Фабио Капело: Бонев беше в Топ 5 на света
Преди 47 години легендата на българския футбол и Локомотив Пловдив Христо Бонев изиграва един от най-хубавите си мачове с националната фланелка. На 21 юни 1972 година държавният ни отбор посреща Италия в другарски ма. Скуадра адзура адзура излиза на стадион Васил Левски с всичките звезди на калчото, водени от феноменалния капитан на Интер Сандро Мацола. На вратата е стражът на Милан Енрико Албертози, а пред него са непробиваемите бранители Бургнич, Росато, Спинози и Маркети. Атаката води мустакатият виртуоз от Ювентус Франко Каузио, подкрепян от Анастази и Прати. В стартовата единадесеторка няма място даже за златното момче на Италия Джорджо Киналя.
България е изведена на терена под оглушителния плач на трибуните от капитанът Димитър Пенев. Националният ни тим се готви за международните квалификации и Младенов също вади най-хубавото от А група като единственият му опит е бранителят на Славия Виктор Йонов. Това в действителност е съставът (без Йонов), на който огромният експерт разчита и на Световните финали във Федерална Република Германия през 1974 година
Подкрепяни горещо от трибуните нашите не трепват пред двукратният тогава международен отличник, в чиито редици са осем носители на Купата на Европейските първенци (турнирът предходник на Шампионската лига). Над всички обаче е Христо Бонев, който безусловно влудява италианската защита. В 42-ата минута Зума връзва на панделка Бургнич и Росато и открива резултата. 40 хиляди на стадион " Васил Левски " избухват в мощен плач, а милиони български почитатели пред тв приемниците Опера и Плиска подвигат тостове с ракия " Академик Неделчев ".
Адзурите едвам удържат натиска, а вратарят Албертози с няколко феноменални спасявания съумява да предотврати удвояване на резултата в наша изгода.
След почивката именитият италиански селекционер Феручо Валкареджи пуска в игра Джорджо Киналя. Русолявият вълшебник провокира ужас в отбраната ни още с появяването си на терена. В 50-ата минута той минава през Димитър Пенев и Божил Колев, и прострелва вратаря ни Румянчо Горанов за 1:1.
Постепенно нашите овладяват италианския напън и в края на срещата Енрико Албертози избавя рискови удари на Зума и влезлите на промяна Петко Петков и Георги Денев (Кучето).
Мачът е същински театър, а основен воин в него е Христо Бонев. След този дуел Христо Младенов взема лентата от Димитър Пенев и я дава на Христо Бонев. Това е знамение невиждано във футбола ни до оня миг, защото по право капитан на националния ни тим постоянно е бил представител на Левски или ЦСКА. Класата на Зума обаче надвива и даже самият Пенев не се сърди на това, а признава гения на съотборника си.
40 години по-късно в една студена февруарска заран в Спортен център Марбея се срещат още веднъж Христо Бонев и Фабио Капело. Дон Фабио по това време е селекционер на националния тим на Русия. Зад гърба са му извоювани като треньор Шампионски лиги с Милан и Реал Мадрид. Великият италианец е в испанския курорт, с цел да гледа намиращите се на подготовка звезди на Сборная с Локо Москва и Спартак Москва. Капело първи вижда Зума и го прегръща. " Той беше в Топ 5 на халфовете в света за своето време ", показа пред репортера ни Дон Фабио и си спомни за оня мач през юни 1972. " Ама по какъв начин единствено ме риташе ", през смях му отвърна Христо Бонев. " Нямаше по какъв начин да те спра другояче ", призна Капело.
България е изведена на терена под оглушителния плач на трибуните от капитанът Димитър Пенев. Националният ни тим се готви за международните квалификации и Младенов също вади най-хубавото от А група като единственият му опит е бранителят на Славия Виктор Йонов. Това в действителност е съставът (без Йонов), на който огромният експерт разчита и на Световните финали във Федерална Република Германия през 1974 година
Подкрепяни горещо от трибуните нашите не трепват пред двукратният тогава международен отличник, в чиито редици са осем носители на Купата на Европейските първенци (турнирът предходник на Шампионската лига). Над всички обаче е Христо Бонев, който безусловно влудява италианската защита. В 42-ата минута Зума връзва на панделка Бургнич и Росато и открива резултата. 40 хиляди на стадион " Васил Левски " избухват в мощен плач, а милиони български почитатели пред тв приемниците Опера и Плиска подвигат тостове с ракия " Академик Неделчев ".
Адзурите едвам удържат натиска, а вратарят Албертози с няколко феноменални спасявания съумява да предотврати удвояване на резултата в наша изгода.
След почивката именитият италиански селекционер Феручо Валкареджи пуска в игра Джорджо Киналя. Русолявият вълшебник провокира ужас в отбраната ни още с появяването си на терена. В 50-ата минута той минава през Димитър Пенев и Божил Колев, и прострелва вратаря ни Румянчо Горанов за 1:1.
Постепенно нашите овладяват италианския напън и в края на срещата Енрико Албертози избавя рискови удари на Зума и влезлите на промяна Петко Петков и Георги Денев (Кучето).
Мачът е същински театър, а основен воин в него е Христо Бонев. След този дуел Христо Младенов взема лентата от Димитър Пенев и я дава на Христо Бонев. Това е знамение невиждано във футбола ни до оня миг, защото по право капитан на националния ни тим постоянно е бил представител на Левски или ЦСКА. Класата на Зума обаче надвива и даже самият Пенев не се сърди на това, а признава гения на съотборника си.
40 години по-късно в една студена февруарска заран в Спортен център Марбея се срещат още веднъж Христо Бонев и Фабио Капело. Дон Фабио по това време е селекционер на националния тим на Русия. Зад гърба са му извоювани като треньор Шампионски лиги с Милан и Реал Мадрид. Великият италианец е в испанския курорт, с цел да гледа намиращите се на подготовка звезди на Сборная с Локо Москва и Спартак Москва. Капело първи вижда Зума и го прегръща. " Той беше в Топ 5 на халфовете в света за своето време ", показа пред репортера ни Дон Фабио и си спомни за оня мач през юни 1972. " Ама по какъв начин единствено ме риташе ", през смях му отвърна Христо Бонев. " Нямаше по какъв начин да те спра другояче ", призна Капело.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ