През 1967 г. Джон Ленън пише песента Всичко, от което

През 1967 година Джон Ленън написа песента „ Всичко, от което се нуждаем, е обич ". Малко по-късно същият признава, че е малтретирал жена си, изоставил е едно от децата си, засипвал е с хомофобски и антисемитски обиди своя еврейски управител гей и обича да се разхожда безусловно гол пред навалица от хора с камери.

Тридесет и пет години по-късно пък Трент Резнър от групата Nine Inch Nails основава песента „ Любовта не е задоволителна ". И макар, че е прочут с шокиращите си представления на сцената и гротескно тревожни клипове, той съумява да се излекува от наркотичната и алкохолна взаимозависимост, да се ожени и сътвори семейство, след което да зареже кариерата си, с цел да остане вкъщи и да бъде един добър брачен партньор и татко.

Единият от тези мъже има ясни и изцяло реалистични разбирания за любовта. Другият – не. Единият идеализира любовта, виждайки в нея решението на всички проблеми. Другият – не. Единият вероятно е страдал от егоизъм, другият – не...

Живеем във време, в което мнозина идеализират любовта. Склонни сме да виждаме в нея възвишена панацея за всички житейски проблеми. Филмите и книгите я показват като последна цел в живота, дефинитивно решение на всичките ни болки и битки.Но тъкмо поради това, че идеализираме любовта, ние я надценяваме. В резултат се постанова да плащаме за тези заблуди.

Когато имаме вяра, че „ всичко, от което имаме потребност, е обич ", като Ленън, ние сме склонни да пренебрегваме фундаментални полезности: почитание, примирение и ангажираност пред хората, за които се грижим. В края на краищата, в случай че любовта взема решение всичко, за какво би трябвало да се занимаваме и с други неща – със комплицирани неща?

Но в случай че като Резнър вярвахме, че „ любовта не е задоволителна ", щяхме да разберем, че хубавичко връзка изисква нещо доста повече от страсти и изпепеляващи пристрастености. Щяхме да разберем, че в човешките връзки съществуват надалеч по-важни неща от това просто да сме влюбени и че триумфът на нашите връзки зависи от по-дълбоки полезности.

Три горчиви истини за любовта

Проблемът с идеализирането на любовта с крие в това, че в нас се пораждат нереални упования към нейната същина и това, което тя може да ни предложи. Тези нереални упования провалят същите тези връзки, на които толкоз доста държим. Нека бъдем по-точни:

1. Любовта не постоянно съответствува със съвместимостта

Само фактът, че сте се влюбили в някого, не значи, че той е най-подходящият сътрудник за вас, нито че е сродната ви душа. Любовта е прочувствен развой, съвместимостта – логически. И не е наложително двата да минават един в различен. Може да се влюбите в човек, който не се държи добре с вас, който ви кара да се чувствате зле, да не ви почита толкоз, колкото вие го почитате или пък животът му да е толкоз комплициран, че да скапе и вашия.

Може да се влюбите в някого, чиито упоритости и цели в живота опонират на вашите или в някого, чиито метафизичен убеждения и възгледи влизат в спор с вашето схващане за действителност. Може да се влюбите в някого, който изсмуква виталните ви сили. Да, парадоксално е, само че е реалност. Всички тези пагубни връзки, за които ми описват хората в писмата си, са били основани поради страсти. Те са почувствали онази прословута „ искра " и са си изгубили мозъка. Какво от това, че Той е пияч, луд християнин, а Тя е наркоманка или бисексуална! Все едно, в този миг на тях им се коства, че това е нещо толкоз обикновено и естествено. И когато след половин година тя го замеря с лайна, а той се моли на Иисус по дванадесет пъти дневно за нейното избавление, ненадейно се питат: „ Защо нищо не е както би трябвало? " В реалност всичко е тръгнало не както би трябвало още преди да стартира.

Истината е, че когато търсите сътрудник, би трябвало да ви управлява освен сърцето, само че и мозъкът. Да, всички желаеме до себе си човек, който да кара пулсът ни да учестява, само че би трябвало също по този начин и да се съобразим с това по какъв начин се отнася той към хората, какви са неговите упоритости и възгледи.

2. Любовта не може да реши проблемите в връзките

С моята първа другарка бяхме безумно влюбени един в различен, само че живеехме в разнообразни градове, нямахме пари да се виждаме постоянно, а и фамилиите ни се мразеха. Така ежеседмично преминавахме през безмислени кавги и драми. Но всякога, когато се карахме, на идващия ден се сдобрявахме и си напомняхме, че се обичаме безумно, и че нито една дреболия няма значение, тъй като ние то-о-о-олкова доста се обичаме и сигурно ще намерим метод да решим всичко, би трябвало единствено да изчакаме малко, да се огледаме и всичко ще се оправи.

Тази бурна обич ни караше да имаме вяра, че можем да преодолеем всичко... уви, в действителност безусловно нищо не се променяше. Кавгите се повтаряха. Аргументитте ставаха все по-остри. Невъзможността да се виждаме висеше на шията ни като камък. Бяхме погълнати от себе си дотолкоз, че даже не можехме да поддържаме връзка обикновено. С часове висяхме на телефона без да си кажем нищо значително. Сега, оглеждайки се обратно, разбирам, че за нас не е имало никаква вяра. Но все пак продължи три нещастни години!

Едва ли ви изненадва това, че връзките ни пламнаха и се разрушиха като дирижабъла Хинденбург. Раздялата беше ужасна. Но от тези връзки аз си взех огромна поука: любовта може да ви кара да приемате по-леко проблемите в живота, само че тя не взема решение нито един от тях. Емоциите могат да бъдат опияняващи, всяка покорена височина да наподобява все по-впечатляваща, само че до момента в който не се появи постоянна твърда почва под краката ви, приливната вълна на страстите в последна сметка ще опустоши всичко.

3. Не постоянно си коства да се жертваш за любовта

Една от значимите характерности на любовта е вашата дарба да мислим за индивида до себе си повече, в сравнение с за себе си. Но въпросът, който рядко си задаваме е: „ Какво в действителност жертвам за другия и коства ли си в действителност? "

В любовните взаимоотношения е обикновено и двамата от време на време да жертват своите стремежи, своите потребности и своето време поради другия. Това е напълно съответно и здравословно държание и точно то прави връзките в действителност значими. Но когато става дума да се жертва личното самоуважение, възприятието за лично достолепие, физическото положение, упоритостите и задачите в живота единствено и единствено, с цел да си с някого, любовта става сложна. Любовните взаимоотношения би трябвало да бъдат допълнение на нашата еднаквост, а не да й вредят или да бъдат неин заместител.

Ако се намираме в обстановка, в която поносим и даже толерираме неуважително и оскърбително държание, това значи, че разрешаваме нашата обич да ни погълне и да ни трансформира в една нула. Ако не сме деликатни, от нас ще остане единствено черупката от индивида, който в миналото сме били.

Тест за другарство

Един от препоръките на тематика взаимоотношения е: „ Вие и вашият сътрудник би трябвало да сте най-хубави другари ". Повечето хора възприемат този съвет единствено от позитивната му страна: „ Аз би трябвало да отстранявам време за колегата си, както върша за най-хубавия си другар ", „ Аз би трябвало да си приказвам с колегата намерено, както приказвам с моя най-хубав другар " „ Аз би трябвало да се развличам с колегата си по този начин, както се развличам с най-хубавия си другар ".

Струва си обаче да се огледа на обстановката и под отрицателен ъгъл: „ Бихте ли разрешили на своя най-хубав другар да се държи толкоз извънредно, както се държи вашата половинка? " Невероятното е, че когато зададем този въпрос, даже в множеството случаи на нездравословни или подвластни взаимоотношения, отговорът е „ Не ".

Познавах една жена, която преди малко се беше сгодила. Тя обожаваше годеника си. Но не забелязваше обстоятелството, че той се размотава без работа през цялата година, не демонстрира никакъв интерес към подготовката за сватбата и постоянно я оставя сама, с цел да кара сърф с другари. Независимо от всичко обаче тя се омъжи за него.

Но когато прочувственият връх от сватбата мина, остана действителността. Година след сключването на брака той към момента не работеше, до момента в който тя го устояваше, не пипваше нищо у дома, сърдеше се, в случай че тя не сготви вечеря и всякога, когато тя опиташе да възрази, той я нападаше с обиди. И да, към момента я зарязваше постоянно, с цел да върви на сърф с приятелите си.

Истината е, че тя попадна в тази обстановка, тъй като пренебрегва трите горчиви истини за любовта, разказани нагоре. Просто я идеализираше. Пренебрегна всички сигнали, които той подаваше и сляпо вярваше, че любовта е гаранция за съгласуемост. А тя не беше. Когато приятелите и околните й споделяха безпокойството си по отношение на сватбата, тя вярваше, че любовта ще реши всички проблеми. Но това не се случи. И в този момент, когато всички проблеми й се струпаха, тя се обърна към приятелите си за съвет какво още да направи, какво още да даде от себе си, с цел да се оправят нещата. А истината е, че не можеха.

Защо в нашите сантиментални връзки поносим държание, което в никакъв случай и за нищо на света не бихме търпели от приятелите си?

Представете си, че вашият най-хубав другар се реалокира да живее при вас, мота се и разхвърля къщата, отхвърля да си потърси работа, не заплаща наем, изисква от вас да му приготвяте вечеря и се сърди, кара ви се, когато вие се оплаквате. Такова другарство сигурно ще завърши по-бързо и от актьорската кариера на Парис Хилтън.

Ето ви и друга обстановка. Приятелката на един мъж била толкоз ревностна, че поискала той да й даде паролите от всички си сметки и упорствала да го съпровожда във всичките му командировки. Неговият живот на практика бил под 24-часово наблюдаване, 7 дни в седмицата. И от това явно страдало неговото самоуважение. Тя не му разрешавала да направи самичък каквото и да било.Той самият престанал да има вяра, че може да направи нещо самичък. И все пак той останал с нея! Защо? Защото я обичал!

Запомнете следното: Единственият метод да получите цялостно наслаждение от любовта, е да намерите в живота си нещо по-важно от любовта.

Може да обичате доста и разнообразни хора през целия си живот. Може да обичате такива, които са подобаващи за вас и такива, които не ся подхадящи за вас. Можете да се забърквате в елементарни или пък в комплицирани любовни връзки. Можете да обичате, когато сте млади и когато сте остарели. Любовта не е неповторима. Любовта не е необичайност. Любовта не е дефицитна стока. За разлика от вашето самоуважение. От вашето възприятие за лично достолепие. От вашата дарба да се доверявате. Ако загубите самоуважение, възприятието си за лично достолепие или способността да се доверявате и да вярвате на хората, в случай че загубите своята убеденост, ще бъде доста мъчно да си ги върнете отново.

Любовта – това е отлично прекарване. Това е едно от най-впечатляващите прекарвания и опит, който животът може да ни предложи. И това е нещо, към което всеки би трябвало да се стреми.

Но както при всеки житейски опит той може да бъде здравословен и вреден. Както всеки различен опит той не трябва да бъде определящ за вас, за вашата еднаквост и вашата цел в живота. Ние не можем да си позволим той да ни погуби. Ние не можем да пожертваме за него нашата персона и самоуважение. Защото сега, в който създадем това, губим и любовта, и себе си. Истината е, че в живота имаме потребност от освен това от обич.

Любовта е превъзходна. Любовта е прелестна. Любовта е нужна. Но любовта не е задоволителна.

Автор: Марк Менсън
Източник: Аdme.ru