Полярните животинки, които обичат студа
През 1887 ледниковият геолог Джордж Фредерик Райт обикаля ледника Муир в югоизточна Аляска, когато нещо необичайно хваща окото му. Точно когато стартира да се стъмва, до тогава непрекъсваната бяла завивка сняг към него, стартира да наподобява на набола брада. „ Косъмчетата “ бързо излизат от леда и по него стартират да пълзят голямо количество от черни червеи. За към час се появяват десетки хиляди, докъдето ти стига погледа. След още няколко часа те се прибират назад в леда, оставяйки белия сняг както си беше…
Джордж Фредерик Райт
Въпросните животинки, става известно, имат звучното име Mesenchytraeus solifugus – към 2-3-сантиметрови червеи, които живеят извънредно върху глетчерите на Аляска, Британска Колумбия, Вашингтон и Орегон. Те са толкоз привързани към средата си, че даже когато на всички места има сняг, те не мърдат на повече от няколко метра от мястото си. Също по този начин живеят само на температури близки до 0. Ако бъдат изложени на по-високи, даже с няколко градуса, те се разтапят на безформеност. По време на най-студените месеци, не излизат изобщо на повърхността – допуска се, че се заравят дълбоко в леда, където изпадат в заспалост, до момента в който времето „ не се оправи “.
Въпреки че нямат очи, някакъв незнаен механизъм им разрешава да реагират на светлина или мрачевина. През деня тълпите (пасажът?) червеи се мотаят в леда на дълбочина, която може да доближи 2 метра, а през нощта излизат, с цел да се хранят. Кулинарните им желания са бактерии, полени и снежни водорасли като, да вземем за пример, Chlamydomonas nivalis – тип розови водорасли, които вършат откоси в снега с розов нюанс и мирис на любеница. Точно по какъв начин червеите проникват в видимо плътния лед е тайнственост. Някои учени допускат, че огромната пора на главите им отделя лубрикант, които разрешава да се придвижват по дребните дупчици в глетчерите, а други считат, че същата пора отделя някаква антифризна субстанция, която разтапя леда по пътя им.
Chlamydomonas nivalis
През последните години NASA финансира проучване, с което да се изучи издръжливостта на Mesenchytraeus solifugus към студа – информация, която по-късно да се употребява в търсенето на живот на планети с сходни ниски температури. Други пък се интересуват от това качество за да открият метод за по-дълго предпазване на органи и тъкани за трансплантация. Засега обаче качествата им остават тайнственост.
