Иглика Василева получи голямата награда на Портал "Култура"
Преводачката Иглика Василева получи огромната премия на Портал " Култура " в Деня на националните будители поради огромния ѝ принос към българското слово, както и поради изключителното ѝ майсторство в превода на „ Одисей “ на Джеймс Джойс и на огромни произведения на англоезичната класика.
" Отговорността е доста огромна - в това никой не се съмнява, на всичкото от горната страна тя е една двойна отговорност - от една страна имаш отговорност към създателя, към неговата просвета, към неговите хрумвания, въпреки това към българския четец ", сподели за БНР Иглика Василева.
По думите ѝ преводачът би трябвало да има инстинкт към текста:
" Аз считам, че няма непреводими неща - всичко може да бъде преведено, само че не е толкоз елементарно и човек би трябвало да има някакъв инстинкт към текста и не за съответния текст и създател, а изобщо преводачески инстинкт, тъй като доста постоянно при огромната литература човек попада на непреводими абзаци, завоалирани, предумишлено неразбираеми, подвеждащи усета, словореда и като нямаш сюжет, за който да се хванеш като избавително въже, тогава нещата стават доста страшни и фактически човек дълго време се колебае, само че в случай че има създаден, обработен в себе си преводачески инстинкт може в един подобен абзац да си каже - аз знам защо приказва създателят. Усетът ти подсказва какво се крие зад тези думи и постоянно се оказваш прав ", добави в предаването " Хоризонт до обед " Иглика Василева.
Според нея в българския език би трябвало да бъдат вмъкнати по-стари думи:
" Много са думите и изразите в това число, които би трябвало да бъдат съживени , тъй като не може да натоварваме езика с толкоз доста пасивни британски думи, преведени безусловно, преведени неправилно, смешно и неуместно. Езикът няма да издържи повече - навлиза един диалект юношески, който е малотраен ".
" Отговорността е доста огромна - в това никой не се съмнява, на всичкото от горната страна тя е една двойна отговорност - от една страна имаш отговорност към създателя, към неговата просвета, към неговите хрумвания, въпреки това към българския четец ", сподели за БНР Иглика Василева.
По думите ѝ преводачът би трябвало да има инстинкт към текста:
" Аз считам, че няма непреводими неща - всичко може да бъде преведено, само че не е толкоз елементарно и човек би трябвало да има някакъв инстинкт към текста и не за съответния текст и създател, а изобщо преводачески инстинкт, тъй като доста постоянно при огромната литература човек попада на непреводими абзаци, завоалирани, предумишлено неразбираеми, подвеждащи усета, словореда и като нямаш сюжет, за който да се хванеш като избавително въже, тогава нещата стават доста страшни и фактически човек дълго време се колебае, само че в случай че има създаден, обработен в себе си преводачески инстинкт може в един подобен абзац да си каже - аз знам защо приказва създателят. Усетът ти подсказва какво се крие зад тези думи и постоянно се оказваш прав ", добави в предаването " Хоризонт до обед " Иглика Василева.
Според нея в българския език би трябвало да бъдат вмъкнати по-стари думи:
" Много са думите и изразите в това число, които би трябвало да бъдат съживени , тъй като не може да натоварваме езика с толкоз доста пасивни британски думи, преведени безусловно, преведени неправилно, смешно и неуместно. Езикът няма да издържи повече - навлиза един диалект юношески, който е малотраен ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ