Пренасяме се във времето на Древен Рим, където ще се

Пренасяме се във времето на Древен Рим, където ще се срещнем с човек на име Цинцинат. Неговите правила във връзка с политическа нравственос освен обрисуват политическия живот за генерации напред, само че и се трансформират в същината на демократичното мислене.

Луций Квинкций Цинцинат е роден в семейство на аристократи, евентуално към 519г.пр.Хр, през последните години на римската монархия. Това значи, че е от първото потомство, израснало в границите на неотдавна основания опит, наименуван Римска република.

През 460-те години Рим се тресе от неодобрение, като главният проблем идва от плебеите – тези жители, които не принадлежат към аристокрацията. При един по-сериозен конфликт, един от двамата настоящи консули, Публий Валерий Попликола, е погубен. Цинцинат се издига до поста на негов заместител с помощта на система, сходна на тази, която разрешава вицепрезидента да замести президента.

Така Цинцинат влиза във висшата власт в Рим. Вместо да направи всичко по силите си, с цел да се вкопчи в поста си и да не го изпуска като мнозина други, той в последна сметка избира да се върне към естествения си живот. Това е извънредно по голям брой аргументи. Преди всичко, той не се отхвърля тъй като му писва от политика. Дори в противен случай – занимава се доста ефективно с проблемите на дневен ред и заема мощна позиция против настояванията на плебеите за промени в конституцията, които да лимитират властта на консулите.

Още повече, по това време той е закъсал финансово поради санкция, която би трябвало да заплати, откакто синът му е трябвало да се изправи пред съда, само че вместо това напуща града и се скрива. Накрая Цинцинат би трябвало да заплати много пари, заради което продава къщата си и се мести да живее в дребна плантация край река Тибър. Така, когато се отхвърля от властта, той се връща не към живота на богат някогашен политик, а към живота на елементарен фермер.

След като не употребява позицията си, с цел да гради политическа кариера, да натрупа благосъстояние или да окаже въздействие, с цел да върне сина си, съгражданите му стартират да го почитат.

Но това е едвам началото на историята. Две години по-късно, към 458г.пр.Хр, Рим още веднъж е на ръба, когато еквите доближават със своята войска и нанасят проваляне на едната консулска войска, до момента в който другата е прекомерно надалеч.

В отговор на надвисналата опасност, сенатът взема решение да избере деспот, което по това време е купа, предоставяна от сената на човек за 6 месеца, с която му се дава висша власт. След края на тези 6 месеца, властта още веднъж се връща в сената. Това разрешава на назначения деспот да работи свободно, без да желае позволение или да чака воденето на продължителни диспути.

Естествено, индивидът за тази позиция би трябвало да бъде освен извънредно кадърен, само че и подобен, на който да се има доверие, че ще се откаже непринудено от властта в края на мандата си. Така сенатът избира Цинцинат.

Историкът Ливий разказва сцената. Група сенатори доближават фермата, където работи Цинцинат. Той ги поздравява и пита дали всичко е наред. „ Нещата могат да се подобрят както за теб, по този начин и за страната “ – дават отговор те и го молят да постави формалната си сенаторска роба, преди да продължат диалога. След това го уведомяват за решението си, афишират го за деспот и го водят в Рим.

Цинцинат незабавно се захваща за работа. Мобилизира армията, обсажда врага в борбата при Алгид и се завръща като победител в Рим – всичко това единствено за две седмици.

След този голям триумф всички порти са отворени за него, изключително имайки поради, че по конституция може да остане на власт още пет месеца и половина. Въпреки това, откакто идва назад в Рим, Цинцинат незабавно сдава властта и се връща във фермата си.

Два пъти има опция да употребява позицията си за лично облагодетелстване и два пъти избира да не го прави и да си тръгне. Но това не е всичко.

19 години по-късно, през 439г.пр.Хр, Цинцинат към този момент е на 80 години и още веднъж е определен за деспот – този път, с цел да се оправи с вътрешна конспирация, откакто богатият роб Мелий се пробва посредством парите си да стане консул и даже цар. Всичко завършва със гибелта на амбициозния роб и за следващ път, откакто си свършва работата за по-малко от месец, Цинцинат бърза да си тръгне.

Както може да се чака от всичко това, дейностите на Цинцинат като висш лидер трансформират името му в нарицателно за цивилен дълг, примирение и невзискателност. И до през днешния ден животът му служи като образец по какъв начин се работи в името на по-доброто бъдеще.

За да разберем какъв брой значими са тези дейности, би трябвало да погледнем по-мащабно и да разгледаме интервала, в който се случват.

През тези години системата „ република “ е нещо напълно ново и за външния наблюдаващ наподобява на някакъв чудноват вид олигархия. Още повече, като се изключи някои първични реакции от етруските тъкмо след основаването на републиката, системата, съгласно която градът се ръководи самичък, към момента не е тествана. Напълно разбираемо е, че при първият комфортен миг градът ще се върне към предходното си ръководство и ще върне царя. Присъствието на почитан и харизматичен лидер като Цинцинат елементарно е можело да бъде катализатора, който да постави завършек на опита – единствено е трябвало да се изкуши от властта. Той обаче не се поддава… два пъти.