Уроците на историята - България е спасила хиляди и хиляди светове
Представяне в Европейския парламент на книгите “Почти невероятно Царство България и еврейската емиграция през Втората международна война” и “Българската войска и спасяването на българските евреи” и документалния филм “Второто освобождение”
Днес международната демократична общественост е изправена пред тежко тестване на брутална война с геноцид и прогонване на украинския народ от неговата лична земя. Обединени в безусловна, безапелационна поддръжка за Украйна, дано помним и уроците на историята.
На 23 юни в Брюксел, Европейският парламент се организира четвъртата конференция под наслов “Изстраданата европейска фантазия на България”. Организатор бе доктор Андрей Ковачев, началник на българската делегация на Групата на ЕНП. Участваха евроддепутатите Карло Реслер (Хърватия), Андриус Кубилиус (Литва), Радан Кънев, Александър Йорданов, Асим Адемов, конституционният арбитър Филип Димитров и Даниел Шваментал - шеф на Трансатлантическия институт на Американския еврейски комитет, с офис в Брюксел, Европейски съюз. Присъстваха и над 50 души от България и чужбина.
Представена бе книгата на Георги Боздуганов “Почти невероятно Царство България и еврейската емиграция през Втората международна война” и книгата на Димитър Недялков “Българската войска и спасяването на българските евреи”. Прожектиран бе и документалният филм “Второто освобождение”, на Евелина Келбечева и Николай Овчаров, за руската окупация на България.
А. Ковачев акцентира значимостта от правдивото предаване на историята и след поднесено одобрение от ръководителя на Европейската национална партия Манфред Вебер, напомни думите на Роналд Рейгън - “Ако не предаваме паметта на децата си свободата ще загине след едно поколение”. Те ще станат жертва на тези които желаят да ги манипулират.
Хърватският евродепутат Карло Реслер акцентира, че историята е преподавател на живота. ”Трябва да познаваме добре историята с цел да избегнем операциите, които са постоянно срещани в нашата част на Европа. Моралните измерения постоянно са по-важни от политическите и е невероятно е да разберем нашето настояще без да знаем нещастията на предишното. А, хора, които не помнят предишното отиват слепи в бъдещето. Затова историята е един значим инструмент за създаване на положително бъдеще.”
Бившият министър председател на Литва Андриус Кубилиус напомни: “След като постигнахме нашата самостоятелност ние се обърнахме към историята и прочетохме страници на популярност и страници на покруса. И особено за нас е мъчително да признаем, че през Втората международна война цялата наша еврейска общественост беше унищожена в Холокоста. От над 200 000 евреи, които живееха в Литва преди войната, останаха единствено 5000. И за жалост Литва участваше в това изтребване. И аз си задавам въпроса за какво, да вземем за пример, в България евреите бяха предпазени, до момента в който евреите в Литва бяха избити.” Кубилиус се придържа към обяснението на Тимъти Снайдър*, съгласно който, събитието, че Литва е била поредно окупирана от Съюз на съветските социалистически републики и Райха в течение на една година, държавната власт е унищожена и Холокостът е сбъднат извънредно дейно, до момента в който България е запазила своя цар и лична държавна власт, което основава опция за взимане на лични решения.
Изключително впечатляващо бе изявлението на Даниел Шваментал:
“В политическия и историческия спор за злокобната същина на немския нацистки режим има няколко съответни момента и едно от нещата, за които и леви и десни са в единодушие, е по какъв начин другите народи, които са окупирани или съюзени с нацистка Германия реагираха на това зло. Макар историческите сведения да не са задоволителни, България се открои и това е в действителност забележителна история, която би трябвало да се знае по целия свят, само че за жалост на този стадий е към момента позната най-вече на самите българи и някои историци, а еврейската общественост по света би трябвало да я знае. Трябва да я знаят и тези, които не са евреи. Аз си припомням преди няколко десетилетия гледах документален филм, от който си припомням особено една сцена. Помня я и до през днешния ден. Авторът на кино лентата итервюира български фермер, който е оказал помощ в отбрана на евреин през войната и го попита - за какво го е направил. Защо е рискувал въпреки всичко за такива хора. И това, което в действителност ме засегна и до през днешния ден не мога да не помни, бе неговия отговор — той сподели, че не схваща въпроса. И в случай че би трябвало да бъда по-точен - той не схваща предпоставката за подобен въпрос. Авторът продължава да повтаря, само че фермерът споделя - той беше в заплаха, а той е мой съгражданин. Той просто не схваща даже предпоставката за този въпрос. За него да помогне на този човек не е било просто да направи вярното, а явно това е било единственото нещо, което той би могъл да си показа, че би трябвало да направи. И това е толкоз вдъхновяващо за случилото се в България. Да ние би трябвало да помним видни клирици от православната черква, които водиха тази значима битка, и ние би трябвало да помним доста, доста политици, парлментаристи, които отстояха и не се поддадоха. Но това, което е най-забележително е, че доста, доста елементарни хора, в това число фермери, които заплашиха да блокират железопътни линии с цел да не тръгнат вагони за кошмарното пътешестване. Обикновените хора, които даже не са имали гимназиално обучение, знаеха какво е зло и се изправиха и опазиха своите съграждани.
И аз мисля, че това е един от най-важните уроци, които би трябвало да вземем от историята и през днешния ден, когато виждаме проучвания на антисемитизма, а също и омразата против други етноси и малцинства, ни излиза наяве, че с цел да работят омразата и преследването е нужно да се дефинира индивидът до вас като непознат, някой който не е част от вашето общество, да се отхвърли естествената човечност, което автоматизирано води към равнодушие и към ненавист. Това е главната причина за множеството европейски жители по това време да не реагират, когато техните съседи и другари бяха превозени към незнайното. Разликата с България, е че
там гледаха на евреите като на свои събратя,
свои съграждани, а не като непознати.
Вторият урок, който ние би трябвало да вземем от историята е, че даже дребния българин можа да се изправи против могъщият нацистки режим и да отбрани своите евреи. Това е могъщо обръщение, това е обръщение за овластяване, когато ние от време на време си мислим: “Какво аз мога да направя против някакво зло с което се сблъскваме в нашия живот?” Представете си това, представете си какво тази дребна страна е направила и това също демонстрира, че в случай че сте обединени, последствията са доста по-малки. Ако сте единственият, който се изправя, тогава последствията са доста по-големи, само че нацистка Германия не можеше да хване цялата българска нация. Така в последна сметка те схванаха че не могат трагично да наложат репресии на всички храбри българи, които се изправиха в отбрана на положителното. И даже по-малко известната история, от тази за спасяването на българските евреи, е историята, която е разяснена тук, в тази книга за българската помощ за небългарски евреи, давайки им визи, давайки им несъмнено пътешестване, давайки им даже кораби с цел да избягат от нацистка Германия към Палестина. Отново една удивителна сага, която е нужно да бъде разказвана. И както е казано - в случай че сте избавили един живот, вие сте избавили цялостен един свят. А, България е избавила хиляди и хиляди светове и по тази причина е значимо да отбележим и почетем освен тези смели българи, само че също и да имаме за нашето бъдеще правилния урок.
Филип Димитров показа книгата на Георги Боздуганов. “За мен е наслаждение да вземам участие в представянето на тази книга, първо тъй като познавам индивида и неговият метод на дълбаене в документите, към който постоянно съм се отнасял с огромна злоба, тъй като познавайки книгата, мисля, че има нещо доста хубаво в това човек да се изправи пред един текст, който е в такава висша степен документален. След казаното от господин Шваментал няма какво доста да се добави по отношение на тези трагични събития и ролята на България в тях. Бих желал да подчертая, че постоянно встъпвам в тази тематика с известно разстройване тъй като, сякаш, се основава чувството, че желаеме да си припишем тези добродетели на нашите родители, баби и дядовци, които не е ясно дали имаме. Това което те са създали е извънредно значимо, само че в историята постоянно има, с изключение на черно и бяло, доста сиви детайли. Ние всички знаем, че в последна сметка благодарение на България бяха натоварени на влаковете 11 000 души от Тракия и Македония. Но е неоспорим факт, че България приключи Втората международна война, коства ми се единствена в Европа, с по-голям брой еврейско население в сравнение с, когато войната стартира. Второ, също по този начин неоспорим факт е, че една голяма част от тези хора отидоха да съградят новия еврейски дом в Палестина. Психологически единственото пояснение за този масиран екзодус, откакто в България не беше имало действително гонене на евреите, в сравнение с това, което е ставало другаде е, че тези хора бяха усетили надълбоко в себе си своя дълг - откакто другите изстрадаха толкоз, те да дадат своя принос за основаването на Израел. Това, което направиха българите от това време, имам поради, че e изумително, хора, които бяха на безусловно разнообразни позиции действаха в една и съща посока. Обикновено в наши дни виждаме, когато двама политици се ненавиждат по какъв начин единият взима една позиция, а другия полярната “доктрина” и по този метод се развиват възгледите им. Напротив хора, които се мразеха застанаха дружно - екзарх Стефан и Райко Алексиев надали са единственият образец, в това изпитание за съхраняването на българските евреи. Те просто действаха като естествени хора и това, което загатна господин Шваментал е в действителност квинтесенцията на въпроса. В България беше непокътната някаква нормалност. Хана Аренд* ни сподели какво съставлява баналността на злото, само че в прочут смисъл може би положителното е нещо, което няма потребност да бъде величаво. Бекерле в един собствен отчет написа - българската нация явно не е годна да разбере дълбочината и сложността на “научния расизъм”. Слава богу, българската нация вместо да се втурне по тези “велики” съвременни нови доктрини, съумява да остане
на равнището на елементарната човешка нормалност
В един свят на полуда нормалността е може би единственото избавление. За да стигне до оня пастир, за който господин Шваментал сподели, на който мозъкът му не може да побере какво тъкмо го питат - до него има човек и той му оказва помощ. Мисля, че документите във книгата на господин Боздуганов по един доста прекрасен метод демонстрират тъкмо тази не-ярка, не толкоз трагична, само че във висша степен истина за това, което е станало през тези години.”
Георги Боздуганов благодари на всички, които са почели това събитие, на Андрей Ковачев, Силвия Авдала, особено за хубавите думи на Филип Димитров и на Даниел Шваментал, който със своето изявление сподели, че Американския еврейски комитет е другар на България. Той сподели още: “Тази книга в действителност не е мое създание. Поредицата от светли страници са ги написали хората на своето време. Това са евентуално най-светлте страници от българската история на 20-ти век — помощта, която България е оказала на преследваното и грубо избивано от нацистите еврейско население. Тук преди всичко са Цар Борис, българските депутати, държавници, духовници от българската черква и доста елементарни хора. Поуката, която те са ни оставили за настоящето ужасяващо време, всички знаем какво се случва в Украйна, което стартира да се приближава до ужасите на Втората международна война, е че
не трябва да се разделяме етнически
По никакъв метод един етнос в нашата страна не трябва да бъде противопоставян против различен етнос. И това ясно ни е показано с помощта към евреите в това зло време. Българи, турци, евреи, арменци и всички други сме почтени и значими жители на нашата България и би трябвало да живеем по този начин, че тя да върви напред и да няма никакви дразги сред нас.”
Андрей Ковачев означи, че книгата на Димитър Недялков е също извънредно значима и даде думата на създателя да я показа: “Това е ексцентрична книга, нещо което за първи път излиза, като теза. Книгата извънредно се базира на фактология, на документи и се удостовери освен едно предписание. Първото е, че историята не е единствено просвета за предишното, а и просвета за бъдещето. Второто нещо, което желая да подчертая, е че за жалост човешката памет е извънредно къса, което дава опция за доста фалшификации и се дава опция на хора да подправят историята и да вадят дивиденти от неверните заключения, които съзнателно вършат. Прочетох голям брой военни документи, свързани с предишното на българските евреи и се изненадах от тяхното наличие. Те евентуално не са били показвани на света съзнателно с цел да не се разбере истината за това кой е бил инструментът за спасяването на българските евреи, кой в действителност е бил изразител на волята на българския народ, който е защитил своите сънародници. Искам да подчертая, че постоянно българското еврейство е било извънредно лоялно към българската нация. И това са го потвърдили войните за национално избавление и обединяване. Единственият етнос друг от българския, който с най-голямо напрежение на силите е
бранил българския блян по време на войните
И това изяснява обстоятелството, че след това хора, които са били един до друг в окопите са основали една система. Създават една съвършена система да запазят живота на българските евреи - на мъжете и техните фамилии. Това е тезата на самата книга. Системата е била обвързвана с българската армия. Българските евреи по време на Втората международна война са били мобилизирани по общия закон за готовност и са били в трудови войски, а по-късно във краткотрайната трудова тегоба. И това задържане на евреите в трудовата тегоба е дало аргумента тези хора да останат на територията на България, както и фамилиите им. Държавата е можела да се освободи от българските евреи. Два пъти са изпращани огромни контингенти служащи по контракти в Германия, и това са могли да бъдат български евреи, само че вместо тях са отпътували българи. И в действителност оставането на евреите в България е решило тяхното избавяне. Това, което ме изненадва е, че в международното медийно пространство се върти един доста противен термин за местата, където българските евреи са отбивали своята военна работа - тъй наречените насилствени трудови лагери. Това е извънредно неверно разбиране. Трудовата тегоба е основана през 1920 година и е избрана със закон — непринуден труд в полза на българското общество. И през всички форми на трудовата тегоба са минали до 1945 година 774 000 български жители, от които 12 000 евреи. До 1941 година в трудовата тегоба не е имало евреи. Това е обяснимо, тъй като българското еврейство е било грамотно и те са се осъществили в други посоки на стопанската активност. По силата на наложени ни правила те са почнали да служат на общо съображение в трудови войски - трудова тегоба. Изключително лоялни български офицери са създали по този начин, че да облекчат ориста на българските евреи. Генерал Антон Ганев - началникът на трудови войски издава специфична заповед, в която единствено за евреите полагането на публичен труд до края на първия месец не е било обвързано с осъществяване на трудовите правила и това е било единствено за евреите. И това остава и във краткотрайната трудова тегоба, която е управлявал полковник Цветан Мумджиев. Благодарността на евреите към тези хора е била такава, че те пазят по време на Народния съд генерала и полковника от наказателните процедури. Дори евреи, които са отпътували в Палестина са се върнали в България с цел да защитят тези хора, които са положили старания да запазят живота им и живота на техните фамилии. Много постоянно България е упреквана, че не е заела вярната позиция по време на Втората международна война. Когато се приказват такива неща би трябвало да се знае, че от всички вероятни разновидности, всеки различен определен вид, да вземем за пример да се бяхме опълчили на Германия, което щеше да ни коства доста жертви и не повече от 10 дни опозиция, или както е бил съветван Цар Борис III да замине в чужбина дружно с националното благосъстояние, би довел до това на територията на България да не остане нито един жив евреин, както се е случило на други места. Така, че във връзка с българското еврейство това е била извънредно вярна позиция, а пък и за българския народ да изберем само вероятния вид - да спасим народа си, да спасим малцинствените си групи. По смисъла на това изпитание, направено от страната, приказваме за офицери, които не могат да работят без знанието на висшия главнокомандващ Цар Борис III.
Спасяването на българските евреи има систематичен темперамент и то е невиждан акт в историята на човечеството. Няма различен подобен образец, който би трябвало да помним и да знаем в това число и във времената, в които в този момент живеем. Изключителен образец за човечеството.
В своето изявление Александър Йорданов означи: “Благодаря на господин Ковачев най-много за личностите, които е поканил, тъй като те са знакови за тази проблематика, за разкриването на истината за предишното. Искам да обърна внимание, че когато приказваме за избавените евреи, би трябвало да приказваме и за погубените спасители, за тяхното изтребване след 1944 година Един образец. Писмото, което зам. ръководителя на Народното събрание Димитър Пешев изпраща на премиера Богдан Филов, с гледище да се спасят българските евреи, е подписно от 43-ма депутати. От тях 20 са избити. Това е отношението на комунистическата власт към спасителите на евреите в България. И още нещо, което е доста значимо и би трябвало да се споделя, тъй като се спекулира на тази тематика. Като дипломат в Република Македония не съм попаднал на нито един документ, на нито едно удостоверение, което да приказва, че македонци са правили най-малко опит да спасят евреи. Няма нито едно удостоверение. Всички документални свидетелства демонстрират, че българи избавят евреи в Македония. Нещо повече, самият Цар Борис III, тъй като той е личността, която е направила по този начин, че е допустимо да се спасят българските евреи. Нищо не става без президента на една страна. Комунистите лъжеха, че надали не, жителите, митингите, служащите, селяните са избавили евреите. Няма такова нещо. Начело на страната е царя, той споделя кое по какъв начин ще бъде. Той изпраща персоналния си адютант с цел да избави един евреин - Рафаел Камхи, който е един от водачите на Илинденското въстание. Българи избавят и треньора на футболния клуб “Македония” Илеш Шпиц.
В обобщение Андрей Ковачев акцентира: “В ХХ век има доста събития, които би трябвало да се знаят и главното, съгласно мен, е младите генерации да не повтарят грешките, които са били правени преди тях. Затова те би трябвало да четат, да посещават музеите, да им се преподава в учебно заведение, да гледат документални филми, които не са учредени на операции и фалшификации от комунистическа и национасоциалистическа тирания, и на кремълските хибридни пропагандни канали в обществените мрежи, а на познания учредени на обстоятелства и исторически данни. Това, което прави Путин в Украйна - окупацията на част от Украйна с аргументацията, че денацифцира Украйна е ужасяваща неистина. Сега имам огромното наслаждение да дам думата на професор Келбечева да показа документалния филм “Второто освбождение”, който нашумя в България и беше излъчен по Българска национална телевизия. Филм, за една история която по-малко се знае в други елементи на Европа - България бе окупирана от Съветския съюз, а прислужниците на руските окупатори направиха големи зверства против българския народ.
Евелина Келбечева: “Благодаря на господин Ковачев, поредният европейски политик, който в никакъв случай не не помни, че ние живеем в едно минало несвършено. Ние живеем, 30 години след рухването на комунистическия режим в една шизофренна конюнктура, в която освен, че не е вероятен консенсус, само че и ясно се демонстрира какъв брой е скъсана връзката сред академичната история, сред това, което създателите на тези значими книги, демонстрират като документална истина и не помръдващото тресавище на легенди и фалшификации, които не престават да тровят българското национално схващане. Така се случи и с нашият филм - когато бе показан по националната телевизия, каналът на Българска национална телевизия беше хакнат и хакерът са подписа със “Z”. Ще споделя един мой спомен. Когато отидох за първи път във Вилнюс, видях първия във света отворен списък на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), видях килиите, видях хора с ушанки и ръкавици, които лепяха скъсаните архиви и си споделих - ето това е методът, по който
ще реставрираме нашата история и няма да имаме бели петна
За жал това не се получи. Ние продължаваме с обособени разпокъсани старания да вървим към съответната история на България по време на комунистическия режим. Оставям ви да видитe кино лентата, който е напълно изработен върху архиви, вие знаете, че архиви на България са иззети като боен трофей, по прелестния израз на Георги Боздуганов*, от Съветския съюз. Ние имахме опцията да отворим за първи път архива на Съюзническата комисия, където видяхме тонове документи, с които работехме 2 години. Тези документи демонстрираха същността на тригодишната руска окупация. И ненапълно войната във Украйна даде един злокобен пиар на нашия филм, тъй като директните паралели на това което се прави в Украйна ни връщат към българската история. Политическите и социокултурните реперкусии на тази окупация в България не бяха познати. Защото беше неразрешено от нашите сътрудници от Софийския университет, дори терминът “съветска окупация” да влезе в българските учебници. Второто неразрешено нещо в учебниците, 30 години след рухването на комунизма, бе историята по какъв начин България е предлагана два пъти за република на Съветския съюз от Тодор Живков. Имаме две табута в българската история, които са извънредно добре документирани. Предлагам ви да видите една реорганизация на историята основана напълно на документи.”
В умозаключение господин Ковачев добави:
Истината би трябвало да влезе и в образователния материал,
макар нежеланието на преподаватели от Софийския университет. Тя се крие от младите генерации с цел да сервират цветя на окупационните срамни монументи. Това е позор за достолепието на всеки, който вижда надписите “На Съветската войска освободителка от признателния български народ” ние ще би трябвало да благодарим за убийствата на нашите предшественици, на нашите фамилии, да благодарим на убийците, на окупаторите, на тези които правиха зверства против българския народ. И към момента няма воля за преместването на тези артефакти от централните места в България. Те би трябвало да бъдат преместени в музей, в исторически парк, където всеки може да ги гледа и да знае какво се е случвало.
________________________
*Тимъти Снайдър - американски историк. Изследовател на Холокоста и комунизма.
*Хана Аренд - американски мъдрец, журналист и създател на популярната книга “Баналността на злото”, в която отразява правосъдния развой против Адолф Айхман в Израел.
“България - военният трофей на Сталин”, София, 2014 година
* Материалът се разгласява с незначителни съкращения и публицистични промени. Пълният запис:
Днес международната демократична общественост е изправена пред тежко тестване на брутална война с геноцид и прогонване на украинския народ от неговата лична земя. Обединени в безусловна, безапелационна поддръжка за Украйна, дано помним и уроците на историята.
На 23 юни в Брюксел, Европейският парламент се организира четвъртата конференция под наслов “Изстраданата европейска фантазия на България”. Организатор бе доктор Андрей Ковачев, началник на българската делегация на Групата на ЕНП. Участваха евроддепутатите Карло Реслер (Хърватия), Андриус Кубилиус (Литва), Радан Кънев, Александър Йорданов, Асим Адемов, конституционният арбитър Филип Димитров и Даниел Шваментал - шеф на Трансатлантическия институт на Американския еврейски комитет, с офис в Брюксел, Европейски съюз. Присъстваха и над 50 души от България и чужбина.
Представена бе книгата на Георги Боздуганов “Почти невероятно Царство България и еврейската емиграция през Втората международна война” и книгата на Димитър Недялков “Българската войска и спасяването на българските евреи”. Прожектиран бе и документалният филм “Второто освобождение”, на Евелина Келбечева и Николай Овчаров, за руската окупация на България.
А. Ковачев акцентира значимостта от правдивото предаване на историята и след поднесено одобрение от ръководителя на Европейската национална партия Манфред Вебер, напомни думите на Роналд Рейгън - “Ако не предаваме паметта на децата си свободата ще загине след едно поколение”. Те ще станат жертва на тези които желаят да ги манипулират.
Хърватският евродепутат Карло Реслер акцентира, че историята е преподавател на живота. ”Трябва да познаваме добре историята с цел да избегнем операциите, които са постоянно срещани в нашата част на Европа. Моралните измерения постоянно са по-важни от политическите и е невероятно е да разберем нашето настояще без да знаем нещастията на предишното. А, хора, които не помнят предишното отиват слепи в бъдещето. Затова историята е един значим инструмент за създаване на положително бъдеще.”
Бившият министър председател на Литва Андриус Кубилиус напомни: “След като постигнахме нашата самостоятелност ние се обърнахме към историята и прочетохме страници на популярност и страници на покруса. И особено за нас е мъчително да признаем, че през Втората международна война цялата наша еврейска общественост беше унищожена в Холокоста. От над 200 000 евреи, които живееха в Литва преди войната, останаха единствено 5000. И за жалост Литва участваше в това изтребване. И аз си задавам въпроса за какво, да вземем за пример, в България евреите бяха предпазени, до момента в който евреите в Литва бяха избити.” Кубилиус се придържа към обяснението на Тимъти Снайдър*, съгласно който, събитието, че Литва е била поредно окупирана от Съюз на съветските социалистически републики и Райха в течение на една година, държавната власт е унищожена и Холокостът е сбъднат извънредно дейно, до момента в който България е запазила своя цар и лична държавна власт, което основава опция за взимане на лични решения.
Изключително впечатляващо бе изявлението на Даниел Шваментал:
“В политическия и историческия спор за злокобната същина на немския нацистки режим има няколко съответни момента и едно от нещата, за които и леви и десни са в единодушие, е по какъв начин другите народи, които са окупирани или съюзени с нацистка Германия реагираха на това зло. Макар историческите сведения да не са задоволителни, България се открои и това е в действителност забележителна история, която би трябвало да се знае по целия свят, само че за жалост на този стадий е към момента позната най-вече на самите българи и някои историци, а еврейската общественост по света би трябвало да я знае. Трябва да я знаят и тези, които не са евреи. Аз си припомням преди няколко десетилетия гледах документален филм, от който си припомням особено една сцена. Помня я и до през днешния ден. Авторът на кино лентата итервюира български фермер, който е оказал помощ в отбрана на евреин през войната и го попита - за какво го е направил. Защо е рискувал въпреки всичко за такива хора. И това, което в действителност ме засегна и до през днешния ден не мога да не помни, бе неговия отговор — той сподели, че не схваща въпроса. И в случай че би трябвало да бъда по-точен - той не схваща предпоставката за подобен въпрос. Авторът продължава да повтаря, само че фермерът споделя - той беше в заплаха, а той е мой съгражданин. Той просто не схваща даже предпоставката за този въпрос. За него да помогне на този човек не е било просто да направи вярното, а явно това е било единственото нещо, което той би могъл да си показа, че би трябвало да направи. И това е толкоз вдъхновяващо за случилото се в България. Да ние би трябвало да помним видни клирици от православната черква, които водиха тази значима битка, и ние би трябвало да помним доста, доста политици, парлментаристи, които отстояха и не се поддадоха. Но това, което е най-забележително е, че доста, доста елементарни хора, в това число фермери, които заплашиха да блокират железопътни линии с цел да не тръгнат вагони за кошмарното пътешестване. Обикновените хора, които даже не са имали гимназиално обучение, знаеха какво е зло и се изправиха и опазиха своите съграждани.
И аз мисля, че това е един от най-важните уроци, които би трябвало да вземем от историята и през днешния ден, когато виждаме проучвания на антисемитизма, а също и омразата против други етноси и малцинства, ни излиза наяве, че с цел да работят омразата и преследването е нужно да се дефинира индивидът до вас като непознат, някой който не е част от вашето общество, да се отхвърли естествената човечност, което автоматизирано води към равнодушие и към ненавист. Това е главната причина за множеството европейски жители по това време да не реагират, когато техните съседи и другари бяха превозени към незнайното. Разликата с България, е че
там гледаха на евреите като на свои събратя,
свои съграждани, а не като непознати.
Вторият урок, който ние би трябвало да вземем от историята е, че даже дребния българин можа да се изправи против могъщият нацистки режим и да отбрани своите евреи. Това е могъщо обръщение, това е обръщение за овластяване, когато ние от време на време си мислим: “Какво аз мога да направя против някакво зло с което се сблъскваме в нашия живот?” Представете си това, представете си какво тази дребна страна е направила и това също демонстрира, че в случай че сте обединени, последствията са доста по-малки. Ако сте единственият, който се изправя, тогава последствията са доста по-големи, само че нацистка Германия не можеше да хване цялата българска нация. Така в последна сметка те схванаха че не могат трагично да наложат репресии на всички храбри българи, които се изправиха в отбрана на положителното. И даже по-малко известната история, от тази за спасяването на българските евреи, е историята, която е разяснена тук, в тази книга за българската помощ за небългарски евреи, давайки им визи, давайки им несъмнено пътешестване, давайки им даже кораби с цел да избягат от нацистка Германия към Палестина. Отново една удивителна сага, която е нужно да бъде разказвана. И както е казано - в случай че сте избавили един живот, вие сте избавили цялостен един свят. А, България е избавила хиляди и хиляди светове и по тази причина е значимо да отбележим и почетем освен тези смели българи, само че също и да имаме за нашето бъдеще правилния урок.
Филип Димитров показа книгата на Георги Боздуганов. “За мен е наслаждение да вземам участие в представянето на тази книга, първо тъй като познавам индивида и неговият метод на дълбаене в документите, към който постоянно съм се отнасял с огромна злоба, тъй като познавайки книгата, мисля, че има нещо доста хубаво в това човек да се изправи пред един текст, който е в такава висша степен документален. След казаното от господин Шваментал няма какво доста да се добави по отношение на тези трагични събития и ролята на България в тях. Бих желал да подчертая, че постоянно встъпвам в тази тематика с известно разстройване тъй като, сякаш, се основава чувството, че желаеме да си припишем тези добродетели на нашите родители, баби и дядовци, които не е ясно дали имаме. Това което те са създали е извънредно значимо, само че в историята постоянно има, с изключение на черно и бяло, доста сиви детайли. Ние всички знаем, че в последна сметка благодарение на България бяха натоварени на влаковете 11 000 души от Тракия и Македония. Но е неоспорим факт, че България приключи Втората международна война, коства ми се единствена в Европа, с по-голям брой еврейско население в сравнение с, когато войната стартира. Второ, също по този начин неоспорим факт е, че една голяма част от тези хора отидоха да съградят новия еврейски дом в Палестина. Психологически единственото пояснение за този масиран екзодус, откакто в България не беше имало действително гонене на евреите, в сравнение с това, което е ставало другаде е, че тези хора бяха усетили надълбоко в себе си своя дълг - откакто другите изстрадаха толкоз, те да дадат своя принос за основаването на Израел. Това, което направиха българите от това време, имам поради, че e изумително, хора, които бяха на безусловно разнообразни позиции действаха в една и съща посока. Обикновено в наши дни виждаме, когато двама политици се ненавиждат по какъв начин единият взима една позиция, а другия полярната “доктрина” и по този метод се развиват възгледите им. Напротив хора, които се мразеха застанаха дружно - екзарх Стефан и Райко Алексиев надали са единственият образец, в това изпитание за съхраняването на българските евреи. Те просто действаха като естествени хора и това, което загатна господин Шваментал е в действителност квинтесенцията на въпроса. В България беше непокътната някаква нормалност. Хана Аренд* ни сподели какво съставлява баналността на злото, само че в прочут смисъл може би положителното е нещо, което няма потребност да бъде величаво. Бекерле в един собствен отчет написа - българската нация явно не е годна да разбере дълбочината и сложността на “научния расизъм”. Слава богу, българската нация вместо да се втурне по тези “велики” съвременни нови доктрини, съумява да остане
на равнището на елементарната човешка нормалност
В един свят на полуда нормалността е може би единственото избавление. За да стигне до оня пастир, за който господин Шваментал сподели, на който мозъкът му не може да побере какво тъкмо го питат - до него има човек и той му оказва помощ. Мисля, че документите във книгата на господин Боздуганов по един доста прекрасен метод демонстрират тъкмо тази не-ярка, не толкоз трагична, само че във висша степен истина за това, което е станало през тези години.”
Георги Боздуганов благодари на всички, които са почели това събитие, на Андрей Ковачев, Силвия Авдала, особено за хубавите думи на Филип Димитров и на Даниел Шваментал, който със своето изявление сподели, че Американския еврейски комитет е другар на България. Той сподели още: “Тази книга в действителност не е мое създание. Поредицата от светли страници са ги написали хората на своето време. Това са евентуално най-светлте страници от българската история на 20-ти век — помощта, която България е оказала на преследваното и грубо избивано от нацистите еврейско население. Тук преди всичко са Цар Борис, българските депутати, държавници, духовници от българската черква и доста елементарни хора. Поуката, която те са ни оставили за настоящето ужасяващо време, всички знаем какво се случва в Украйна, което стартира да се приближава до ужасите на Втората международна война, е че
не трябва да се разделяме етнически
По никакъв метод един етнос в нашата страна не трябва да бъде противопоставян против различен етнос. И това ясно ни е показано с помощта към евреите в това зло време. Българи, турци, евреи, арменци и всички други сме почтени и значими жители на нашата България и би трябвало да живеем по този начин, че тя да върви напред и да няма никакви дразги сред нас.”
Андрей Ковачев означи, че книгата на Димитър Недялков е също извънредно значима и даде думата на създателя да я показа: “Това е ексцентрична книга, нещо което за първи път излиза, като теза. Книгата извънредно се базира на фактология, на документи и се удостовери освен едно предписание. Първото е, че историята не е единствено просвета за предишното, а и просвета за бъдещето. Второто нещо, което желая да подчертая, е че за жалост човешката памет е извънредно къса, което дава опция за доста фалшификации и се дава опция на хора да подправят историята и да вадят дивиденти от неверните заключения, които съзнателно вършат. Прочетох голям брой военни документи, свързани с предишното на българските евреи и се изненадах от тяхното наличие. Те евентуално не са били показвани на света съзнателно с цел да не се разбере истината за това кой е бил инструментът за спасяването на българските евреи, кой в действителност е бил изразител на волята на българския народ, който е защитил своите сънародници. Искам да подчертая, че постоянно българското еврейство е било извънредно лоялно към българската нация. И това са го потвърдили войните за национално избавление и обединяване. Единственият етнос друг от българския, който с най-голямо напрежение на силите е
бранил българския блян по време на войните
И това изяснява обстоятелството, че след това хора, които са били един до друг в окопите са основали една система. Създават една съвършена система да запазят живота на българските евреи - на мъжете и техните фамилии. Това е тезата на самата книга. Системата е била обвързвана с българската армия. Българските евреи по време на Втората международна война са били мобилизирани по общия закон за готовност и са били в трудови войски, а по-късно във краткотрайната трудова тегоба. И това задържане на евреите в трудовата тегоба е дало аргумента тези хора да останат на територията на България, както и фамилиите им. Държавата е можела да се освободи от българските евреи. Два пъти са изпращани огромни контингенти служащи по контракти в Германия, и това са могли да бъдат български евреи, само че вместо тях са отпътували българи. И в действителност оставането на евреите в България е решило тяхното избавяне. Това, което ме изненадва е, че в международното медийно пространство се върти един доста противен термин за местата, където българските евреи са отбивали своята военна работа - тъй наречените насилствени трудови лагери. Това е извънредно неверно разбиране. Трудовата тегоба е основана през 1920 година и е избрана със закон — непринуден труд в полза на българското общество. И през всички форми на трудовата тегоба са минали до 1945 година 774 000 български жители, от които 12 000 евреи. До 1941 година в трудовата тегоба не е имало евреи. Това е обяснимо, тъй като българското еврейство е било грамотно и те са се осъществили в други посоки на стопанската активност. По силата на наложени ни правила те са почнали да служат на общо съображение в трудови войски - трудова тегоба. Изключително лоялни български офицери са създали по този начин, че да облекчат ориста на българските евреи. Генерал Антон Ганев - началникът на трудови войски издава специфична заповед, в която единствено за евреите полагането на публичен труд до края на първия месец не е било обвързано с осъществяване на трудовите правила и това е било единствено за евреите. И това остава и във краткотрайната трудова тегоба, която е управлявал полковник Цветан Мумджиев. Благодарността на евреите към тези хора е била такава, че те пазят по време на Народния съд генерала и полковника от наказателните процедури. Дори евреи, които са отпътували в Палестина са се върнали в България с цел да защитят тези хора, които са положили старания да запазят живота им и живота на техните фамилии. Много постоянно България е упреквана, че не е заела вярната позиция по време на Втората международна война. Когато се приказват такива неща би трябвало да се знае, че от всички вероятни разновидности, всеки различен определен вид, да вземем за пример да се бяхме опълчили на Германия, което щеше да ни коства доста жертви и не повече от 10 дни опозиция, или както е бил съветван Цар Борис III да замине в чужбина дружно с националното благосъстояние, би довел до това на територията на България да не остане нито един жив евреин, както се е случило на други места. Така, че във връзка с българското еврейство това е била извънредно вярна позиция, а пък и за българския народ да изберем само вероятния вид - да спасим народа си, да спасим малцинствените си групи. По смисъла на това изпитание, направено от страната, приказваме за офицери, които не могат да работят без знанието на висшия главнокомандващ Цар Борис III.
Спасяването на българските евреи има систематичен темперамент и то е невиждан акт в историята на човечеството. Няма различен подобен образец, който би трябвало да помним и да знаем в това число и във времената, в които в този момент живеем. Изключителен образец за човечеството.
В своето изявление Александър Йорданов означи: “Благодаря на господин Ковачев най-много за личностите, които е поканил, тъй като те са знакови за тази проблематика, за разкриването на истината за предишното. Искам да обърна внимание, че когато приказваме за избавените евреи, би трябвало да приказваме и за погубените спасители, за тяхното изтребване след 1944 година Един образец. Писмото, което зам. ръководителя на Народното събрание Димитър Пешев изпраща на премиера Богдан Филов, с гледище да се спасят българските евреи, е подписно от 43-ма депутати. От тях 20 са избити. Това е отношението на комунистическата власт към спасителите на евреите в България. И още нещо, което е доста значимо и би трябвало да се споделя, тъй като се спекулира на тази тематика. Като дипломат в Република Македония не съм попаднал на нито един документ, на нито едно удостоверение, което да приказва, че македонци са правили най-малко опит да спасят евреи. Няма нито едно удостоверение. Всички документални свидетелства демонстрират, че българи избавят евреи в Македония. Нещо повече, самият Цар Борис III, тъй като той е личността, която е направила по този начин, че е допустимо да се спасят българските евреи. Нищо не става без президента на една страна. Комунистите лъжеха, че надали не, жителите, митингите, служащите, селяните са избавили евреите. Няма такова нещо. Начело на страната е царя, той споделя кое по какъв начин ще бъде. Той изпраща персоналния си адютант с цел да избави един евреин - Рафаел Камхи, който е един от водачите на Илинденското въстание. Българи избавят и треньора на футболния клуб “Македония” Илеш Шпиц.
В обобщение Андрей Ковачев акцентира: “В ХХ век има доста събития, които би трябвало да се знаят и главното, съгласно мен, е младите генерации да не повтарят грешките, които са били правени преди тях. Затова те би трябвало да четат, да посещават музеите, да им се преподава в учебно заведение, да гледат документални филми, които не са учредени на операции и фалшификации от комунистическа и национасоциалистическа тирания, и на кремълските хибридни пропагандни канали в обществените мрежи, а на познания учредени на обстоятелства и исторически данни. Това, което прави Путин в Украйна - окупацията на част от Украйна с аргументацията, че денацифцира Украйна е ужасяваща неистина. Сега имам огромното наслаждение да дам думата на професор Келбечева да показа документалния филм “Второто освбождение”, който нашумя в България и беше излъчен по Българска национална телевизия. Филм, за една история която по-малко се знае в други елементи на Европа - България бе окупирана от Съветския съюз, а прислужниците на руските окупатори направиха големи зверства против българския народ.
Евелина Келбечева: “Благодаря на господин Ковачев, поредният европейски политик, който в никакъв случай не не помни, че ние живеем в едно минало несвършено. Ние живеем, 30 години след рухването на комунистическия режим в една шизофренна конюнктура, в която освен, че не е вероятен консенсус, само че и ясно се демонстрира какъв брой е скъсана връзката сред академичната история, сред това, което създателите на тези значими книги, демонстрират като документална истина и не помръдващото тресавище на легенди и фалшификации, които не престават да тровят българското национално схващане. Така се случи и с нашият филм - когато бе показан по националната телевизия, каналът на Българска национална телевизия беше хакнат и хакерът са подписа със “Z”. Ще споделя един мой спомен. Когато отидох за първи път във Вилнюс, видях първия във света отворен списък на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), видях килиите, видях хора с ушанки и ръкавици, които лепяха скъсаните архиви и си споделих - ето това е методът, по който
ще реставрираме нашата история и няма да имаме бели петна
За жал това не се получи. Ние продължаваме с обособени разпокъсани старания да вървим към съответната история на България по време на комунистическия режим. Оставям ви да видитe кино лентата, който е напълно изработен върху архиви, вие знаете, че архиви на България са иззети като боен трофей, по прелестния израз на Георги Боздуганов*, от Съветския съюз. Ние имахме опцията да отворим за първи път архива на Съюзническата комисия, където видяхме тонове документи, с които работехме 2 години. Тези документи демонстрираха същността на тригодишната руска окупация. И ненапълно войната във Украйна даде един злокобен пиар на нашия филм, тъй като директните паралели на това което се прави в Украйна ни връщат към българската история. Политическите и социокултурните реперкусии на тази окупация в България не бяха познати. Защото беше неразрешено от нашите сътрудници от Софийския университет, дори терминът “съветска окупация” да влезе в българските учебници. Второто неразрешено нещо в учебниците, 30 години след рухването на комунизма, бе историята по какъв начин България е предлагана два пъти за република на Съветския съюз от Тодор Живков. Имаме две табута в българската история, които са извънредно добре документирани. Предлагам ви да видите една реорганизация на историята основана напълно на документи.”
В умозаключение господин Ковачев добави:
Истината би трябвало да влезе и в образователния материал,
макар нежеланието на преподаватели от Софийския университет. Тя се крие от младите генерации с цел да сервират цветя на окупационните срамни монументи. Това е позор за достолепието на всеки, който вижда надписите “На Съветската войска освободителка от признателния български народ” ние ще би трябвало да благодарим за убийствата на нашите предшественици, на нашите фамилии, да благодарим на убийците, на окупаторите, на тези които правиха зверства против българския народ. И към момента няма воля за преместването на тези артефакти от централните места в България. Те би трябвало да бъдат преместени в музей, в исторически парк, където всеки може да ги гледа и да знае какво се е случвало.
________________________
*Тимъти Снайдър - американски историк. Изследовател на Холокоста и комунизма.
*Хана Аренд - американски мъдрец, журналист и създател на популярната книга “Баналността на злото”, в която отразява правосъдния развой против Адолф Айхман в Израел.
“България - военният трофей на Сталин”, София, 2014 година
* Материалът се разгласява с незначителни съкращения и публицистични промени. Пълният запис:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ