Преди 100 години Бостън Ред Сокс правят на Ню Йорк

Преди 100 години Бостън Ред Сокс вършат на Ню Йорк Янкийс същински коледен подарък. На 26 декември 1919 Сокс продават огромния си питчър (човекът, които хвърля топката в бейзбола) Джордж Хърман „ Бейб “ Рут на Янките за скромната сумата от $100 000 или $125 000 (не е тъкмо ясно) – това са към $1,2-$1,5 милиона днешни пари. При оповестяването на прехвърлянето пред медиите, президентът и притежател на Ред Сокс, Хари Фрази споделя, че по-скоро би приел играчи вместо пари, само че „ никой тим не би могъл да заплати с хора без да се съсипе изцяло “. Затова взима „ голямата “ сума пари като отбелязва „ мисля, че Янките поемат голям риск “. И е прав.

Бейб Рут, 1920

Джордж Хърман Рут е роден на 6 февруари 1895 в Балтимор. Баща му е притежател на салон, а майка му не работи, тъй като има проблеми със здравето. Като дребен, Рут е оставен без контрол и става прочут като огромен палавник. Когато е 9-годишен, изпращат го в Индустриално учебно заведение Света Мери. Именно там е осведомен с бейзбола от канадския духовник брат Матис, който Рут по-късно назовава „ най-великият човек, който познавам “.

На игрището Рут незабавно се демонстрира по-добър от връстниците си във всеки един детайл на играта. Затова и бързо заиграва в младшата лига в локалния отбор Балтимор Ориълс, където получава и известния си прякор, поради младежкия си тип и обноски. Пет месеца по-късно отива в Бостън Ред Сокс. На 19 години, Рут към този момент играе във висшата лига, а дебютът му е на 11 юли 1914.

Въпреки че е пъклен добър в играта, Бейб за първи път е надалеч от вкъщи и това го изтезава ужасно. Докато е в Балтимор, може постоянно да върви до Света Мери и да беседва с брат Матис, до момента в който в Бостън брат Матис го няма. По-големите играчи не оказват тъкмо позитивно въздействие върху младия Рут като – въодушевени от осанката, а и от цвета на кожата му – му измислят и прякора „ Големия Павиан “.

Той стартира да излиза вечер със съотборниците си, да пие доста и да седи до късно. Но е доста надарен и макар че прекарва по-голямата част от летния сезон на скамейката или играейки в младшата лига на Бостън, през 1915 към този момент изпъква като един от най-хубавите питчъри в бейзбола като оказва помощ Ред Сокс да се класира за международното.

Заради скверния си и неконтролируем темперамент, част от съотборниците му го ненавиждат, а други го обичат. Отборът и треньорският състав се пробват да го лимитират, само че напъните им са незадоволителни.

През 1916 година Рут е даже по-добър и Ред Сокс печелят World Series още веднъж. Но общественият му живот стартира да оказва въздействие върху кариерата му. Въпреки, че се дами предната година, безкрайните нощи и ухажорските осъществявания не стихват и даже се усилват. През 1917 Рут е тъкмо толкоз добър на игрището като стартира да играе и с бухалката… с която постоянно „ пръска топката “.

През 1918 след спор с треньорите за повече време с бухалка, в сравнение с като питчър, Бейб Рут прави съгласно Американското общество за проучване на бейзбола (Society for American Baseball Research) „ безусловно най-великата 9- или 10-седмична серия в историята на играта “ като в същото време прави и впечатляващ сезон като хвърляйки. След шампионата, Рут би трябвало да остане в Ред Сокс вечно. Но не става по този начин. През 1919 Сокс губят повече игри, в сравнение с печелят (основно поради контузии) – макар че Бейб прави връх за най-вече хоум ръни в един сезон: 29.

Домът на Бейб Рут в Балтимор, Мериленд, сега е музей

Причините за продажбата на Джордж са доста, освен държанието му. Като начало – той се вижда повече като състезател с бухалка в ръце, които играе всеки ден, а не като питчър, които играе на всеки няколко дни. Рут ненавижда да седи на скамейката и знае, че е доста по-ценен. А Ред Сокс не виждат нещата по този начин.

Освен това, поради неприятния сезон фенското наличие на Фенуей Парк понижава. Заради следствията от Втората международна война пък Хари Фрази се тормози за пари – той усеща, че непрекъснатите условия на Рут за повдигане на заплатата не са единствено неоснователни, само че и отвън опциите му. Има го и въпросът с връзките сред Хари и притежателят на Янките Якоб Рупърт, който съди създателя на Американската лига Бан Джонсън за това, че има необявено дялово присъединяване в някои от тимовете. Двамата са другари и се схващат между тях (което през днешния ден в никакъв случай няма да се случи) – Фрази ще продаде Рут на Якоб евтино, а Якоб ще поеме ипотеката на Фенуей Парк за известно време като признателност.

Рут през 1918

Продажбата на най-великият бейзболен състезател в историята не среща митинги незабавно. Много от почитателите знаят за бурния му живот отвън игрището и надлежно чакат рано или късно (по-скоро рано) това да му се отрази и на играта. Което в действителност и става – както виждате на фотографията горе, той към този момент стартира да подпухва лека-полека. Фрази употребява тази опция, с цел да оправдае прехвърлянето, като споделя, че играчът му е изцяло изпуснат и има прекомерно огромно его.

При Янките Рут подписва контракт, които го прави най-високоплатеният бейзболист в историята. И не разочарова – още през първия си сезон той довежда тима си отпред на Лигата в 8 категории, като оказва помощ Янките да станат първият тим в историята, които притегля над 1 милион почитатели на стадиона. Той също по този начин е преди всичко по хоум ръни за сезона с 54, като вторият състезател след него в класацията има 19. През 1921 Рут ще завоюва с Янките първата от общо 7 трофеи на Американската лига за 12 години.

И въпрки че в България бейзболът не е по никакъв начин известна игра, спортния героизъм на един спортист постоянно разсънва интерес и възторженостти.