Експерт посочи каква е стратегията на Кремъл с бойкото на зърнената сделка
Предсрочното преустановяване на контракта за концесия на пристанищен терминал " Росенец ", част от пристанище за публичен превоз с национално значение Бургас, който Лукойл е сключил през 2011 година за период от 35 години, няма да утежни пазарната обстановка за потребителите на горива в България, тъй като пристанищните танкери ще се обслужват от държавните чиновници, които ще ръководят пристанището. Като ценови фактор, не мисля, че ще има някакво отражение. Този коментар направи Пламен Димитров от Българско геополитическо сдружение в изявление за Bloomberg TV Bulgaria.
Трябва обаче да е ясно, че хоризонтът, в която би трябвало да мислим за " Лукойл Нефтохим " е краят на 2024 година, когато изтича опцията компанията да преработва съветски нефт, акцентира гостът. " От края на 2024 година те към този момент би трябвало да са намерили други източници на нефт, от които да се зарежда производството. И допускам, че може да има и последваща стъпка - т.е. страната да се опита да поеме ръководството на самия комбинат " Нефтохим ". Там към този момент би могло да има някакви разтърсвания, тъй като не знам до какъв брой има готови фрагменти, на които да се опре, изключително в случай че се види, че не се вършат действия за заменяне на съветския нефт ", доразви тезата си анализаторът.
За проблема с съветската благосъстоятелност на комплекс СОК " Камчия " Димитров уточни, че макар че " не е рационално България да продаде част " от бреговата си линия, то " Двата проблема - " Лукойл " и " Камчия " са несъпоставими ".
Димитров разяснява и настоящата тематика, обвързвана със зърнената договорка и отдръпването на Русия от нея. Според него е неправилно да се счита, че страните от Северна Африка са главните консуматори на украинските зърнени доставки. Големи консуматори са Китай, Испания, Индонезия. Това би засегнало даже и Китай, който има много неприятна годишна продукция тази година, счита той и изясни каква съгласно него е логиката на Кремъл в по този начин основаната геополитическа обстановка след началото на войната в Украйна.
" Според мен съветската тактика е следната. Те водят война на два фронта. Единият е явен - с оръдия, самолети и така нататък се пробват да разгромят украинската войска. На другия фронт обаче, на по-широк интернационален терен, Русия се пробва да покаже, че освен Украйна ще пострада от тази, продължаваща към този момент толкоз време война, а да вземем за пример може да се разклати енергийната сигурност в международен мащаб (за това предходната година стопираха газовите доставки от Русия). Освен това може да се разклати продоволствената сигурност на света и Кремъл ясно го демонстрира със прекъсването на тази договорка.(…) Целта е международните фактори - Съединени американски щати, Европейския съюз - да си кажат, че войната към този момент предизвиква прекалено много неприятности и премеждия, освен на украинците, а има световни последствия и би трябвало да се приключи, като се одобри актуалната фронтова линия за нова граница сред Рисия и Украйна, изясни Пламен Димитров. Шансовете обаче за това все още са нулеви, тъй като " Западът твърдо декларира, че ще поддържа Украйна дотогава, до когато е належащо ".
Трябва обаче да е ясно, че хоризонтът, в която би трябвало да мислим за " Лукойл Нефтохим " е краят на 2024 година, когато изтича опцията компанията да преработва съветски нефт, акцентира гостът. " От края на 2024 година те към този момент би трябвало да са намерили други източници на нефт, от които да се зарежда производството. И допускам, че може да има и последваща стъпка - т.е. страната да се опита да поеме ръководството на самия комбинат " Нефтохим ". Там към този момент би могло да има някакви разтърсвания, тъй като не знам до какъв брой има готови фрагменти, на които да се опре, изключително в случай че се види, че не се вършат действия за заменяне на съветския нефт ", доразви тезата си анализаторът.
За проблема с съветската благосъстоятелност на комплекс СОК " Камчия " Димитров уточни, че макар че " не е рационално България да продаде част " от бреговата си линия, то " Двата проблема - " Лукойл " и " Камчия " са несъпоставими ".
Димитров разяснява и настоящата тематика, обвързвана със зърнената договорка и отдръпването на Русия от нея. Според него е неправилно да се счита, че страните от Северна Африка са главните консуматори на украинските зърнени доставки. Големи консуматори са Китай, Испания, Индонезия. Това би засегнало даже и Китай, който има много неприятна годишна продукция тази година, счита той и изясни каква съгласно него е логиката на Кремъл в по този начин основаната геополитическа обстановка след началото на войната в Украйна.
" Според мен съветската тактика е следната. Те водят война на два фронта. Единият е явен - с оръдия, самолети и така нататък се пробват да разгромят украинската войска. На другия фронт обаче, на по-широк интернационален терен, Русия се пробва да покаже, че освен Украйна ще пострада от тази, продължаваща към този момент толкоз време война, а да вземем за пример може да се разклати енергийната сигурност в международен мащаб (за това предходната година стопираха газовите доставки от Русия). Освен това може да се разклати продоволствената сигурност на света и Кремъл ясно го демонстрира със прекъсването на тази договорка.(…) Целта е международните фактори - Съединени американски щати, Европейския съюз - да си кажат, че войната към този момент предизвиква прекалено много неприятности и премеждия, освен на украинците, а има световни последствия и би трябвало да се приключи, като се одобри актуалната фронтова линия за нова граница сред Рисия и Украйна, изясни Пламен Димитров. Шансовете обаче за това все още са нулеви, тъй като " Западът твърдо декларира, че ще поддържа Украйна дотогава, до когато е належащо ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ