в този момент към този момент се възприема като евентуална вражеска група, тъй като има какво да губи от войната.
5) Вътрешна цензура
Нищо не приказва по-ясно за ограничавания достъп до информация на Владимир Путин от броя на хората, които той позволява до себе си. Онези, които биха желали да се срещнат с него, са длъжни да прекарат 14 дни в карантина. Снимките с безпределно дългите маси в Кремъл, на които той посрещаше задгранични водачи, станаха емблематични облици.
Никой не си разрешава да опонира на автократите, които развиват все по-силна параноя и са подложени на голям напън.
Политологът Брайън Клаас от University College London написа в своя публикация в The Atlantic, че хора като Путин постоянно попадат в така наречен " капан на диктатора ". Един от детайлите му е, че те слушат единствено ласкатели и получават неприятни препоръки.
Путин живее в строга изолираност от началото на Covid-пандемията и се е заобиколил от хора, които не смеят да не се съгласяват с решенията му. Ако може да се има вяра на свидетелства, разказани в книгата на журналистката от FT Катрин Белтън - този метод на живот датира най-малко от 2007.
6) Илюзия за всеобщо единодушие
Естествено е, че различни отзиви и разбори мъчно могат да пробият мембраната при такива условия. Всеки от вътрешния кръг на автократа знае доста добре какъв брой рискови може да са следствията на възможното несъгласие. Това основава убеждението, че зад него стои голямо болшинство от съгласни хора, които поддържат всяка негова стъпка.
7) Директен напън върху хората с друго мнение
Още преди войната в Украйна Владимир Путин ясно показва експанзията, на която е кадърен даже по отношение на хора от най-близкото си обграждане - задоволително е да си спомним епизода на общественото оскърбление на шефа на разузнаването.
Наришкин беше нахокан от Путин като възпитаник пред дъската, откакто позволи, че Русия може да даде " финален късмет " на западните страни да убедят Украйна да съблюдава споразуменията от Минск. Реакцията на съветския президент го накара да изгуби изцяло хладнокръвие и със заекване да разгласи, че предлага Русия да анексира, вместо да разгласи за самостоятелни Донецката и Луганската републики.
Публичният пестник против него беше знак от страна на Путин - и най-малките неточности, които може да се поясняват като пробойни във фасадата, ще се санкционират безмилостно.
8) Самозвани " пазители на мозъците "
Ървинг Джанис разказва с този термин хората, които сами поемат функционалността на информативен филтър. Те лимитират потока от данни, като умишлено или неумишлено употребяват тактики за надзор на процеса на взимане на решения.
Дали в кръга на Путин съществуват такива фигури, е невероятно да се дефинира извън. Но е доста евентуално " силовиките " към него да са неговите лични " пазители на мозъка ", които не разкриват цялостния размер от информация поради боязън или персонални убеждения.
Още през 2014 година Ангела Меркел споделя в телефонен диалог с Барак Обама, че като че ли Путин е изгубил връзка с действителността и " живее в някакъв различен свят ".
Колкото по-трудно напредва съветската инвазия в Украйна, толкоз по-трудно е да се изолира действителността от балона на Путин. Съответно - толкоз по-гневен ще бъде той по отношение на личните си висши офицери и ръководители на службите.
Груповото мислене няма да ги избави от експанзията му. Но е допустимо да се случи и контрареакция - в случай че силовиките сами възроптаят против личния си началник.
Джанис изследва аргументите за неуспеха на американските служби със Залива на прасетата в Куба и за неподготвеността на армията за японската офанзива над " Пърл Харбър " при Втората международна война. Психологът стига до извода, че аргументите за тези неточности се дължат на така наречен " groupthink ".
Буквалното му значение е " групово мислене ", само че във формулировката му има нещо по-особено. Вдъхновението на Джанис е " новговорът " от романа на Джордж Оруел " 1984 ".
Това е метод на мислене, който хората възприемат, когато са мощно обвързани в тясна група, в която стремежът на членове към единогласие е по-силен от мотивацията им за реалистично разискване на различни благоприятни условия за деяние.
50 години по-късно теорията на обществения психолог разказва тъкмо държанието на ръководещия кръг към Владимир Путин в Кремъл. Тя изяснява и аргументите за цялостното дехуманизиране, на което украинското спокойно население е подлагано от страна на съветската войска.
Германският когнитивен психолог Кристиян Щьокер, който работи като учител във Висшето учебно заведение по приложни науки в Хамбург, разказва в Spiegel осемте признака на " groupthink " по Ървинг Джанис, които елементарно могат да се разпознават в държанието на Путин.
1) Илюзия за неуязвимост
Вътрешният кръг към Владимир Путин очевидно подхожда към войната в Украйна с изцяло неправилни предварителни настройки. Западните служби за сигурност са единомислещи в оценката, че Кремъл е очаквал бърза победа и бърза окупация на Киев с вярата, че даже локалното население ще капитулира непринудено.
Твърдостта на реакцията на Запада по отношение на военната инвазия също се е оказала цялостна изненада за вътрешния кръг на Путин. Досегашните нарушавания на интернационалното право, които режимът в Кремъл допускаше, постоянно оставаха без последици - това е подхранило усещането, че към този момент всичко би било разрешено. Дори окупация на Украйна.
2) Убеденост в личната морална справедливост
Много е евентуално Владимир Путин да има вяра в действителност в това, което неведнъж е обяснявал пред камерите - че той управлява самобитна историческа задача за възобновяване на тогавашното великолепие на Русия. Подчиняването на Украйна е просто една от стъпките в проекта му.
Това би трябвало да накара и белоруският деспот Александър Лукашенко да се замисли съществено за бъдещето на личната си страна. Историческата Киевска Рус, която през днешния ден се счита за митичен предходник на съветската еднаквост, е обхващала освен елементи от модерна Украйна, само че и територията на сегашен Беларус.
3) Колективно рационализиране
Дали Владимир Путин в действителност има вяра на всички истории, с които зарежда съветската аудитория за режима на " нацистите и наркоманите " в Украйна, няма по какъв начин да се дефинира извън.
Но сигурно неговият вътрешен кръг няма проблеми с това да поддържа убеждението, че нападението над суверенна прилежаща страна е целесъобразно и " сполучливо " - без значение от доказателствата, които опровергават тези внушения.
Всеки идващ ден, в който Украйна се отбранява против съветската експанзия, евентуално усилва когнитивния дисонанс в групата на " силовиките ", а с това - и вътрешното неспокойствие на Путин.
4) Стереотипи за хората, които не принадлежат към групата
Путин дава образец за този признак с речта си от предходната седмица, в която той стартира да приказва за " националните предатели " в Русия, които " печелят тук парите си, само че живеят на открито ", които имат " вили в Маями или на френската Ривиера " и " не могат да живеят без гъши пастет, стриди и така наречен полови свободи ".
Тези хора " не са тук, не са с нашия народ, не са с Русия ". Голяма част от тях в действителност принадлежи на богатата каста, която Путин и клептократичният му кръг сами сътвориха в последните 20 години. Поантата в речта на Путин беше, че предателите биха продали и майка си, в случай че се наложи.
Гневните прояви на Путин против " петата колона на Запада " бяха въведения към концепцията, че е належащо вътрешно пречистване в личната му страна. Висшата междинна класа в Русия в този момент към този момент се възприема като евентуална вражеска група, тъй като има какво да губи от войната.
5) Вътрешна цензура
Нищо не приказва по-ясно за ограничавания достъп до информация на Владимир Путин от броя на хората, които той позволява до себе си. Онези, които биха желали да се срещнат с него, са длъжни да прекарат 14 дни в карантина. Снимките с безпределно дългите маси в Кремъл, на които той посрещаше задгранични водачи, станаха емблематични облици.
Никой не си разрешава да опонира на автократите, които развиват все по-силна параноя и са подложени на голям напън.
Политологът Брайън Клаас от University College London написа в своя публикация в The Atlantic, че хора като Путин постоянно попадат в така наречен " капан на диктатора ". Един от детайлите му е, че те слушат единствено ласкатели и получават неприятни препоръки.
Путин живее в строга изолираност от началото на Covid-пандемията и се е заобиколил от хора, които не смеят да не се съгласяват с решенията му. Ако може да се има вяра на свидетелства, разказани в книгата на журналистката от FT Катрин Белтън - този метод на живот датира най-малко от 2007.
6) Илюзия за всеобщо единодушие
Естествено е, че различни отзиви и разбори мъчно могат да пробият мембраната при такива условия. Всеки от вътрешния кръг на автократа знае доста добре какъв брой рискови може да са следствията на възможното несъгласие. Това основава убеждението, че зад него стои голямо болшинство от съгласни хора, които поддържат всяка негова стъпка.
7) Директен напън върху хората с друго мнение
Още преди войната в Украйна Владимир Путин ясно показва експанзията, на която е кадърен даже по отношение на хора от най-близкото си обграждане - задоволително е да си спомним епизода на общественото оскърбление на шефа на разузнаването.
Наришкин беше нахокан от Путин като възпитаник пред дъската, откакто позволи, че Русия може да даде " финален късмет " на западните страни да убедят Украйна да съблюдава споразуменията от Минск. Реакцията на съветския президент го накара да изгуби изцяло хладнокръвие и със заекване да разгласи, че предлага Русия да анексира, вместо да разгласи за самостоятелни Донецката и Луганската републики.
Публичният пестник против него беше знак от страна на Путин - и най-малките неточности, които може да се поясняват като пробойни във фасадата, ще се санкционират безмилостно.
8) Самозвани " пазители на мозъците "
Ървинг Джанис разказва с този термин хората, които сами поемат функционалността на информативен филтър. Те лимитират потока от данни, като умишлено или неумишлено употребяват тактики за надзор на процеса на взимане на решения.
Дали в кръга на Путин съществуват такива фигури, е невероятно да се дефинира извън. Но е доста евентуално " силовиките " към него да са неговите лични " пазители на мозъка ", които не разкриват цялостния размер от информация поради боязън или персонални убеждения.
Още през 2014 година Ангела Меркел споделя в телефонен диалог с Барак Обама, че като че ли Путин е изгубил връзка с действителността и " живее в някакъв различен свят ".
Колкото по-трудно напредва съветската инвазия в Украйна, толкоз по-трудно е да се изолира действителността от балона на Путин. Съответно - толкоз по-гневен ще бъде той по отношение на личните си висши офицери и ръководители на службите.
Груповото мислене няма да ги избави от експанзията му. Но е допустимо да се случи и контрареакция - в случай че силовиките сами възроптаят против личния си началник.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ