Притча за това, че трябва да слушаме вътрешните сигнали
Преди доста години в едно село жителите си построили красиви дървени къщи. По това време всички се страхували от пожари, защото една дребна искра можела мигновено да възпламени и да изгори цялото село до основи.
Тогава жителите на селото решили да разработят ефикасна система за пожарогасене. Мъжете, сменяйки се един различен, непрекъснато дежурили на наблюдателна кула. При първите признаци за пушек, те биели камбана, всички поданици зарязвали работата си и хуквали да гасят пожара.
Всеки авансово знаел какво трябвало да направи. Младите мощни мъже изпомпвали вода от кладенеца, дамите и децата правели верига и бързо си предавали кофите с вода. Най-храбрите стояли тъкмо до мястото на пожара и изливали водата върху огъня.
Един пасажер, идващ от далечно село, чул звъна на камбаната и попитал бягаща около него жена какъв е този тон, приближаващ от кулата. Жената бързо обяснила: „ Всеки път, когато стартира пожар, звънва камбаната и огънят изгасва “.
Пътникът бил изумен и решил да помоли да му създадат тъкмо същата камбана, с цел да избави и своето село.
Връщайки се вкъщи, той събрал всички свои съседи и споделил, че повече не би трябвало да се опасяват от пожари. Решавайки да показва своята облага, той запалил огромна бала сено до своя дом.
Когато пламъците почнали бързо да се популяризират, той почнал да звъни с камбаната. Пламъците се разраствали, само че той казвал, че просто би трябвало търпеливо да чакат. Той все по-силно биел с камбаната, само че след няколко часа цялото село изгоряло.
Всеки схваща морала на тази алегория по своему. Някой ще каже, че не е трябвало да бъде толкоз малоумен или за всичко е отговорна дамата, която е обяснила погрешно същината на работата.
Но в случай че погледнем в дълбочина, то тук се наблюдава нещо значимо, за което постоянно забравяме: звънът на камбаната е единствено сигнал за нужните дейности.
Всеки от нас има такава наблюдателна кула и такава камбана. Ако ние не вършим нищо, когато е появят тревожните знаци, нашият живот също може в избран смисъл да “изгори до основи “.
Звукът на камбаната не гори пожара самичък по себе си. Той алармира за това, че би трябвало да се вземат незабавни ограничения в някоя област от живота ни, било то здраве, връзки или кариера.
Не би трябвало да подценяваме своята вътрешна „ камбана “. Съпротивлявайки се, игнорирайки личните усеща и страсти, вие получавате продължителен стрес, заболявания и душевно разстройство.
Направете си отмора, когато усетите, че ви е нужна. Отделете време за развлечение или усамотение. Не забравяйте постоянно „ да цялостните кофата “ с вода, което оказва помощ да потушите своя вътрешен „ пожар “.
Красивите приказки за живота тук не оказват помощ. Бъдете почтени, тъй като единствено по този начин може да създадете същинска естетика, а не това, което просто наподобява хубаво за останалите. Хората и събитията идват и си отиват, само че откровеното почитание към себе си постоянно остава с вас.
Помислете върху това защо от дълго време ви алармира вашата вътрешна „ камбана “ и предприемете съответните стъпки.
