Това не може да бъде спряно. Европа търси начин да избегне колапса
Преди 30 години, на 1 ноември 1993 година, влезе в действие Договорът от Маастрихт. Така се роди Европейският съюз. През последните години тази интернационална конструкция се изправи пред доста проблеми. Бъдещето й е все по-малко оптимистично. До какво стигна Европейски Съюз през днешния ден?
Европа се сплотява
След Втората международна война пораждат Европейската общественост за въглища и стомана (ЕОВС), Европейската икономическа общественост (ЕИО) и „ Евратом “, които образуват основата на Европейския съюз. Споразумението, подписано на 7 февруари 1992 година в холандския град Маастрихт, де юре обезпечи икономическото и политическо единение на тези организации.
Европейски Съюз включва 12 страни основателки: Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Англия. През 1995 година към тях се причисляват Австрия, Швеция и Финландия. През 2004 година - Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Словения, Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър; през 2007 година - България и Румъния, през юли 2013 година Хърватия става 28-ма членка. Сега в Европейския съюз има 27 страни - Англия го напусна през 2020 година
Ратифицирането на контракта не мина без компликации. В Дания и Франция трябваше да се проведат референдуми, а във Англия и Германия - специфични парламентарни чувания. Приемането на обща конституция също се оказва проблематично. През 2004 година Франция и Холандия отхвърлиха плана, когато други страни го ратифицираха. В Европейски Съюз към момента няма обединен главен закон.
" Фактът, че броят на участващите страни се е нараснал повече от два пъти, свидетелства за привлекателността на Европейския съюз. Опашката за присъединение, която към този момент включва съвсем всички останали европейски страни, като се изключи Норвегия, Швейцария и някои други страни, също приказва за триумф. Въпреки проблемите, Европейски Съюз се развиваше. След Маастрихт имаше няколко по-важни съглашения: договорите от Амстердам, Ница и Лисабон ", споделя Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право МГИМО.
Експертът отбелязва, че въвеждането на единна групова валута - еврото - през 1999 година е забележителна стъпка напред. " Днес това е постоянна световна разплащателна и аварийна валута. Втора в света след $ ", акцентира Топорнин. Важно събитие беше въвеждането на Шенгенската зона с безвизово пътешестване и премахването на рестриктивните мерки върху потока на капитали, артикули и услуги. Днес това е огромен пазар от съвсем 500 милиона души. Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е на второ място след Съединени американски щати.
Все повече и повече компликации
Създаването на Европейски Съюз не застрахова Европа от проблеми. Една от основните е миграционната рецесия. Притокът на милиони бежанци от Близкия изток и Северна Африка основава финансови усложнения, задълбочава социокултурните спорове и води до голям брой кавги. Не всички политици са съгласни с миграционния метод на Брюксел. „ Няма да разреша цяла Италия да се трансформира в европейски бежански лагер “, сподели министър председателят Джорджа Мелони. Полша и Унгария от своя страна блокират решенията за обща миграционна политика на Европейския съюз.
Друг препъникамък е поддръжката за Украйна. Европа към този момент няма задоволително пари за това. Необходимо е да се трансформират бюджетните цели, с цел да се комбинира помощта за Киев и решаването на други проблеми, сподели немският канцлер Олаф Шолц на неотдавнашната среща на върха на Европейски Съюз в Брюксел. Унгарският министър председател Виктор Орбан отхвърли поправките в бюджета на Европейски Съюз, които включват 50 милиарда евро помощ за Украйна: Будапеща изисква ясна аргументация за разпределението на средствата.
Освен това настъпи разединение в управлението на Европейския съюз сред ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заради желанието на последната да работи независимо по въпросите на външната политика, оповестява „ Блумбърг “. Фон дер Лайен ясно поддържа Израел, когато Мишел и шефът на европейската дипломация Жозеп Борел приканиха Тел Авив да зачита интернационалното право в Газа. Както писа „ Политико “, ръководителят на Европейския парламент по-рано също разкритикува външнополитическите начинания на ръководителя на Европейската комисия, откакто беше възмутена от изказванията му за идното присъединение на Украйна към Европейски Съюз.
" Сега не е най-благоприятният миг за Европейския съюз. Урсула фон дер Лайен, Жозеп Борел и Шарл Мишел не се отличават с ентусиазма и решимостта си да укрепят Европейски Съюз и да изградят удобни и преференциални връзки със света. „ В това, което е записано в Договора от Маастрихт и това, което съществува през днешния ден, може да се види като малко общо “, споделя Владимир Оленченко, старши откривател в Центъра за европейски проучвания към ИМЕМО на РАН.
Други водачи на Европейския съюз, отбелязва той, са били по-склонни да запазят и ползват споразуменията. Вътрешната политика на Брюксел беше да се реализира оптималната интеграция и богатство. А външната е да се обезпечат преференциални стопански връзки. Сега това не се случва.
" Развод " на британски
От основаването на Европейския съюз Англия се стреми да резервира колкото е допустимо повече самостоятелност в обилни стопански и политически сфери. Лондон не се причисли към Шенгенското съглашение и не вкара еврото. През 2011 година, на фона на икономическата рецесия, недоволството от участието в сдружението се ускори. Британските евроскептици виждаха участието си в Европейски Съюз единствено като спънка за свободното развиване. През 2016 година Брюксел се контракти с английския министър председател Дейвид Камерън за нови условия за участие в опит да усили възможностите за запазването му.
Въпреки това референдумът за Брекзит (от Англия + излизане) се организира. Повече от половината британци бяха за овакантяване на съюза. В същото време нямаше единение и в страната: Шотландия и Северна Ирландия желаеха да останат в Европейски Съюз. Заменилата Камерън Тереза Мей три пъти внесе проектоспоразумения за отдръпване в Народното събрание, само че в никакъв случай не беше утвърдена. Възникна държавна рецесия.
Мей подаде оставка, Борис Джонсън стана новият министър председател, решен да изтегли Англия от Европейски Съюз от 1 февруари 2020 година при всевъзможни условия. През януари Камарата на общините одобри съвещателен закон, Лондон и Брюксел подписаха съглашение за Брекзит. В нощта на 31 януари английският байрак беше спуснат пред постройката на Европейския парламент.
Социално-икономическата обстановка във Англия се утежни и породиха разнообразни правни и политически проблеми. Според социолозите през 2023 година 56% от жителите на страната считат напускането на съюза за неточност. Само една трета от интервюираните отхвърлят да правят отстъпка и да поддържат „ бракоразвод “ с Европейски Съюз. Дебатът за осъществяване на втори референдум продължава в английската преса и измежду обществеността.
Съюзническа борба
Според изследване на Европейския съвет по външни работи 40 на 100 от жителите на Европейски Съюз считат, че той рискува да се разпадне през идващите 10-20 години. През май 2023 година английският „ Дейли Мейл “ разгласява лист с страни, които могат да се отделят: Италия, Гърция, Унгария, Швеция и Франция. Според изследванията на Евробарометър половината от жителите на тези страни показват скептицизъм за бъдещето на Европейски Съюз и към същия брой не имат вяра на Брюксел.
Съвременният Европейски съюз, съгласно Виктор Орбан, е неприятна подигравка на Съюз на съветските социалистически републики. Оплаквайки се от натиска на ръководещите европейски органи, унгарският министър председател неведнъж е заявявал, че страната му ще пази личната си позиция по външнополитически проблеми и вътрешна политика. „ Ако Брюксел свири на гайда, танцуваме както си желаеме, а в случай че не желаеме, не танцуваме “, сподели Орбан.
Сравнението със Съветския съюз не се хареса на френския президент Еманюел Макрон. В същото време самият той от време на време влиза в спор с управлението на Европейски Съюз. Пример за това беше реакцията на Брюксел на бруталното потушаване на френските безредици.
Европейският комисар по правата на индивида Дидие Рейндерс укори френското държавно управление, че предизвиква полицейската грубост. Това се смяташе за интервенция във вътрешните работи. " Европейската комисия не би трябвало да се интересува от това по какъв начин Франция ръководи правоприлагането. Брюксел не би трябвало да се интересува по какъв начин френската полиция се употребява по време на вълнения ", сподели френският външен министър Лоранс Буун.
В същото време Макрон не е склонен със съществуващия ред на разширение на Европейски Съюз. Според „ Политико “ френският президент назовава европейските чиновници „ студена машина “. Неговите политически противници са по-критични към Европейския съюз. Лидерът на партията на френските патриоти Флориан Филипо счита, че страната не би трябвало да следва образеца на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„ Ние се борим против Европейския съюз като тоталитарна система “, сподели различен френски политик, Марин Льо Пен. Според Института за проучване на публичното мнение „ Елаб “ повече от 60% от французите чакат тя да завоюва президентските избори през 2027 година Льо Пен също има намерение да отиде в Европейския парламент като обединен фронт с Италианската лига, партия на консервативните евроскептици.
„ Мнозина възприемат евроскептицизма като английски образец. Но той съществува единствено под формата на концепцията за реформация. Евроскептиците се опълчиха на наднационалността. Те схващат главната концепция на Европейския съюз не като послушание, а като съгласуваност на дейностите. Например, това беше някогашният канцлер на Германия Ангела Меркел. Тя търсеше по-голяма подвижност и независимост за страните, които основават просперитета на Европейски Съюз – Германия и Франция “, споделя Владимир Оленченко.
Зависимите страни - балтийските, България и Румъния, са заинтригувани на първо място от запазването на Европейския съюз подобен, какъвто е в този момент, акцентира специалистът. Имат потребност от наднационална и блокова дисциплинираност, тъй като живеят за сметка на Европейски Съюз. Германия, Франция и Италия могат да се обезпечат сами и не всички са удовлетворени от този ред там.
" В такава огромна асоциация няма по какъв начин да няма проблеми “, уверен е Николай Топорнин. „ Страните, които изостават в икономическото развиване, не могат да настигнат богатите. Има и характерни вътрешни компликации. Проблемите в миграционната политика се виждат с просто око, мъчно се договарят общи подходи, пораждат прояви на експанзия. Европейски Съюз се пробва да реши тези проблеми, само че няма кого да вземем за образец “, добавя той.
Европейският съюз не заявява, че държавността на страните-членки би трябвало да отпадне, само че не всички в Европа са подготвени да споделят своя суверенитет, отбелязва политологът. Евроскептицизмът постоянно е бил характерен на европейските страни, само че в действителност никоя от тях не желае да напусне Европейски Съюз. В същото време Брюксел се нуждае от нови промени.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Европа се сплотява
След Втората международна война пораждат Европейската общественост за въглища и стомана (ЕОВС), Европейската икономическа общественост (ЕИО) и „ Евратом “, които образуват основата на Европейския съюз. Споразумението, подписано на 7 февруари 1992 година в холандския град Маастрихт, де юре обезпечи икономическото и политическо единение на тези организации.
Европейски Съюз включва 12 страни основателки: Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Англия. През 1995 година към тях се причисляват Австрия, Швеция и Финландия. През 2004 година - Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Словения, Естония, Литва, Латвия, Малта и Кипър; през 2007 година - България и Румъния, през юли 2013 година Хърватия става 28-ма членка. Сега в Европейския съюз има 27 страни - Англия го напусна през 2020 година
Ратифицирането на контракта не мина без компликации. В Дания и Франция трябваше да се проведат референдуми, а във Англия и Германия - специфични парламентарни чувания. Приемането на обща конституция също се оказва проблематично. През 2004 година Франция и Холандия отхвърлиха плана, когато други страни го ратифицираха. В Европейски Съюз към момента няма обединен главен закон.
" Фактът, че броят на участващите страни се е нараснал повече от два пъти, свидетелства за привлекателността на Европейския съюз. Опашката за присъединение, която към този момент включва съвсем всички останали европейски страни, като се изключи Норвегия, Швейцария и някои други страни, също приказва за триумф. Въпреки проблемите, Европейски Съюз се развиваше. След Маастрихт имаше няколко по-важни съглашения: договорите от Амстердам, Ница и Лисабон ", споделя Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право МГИМО.
Експертът отбелязва, че въвеждането на единна групова валута - еврото - през 1999 година е забележителна стъпка напред. " Днес това е постоянна световна разплащателна и аварийна валута. Втора в света след $ ", акцентира Топорнин. Важно събитие беше въвеждането на Шенгенската зона с безвизово пътешестване и премахването на рестриктивните мерки върху потока на капитали, артикули и услуги. Днес това е огромен пазар от съвсем 500 милиона души. Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е на второ място след Съединени американски щати.
Все повече и повече компликации
Създаването на Европейски Съюз не застрахова Европа от проблеми. Една от основните е миграционната рецесия. Притокът на милиони бежанци от Близкия изток и Северна Африка основава финансови усложнения, задълбочава социокултурните спорове и води до голям брой кавги. Не всички политици са съгласни с миграционния метод на Брюксел. „ Няма да разреша цяла Италия да се трансформира в европейски бежански лагер “, сподели министър председателят Джорджа Мелони. Полша и Унгария от своя страна блокират решенията за обща миграционна политика на Европейския съюз.
Друг препъникамък е поддръжката за Украйна. Европа към този момент няма задоволително пари за това. Необходимо е да се трансформират бюджетните цели, с цел да се комбинира помощта за Киев и решаването на други проблеми, сподели немският канцлер Олаф Шолц на неотдавнашната среща на върха на Европейски Съюз в Брюксел. Унгарският министър председател Виктор Орбан отхвърли поправките в бюджета на Европейски Съюз, които включват 50 милиарда евро помощ за Украйна: Будапеща изисква ясна аргументация за разпределението на средствата.
Освен това настъпи разединение в управлението на Европейския съюз сред ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, заради желанието на последната да работи независимо по въпросите на външната политика, оповестява „ Блумбърг “. Фон дер Лайен ясно поддържа Израел, когато Мишел и шефът на европейската дипломация Жозеп Борел приканиха Тел Авив да зачита интернационалното право в Газа. Както писа „ Политико “, ръководителят на Европейския парламент по-рано също разкритикува външнополитическите начинания на ръководителя на Европейската комисия, откакто беше възмутена от изказванията му за идното присъединение на Украйна към Европейски Съюз.
" Сега не е най-благоприятният миг за Европейския съюз. Урсула фон дер Лайен, Жозеп Борел и Шарл Мишел не се отличават с ентусиазма и решимостта си да укрепят Европейски Съюз и да изградят удобни и преференциални връзки със света. „ В това, което е записано в Договора от Маастрихт и това, което съществува през днешния ден, може да се види като малко общо “, споделя Владимир Оленченко, старши откривател в Центъра за европейски проучвания към ИМЕМО на РАН.
Други водачи на Европейския съюз, отбелязва той, са били по-склонни да запазят и ползват споразуменията. Вътрешната политика на Брюксел беше да се реализира оптималната интеграция и богатство. А външната е да се обезпечат преференциални стопански връзки. Сега това не се случва.
" Развод " на британски
От основаването на Европейския съюз Англия се стреми да резервира колкото е допустимо повече самостоятелност в обилни стопански и политически сфери. Лондон не се причисли към Шенгенското съглашение и не вкара еврото. През 2011 година, на фона на икономическата рецесия, недоволството от участието в сдружението се ускори. Британските евроскептици виждаха участието си в Европейски Съюз единствено като спънка за свободното развиване. През 2016 година Брюксел се контракти с английския министър председател Дейвид Камерън за нови условия за участие в опит да усили възможностите за запазването му.
Въпреки това референдумът за Брекзит (от Англия + излизане) се организира. Повече от половината британци бяха за овакантяване на съюза. В същото време нямаше единение и в страната: Шотландия и Северна Ирландия желаеха да останат в Европейски Съюз. Заменилата Камерън Тереза Мей три пъти внесе проектоспоразумения за отдръпване в Народното събрание, само че в никакъв случай не беше утвърдена. Възникна държавна рецесия.
Мей подаде оставка, Борис Джонсън стана новият министър председател, решен да изтегли Англия от Европейски Съюз от 1 февруари 2020 година при всевъзможни условия. През януари Камарата на общините одобри съвещателен закон, Лондон и Брюксел подписаха съглашение за Брекзит. В нощта на 31 януари английският байрак беше спуснат пред постройката на Европейския парламент.
Социално-икономическата обстановка във Англия се утежни и породиха разнообразни правни и политически проблеми. Според социолозите през 2023 година 56% от жителите на страната считат напускането на съюза за неточност. Само една трета от интервюираните отхвърлят да правят отстъпка и да поддържат „ бракоразвод “ с Европейски Съюз. Дебатът за осъществяване на втори референдум продължава в английската преса и измежду обществеността.
Съюзническа борба
Според изследване на Европейския съвет по външни работи 40 на 100 от жителите на Европейски Съюз считат, че той рискува да се разпадне през идващите 10-20 години. През май 2023 година английският „ Дейли Мейл “ разгласява лист с страни, които могат да се отделят: Италия, Гърция, Унгария, Швеция и Франция. Според изследванията на Евробарометър половината от жителите на тези страни показват скептицизъм за бъдещето на Европейски Съюз и към същия брой не имат вяра на Брюксел.
Съвременният Европейски съюз, съгласно Виктор Орбан, е неприятна подигравка на Съюз на съветските социалистически републики. Оплаквайки се от натиска на ръководещите европейски органи, унгарският министър председател неведнъж е заявявал, че страната му ще пази личната си позиция по външнополитически проблеми и вътрешна политика. „ Ако Брюксел свири на гайда, танцуваме както си желаеме, а в случай че не желаеме, не танцуваме “, сподели Орбан.
Сравнението със Съветския съюз не се хареса на френския президент Еманюел Макрон. В същото време самият той от време на време влиза в спор с управлението на Европейски Съюз. Пример за това беше реакцията на Брюксел на бруталното потушаване на френските безредици.
Европейският комисар по правата на индивида Дидие Рейндерс укори френското държавно управление, че предизвиква полицейската грубост. Това се смяташе за интервенция във вътрешните работи. " Европейската комисия не би трябвало да се интересува от това по какъв начин Франция ръководи правоприлагането. Брюксел не би трябвало да се интересува по какъв начин френската полиция се употребява по време на вълнения ", сподели френският външен министър Лоранс Буун.
В същото време Макрон не е склонен със съществуващия ред на разширение на Европейски Съюз. Според „ Политико “ френският президент назовава европейските чиновници „ студена машина “. Неговите политически противници са по-критични към Европейския съюз. Лидерът на партията на френските патриоти Флориан Филипо счита, че страната не би трябвало да следва образеца на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„ Ние се борим против Европейския съюз като тоталитарна система “, сподели различен френски политик, Марин Льо Пен. Според Института за проучване на публичното мнение „ Елаб “ повече от 60% от французите чакат тя да завоюва президентските избори през 2027 година Льо Пен също има намерение да отиде в Европейския парламент като обединен фронт с Италианската лига, партия на консервативните евроскептици.
„ Мнозина възприемат евроскептицизма като английски образец. Но той съществува единствено под формата на концепцията за реформация. Евроскептиците се опълчиха на наднационалността. Те схващат главната концепция на Европейския съюз не като послушание, а като съгласуваност на дейностите. Например, това беше някогашният канцлер на Германия Ангела Меркел. Тя търсеше по-голяма подвижност и независимост за страните, които основават просперитета на Европейски Съюз – Германия и Франция “, споделя Владимир Оленченко.
Зависимите страни - балтийските, България и Румъния, са заинтригувани на първо място от запазването на Европейския съюз подобен, какъвто е в този момент, акцентира специалистът. Имат потребност от наднационална и блокова дисциплинираност, тъй като живеят за сметка на Европейски Съюз. Германия, Франция и Италия могат да се обезпечат сами и не всички са удовлетворени от този ред там.
" В такава огромна асоциация няма по какъв начин да няма проблеми “, уверен е Николай Топорнин. „ Страните, които изостават в икономическото развиване, не могат да настигнат богатите. Има и характерни вътрешни компликации. Проблемите в миграционната политика се виждат с просто око, мъчно се договарят общи подходи, пораждат прояви на експанзия. Европейски Съюз се пробва да реши тези проблеми, само че няма кого да вземем за образец “, добавя той.
Европейският съюз не заявява, че държавността на страните-членки би трябвало да отпадне, само че не всички в Европа са подготвени да споделят своя суверенитет, отбелязва политологът. Евроскептицизмът постоянно е бил характерен на европейските страни, само че в действителност никоя от тях не желае да напусне Европейски Съюз. В същото време Брюксел се нуждае от нови промени.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ