Ще се провалят ли преговорите за Брекзит?
Преговорите за излизането на Англия от Европейски Съюз не вървят добре. Според начертания проект, до една година би трябвало да бъде реализирано съглашение, което да бъде утвърдено до края на март 2019 година. Само че към този момент договарянията не водят до забележими резултати, а към този момент изминаха шест месеца от началото им. Това се дължи най-много на окаяното политическо състояние в Обединеното кралство. Британците обаче считат, че виновност има и Европейската комисия. Според тях, Европейска комисия не се стреми към бързо и почтено решение.
Това ще Ви излезе скъпо!
Тактическите съображения и у двете договарящи делегации се примесват с страсти и дебелоглав. Екипът на английския министър за Брекзита Дейвид Дейвис не е наясно къде би трябвало да бъдат прокарани понастоящем алените линии. След изборите във Англия, властовите съотношения в Народното събрание и в Консервативната партия са толкоз комплицирани, че никой не може да каже за кой вид на Брекзит ще се събере болшинство. Това в това време принуждава Лондон да остави доста отворени въпроси.
Същевременно мощната към този момент Лейбъристка партия употребява договарянията за Брекзит за вътрешнополитическата си битка. Жан-Клод Юнкер не крие, че счита Брекзит за историческа нелепост. Той и неговият основен договарящ Мишел Барние знаят доста добре, че всяка рецензия към английската делегация и даже застой в договарянията е коз в ръцете на лейбъристите - т.е. партия, която при възможна промяна на властта в Лондон би била доста по-приятен сътрудник на Брюксел.
В основата си договарянията за Брекзит са усложнени от другите позиции на двете страни. Британските политици се усещат обвързани с резултатите от референдума от юни 2016 година. Те считат за своя законна цел да осъществят желанието на жителите - и то по допустимо най-изгодния за тях метод. Европейската комисия пък от своя страна счита държавното управление в Лондон, или най-малко ангажираните с Брекзит министри, за злокобно съдружие, което е довело Обединеното кралство до пропастта и е вкарало Европейски Съюз в една никому ненужна рецесия. Европейска комисия не желае да прави компроми с тези хора, а по-скоро да им даде добър урок: виждате ли какъв брой скъпо ще Ви коства излизането от нашия клуб!
А в този момент накъде?
Залитащата държавна ръководителка Мей, нейният министър за Брекзит и своенравният ѝ външен министър дават на европейците задоволително мотиви за насмешки. Човек остава с усещането, че основните настоящи лица в драмата "Брекзит " едвам в този момент осъзнават какво са натворили. Не всички позиции на британците обаче са смехотворни. Все отново всяко едно държавно управление, към което се насочва искане за погашение на стотици милиарди евро, първо би проучило в детайли цифрите. И защото Европейска комисия заявява високата сума като "правно обвързване ", британците също имат право да привлекат адвокати в инспекцията, преди да внесат контрапредложение.
Може да бъде проявено известно схващане и за позицията на Лондон, че така наречен бракоразвод (първата фаза) не трябва да се преглежда настрана от диалозите за бъдещите връзки с Европейски Съюз (втората фаза). Така да вземем за пример за бъдещата външна граница на Европейски Съюз в Ирландия може да се беседва съществено едвам когато са обрисувани най-малко контурите на бъдещите връзки на Лондон с Европейски Съюз.
Никой няма изгода от неуспех
27-те страни членки на Европейски Съюз са в по-изгодната позиция и непрекъснато ускоряват натиска върху Англия. Само че те би трябвало да знаят, че неуспехът на договарянията, който става все по-вероятен, не служи никому. Британското предпочитание за свободна търговия и тясно секторно съдействие при допустимо малко отговорности и разноски е разбираемо, само че нереалистично. Правителството в Лондон ще би трябвало най-накрая да разбере, че излизането от Европейски Съюз не може да бъде възнаградено с идеални условия. Също толкоз спорно и неводещо до на никое място е желанието на Европейски Съюз да приготви на британците мъчителна разлъка, а самият той да остане непокътнат.
Навярно британците ще изгубят повече, в сравнение с Европейски Съюз. Но европейците не могат да имат интерес да изгубят продължително своя най-силен стопански комшия и най-съществен сътрудник във връзка с сигурността.
Това ще Ви излезе скъпо!
Тактическите съображения и у двете договарящи делегации се примесват с страсти и дебелоглав. Екипът на английския министър за Брекзита Дейвид Дейвис не е наясно къде би трябвало да бъдат прокарани понастоящем алените линии. След изборите във Англия, властовите съотношения в Народното събрание и в Консервативната партия са толкоз комплицирани, че никой не може да каже за кой вид на Брекзит ще се събере болшинство. Това в това време принуждава Лондон да остави доста отворени въпроси.
Същевременно мощната към този момент Лейбъристка партия употребява договарянията за Брекзит за вътрешнополитическата си битка. Жан-Клод Юнкер не крие, че счита Брекзит за историческа нелепост. Той и неговият основен договарящ Мишел Барние знаят доста добре, че всяка рецензия към английската делегация и даже застой в договарянията е коз в ръцете на лейбъристите - т.е. партия, която при възможна промяна на властта в Лондон би била доста по-приятен сътрудник на Брюксел.
В основата си договарянията за Брекзит са усложнени от другите позиции на двете страни. Британските политици се усещат обвързани с резултатите от референдума от юни 2016 година. Те считат за своя законна цел да осъществят желанието на жителите - и то по допустимо най-изгодния за тях метод. Европейската комисия пък от своя страна счита държавното управление в Лондон, или най-малко ангажираните с Брекзит министри, за злокобно съдружие, което е довело Обединеното кралство до пропастта и е вкарало Европейски Съюз в една никому ненужна рецесия. Европейска комисия не желае да прави компроми с тези хора, а по-скоро да им даде добър урок: виждате ли какъв брой скъпо ще Ви коства излизането от нашия клуб!
А в този момент накъде?
Залитащата държавна ръководителка Мей, нейният министър за Брекзит и своенравният ѝ външен министър дават на европейците задоволително мотиви за насмешки. Човек остава с усещането, че основните настоящи лица в драмата "Брекзит " едвам в този момент осъзнават какво са натворили. Не всички позиции на британците обаче са смехотворни. Все отново всяко едно държавно управление, към което се насочва искане за погашение на стотици милиарди евро, първо би проучило в детайли цифрите. И защото Европейска комисия заявява високата сума като "правно обвързване ", британците също имат право да привлекат адвокати в инспекцията, преди да внесат контрапредложение.
Може да бъде проявено известно схващане и за позицията на Лондон, че така наречен бракоразвод (първата фаза) не трябва да се преглежда настрана от диалозите за бъдещите връзки с Европейски Съюз (втората фаза). Така да вземем за пример за бъдещата външна граница на Европейски Съюз в Ирландия може да се беседва съществено едвам когато са обрисувани най-малко контурите на бъдещите връзки на Лондон с Европейски Съюз.
Никой няма изгода от неуспех
27-те страни членки на Европейски Съюз са в по-изгодната позиция и непрекъснато ускоряват натиска върху Англия. Само че те би трябвало да знаят, че неуспехът на договарянията, който става все по-вероятен, не служи никому. Британското предпочитание за свободна търговия и тясно секторно съдействие при допустимо малко отговорности и разноски е разбираемо, само че нереалистично. Правителството в Лондон ще би трябвало най-накрая да разбере, че излизането от Европейски Съюз не може да бъде възнаградено с идеални условия. Също толкоз спорно и неводещо до на никое място е желанието на Европейски Съюз да приготви на британците мъчителна разлъка, а самият той да остане непокътнат.
Навярно британците ще изгубят повече, в сравнение с Европейски Съюз. Но европейците не могат да имат интерес да изгубят продължително своя най-силен стопански комшия и най-съществен сътрудник във връзка с сигурността.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ