Най-голямото езеро въобще е съдържало 10 пъти повече вода от всички днешни езера
Преди към 10 млн. години мегаезерото, наречено морето Паратетис – най-голямото в историята на нашата планета – е було повърхност, по-голяма от днешно Средиземно море. На една модерна карта то би се простирало от Алпите над Италия до Казахстан в централна Азия.
До скоро учените знаеха напълно малко за метода, по който Паратетис се е променяло през вековете. Ново проучване обаче разпознава четири катаклизмични и предизвикани от климата цикли, които са смалили езерото и най-вероятно са умъртвили забележителен брой от типовете, живеещи в него.
Водният живот в морето Паратетис е бил неповторим. В него е можело да се открие съвсем всичко – от мекотели и ракообразни до дребни китове и делфини, еволюирали по подобен метод, че да се нагодят към по-ограничената среда. Когато обаче равнищата на водата са почнали да спадат, а солеността – да се усилва, доста малко от тези същества са съумели да оцелеят, споделят откривателите.
„ Вероятно е представлявало самобитен постапокалиптичен праисторически свят – вдоната версия на пустоштта от „ Лудия Макс “, разяснява геологът Вут Крийгсман от университета на Утрехт в Нидерландия.
Крийгсман и сътрудниците му са проучвали вкаменелости, утаечни находища и геологията на региона към Черно море (в центъра, където морето Паратетис в миналото се е намирало), с цел да разпознават четирите основни спада в равнището на водата в границите на няколко милиона години. Същевременно те моделират и симулират водните равнища из самия район.
Най-сериозният спад е бил последният – преди сред 7,65 млн. и 7,9 млн. години. През това време равнищата на водата в морето Паратетис са паднали с до 250 метра. Това е разцепило мегаезерото на мини езера, които в избрани моменти най-вероятно са били токсични за по-голямата част от водните жители.
Според изчисленията на учените мегаезерото най-вероятно е изгубило до 70 % от своята повърхностна повърхност и до 1/3 от размера си по време на тези интервали на засушаване.
В най-хубавите си дни (по отношение на капацитет) Паратетис е було 2,8 млн. кв. км и е съдържало 10 пъти повече вода от всички модерни езера на планетата.
Температурите и измененията в количеството на преваляванията из цяла Евразия също са се отразили на образа на земята. Откритите местности са били сменени от горски региони, а видът гористи области се е трансформирал. Все още не знаем по какъв начин тези еволюции са се подхранвали или променяли една друга.
„ Частичното засушаване на мегаезерото съответствува с измененията в климата, хранителната мрежа и пейзажа из цяла Евразия, въпреки че към момента не знаем какво тъкмо е провокирало всичко това и какви са били механизмите “, пишат откривателите.
Морето Паратетис, основано от тектоничните измествания и възхода на централните Европейски планини, евентуално е оживяло общо 5 млн. години. Това сочат геоложките данни. След това обаче то е почнало да изсъхва и е довело до образуването на Средиземноморието.
Скалите край нос Калиакра са измежду дребното остатъци от античното мегаезеро. Снимка: Igor Bakirov / Shutterstock
Друго скорошно изследване демонстрира, че спадът в равнищата на водата към морето Паратетис е трансформирал бреговите линии в пасища и надлежно – е дал плодородна земя, подтикнала еволюцията на сухоземните същества. Всъщност, разнообразието на африканската савана най-вероятно е вследствие от миграция по време на огромните интервали на засушаване от тази ера.
Разбира се, подтикваните от климата промени из пейзажа и измежду дивите жители е настояща тематика и през днешния ден – милиони години след пресъхването на морето Паратетис. Всяко проучване от този вид ни припомня за действителната опасност, против която се изправени през днешния ден. Същевременно проучванията върху нашето минало биха могли да хвърлят повече светлина върху това, което ни чака за в бъдеще.
Проучването е оповестено в Scientific Reports.
Източник: Science Alert
