Преподобният Теодосий се роди от благочестиви и благородни родители българи,

Преподобният Теодосий се роди от благочестиви и благородни родители българи, както се допуска, в град Търново, който тогава беше столица на българите. Понеже още в младостта си демонстрираше изрядно благочестие и живот по Бога, както ми споделиха знаещите това, и имаше за собствен град и родно място горния Иерусалим, а за свои братя и сродници ¬ небесните сили, той се скри от своите скотски родители и сродници, с цел да не знае за него никой и любовта към родителите да не му попречи на любовта към Бога. И както птиченцето напуща гнездото и си играе да лети по въздуха откакто му пораснат крилцата, по този начин и този Божи човек, като излезе из светското си гнездо, избра уединението, поста и за доста малко време се яви като горяща свещ на умното делание и деликатното трезвение, подражаваше на безплътните и принасяше на Бога чиста молитва. Послуша гласа на Спасителя, Който споделя: " Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва ", по тази причина излезе от своето отечество, стигна в град Бдин (Видин) и влезе в манастира " Арчар ", където имаше храм " Свети Николай Мирликийски ".

Игуменът Иов, благодетелен човек, предвидя, че той ще бъде определен съсъд на Бога, по тази причина го одобри с подготвеност и го пострига в монашество. Като влезе в монашеския живот, Теодосий беше доста усърден в послушанието и смирението, имайки поради думите на Синайския свещеник, Иоан Лествичник: " От послушанието се ражда примирение, а от смирението безстрастие, което се именува кралица на добродетелите ". Бидейки същински реализатор на божествените заповеди, вършеше доблестно всички служби, като мислеше, че служи на Бога, а не на индивиди. Не прекъсваше поста и въздържанието, а пребъдваше старателно в тях и беше по думите на божествения Давид като дърво, посадено край водни извори. Затова преподобният Иов го сложи за шеф над всяка манастирска потребност.
След като прекара там много време и добре привикна с постническия живот, откакто изпрати своя отец Иов при Господа, приличайки на работлива пчела, която обикаля разнообразни цветя и събира сладостен мед, той остави упоменатата обител, дойде в град Търново и се засели в доста известния манастир " Пресвета Богородица ", който нормално се назовава даже до през днешния ден с името " Света Гора ". Но малко време прекара в него; тъй като очакваше да откри там освен това като умния търговец в Евангелието, който желае да получи многоценния бисер. И отиде на някакво място, наричано Червен, и в тамошния манастир по всякакъв начин търсеше индивида, който да може да го напъти в духовния живот освен със своята добродетел, само че и с персоналното си благочестие, с непоколебимата си религия и съблюдаване на божествените правила. Но тъй като малко бяха тогава в България създателите на добродетел, скоро и оттова напусна, дойде в Сливенската планина и се посели в манастира " Св. Богородица ", наименуван " Епикернев ", тъй като храмът му бил съграден от някой си Епикерн. И остана там доста време.
Но до него пристигна слухът, че един духовник Григорий, по прякор Синаит, е пристигнал на някакво пустинно място сред Византия и България, което се назовава " Парория " (Пригранично) и е откъснато от всевъзможни връзки със света, където сложил килии, положил начало на благодетелен живот и пребъдвал в молитва към Бога и получавал от Него изобилни огряния. Този точно земен ангел и небесен човек значително години прекарал на Атонска Света Гора и там мнозина научил на верния героизъм и привидение, бидейки самият той богат с добродетелно мълчание (исихия) и ангелоподобно житие. Но тъй като агаряните прегазили цялата гръцка земя и опустошили всички места, и тойизлезе от божествената Атонска Гора, защото не можеше да живее там заради честите безчовечен набези, и пристигна в горепоменатото място. И се разнесе на всички места слухът за неговото изрядно житие. Както магнитът притегля към себе си желязото, по този начин и положителният слух за него улавяше положителните индивиди. Множество индивиди се събраха при него да чуят неговото божествено учителство. Улов на слуха за него стана и този чудноват Теодосий. С старание пристигна в тамошната пустиня, откри чудния мъж и се извърши с неизразима духовна наслада. А божественият Григорий, щом го видя, незабавно го одобри, тъй като му беше открита живеещата в него божествена берекет. Отсега нататък той непрекъснато беше наставляван на чистата религия и божествените заповеди, които са в положение да възвисят индивида до Божия облик и до мярата на възрастта на Христовата цялост. Така той вървеше след своя преподавател и се насищаше с духовно пиво, както телето бозае от своята майка. А великият Григорий, като видя неговата божествена ревнивост за живот по Бога, нищо не криеше пред него от подвига и съзерцанието, срещу които демоните водят война от дясна и лява страна.
Но тъй като това място Парория беше цялостно с разбойници, които смущаваха безмълвието на монасите със своите набези, великият Синаит изпрати Теодосий при цар Иван Александър, който тогава държеше българския жезъл, човек благоверен и рационален, както рядко някой е сред царете, с цел да му направи известно всичко това, та нека се смили да съгради цитадела на светата обител за успокоение на духовния отец и неговите сподвижници. Царят, като чу всичко от Теодосий, който повече от другите познаваше от начало и тъй като доста обичаше изрядните монаси, незабавно удовлетвори прошението му: изпрати имения и добитък и всичко друго потребно за крепостна кула с радостна душа и богата ръка. Така се сътвори кулата, на светата обител и църквата, а монасите получиха мълчание и тишина, както и се освободиха от разбойническите набези.
А Теодосий продължаваше да бъде усърден в непрестанното псалмопение, като ставаше в среднощ да насочва към Господа своите молебствия съгласно божествения Давид. Като го наблюдаваше великият отец да пораства в добродетелта и да се издига последователно в сърцето си нагоре, единствено на него единствен от всички братя заповяда да се усамоти в килията си, с цел да го подложат на тествания демоните, които по този метод имат бит да се борят с подвижниците. Като се облече Теодосий в молитвите на своя отец като в ризница и шлем и твърдо всеоръжие, изпълняваше заповяданото смирение със ярко произволение. Срещна доста опълчения и съпротивления от враговете на човешкото избавление, разнообразни мечтания и непознати гласове, само че смелият герой освен че не се уплаши, ами и за малко време не можаха да го откъснат от паметта Божия; той си пееше и споделяше: " Окръжаваш ме с наслада на освобождение " и отново: " Господ е Пастир мой и от нищо не ще се нуждая ".
Но отново се яви належаща потребност и братята бяха отвред стеснявани, та преподобният Григорий още веднъж изпрати Теодосий при поменатия цар, тъй като никой различен не можеше да извърши такава задача заради остарялото му другарство с царя иискрената обич на царя към него. А той като получи повелята на своя отец, отиде при царя, получи просимото и искаше да се върне обратно. Тогава някой си доблестен мъж от бележитите и славните в столицата на име Роман, който от дълго време имаше огромна обич към блажения Теодосий и беше извънредно завързан към него със сърдечна непосредственост, беше облечен в отшелнически облик, само че напълно нямаше ментор по Божия път и доста скърбеше в себе си. Като разбра, че Теодосий е дошъл, пристигна при него и като се докосваше до нозете му и като му припомняше отдавнашната си любов, рече: " Ако ме оставиш без твоето внимание, ще чуеш, че или съм се заклал, или съм се хвърлил от високите стръмнини. Защото, както елен желае водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно с тебе да се въдворява! " Теодосий склони на неговите молби, взе го със себе си и го докара при блажения дъртак. Старецът пък се подчиняваше на заповедта да не изгонва идващия, по тази причина с старание го одобри и го причисли към братята. А той безропотно служеше, изпълняваше заповедите и много време прекара там. Случи се друга някаква потребност и старецът изпрати Роман по манастирска работа. В това време на блажения Григорий като човек настъпи лимитът на всяко човешко естество и пристигна му към този момент времето да замине при Господа. И го погребаха с стенание и доста сълзи.
Като останаха без овчар, монасите на оная обител канеха Теодосий да им стане предстоятел, тъй като подражаваше на житието на починалия дъртак и беше причина за сигурността на тяхното съществувание. Той обаче нито за миг не се покори и не пожела да одобри върху си такова шефство. Затова, като изчака малко време след гибелта на божествения отец, отпътува за Сливенската планина, едно за посещаване на тамошните братя и друго ¬ поради поменатия Роман, който взе оттова и се насочи към Светата Атонска Гора, тъй като пожела да види тамошните подвижници на монашеското житие. Събра като работлива пчела всичко, което можа да чуе за подвига и видението, заради духовната си непорочност притегли Светия Дух в себе си, само че тъй като не можеше да остане там заради варварските набези, изпрати Роман обратно, а самият той отиде в град Солун. Обиколи там добродетелните мъже, сподоби се с тяхното благословение; оттова пожела да отиде в Бер, та и там да се наслаждения на типа и беседите на отците. Там имаше скит " Нови Антоний " с доста постници, които един различен се надпреварваха в добродетели и водеха равноангелско житие. Като се наслаждения задоволително на техните молебствия и разсъждения, отпътува с транспортен съд за Цариград. И там прекара малко време, до момента в който се поклони на светините с огромно страхопочитание, и се завърна в Парорската обител, едно да посети братята, друго да се поклони пред ковчега на великия отец, и отново отиде в Сливен, откъдето взе Романа и отпътува в Емонската планина до Несебър на Черно море.
Докато бяха там, не преставаха да умоляват Божественото състрадание и да прибавят писания към трудовете си и пост към поста си. Според думите на божествения Павел забравяха що е зад тях, и се стремяха към това, що е пред тях, и като еднонравен впряг тичаха по божествения път. Но тъй като и там не ги остави умерено да безмълствуват ненавистникът на положителното, дяволът, ами и против това безмълвно място подвигна разбойници, те отново се уподобиха на пчели, които не намирайки мед близо към своето пребивалище, с цел да пълнят със сладка роса своите шестоъгълни домове, отиват далеко да търсят по-доброто. Внимателно потърсиха място, където не би имало боязън и никой бандит не влиза, което има царска защита и от което злите хора се боят и пристигнаха до Кефаларево, което отстои на малко разстояние от столичния град Търново, и взеха решение там да се поселят. Затова пристигнаха при царя и му оповестиха това. А благочестивият цар Иван Александър реши да стане съгласно тяхната молба и заповяда на това място да им се построят килии, тъй като питаеше отдавнашна и огромна обич към Теодосий и желаеше постоянно да се любува от неговите поуки. Като отидоха там и видяха, че мястото дава отговор на техния манталитет, се извършиха с неизказана наслада. А да се приказва за техните постнически писания и всенощни бдения там, е ненужно. След като прекараха там три години време, вижда Теодосий във привидение цялата планина цялостна с разнообразни цветя и чудни дървета, отрупани с всевъзможни плодове, а един ярък мъж стои и му заповядва да не се лени, да бере плодовете! Като пристигна на себе си, той разбра духом, че тази пустинна гора ще се изпълни с монаси, които ще принасят доста добродетелни плодове. Това точно скоро се реализира на дело, тъй като даже до петдесет монаси се събраха от всякакви места, пустинната гора трансфораха в град, като сладкогласни лястовици всякъде на-около направиха гнездата си и отправяха денонощни славословия към Бога. Като съобщим житието на един от тях, ще стане известно постничеството на всички.
Имаше при тях един мъж, на име Дионисий, с чудно житие, сподобен със сана на свещенството, само че заради страхопочитание отказал се да служи на светия олтар, подражаваше на нестяжанието на оракул Илия и на Иоан Кръстител, и беше облечен единствено с един кожух. С апетит и жадност, всенощни бдения и поклони той дотолкоз беше изтънил тялото си, че едвам можеше да се познае единствено по чертите на лицето. Печален на тип, той работеше с ръцете си и в никакъв случай не ядеше самун безплатно. Дълбок в разсъдъка, добре познаваше Божественото Писание на двата езика ¬ гръцки и славянски, а имаше и подарък да превежда от гръцки на славянски. Преведе доста книги и с това украси Църквата. Живя до четиридесет и няколко години, без да послаби монашеския си канон и съобщи на Бога душата си в тежка болест.
Но невероятно е да премълчим и за Евтимий, който произлизаше от болярски жанр, а след това бе сподобен и с патриаршески ранг в Търново. Като се отхвърли от всичко на този свят, той пристигна в Кефаларската обител и тук под управлението на преподобни Теодосий реализира победа над врага на човешкото избавление. Послушанието му беше несмутимо и молитвеното му стоене беше всенощно ¬ самото му дишане беше пение на Господа. На ребрата си не легна, корема си умно укроти като никой различен, възлюби безмълвната пустиня, както светските хора не са възлюбили градските борси. Затова разсъдителният Теодосий, като виждаше да преуспява в подвига и философията, сложи го за собствен асистент, съобщи му всички материални и духовни грижи на светата обител, а самичък се отдели на малко разстояние в дълбоката гора за извънредно мълчание. Веднъж пристигна Евтимий при него в уговорената вечер и даде знак отдалеко за своето наличие, само че не чу неговият отец да го вика. И доста пъти удари в клепалцето, обаче отговор не получи. Тогава се спусна бързо към килията на стареца си и надникна през прозорчето: вижда духоносния Теодосий прав и вдигналнагоре преподобните си ръце, целия като огнен от главата до нозете. Обвзет от боязън и смут, той незабавно се върна и с клепане свика братята на утринно свещенодействие. Другата нощ отново пристигна и откри великия отец да седи пред вратата на килията си и да ридае. Той падна пред нозете му и също с стенание го попита за повода на неговите сълзи. Преподобният му отговори, че агаряните ще поробят нашата страна и че тази превъжделена горска пустиня ще запустее. И рече: " А ти, чадо, бъди неустрашим и да крепне сърцето ти, тъй като ще се сподобиш с вериги и апостолско гонение! " И това Бог устрои по Своята мъдрост, та блаженият да прояви своята богодарувана святост освен с добродетелта си, само че и с пророческия си подарък. А свещеният Евтимий предузна волята на Господа да не бяга от званието, което по-късно ще го прати като втори Моисей да бъде предстоятел на своя народ. Бих желал да загатна подвизите и на други постници, само че с цел да не излезе словото ми доста дълго, стига и казаното за ония, които имат разум и които търсят душевна изгода.