Кой предаде Ане Франк? Ново разследване разкрива заподозрян
Предателството
Екип, включващ някогашен сътрудник на ФБР, разкрива, че мъж на име Арнолд ван ден Берг евентуално е предал фамилията на Франк, с цел да избави своето. Екипът, формиран от историци и други специалисти, прекара шест години, употребявайки модерни техники, с цел да разкрие " студения случай ". Това включва потреблението на компютърни логаритми за търсене на връзки сред разнообразни хора - деяние, което по принцип би лишило на хиляди часове.
Ван ден Берг е бил член на Еврейския съвет на Амстердам, орган, заставен да ползва нацисткатите политики в еврейските региони. Той е разхлабен през 1943 година, а членовете му са изпратени в концентрационни лагери.
Но екипът открива, че ван ден Берг не е изпратен в лагер, а вместо това е живял в Амстердам. Още преди този момент се е предполагало, че член на Еврейския съвет е предавал информация на нацистите.
Открити са и доказателства, които допускат, че Ото Франк, бащата на Ане, може да е знаел за измяната и да го е запазил в загадка. В досиетата на предходен следовател е намерено и копие от анонимна записка, изпратена до Ото Франк, идентифицираща Арнолд ван ден Берг като негов изменник. Няколко години след войната той разкрива на журналиста Фрисо Енд, че фамилията му е предадено от човек от еврейската общественост.
Холандският вестник de Volkskrant оповестява, че ван ден Берг е умрял през 1950 година
В изказване къщата музей на Ане Франк съобщи, че е " впечатлен " от констатациите на проверяващия екип. Музеят съобщи, че не е директно забъркан в следствието, само че е предал своите архиви на специалистите.
Дневникът на Ане Франк
Еврейското момиче Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 година до 1 август 1944 година, до момента в който се укрива дружно със фамилията си от нацистите в тайната пристройка на къща в Амстердам. Гневът, бунтарството, смехът и вярата, които извират от страниците, го трансформират в най-известната книга, писана от дете, в най-четения достоверен дневник в света и най-превежданата книга от нидерландски език
Книгата е преведена на 60 езика, екранизирана е няколко пъти. В България е издадена под заглавието „ Задната къща “.
70-та годишнина от гибелта на Ане Франк провокира интернационален скандал към авторските права на дневника ѝ.
На 1 януари 2016 година френският академични учител Оливие Ерцшед и Изабел Атар без значение един от различен разгласиха онлайн немската версия на дневника на Ане Франк, в който тя споделя за ориста на фамилията си, криещо се по време на Втората международна война. Според французите, откакто са минали 70 години от гибелта на Ане в концентрационния лагер Берген-Белзен, авторското право върху нейната книга пада, тъй като в по-голяма част от Европа авторското право изтича 70 години след гибелта на създателя и неговите творби стават обществено притежание.
Фондацията „ Ане Франк”, учредена от татко ѝ Ото Франк, яростно се опълчва на това. От фондацията настояват, че макар неоспоримото авторство на момичето, татко ѝ Ото и преводачката Мириям Преслер са виновни за редактираните версии на разнообразни фрагменти от дневника, оповестени надлежно през 1947 година и 1991 година Авторските права на тези акомодации принадлежат на Ото Франк и на Преслер, а вследствие на напъните им истинските трудове на Ане се трансформират в четивни книги. От фондацията означават, че Ото Франк е умрял през 1980 година, а преводачката е към момента жива, тъй че дневникът на Ане е предпазен съгласно европейските закони за авторско право. Фондацията подарява всички доходи от продажбата на книгата за щедрост.
В писмо до Оливие Ерцшед, написано през декември, фондацията упорства неотложно да се прекрати обезпечаването на онлайн достъп до дневника на младото момиче, да се разгласи, че има неразбирателство по отношение на авторските права върху книгата и да се платят обезщетения в размер на 1 000 евро за всеки ден, в който Ерцшед не се е съобразил с тези указания. В противоположен случай французинът ще бъде измамен под наказателна отговорност.
Въпреки това Ерцшед не смъква книгата, описвайки я като „ подарък”.
Извън Европа събитията към дневника на Франк са доста по-ясни: в Съединени американски щати творбите, оповестени за първи път сред 1920-те и 1970-те години, са предпазени в продължение на 95 години от датата на първото им издание, което значи, че дневникът на Франк, оповестен за първи път в Съединени американски щати през 1950-те години, ще остане предпазен там до 2040-те години.
Екип, включващ някогашен сътрудник на ФБР, разкрива, че мъж на име Арнолд ван ден Берг евентуално е предал фамилията на Франк, с цел да избави своето. Екипът, формиран от историци и други специалисти, прекара шест години, употребявайки модерни техники, с цел да разкрие " студения случай ". Това включва потреблението на компютърни логаритми за търсене на връзки сред разнообразни хора - деяние, което по принцип би лишило на хиляди часове.
Ван ден Берг е бил член на Еврейския съвет на Амстердам, орган, заставен да ползва нацисткатите политики в еврейските региони. Той е разхлабен през 1943 година, а членовете му са изпратени в концентрационни лагери.
Но екипът открива, че ван ден Берг не е изпратен в лагер, а вместо това е живял в Амстердам. Още преди този момент се е предполагало, че член на Еврейския съвет е предавал информация на нацистите.
Открити са и доказателства, които допускат, че Ото Франк, бащата на Ане, може да е знаел за измяната и да го е запазил в загадка. В досиетата на предходен следовател е намерено и копие от анонимна записка, изпратена до Ото Франк, идентифицираща Арнолд ван ден Берг като негов изменник. Няколко години след войната той разкрива на журналиста Фрисо Енд, че фамилията му е предадено от човек от еврейската общественост.
Холандският вестник de Volkskrant оповестява, че ван ден Берг е умрял през 1950 година
В изказване къщата музей на Ане Франк съобщи, че е " впечатлен " от констатациите на проверяващия екип. Музеят съобщи, че не е директно забъркан в следствието, само че е предал своите архиви на специалистите.
Дневникът на Ане Франк
Еврейското момиче Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 година до 1 август 1944 година, до момента в който се укрива дружно със фамилията си от нацистите в тайната пристройка на къща в Амстердам. Гневът, бунтарството, смехът и вярата, които извират от страниците, го трансформират в най-известната книга, писана от дете, в най-четения достоверен дневник в света и най-превежданата книга от нидерландски език
Книгата е преведена на 60 езика, екранизирана е няколко пъти. В България е издадена под заглавието „ Задната къща “.
70-та годишнина от гибелта на Ане Франк провокира интернационален скандал към авторските права на дневника ѝ.
На 1 януари 2016 година френският академични учител Оливие Ерцшед и Изабел Атар без значение един от различен разгласиха онлайн немската версия на дневника на Ане Франк, в който тя споделя за ориста на фамилията си, криещо се по време на Втората международна война. Според французите, откакто са минали 70 години от гибелта на Ане в концентрационния лагер Берген-Белзен, авторското право върху нейната книга пада, тъй като в по-голяма част от Европа авторското право изтича 70 години след гибелта на създателя и неговите творби стават обществено притежание.
Фондацията „ Ане Франк”, учредена от татко ѝ Ото Франк, яростно се опълчва на това. От фондацията настояват, че макар неоспоримото авторство на момичето, татко ѝ Ото и преводачката Мириям Преслер са виновни за редактираните версии на разнообразни фрагменти от дневника, оповестени надлежно през 1947 година и 1991 година Авторските права на тези акомодации принадлежат на Ото Франк и на Преслер, а вследствие на напъните им истинските трудове на Ане се трансформират в четивни книги. От фондацията означават, че Ото Франк е умрял през 1980 година, а преводачката е към момента жива, тъй че дневникът на Ане е предпазен съгласно европейските закони за авторско право. Фондацията подарява всички доходи от продажбата на книгата за щедрост.
В писмо до Оливие Ерцшед, написано през декември, фондацията упорства неотложно да се прекрати обезпечаването на онлайн достъп до дневника на младото момиче, да се разгласи, че има неразбирателство по отношение на авторските права върху книгата и да се платят обезщетения в размер на 1 000 евро за всеки ден, в който Ерцшед не се е съобразил с тези указания. В противоположен случай французинът ще бъде измамен под наказателна отговорност.
Въпреки това Ерцшед не смъква книгата, описвайки я като „ подарък”.
Извън Европа събитията към дневника на Франк са доста по-ясни: в Съединени американски щати творбите, оповестени за първи път сред 1920-те и 1970-те години, са предпазени в продължение на 95 години от датата на първото им издание, което значи, че дневникът на Франк, оповестен за първи път в Съединени американски щати през 1950-те години, ще остане предпазен там до 2040-те години.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ