Жилищата в стара и нова България - открийте разликите
През 1896 година в град София е имало 5535 здания, в Пловдив - 5143, в Русе - 4901, във Варна - 4640, а в Бургас - 1320.
Това сочат данните на Статистическото бюро на Българското княжество, в книгата " Резултати от броене на зградите, които служат за живеяние " от 1 януари 1893 година - първото съществено и цялостно броене на сградния фонд в младата българска страна.
Преди 121 години, както и през днешния ден, статистиците са следили от какъв материал са издигнати жилищните здания и с какво са били покрити, с по какъв брой стаи са жилищата в тях, дали се населяват от притежателя или от наематели и дали са употребявани и за други с изключение на жилищни потребности. Броили са какъв брой и какви жилища има по околии и общини и каква е гъстотата на застрояване, следили са и етажността, само че единствено до трети етаж.
По това време жилищният фонд е оценен и по други индикатори - дали постройката е ситуирана на улицата или вътре в двора, какъв брой бунара или чешми има, с какъв брой прозореца е и даже с какъв материал са " затулени ". Така узнаваме, че в Русе 37417 прозореца са затулени със стъкло а 658 - с книга. Тук там към момента са се намирали и здания, чиито прозорци са били затулени с кожа или " открити (незатулени с нищо - разясняват тогавашните статистици).
Най-слабо застроена в тези времена е била околията на Балчик - 2.44 къщи на кв. км, Пещера - 2.8 и Бургас - 2.94. Най-много къщи на един квадратен километър е имало в Шуменска околия - 12.19, Търново - 12.85, Габрово - 12.98, а първенецът по този индикатор е Пловдив с 14.39 къщи приблизително на кв. км или близо три пъти повече от междинното за страната.
Ето още няколко любопитни обстоятелството:
село Бояна - 115 здания
Княжево - 110 здания
Бистрица - 177 здания
Созопол - 733 здания като всяка трета е с една стая, а с 4 или повече стаи са 41. В града 2681 от прозорците са затулени със стъкло, и единствено 3 - с книга. При преброяването на постройките на Царство България през 1926 година в Созопол са преброени 586 здания, а в Ахтопол - 79.
През последните десетилетие
жилищата в България се усилват постепенно, само че популацията понижава ускорено
и по този начин за жителите, най-малко съгласно статистическите данни, изискванията наподобяват по-комфортно. Например, през днешния ден приблизително в едно жилище живеят приблизително по-малко от трима души, до момента в който през 1965 година - по четирима. Освен това преди 50 година в 15% от жилищата са живеели повече от едно домакинство, до момента в който в този момент - единствено в 4%.
Вглеждането в статистическите данни обаче чертае по-различна картина. Така да вземем за пример, от тях се вижда, че необитавани са една четвърт от жилищата в градовете и 43% в селата. При това 10% от жилищата не разполагат с баня, даже отвън главната постройка, като в областите Търговище, Видин и Сливен всяка пето жилище е такова. В Монтанско и Разградско пък по към 40% от домовете са с външна тоалетна, а 1% общо за страната даже нямат такава.
И различен любопитен факт - както преди 121 година по този начин и през днешния ден преобладаващата част от жилищните здания са едноетажни, а на 3 и повече етажа - едвам 15%.
Най-много здания, издигнати до 1949 година, се намират в областите Велико Търново - 45.2% от всички жилищни здания, и Търговище - 34.0%. Сградите, издигнати след 1990 година, са 25.7% от жилищния сграден фонд на об- ласт Варна, 25.3% от постройките на област София (столица) и 25.0% от сградния фонд на област Бургас.
Панелките не са чак толкоз доста
Данните към 1.02.2011 година демонстрират, че панелни и стоманобетонни са едвам 6.1% от постройките в градовете, като най-вече са в област София-град - 11.9%, и в област Бургас - 11.2% от всички жилищни здания.
Панелните жилища обаче са 18.2% от всички, а общият им брой е близо 711 хиляди От последното броене броят им надали да се е трансформирал като се има поради, че панелното строителство на процедура към този момент не съществува. В градовете съвсем половината от постройките са издигнати от тухли с бетонна плоча,. а в селата - от тухли с гредоред.
Общият броя на панелките в страната е 21641, като панелните блокове са 11004, а останалото къщи, общежития, здания от разбъркан вид и вили. Половината от панелните блокове са строени сред 1980 и 1990 година
Какви данни събира Национален статистически институт
В Национален статистически институт настояват, че преброяванията на жилищния фонд обезпечават надеждна, изчерпателна и детайлизирана по административно-териториални единици информация за броя и структурите на жилищните здания и жилищата и измененията, които настъпват в тях. Тази информация е нужна и е в основата на цялостната жилищна политика в продължение на десетилетие.
С годините се трансформират параметрите, които Национален статистически институт следи. Така да вземем за пример за пръв път при преброяването през 2011 година е събрана информация за това какъв брой жилища имат енергоспестяваща дограма. Оказва се 29%. А външна изолираност имат 15.5%
Днес статистиците събират данни за жилищата на всяко тримесечие като употребяват информация, подавана им по електронен път от всички общини и от районните дирекции за строителен надзор. В края на всяка година към данните, получени при преброяването през 2011 година се прибавят данните за новопостроените здания и се изважда броят на разрушените. Така в статистическия институт в края на всяка година има информация за броя на постройките в страната.
Статистиците могат да кажат какъв брой от притежателите на жилища с гараж имат висше обучение и какъв брой са си поставили енергоспестяваща дограма. От 2012 година те наблюдават и какъв брой от постройките имат слънчеви панели и какъв брой са снабдените с асансьор.
Това сочат данните на Статистическото бюро на Българското княжество, в книгата " Резултати от броене на зградите, които служат за живеяние " от 1 януари 1893 година - първото съществено и цялостно броене на сградния фонд в младата българска страна.
Преди 121 години, както и през днешния ден, статистиците са следили от какъв материал са издигнати жилищните здания и с какво са били покрити, с по какъв брой стаи са жилищата в тях, дали се населяват от притежателя или от наематели и дали са употребявани и за други с изключение на жилищни потребности. Броили са какъв брой и какви жилища има по околии и общини и каква е гъстотата на застрояване, следили са и етажността, само че единствено до трети етаж.
По това време жилищният фонд е оценен и по други индикатори - дали постройката е ситуирана на улицата или вътре в двора, какъв брой бунара или чешми има, с какъв брой прозореца е и даже с какъв материал са " затулени ". Така узнаваме, че в Русе 37417 прозореца са затулени със стъкло а 658 - с книга. Тук там към момента са се намирали и здания, чиито прозорци са били затулени с кожа или " открити (незатулени с нищо - разясняват тогавашните статистици).
Най-слабо застроена в тези времена е била околията на Балчик - 2.44 къщи на кв. км, Пещера - 2.8 и Бургас - 2.94. Най-много къщи на един квадратен километър е имало в Шуменска околия - 12.19, Търново - 12.85, Габрово - 12.98, а първенецът по този индикатор е Пловдив с 14.39 къщи приблизително на кв. км или близо три пъти повече от междинното за страната.
Ето още няколко любопитни обстоятелството:
село Бояна - 115 здания
Княжево - 110 здания
Бистрица - 177 здания
Созопол - 733 здания като всяка трета е с една стая, а с 4 или повече стаи са 41. В града 2681 от прозорците са затулени със стъкло, и единствено 3 - с книга. При преброяването на постройките на Царство България през 1926 година в Созопол са преброени 586 здания, а в Ахтопол - 79.
През последните десетилетие
жилищата в България се усилват постепенно, само че популацията понижава ускорено
и по този начин за жителите, най-малко съгласно статистическите данни, изискванията наподобяват по-комфортно. Например, през днешния ден приблизително в едно жилище живеят приблизително по-малко от трима души, до момента в който през 1965 година - по четирима. Освен това преди 50 година в 15% от жилищата са живеели повече от едно домакинство, до момента в който в този момент - единствено в 4%.
Вглеждането в статистическите данни обаче чертае по-различна картина. Така да вземем за пример, от тях се вижда, че необитавани са една четвърт от жилищата в градовете и 43% в селата. При това 10% от жилищата не разполагат с баня, даже отвън главната постройка, като в областите Търговище, Видин и Сливен всяка пето жилище е такова. В Монтанско и Разградско пък по към 40% от домовете са с външна тоалетна, а 1% общо за страната даже нямат такава.
И различен любопитен факт - както преди 121 година по този начин и през днешния ден преобладаващата част от жилищните здания са едноетажни, а на 3 и повече етажа - едвам 15%.
Най-много здания, издигнати до 1949 година, се намират в областите Велико Търново - 45.2% от всички жилищни здания, и Търговище - 34.0%. Сградите, издигнати след 1990 година, са 25.7% от жилищния сграден фонд на об- ласт Варна, 25.3% от постройките на област София (столица) и 25.0% от сградния фонд на област Бургас.
Панелките не са чак толкоз доста
Данните към 1.02.2011 година демонстрират, че панелни и стоманобетонни са едвам 6.1% от постройките в градовете, като най-вече са в област София-град - 11.9%, и в област Бургас - 11.2% от всички жилищни здания.
Панелните жилища обаче са 18.2% от всички, а общият им брой е близо 711 хиляди От последното броене броят им надали да се е трансформирал като се има поради, че панелното строителство на процедура към този момент не съществува. В градовете съвсем половината от постройките са издигнати от тухли с бетонна плоча,. а в селата - от тухли с гредоред.
Общият броя на панелките в страната е 21641, като панелните блокове са 11004, а останалото къщи, общежития, здания от разбъркан вид и вили. Половината от панелните блокове са строени сред 1980 и 1990 година
Какви данни събира Национален статистически институт
В Национален статистически институт настояват, че преброяванията на жилищния фонд обезпечават надеждна, изчерпателна и детайлизирана по административно-териториални единици информация за броя и структурите на жилищните здания и жилищата и измененията, които настъпват в тях. Тази информация е нужна и е в основата на цялостната жилищна политика в продължение на десетилетие.
С годините се трансформират параметрите, които Национален статистически институт следи. Така да вземем за пример за пръв път при преброяването през 2011 година е събрана информация за това какъв брой жилища имат енергоспестяваща дограма. Оказва се 29%. А външна изолираност имат 15.5%
Днес статистиците събират данни за жилищата на всяко тримесечие като употребяват информация, подавана им по електронен път от всички общини и от районните дирекции за строителен надзор. В края на всяка година към данните, получени при преброяването през 2011 година се прибавят данните за новопостроените здания и се изважда броят на разрушените. Така в статистическия институт в края на всяка година има информация за броя на постройките в страната.
Статистиците могат да кажат какъв брой от притежателите на жилища с гараж имат висше обучение и какъв брой са си поставили енергоспестяваща дограма. От 2012 година те наблюдават и какъв брой от постройките имат слънчеви панели и какъв брой са снабдените с асансьор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ