Най-добрата приятелка на криптокралицата Ружа: Преди да изчезне, беше стресирана и нервна, ходеше с много охранители
Преди следите на Ружа Игнатова да се изгубят, неразделно до нея била най-хубавата й другарка Асдис Ран. Тя е индивидът, с който прекарвала свободното си време. Двете се срещнали още преди да започва OneCoin, имали проекти и за общ бизнес план. Асдис описа пред 168 часа детайлности за връзките посред им, както и какво е било държанието на Игнатова преди 25 октомври 2017 година
– Асдис, по кое време и по какъв начин се запознахте с Ружа Игнатова?
– Двете с нея се срещнахме за първи път към 2009 година Поводът беше празненство на списание „ Attica media “. Аз бях там със брачна половинка ми. По време на празненството тя се приближи към нас и започнахме да си приказваме. Посещавах България за първи път и бях напълно нова в страната ви, по този начин да се каже. Не познавах доста хора. Скоро откакто с нея се запознахме, станахме приятелки. Месеци по-късно най-хубави приятелки. Тя започва OneCoin много по-късно – някъде към 2015 година
– С какво усещане остана за нея след първия ви диалог?
– Ружа изглеждаше доста енергична, занимателна и извънредно умна жена. Скоро откакто се запознахме, започнахме да планираме общ бизнес – наша компания, която да се занимава с произвеждане на козметика, а също и със основаване на дрехи.
– Как прекарвахте времето си дружно?
– Бяхме извънредно близки и затова правехме всичко дружно. И двете обичахме да пътуваме. Зимата се наслаждавахме на хубостта на белите планини, а през лятото – на синьото море. Излизахме непрекъснато и на вечери, пиехме вино. Прекарвахме времето си и в спа процедури. Сутрин в 6,00 ч. ходехме да тичаме в парка. Задължително посещавахме и фитнес залата за тренировки. Тя обичаше доста извършването на покупки. Всичко, което сме правили двете, не е по-различно от естествените неща, на които се отдават другите девойки и дами, когато са в обща компания. Ружа също обичаше да върви на пиано питейни заведения. Спомням си, че по такива места се забавлявахме ужасно.
– Споделяла ли ти е за бъдещите си проекти в бизнеса й?
– Да, тя имаше доста огромни хрумвания и фантазии, за които разказваше по време на цялото ни другарство. Мога да кажа, че работеше непрекъснато, непрекъснато даже. Всичко, което й се случваше, беше плод на твърдоглав труд, сълзи и предпочитание за големи достижения без никакви граници. Обичаше това, което прави, и несъмнено искаше да основава огромни неща в живота си. Имаше галактическа упоритост. Описвам я като доста интелигентна жена с бизнес усет. Що се отнася до компанията OneCoin – аз бях до нея през цялото време на основаването. Уверих се, че проектът й не беше да направи международна машинация. Искаше да сътвори най-хубавата криптовалута в света, по-добра от биткойна. Успехът просто пристигна прекомерно бързо и за жалост тя не съумя да го задържи с ръце.
– Разказвала ли е пред теб за фамилията си?
– Тя не просто ми е разказвала, аз даже познавах фамилията й. Дъщеря й Давина – също. Все отново бяхме най-хубави приятелки в продължение на доста години. Прекарвахме по-голямата част от времето си дружно, също и с децата ни. Ружа беше доста добра майка. Държеше се като такава и с моята щерка още от началото на нашето другарство. За мен беше голяма покруса, а също и за децата ми, че към този момент няма да е част от живота ни. Тя беше значима част от фамилията ни и имаше значима роля в него.
– Чувстваше ли, че нещо може да се случи преди изгубването й? Казвала ли ти е, че някой я заплашва?
– Тя се движеше с доста охранители. Това не беше инцидентно. Имаше причина да го прави. Преди да изчезне, аз забелязах, че беше доста уплашена и нервна. Така изглеждаше тъкмо в този миг. Чувствах, че нещо не е наред, само че не разбирах какво, нито пък какъв брой съществено е. Просто си помислих, че е в такова положение, тъй като е под огромно напрежение. Обвинявах всичко друго за големия напън в живота й. Все отново не е по никакъв начин елементарно за една жена да ръководи такава огромна империя.
– Какво беше последното нещо, което си казахте преди да изчезне?
– Не помня тъкмо какво съм й споделила, нито каква тематика сме обсъждали последно. Помня ясно, че прекарах няколко седмици с нея в имението й на брега на морето, тъкмо преди да изчезне. Имахме едно ужасно лято и доста хубави моменти с нашите фамилии. Искаше ми се да знаех повече за това, което ще стане, с цел да мога най-малко да й кажа довиждане.
Виж още:
