Защо бъдещето може да не е там, където мислите
Представете си бъдещето. Къде е? Какво е? Виждате ли се по какъв начин вървите към него? Може би е зад тила ви. Може би даже е над вас.
А какво да кажем за предишното? Представяте ли си по какъв начин поглеждате през рамо, с цел да го видите?
PAST, PRESENT & FUTURE IS AN ILLUSION. All is occurring simultaneously across multiple " timelines ". When you tap into what you refer to as a " past life ", you are accessing another experience of your soul happening in the now. In this way, you can accumulate soul wisdom.
— iluminarya (@ilumin_arya)
Как ще отговорите на тези въпроси зависи от това кой сте и от кое място идвате. Начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която сме израснали, и езиците, с които си служим.
За доста хора, израснали в Обединеното кралство, Съединени американски щати и огромна част от Европа, бъдещето е пред тях, а предишното е зад тях. Хората в тези култури нормално възприемат времето като линейно. Те виждат себе си като непрестанно движещи се към бъдещето, тъй като не могат да се върнат в предишното.
В някои други култури обаче местоположението на предишното и бъдещето е обърнато. Аймара, южноамериканска локална група от хора, живеещи в Андите, концептуализират бъдещето като нещо зад тях, а предишното стои пред тях.
Учените разкрили това, като изучавали жестовете на народа аймара по време на полемики на тематики като предшественици и обичаи. Изследователите забелязали, че когато аймара говорели за своите предшественици, те жестикулирали пред себе си, което демонстрира, че предишното за тях стои начело. Когато ги попитали за бъдещо събитие, жестът им показвал, че възприемат бъдещето като нещо обратно.
Поглед към бъдещето
Анализът на това по какъв начин хората пишат, приказват и жестикулират, с цел да опишат времето допуска, че хората от народа аймара не са единствените, които имат тази по-различна визия за предишното и бъдещето. Говорещите на даридж - арабски акцент, който се приказва в Мароко, както наподобява също си показват предишното начело, а бъдещето откъм гърба. Това се следи и при някои групи хора говорещи виетнамски.
Бъдещето не постоянно би трябвало да е стои зад или пред нас. Има доказателства за това, че някои говорещи мандарин възприемат бъдещето като надолу, а предишното като нагоре. Тези разлики във възгледа допускат, че няма универсална визия за предишното, сегашното и бъдещето. Вместо това хората построяват тези показа въз основа на тяхната културна принадлежност.
Културата не въздейства единствено върху това къде виждаме позицията на бъдещето. Тя въздейства върху това по какъв начин виждаме себе си по пътя до там.
В Обединеното кралство и Съединени американски щати хората нормално се възприемат като вървящи напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът на вниманието, когато се движат във времето, не е бъдещето, а предишното. Маорската сентенция „ Kia whakatōmuri te haere whakamua “ се превежда като „ Вървя обратно в бъдещето с очи, вперени в предишното “.
За маорите това, което е пред нас, се дефинира от това, което може или е било забелязано. Маорите считат предишното и сегашното за ясни и обозрими концепции, тъй като те към този момент са се случили или се случват. Миналото се концептуализира като нещо, което е пред индивида, където очите му могат да го видят.
Why the future might not be where you think it is
— Theo (@tprstly)
Бъдещето обаче се счита за незнайно, тъй като към момента не се е случило. Смята се, че е зад нас, тъй като към момента не го виждаме. Маорите се възприемат като вървящи обратно, а не напред в бъдещето, тъй като техните дейности в бъдещето се управляват от уроци от предишното. Изправяйки се пред предишното си, те могат да пренесат тези уроци във времето.
Различни подходи
Учените не са сигурни за какво другите хора си показват предишното, сегашното и бъдещето по друг метод. Едно съмнение е, че нашите вероятности са повлияни от посоката, в която четем и пишем. Изследванията демонстрират, че хората, които четат и пишат отляво надясно, рисуват времеви линии, в които предишното е отляво, а бъдещето е отдясно, отразявайки техните модели на четене и писане.
Въпреки това хората, които четат отдясно наляво, като арабскоговорящите, постоянно рисуват времеви линии със събития от предишното отдясно и бъдещето отляво. Посоката на четене обаче не може да изясни за какво някои хора, които четат ляво-дясно, считат бъдещето за нещо зад тях.
Друга доктрина е, че културните полезности могат да повлияят на ориентацията ни във връзка с бъдещето. И защото културите се разграничават и по степента, в която ценят традициите си, откривателите имат вяра, че пространствената ни идея за бъдещето може да се дефинира от това дали културата, към която принадлежим натъртва на традициите от предишното или се концентрира върху бъдещето.
За културите, които акцентират смисъла на напредъка, смяната и модернизацията, бъдещето нормално стои пред тях - да вземем за пример Обединеното кралство и Съединени американски щати. Тези, които отдават огромно значение на традициите и историята на предците си, както е в Мароко и някои локални групи като маорите, предишното е в центъра на вниманието им и затова то стои начело.
Тези разлики могат да имат отражение и върху самодейностите за справяне с световните провокации. Ако бъдещето не за всички ни е пред нас, тогава мантрите на Запада за „ продължение напред “ и „ оставяне на предишното зад тила ни “ може да не резонират на доста хора.
Ако успеем обаче да се поучим от визията за времето на други култури, може да сме в положение да преформулираме нашето схващане за някои от най-належащите проблеми в света. Отиване към бъдещето с взор към предишното може да ни заведе до едно по-справедливо бъдеще за всички.
По темата
А какво да кажем за предишното? Представяте ли си по какъв начин поглеждате през рамо, с цел да го видите?
PAST, PRESENT & FUTURE IS AN ILLUSION. All is occurring simultaneously across multiple " timelines ". When you tap into what you refer to as a " past life ", you are accessing another experience of your soul happening in the now. In this way, you can accumulate soul wisdom.
— iluminarya (@ilumin_arya)
Как ще отговорите на тези въпроси зависи от това кой сте и от кое място идвате. Начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която сме израснали, и езиците, с които си служим.
За доста хора, израснали в Обединеното кралство, Съединени американски щати и огромна част от Европа, бъдещето е пред тях, а предишното е зад тях. Хората в тези култури нормално възприемат времето като линейно. Те виждат себе си като непрестанно движещи се към бъдещето, тъй като не могат да се върнат в предишното.
В някои други култури обаче местоположението на предишното и бъдещето е обърнато. Аймара, южноамериканска локална група от хора, живеещи в Андите, концептуализират бъдещето като нещо зад тях, а предишното стои пред тях.
Учените разкрили това, като изучавали жестовете на народа аймара по време на полемики на тематики като предшественици и обичаи. Изследователите забелязали, че когато аймара говорели за своите предшественици, те жестикулирали пред себе си, което демонстрира, че предишното за тях стои начело. Когато ги попитали за бъдещо събитие, жестът им показвал, че възприемат бъдещето като нещо обратно.
Поглед към бъдещето
Анализът на това по какъв начин хората пишат, приказват и жестикулират, с цел да опишат времето допуска, че хората от народа аймара не са единствените, които имат тази по-различна визия за предишното и бъдещето. Говорещите на даридж - арабски акцент, който се приказва в Мароко, както наподобява също си показват предишното начело, а бъдещето откъм гърба. Това се следи и при някои групи хора говорещи виетнамски.
Бъдещето не постоянно би трябвало да е стои зад или пред нас. Има доказателства за това, че някои говорещи мандарин възприемат бъдещето като надолу, а предишното като нагоре. Тези разлики във възгледа допускат, че няма универсална визия за предишното, сегашното и бъдещето. Вместо това хората построяват тези показа въз основа на тяхната културна принадлежност.
Културата не въздейства единствено върху това къде виждаме позицията на бъдещето. Тя въздейства върху това по какъв начин виждаме себе си по пътя до там.
В Обединеното кралство и Съединени американски щати хората нормално се възприемат като вървящи напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът на вниманието, когато се движат във времето, не е бъдещето, а предишното. Маорската сентенция „ Kia whakatōmuri te haere whakamua “ се превежда като „ Вървя обратно в бъдещето с очи, вперени в предишното “.
За маорите това, което е пред нас, се дефинира от това, което може или е било забелязано. Маорите считат предишното и сегашното за ясни и обозрими концепции, тъй като те към този момент са се случили или се случват. Миналото се концептуализира като нещо, което е пред индивида, където очите му могат да го видят.
Why the future might not be where you think it is
— Theo (@tprstly)
Бъдещето обаче се счита за незнайно, тъй като към момента не се е случило. Смята се, че е зад нас, тъй като към момента не го виждаме. Маорите се възприемат като вървящи обратно, а не напред в бъдещето, тъй като техните дейности в бъдещето се управляват от уроци от предишното. Изправяйки се пред предишното си, те могат да пренесат тези уроци във времето.
Различни подходи
Учените не са сигурни за какво другите хора си показват предишното, сегашното и бъдещето по друг метод. Едно съмнение е, че нашите вероятности са повлияни от посоката, в която четем и пишем. Изследванията демонстрират, че хората, които четат и пишат отляво надясно, рисуват времеви линии, в които предишното е отляво, а бъдещето е отдясно, отразявайки техните модели на четене и писане.
Въпреки това хората, които четат отдясно наляво, като арабскоговорящите, постоянно рисуват времеви линии със събития от предишното отдясно и бъдещето отляво. Посоката на четене обаче не може да изясни за какво някои хора, които четат ляво-дясно, считат бъдещето за нещо зад тях.
Друга доктрина е, че културните полезности могат да повлияят на ориентацията ни във връзка с бъдещето. И защото културите се разграничават и по степента, в която ценят традициите си, откривателите имат вяра, че пространствената ни идея за бъдещето може да се дефинира от това дали културата, към която принадлежим натъртва на традициите от предишното или се концентрира върху бъдещето.
За културите, които акцентират смисъла на напредъка, смяната и модернизацията, бъдещето нормално стои пред тях - да вземем за пример Обединеното кралство и Съединени американски щати. Тези, които отдават огромно значение на традициите и историята на предците си, както е в Мароко и някои локални групи като маорите, предишното е в центъра на вниманието им и затова то стои начело.
Тези разлики могат да имат отражение и върху самодейностите за справяне с световните провокации. Ако бъдещето не за всички ни е пред нас, тогава мантрите на Запада за „ продължение напред “ и „ оставяне на предишното зад тила ни “ може да не резонират на доста хора.
Ако успеем обаче да се поучим от визията за времето на други култури, може да сме в положение да преформулираме нашето схващане за някои от най-належащите проблеми в света. Отиване към бъдещето с взор към предишното може да ни заведе до едно по-справедливо бъдеще за всички.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ