Преди броени дни детето с охота е стояло в прегръдките

Преди броени дни детето с ненаситност е стояло в прегръдките на всички поред и радостно се е усмихвало при всяка среща. Днес внезапно избухва в мощен плач при типа на съседа.
Такъв боязън не би трябвало да ви изненадва. Той е присъщ за деца на възраст

от 8 месеца до година и половина

Този тип боязън поражда доста по-рано от страха от Баба Яга или от гръмотевиците.
Страхът от непознати е един от първите страхове, които детето изпитва.
До 8-9-месечна възраст бебето стартира да осъзнава, че майка му е изцяло обособен човек от него. Когато тя си потегля, то се опасява да не я загуби вечно. В същото време стартира да схваща разликата сред непознати и познати лица и всяка седмица усъвършенства това знание.
При някои деца безпокойството може да бъде породено освен от непознато лице, само че даже и от майка им, в случай че тя коренно промени прическата или цвета на косата си. И в случай че вместо познато и обичано лице се появи непознато, даже да е миловидно, а не брадато, няма за какво да се учудвате, че ще огласи квартала със мощен плач, обяснява детскят психиатър доктор Наталия Лаврова.

То става по-умено

Страхът от непознати не е обвързван с обстоятелството, че детето е свръхзащитено и мощно привързано към майка си. Нормално е, на тази възраст то да е внимателно към непознати и да показва мощна обвързаност към околните, които се грижат за него.

Страхът е демонстрация на инстинкта за самозапазване и той може да се преглежда като потребен механизъм за самоотбрана, която му разрешава да идентифицира опасността и да търси начини да я заобиколи. За най-малките деца проявлението на боязън е метод да си подсигуряват, че мама и баща ще ги защитят. Тоест приказваме за изцяло натурален стадий на развиване.

В същото време всеки реагира друго. Някой стартира да ридае бурно при типа на чужд, а някой единствено показва едвам видимо неодобрение. Много зависи от възприятието за сигурност, което майката дава на детето от първите дни на живота.
Често нашата тревога се предава на децата и образува у тях подсъзнателно чувство за „ неустановеност ”. Тревожните родители нормално отглеждат неспокойно дете. В последна сметка на подсъзнателно равнище то развива убеждението, че в случай че огромните и мощни възрастни толкоз постоянно изпитват безпокойствие, тогава светът е цялостен с рискове. И това непознато лице, което внезапно се появява пред него, най-вероятно е едно от тях.

Периодът на „ отчужденост ” не би трябвало да се смята за негативен – децата порастват и се образуват единствено като преодоляват страховете си.
Страхът от непознати по предписание изчезва до година и половина, на мястото му ще дойдат други страхове, които също ще би трябвало да бъдат преодолени. И във вашите благоприятни условия е да помогнете да преодолее този стадий.

Всички деца изпитват краткотрайни страхове, които в последна сметка са от изгода: те опознават по този метод света.

Нека прави запознанства

- Хлапето би трябвало да се усеща предпазено. Не забравяйте да му осигурите тази отбрана. Определете от какво тъкмо се опасява и изградете проект за деяние. Ако то изпада в суматоха, когато чужд човек се приближи до него, пробвайте се да държите непознати на разстояние. Изчакайте няколко месеца и поканете нови хора в къщата; в случай че то не харесва „ непознатата леличка “, която се пробва да поддържа връзка с него на улицата, не настоявайте, не казвайте „ Хайде, не бъди подобен “. Учтиво се сбогувайте и отдалечете детето.

- Ако ще го визиите не чужд, го дръжте в ръцете си. Не изисквайте него да отиде в прегръдките на някой (дори това да е най-хубавият другар на свекърва ви от учебно заведение, който е пристигнал от другия завършек на света, особено да го види), и още повече не принуждавайте хлапето да го допира и целува.

Продължава на страницата на Новите родители