Представете си, че сте пилот на самолет. Попадате в сложна

Представете си, че сте водач на аероплан. Попадате в комплицирана обстановка  във въздуха и би трябвало да съобщите на ръководителя на полети какво се случва с поверения ви аероплан.

Изключително е значимо да дадете правилна информация –  от това зависи сполучливото приземяване, живота и здравето на пасажерите и екипажа. Разчитате на техниката в самолета, както и на личната преценка и на информацията, която ви подава екипажът, с цел да дадете най-точно изложение на казуса. Получавате указания от ръководителя на полети  и следвате личните познания и преценки по какъв начин да действате, с цел да се справите със обстановката по най-хубавия метод. Стигате наред до  мястото, където самолетът би трябвало да бъде партерен.

Успехът на полета е плод на няколко  фактора – точната информация, положителната екипна работа и самообладанието.

Защо са значими страстите, които постоянно загърбваме, подценяваме или от които даже се срамим?

Те са нашите радари за това какво ни е нужно, какво ни радва или не ни удовлетворява в една обстановка. Какво сред нас и обкръжението върви в мечтаната посока или в такава, която ни наранява и не е в наш интерес.

Ако не познаваме това, което усещаме, сме като водач в аероплан, чиито навигационни устройства дават погрешни данни. Той се пробва да се оправи с непрогледна мъгла без да има ориентири.

Част от хората са били научени като деца, че възприятията са нещо несвоевременно. Разбира се, никой не им го е споделил безусловно, само че значимите за тях хора са им показвали постоянно без думи, че възприятията нямат място сред тях.

Когато са пораснали със възбраната „ не чувствай ”, която са попили несъзнавано, вместо да изпитват страсти, те получават главоболие, свива ги корем, отключват сърдечна рецесия или припадък на световъртеж.

Други хора се намират в малко по-добро състояние. На тях им е било разрешено да усещат, когато са били дребни деца и те изпитват страсти и през днешния ден. Тези прекарвания могат да бъдат много интензивни – човек може да кипи от яд или да бъде доста печален или да се смее неудържимо. Проблемът е, че радарът на тази група хора демонстрира неправилно възприятие. И приземяването на самолета може да не се случи…

Когато детето е малко, то има потребност да получи внимание  от родителите си, да откри отклик от тях, отбрана и угаждане на неговите потребности. Но родителите не постоянно откликват, в някои случаи  могат даже да не утвърждават избрани чувства… а най-разочароващо е, когато пренебрегват детето с неговите прекарвания.

Така се появяват възприятията – паразити или така наречен усеща на рекет. Ако вкъщи момчето чува „ мъжете на плачат ”, то научава, че възприятието на горест е недопустимо за неговия пол.  Разбира, че в случай че покаже, че е засегнато, ще срещне наказание, вместо схващане. Тогава дребният човек взема решение да употребява заместващо възприятие, посредством което да получи от родителите това, от което има потребност. Именно затова заместващото възприятие се назовава рекетно (понятие от психотерапевтичната школа „ транзакционен разбор ”), тъй като неговото предопределение е да изтръгне от другия внимание, отбрана или нещо друго, което е належащо за този, който го употребява.

Много е значимо да разберем, че когато детето избира заместващо възприятие, става дума за несъзнаван психологичен развой, а не за съзнателна операция. За дребното дете това е била една тактика, посредством която то е получавало най-малко малко внимание и ценене от значимите за него хора. Разбира се това, което получава детето е  надалеч от достоверната му потребност, само че е по-добро от алтернативата  да  не получи нищо или да бъде подложено на критика за възприятията си.

Това не трансформира обстоятелството, че паразитните усеща скриват същинските и целят да изтръгнат избрана реакция от близките. Т.е. в тях има манипулативен елемент…макар и несъзнателен.

Обикновено те провокират неспокойствие и комплициране у колегата в връзката. Автентичните усеща, назад,  стимулират у нас схващане и емпатия към този, който ги  проявява, даже ние самите да имаме друга позиция върху протичащото се.

Нека разгледаме следния образец.

Малко момиче пораства в семейство, където доста неща се премълчават. Често нейните потребности са неглижирани, тъй като околните ѝ имат надалеч по- съществени проблеми и нямат време да ѝ извърнат внимание. Когато момиченцето има съображение да се разгневи, майката демонстрира с дейности и думи неприемането на това възприятие на детето и го дефинира като „ неприятно ”. Постепенно момичето схваща, че да си ядосан значи „ да си неприятен ”. Разбира се то стартира да търси чувство-заместител, посредством което да накара майката да я отбрани и да отговори на нейните потребности, без да бъде отхвърлена. Тя може да опита с разнообразни паразитни усеща до момента в който открие това, което ще извика нужната реакция на майката.

Така детето намира един добър излаз – в случай че се разплаче вместо да се ядоса, майката евентуално ще ѝ обърне внимание, може би ще я пожали и ще направи нещо за дребната.

Пораствайки и трансформирайки се в жена, всякога, когато даже дребен симптом на яд се надигне в нея, нашата героиня няма да го усеща или ще го усеща напълно за малко, след което ще покрива същинската си  емоция с рекетна –паразитната горест.

Тя е към този момент огромна жена и отглежда свое дете. На детската площадка  момиченце хвърля пясък в очите на нейния наследник. Разтревожена дамата стартира да почиства очите на момчето, оглежда се за родителя на дребната нападателка и вижда един нехаен татко, който освен не поставя граници на щерка си, само че даже е извърнат с тил към нея.

Гневът напира  у нашата пораснала майка, само че в мозъка ѝ бързо проблясва думата „ неприятна ”  и тя плачейки се отдръпва от детската площадка. Паразитната горест е  превзела  емоционалния терен. За нея тази страст е изцяло действителна и тя не си показва какво друго би могла да усеща в сходна обстановка.

Тази илюстрация демонстрира освен процеса на създаване на възприятията – паразити, само че и  друга значима тяхна характерност. Рекетните усеща не разрешават на човек да приключи сполучливо обстановката тук и в този момент .  Не е възможно  човек да реализира отговор на своята  потребност, която стои в основата на достоверната страст, употребявайки рекетни усеща.  Да, паразитните усеща могат да ни снабдят с някакво внимание или реакция от страна на другия, само че няма да ни разрешат същински да приключим обстановката, тъй че да усетим, че това, от което имаме потребност е осъществено.

Каква е потребността на нашата героиня, която употребява паразитна горест? Тя има нужда да остане на детската площадка с дребния си наследник в подсигурена сигурност. Нейното рекетно възприятие, което ѝ е пособие като дете да получи съжалението на мама, в този момент не ѝ прави никаква работа, с изключение на, че буди у нея самосъжаление. Чувството на яд на дамата, намиращо се под забрана е достоверната страст, която би могла да ѝ помогне да отговори на потребността си и да приключи сполучливо обстановката. Разговор с бащата на момичето, хвърлило пясък в очите на сина ѝ, би могъл да очертае ясно границите и да отстои правото на майка и наследник да употребяват площадката по безвреден метод наедно с другите гости. Управление, а не възбрана на гнева е тактиката, която би довела до отстояването на една значима нужда в този случай.

Как да разпознаем паразитните страсти, когато се сблъскаме с тях у себе си или при нашия сътрудник в връзката?

Има няколко признака, които ги издават:

• Чувствата-паразити се отключват в стресови обстановки и се повтарят при един човек без значение от това, че обстановките са разнообразни
• По време на другарство с сътрудник, който е в техен плен, те провокират у нас като отговор неспокойствие и комплициране. Другият е неразбираем в реакцията си..и се усещаме манипулирани.
• Те не способстват за разрешаване на обстановката и облекчаване на потребността ни ( или тази на колегата ), която е надълбоко прикрита от тях
• Рекетните усеща ще бъдат придружени от отрицателни мисли за себе си, другите хора и за живота ( постоянно прекомерно обобщаващи и едностранчиви)

Стратегиите, които могат да ни оказват помощ да  преминем от паразитни към достоверни усеща са:

• Да си зададем въпрос какво в дълбочина желаеме от колегата в връзката, коя е дълбоката ни нужда? Най-често тук отговорите по-скоро ще касаят връзките, в сравнение с наличието на връзката.
• Да си отговорим кое е възприятието, което би довело до  завършването на обстановката тук и в този момент по сполучлив за нас метод?
• Да бъдем деликатни дали слушаме колегата си или отговаряме на един глас, който по-скоро звучи в главата ни, само че не принадлежи на нашия сътрудник. (Хората, намиращи се в плен на рекетни усеща постоянно живеят в свят на изфантазирани заплахи)
• Да познаваме своите драйвери и да сме осъзнати в потреблението им (драйверите са несъзнавани импулси, разследване на родителско програмиране в детството, които ръководят автоматизирано държанието ни като „ бъди мощен ”, ”доставяй наслаждение ” и пр.) Безкритичното потребление на този вид наставнически послания довежда до основаване на чувства-паразити
• Да потърсим психотерапевтична помощ и поддръжка

Справянето с паразитните усеща и прекосяването към достоверни не е лека задача, само че си коства усилието, тъй като подсигурява изправен радар за нашия полет. То способства за определяне на едни по-удовлетворителни връзки в живота ни, при които можем да назовем това, от което имаме потребност и да сложим граници на това, което ни пречи или наранява.

В последна сметка това е изкуството на ясното говорене и деяние, при което сме в добър контакт със себе си и можем да покажем на света своите координати, които следва да бъдат уважавани.

Инфо: http://psiholozi.com