България все още е сред шестте страни от ЕС, които не ратифицират Истанбулската конвенция
Преди пет години Конституционният съд реши, че текстовете в Истанбулската спогодба опонират на главния закон в България. Оттогава насам жертвите на домашно принуждение се усилват, а някои от насилниците към момента не са получили присъди. Така, макар че Съветът на Европейски Съюз утвърди документа, тя към момента не е утвърдена у нас. Записан ли е „ третият пол “ в документа, допустимо ли е да го приемем и какво мисли Европейският съюз за решението ни – споделя Габриела Беличовска.
Сред главните цели на Истанбулската спогодба са да пази дамите от всички форми на принуждение, да отстрани дискриминирането и да предизвиква равенството сред половете. В преамбюла на документа се смята, че домашното принуждение, половият тормоз, изнасилването, насилствените бракове са „ съществени нарушавания на човешките права “ и пречат да има равнопоставеност сред дамите и мъжете.
Противно на изказванията у нас, Конвенцията не вкарва така наречен „ трети пол “, нито ратификацията задължава страната ни да признае съществуването на термина. Двете думи в действителност се загатват, само че поотделно и в друг подтекст. „ Пол “ – от британски „ gender “, е употребена, най-вече с цел да разказва „ принуждение, учредено на пола “ и съгласно документа значи „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “.
„ Пол “ значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете.
дефиницията на „ пол “ (gender) в Конвенцията
А думата „ трети “ се загатва единствено на три места – в два от случаите става въпрос за „ трети страни “. разказва една от обстановките, в които може да се приказва за половото принуждение като закононарушение.
член 36 алинея 1: „ принуждаване на друго лице да извърши без единодушието си актове от полово естество с трето лице “
От Съвета на Европа, който е основател на Истанбулската спогодба, също прецизират:
Целта на термина „ джендър “, употребен в Конвенцията, е не да размени биологичната формулировка на „ пол “ (sex), нито термините „ мъже “ и „ дами “, а да обърне внимание, че „ полово избраните стандарти и функции “ за дамите и мъжете следва да бъдат преосмислени, защото играят роля в продължаващото принуждение над дами.
Дуня Миятович, комисар по човешките права на Съвета на Европа
България подписа Конвенцията през 2018 година, само че все още тя не е утвърдена. Същата година Конституционният съд реши, че текстове в документа опонират на главния ни закон поради думата „ джендър “, която отбелязва обществения пол, до момента в който в Конституцията е записан биологичният.
Въпреки това три години по-късно Съдът на Европейски Съюз удостовери, че блокът може да ратифицира Истанбулската спогодба, без въобще да има единодушието на всички страни членки. Така през юни Съветът на Европейски Съюз утвърди присъединението към Конвенцията и одобри да съблюдава записаното в нея. Но, с изключение на България – и други пет страни членки – Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия, към момента не са я утвърдили.
За Euronews Bulgaria зам.-председателят на Европейския парламент, Евелин Регнер от групата на социалистите и демократите, напомни, че все още всяка страна сама преценя дали да ратифицира документа.
За страдание до момента България не е подхванала спомагателни стъпки… Нашата цел е шестте страни най-сетне да ратифицират Истанбулската спогодба. Искаме всички девойки и дами да водят здрав, самостоятелен живот, без принуждение.
Евелин Регнер
Един от докладчиците, ангажирани с Истанбулската спогодба – Арба Кокалари от Европейската национална партия, упорства всички страни от Европейски Съюз да одобряват Конвенцията.
Все още има шест страни членки, които не са утвърдили Конвенцията – Латвия, Литва, Словакия, Чехия, България и Унгария. С ратификацията от Европейския съюз тези страни би трябвало да съблюдават Истанбулската спогодба, като част от европейското законодателство. Това ще окаже спомагателен напън за ратификация на Конвенцията в националните закони.
Арба Кокалари, ЕНП, докладчик на комисията по права на дамите и тъждество сред половете
На пленарната сесия през май евродепутатите поддържаха въвеждането на Истанбулската спогодба в блока. Но единствено 6-ма от общо 17 българи гласоподаваха „ за “. Това са Радан Кънев от Европейската национална партия, Елена Йончева и Сергей Станишев от групата на социалистите и демократите, както и тримата български депутати от „ Обнови Европа “ – Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова. Единствено Ангел Джамбазки беше „ срещу “. Други седем въобще не участваха във вота.
У нас тематиката за домашното принуждение докара и до оставки в Народното събрание, откакто депутатите прекъснаха лятната почивка и гласоподаваха промени в Закона за отбрана от домашното принуждение, провокирани от случая с Дебора от Стара Загора. В края на юни тя постъпва в болница с дълбоки рани от макетен нож, обръсната коса и строшен нос, което тогава правосъден доктор дефинира като „ лека телесна щета “.
Така за първи път българското законодателство дефинира понятието „ интимна връзка “. Подобен термин има и в Истанбулската спогодба, която приказва освен за връзки след подписан брак, само че и за такива с „ сътрудник “, без значение дали насилникът и жертвата са живели под един покрив.
А биологичният пол още веднъж провокира спор в Народното събрание. От Българска социалистическа партия настояха за редакция на текстовете, с цел да бъде записано, че законът работи за лица от мъжки и женски пол вместо за всички двойки. Това фактически се случи, с което – съгласно водача на левицата – Корнелия Нинова, партията ѝ още веднъж избавила България от приемането на Истанбулската спогодба.
Опозицията подлага на критика „ интимната връзка “. Според промените в закона за такава се смята всяка с дълготрайност 60 или повече дни.
„ Този текст не просто не оказва помощ на битката с насилието, той го затруднява и го блокира, тъй като, с цел да докажеш и накажеш насилника, първо би трябвало да докажеш интимна връзка. Това е като при прането на пари – първо би трябвало да докажеш, че парите са добити нелегално и по-късно да съдиш някой за пране на пари. “ (Корнелия Нинова, водач на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “)
„ Не излиза наяве за какви лица в правния мир се отнася тази формулировка, тъй като може да бъдат и юридически лица, да вземем за пример две шивашки компании биха ли могли да бъдат в интимна връзка. Или две юридически лица, каквито са политическите партии.
На последващо място – полът на тези лица не е избран. Реално видяно, може да са от един и същи пол. “ (Костадин Костадинов, водач на ПГ на „ Възраждане “)
А ръководещите дадоха отговор:
„ Обществото даде ясна поръчка: „ Нито една повече “. Момичето, станало жертва на този отблъскващ акт, не е било омъжено за насилника. Не е било във фактическо съпружество също. Дебора беше тъкмо в интимна връзка. И когато е получила първите закани, в случай че днешните промени бяха факт, тя можеше да потърси протекция. “ (Кирил Петков, ПГ на „ ПП-ДБ “ )
Но се стигна и до още мнения:
„ Всички сме наясно, че законът не може да спре сходни случаи, какъвто и да е той. И ще има и една повече. Тъй като корените на това нещо са надълбоко във възпитанието, в образованието, на моменти в манталитета и най-много в безспорното безучастие на държавните органи. “ (Тошко Йорданов, ПГ на „ ИТН “)
„ Въпросът за това, че интимните сътрудници, които не живеят дружно, би трябвало да бъдат предпазени, не е нов в обществото. Той е воден и също така, за жалост, статистиката демонстрира, че случаите от този темперамент са многочислени и би трябвало да бъдат предпазени на равнище закон. “ (Надежда Йорданова – ПП-ДБ)
„ Мисля, че Българска социалистическа партия най-вече се набутват в тази история, създавайки цялата митология към джендър идеологията, с която се борят. Прочетете най-сетне Истанбулската спогодба, с цел да видите, че няма нищо толкоз трагично, като се изключи един текст, по който към този момент се произнесе Конституционният съд. “ (Любен Дилов-син, народен представител от ГЕРБ-СДС)
Междувременно юристът доктор Благородна Макева напомни, че Европейски Съюз работи по инструкция за отбрана от домашно принуждение. А директивата - като нормативен акт, би трябвало наложително да бъде въведена в българското законодателство.
Европейският съвет съобщи, че ще бъде призната инструкция, която ще бъде ориентирана тъкмо към битката с насилието по отношение на дами. И когато в една инструкция бъдат скрепени тези стандарти на общностно равнище, за целия Европейски Съюз, за България няма да остане нищо друго от това да ги ползва.
доктор Благородна Макева, правист
По думите ѝ документът не вкарва така наречен „ трети пол “.
„ Няма сходно разписване в Конвенцията, обвързвано със самоопределянето на лицето към кой пол принадлежи. Аз бих задала въпроса по този начин, към цялото общество – отхвърляме ли, че в еднополовите връзки има принуждение? Не, нали? Насилието е сред хората, без значение какъв е техният биологичен пол или пола, към който те се самоопределят “, показва доктор Макева.
Жертвите постоянно се обръщат първо към неправителствените организации. Но съгласно доктор Макева и страната би трябвало взе участие по-активно в битката против домашното принуждение. Освен това Конвенцията не преглежда само дали обещано посягане се смята за закононарушение.
„ Голяма част от съставите на закононарушения, планувани по Истанбулската спогодба, ги има и в нашето национално законодателство “, прецизира юристът.
„ Конвенцията има един доста по-голям детайл и той е чисто с процедурите по използване на нормите в границите на едно наказателно произвеждане или производството за отбрана. Там има доста ограничения, ориентирани към насочен към жертвата метод от експертите, които работят по следствието “, добавя тя.
И съгласно нея – на първо място, е значимо какво е записано в законодателството ни, тъй че жертвите да бъдат предпазени. Със или без Истанбулската спогодба.
За българските жители, за жителите, които са в България, няма значение дали сме страна по който и да е международноправен акт. За тези хора има значение в нашето национално законодателство да има написани механизми за отбрана на правата им. Нашите законодатели могат да дават такава и без да се ратифицира този акт. Всъщност по-важно е да има отбрана, а не по какъв метод е обезпечена тя.
доктор Благородна Макева, правист
По публични данни предходната година у нас са регистрирани над 700 случая на домашно принуждение. А единствено през първата половина на 2023 година в Министерството на вътрешните работи са постъпили близо 2000 заповеди за отбрана от домашно принуждение.
Проблемът се простира и надалеч отвън рамките на личната ни страна – по данни на Организация на обединените нации през 2017 година всеки три от пет убити дами са жертви на собствен непосредствен или съкровен сътрудник. През 2021-ва една на всеки три дами по света е ставала жертва на физическо или полово принуждение най-малко един път в живота си.
За Euronews Bulgaria Габриела Беличовска.
Сред главните цели на Истанбулската спогодба са да пази дамите от всички форми на принуждение, да отстрани дискриминирането и да предизвиква равенството сред половете. В преамбюла на документа се смята, че домашното принуждение, половият тормоз, изнасилването, насилствените бракове са „ съществени нарушавания на човешките права “ и пречат да има равнопоставеност сред дамите и мъжете.
Противно на изказванията у нас, Конвенцията не вкарва така наречен „ трети пол “, нито ратификацията задължава страната ни да признае съществуването на термина. Двете думи в действителност се загатват, само че поотделно и в друг подтекст. „ Пол “ – от британски „ gender “, е употребена, най-вече с цел да разказва „ принуждение, учредено на пола “ и съгласно документа значи „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “.
„ Пол “ значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете.
дефиницията на „ пол “ (gender) в Конвенцията
А думата „ трети “ се загатва единствено на три места – в два от случаите става въпрос за „ трети страни “. разказва една от обстановките, в които може да се приказва за половото принуждение като закононарушение.
член 36 алинея 1: „ принуждаване на друго лице да извърши без единодушието си актове от полово естество с трето лице “
От Съвета на Европа, който е основател на Истанбулската спогодба, също прецизират:
Целта на термина „ джендър “, употребен в Конвенцията, е не да размени биологичната формулировка на „ пол “ (sex), нито термините „ мъже “ и „ дами “, а да обърне внимание, че „ полово избраните стандарти и функции “ за дамите и мъжете следва да бъдат преосмислени, защото играят роля в продължаващото принуждение над дами.
Дуня Миятович, комисар по човешките права на Съвета на Европа
България подписа Конвенцията през 2018 година, само че все още тя не е утвърдена. Същата година Конституционният съд реши, че текстове в документа опонират на главния ни закон поради думата „ джендър “, която отбелязва обществения пол, до момента в който в Конституцията е записан биологичният.
Въпреки това три години по-късно Съдът на Европейски Съюз удостовери, че блокът може да ратифицира Истанбулската спогодба, без въобще да има единодушието на всички страни членки. Така през юни Съветът на Европейски Съюз утвърди присъединението към Конвенцията и одобри да съблюдава записаното в нея. Но, с изключение на България – и други пет страни членки – Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия, към момента не са я утвърдили.
За Euronews Bulgaria зам.-председателят на Европейския парламент, Евелин Регнер от групата на социалистите и демократите, напомни, че все още всяка страна сама преценя дали да ратифицира документа.
За страдание до момента България не е подхванала спомагателни стъпки… Нашата цел е шестте страни най-сетне да ратифицират Истанбулската спогодба. Искаме всички девойки и дами да водят здрав, самостоятелен живот, без принуждение.
Евелин Регнер
Един от докладчиците, ангажирани с Истанбулската спогодба – Арба Кокалари от Европейската национална партия, упорства всички страни от Европейски Съюз да одобряват Конвенцията.
Все още има шест страни членки, които не са утвърдили Конвенцията – Латвия, Литва, Словакия, Чехия, България и Унгария. С ратификацията от Европейския съюз тези страни би трябвало да съблюдават Истанбулската спогодба, като част от европейското законодателство. Това ще окаже спомагателен напън за ратификация на Конвенцията в националните закони.
Арба Кокалари, ЕНП, докладчик на комисията по права на дамите и тъждество сред половете
На пленарната сесия през май евродепутатите поддържаха въвеждането на Истанбулската спогодба в блока. Но единствено 6-ма от общо 17 българи гласоподаваха „ за “. Това са Радан Кънев от Европейската национална партия, Елена Йончева и Сергей Станишев от групата на социалистите и демократите, както и тримата български депутати от „ Обнови Европа “ – Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова. Единствено Ангел Джамбазки беше „ срещу “. Други седем въобще не участваха във вота.
У нас тематиката за домашното принуждение докара и до оставки в Народното събрание, откакто депутатите прекъснаха лятната почивка и гласоподаваха промени в Закона за отбрана от домашното принуждение, провокирани от случая с Дебора от Стара Загора. В края на юни тя постъпва в болница с дълбоки рани от макетен нож, обръсната коса и строшен нос, което тогава правосъден доктор дефинира като „ лека телесна щета “.
Така за първи път българското законодателство дефинира понятието „ интимна връзка “. Подобен термин има и в Истанбулската спогодба, която приказва освен за връзки след подписан брак, само че и за такива с „ сътрудник “, без значение дали насилникът и жертвата са живели под един покрив.
А биологичният пол още веднъж провокира спор в Народното събрание. От Българска социалистическа партия настояха за редакция на текстовете, с цел да бъде записано, че законът работи за лица от мъжки и женски пол вместо за всички двойки. Това фактически се случи, с което – съгласно водача на левицата – Корнелия Нинова, партията ѝ още веднъж избавила България от приемането на Истанбулската спогодба.
Опозицията подлага на критика „ интимната връзка “. Според промените в закона за такава се смята всяка с дълготрайност 60 или повече дни.
„ Този текст не просто не оказва помощ на битката с насилието, той го затруднява и го блокира, тъй като, с цел да докажеш и накажеш насилника, първо би трябвало да докажеш интимна връзка. Това е като при прането на пари – първо би трябвало да докажеш, че парите са добити нелегално и по-късно да съдиш някой за пране на пари. “ (Корнелия Нинова, водач на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “)
„ Не излиза наяве за какви лица в правния мир се отнася тази формулировка, тъй като може да бъдат и юридически лица, да вземем за пример две шивашки компании биха ли могли да бъдат в интимна връзка. Или две юридически лица, каквито са политическите партии.
На последващо място – полът на тези лица не е избран. Реално видяно, може да са от един и същи пол. “ (Костадин Костадинов, водач на ПГ на „ Възраждане “)
А ръководещите дадоха отговор:
„ Обществото даде ясна поръчка: „ Нито една повече “. Момичето, станало жертва на този отблъскващ акт, не е било омъжено за насилника. Не е било във фактическо съпружество също. Дебора беше тъкмо в интимна връзка. И когато е получила първите закани, в случай че днешните промени бяха факт, тя можеше да потърси протекция. “ (Кирил Петков, ПГ на „ ПП-ДБ “ )
Но се стигна и до още мнения:
„ Всички сме наясно, че законът не може да спре сходни случаи, какъвто и да е той. И ще има и една повече. Тъй като корените на това нещо са надълбоко във възпитанието, в образованието, на моменти в манталитета и най-много в безспорното безучастие на държавните органи. “ (Тошко Йорданов, ПГ на „ ИТН “)
„ Въпросът за това, че интимните сътрудници, които не живеят дружно, би трябвало да бъдат предпазени, не е нов в обществото. Той е воден и също така, за жалост, статистиката демонстрира, че случаите от този темперамент са многочислени и би трябвало да бъдат предпазени на равнище закон. “ (Надежда Йорданова – ПП-ДБ)
„ Мисля, че Българска социалистическа партия най-вече се набутват в тази история, създавайки цялата митология към джендър идеологията, с която се борят. Прочетете най-сетне Истанбулската спогодба, с цел да видите, че няма нищо толкоз трагично, като се изключи един текст, по който към този момент се произнесе Конституционният съд. “ (Любен Дилов-син, народен представител от ГЕРБ-СДС)
Междувременно юристът доктор Благородна Макева напомни, че Европейски Съюз работи по инструкция за отбрана от домашно принуждение. А директивата - като нормативен акт, би трябвало наложително да бъде въведена в българското законодателство.
Европейският съвет съобщи, че ще бъде призната инструкция, която ще бъде ориентирана тъкмо към битката с насилието по отношение на дами. И когато в една инструкция бъдат скрепени тези стандарти на общностно равнище, за целия Европейски Съюз, за България няма да остане нищо друго от това да ги ползва.
доктор Благородна Макева, правист
По думите ѝ документът не вкарва така наречен „ трети пол “.
„ Няма сходно разписване в Конвенцията, обвързвано със самоопределянето на лицето към кой пол принадлежи. Аз бих задала въпроса по този начин, към цялото общество – отхвърляме ли, че в еднополовите връзки има принуждение? Не, нали? Насилието е сред хората, без значение какъв е техният биологичен пол или пола, към който те се самоопределят “, показва доктор Макева.
Жертвите постоянно се обръщат първо към неправителствените организации. Но съгласно доктор Макева и страната би трябвало взе участие по-активно в битката против домашното принуждение. Освен това Конвенцията не преглежда само дали обещано посягане се смята за закононарушение.
„ Голяма част от съставите на закононарушения, планувани по Истанбулската спогодба, ги има и в нашето национално законодателство “, прецизира юристът.
„ Конвенцията има един доста по-голям детайл и той е чисто с процедурите по използване на нормите в границите на едно наказателно произвеждане или производството за отбрана. Там има доста ограничения, ориентирани към насочен към жертвата метод от експертите, които работят по следствието “, добавя тя.
И съгласно нея – на първо място, е значимо какво е записано в законодателството ни, тъй че жертвите да бъдат предпазени. Със или без Истанбулската спогодба.
За българските жители, за жителите, които са в България, няма значение дали сме страна по който и да е международноправен акт. За тези хора има значение в нашето национално законодателство да има написани механизми за отбрана на правата им. Нашите законодатели могат да дават такава и без да се ратифицира този акт. Всъщност по-важно е да има отбрана, а не по какъв метод е обезпечена тя.
доктор Благородна Макева, правист
По публични данни предходната година у нас са регистрирани над 700 случая на домашно принуждение. А единствено през първата половина на 2023 година в Министерството на вътрешните работи са постъпили близо 2000 заповеди за отбрана от домашно принуждение.
Проблемът се простира и надалеч отвън рамките на личната ни страна – по данни на Организация на обединените нации през 2017 година всеки три от пет убити дами са жертви на собствен непосредствен или съкровен сътрудник. През 2021-ва една на всеки три дами по света е ставала жертва на физическо или полово принуждение най-малко един път в живота си.
За Euronews Bulgaria Габриела Беличовска.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ