Д-р Пламен Димитров: Турция пренарежда сирийския геополитически пасианс
Предателство. Това е думата, с която сирийските кюрди разясняват решението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да изтегли малобройните американски войски от североизточна Сирия и по този метод да отвори пътя за нахлуване на турската войска.
Преди няколко години кюрдите се оказаха единственият локален съдружник, на който можеха да се опрат американците в битката им против „ Ислямска страна ” и против режима на сирийския президент Башар Асад. Макар че Тръмп от дълго време твърдеше, че не желае да хаби военните и финансови запаси на Съединени американски щати за войни като тази в Сирия, настоящето му заявление за евакуиране пристигна като гръм от ясно небе. Защото е ясно, че поддържането на контингент от към 1000 бойци е незабележим разход за гигантската машина на Пентагона.
Сирийският гаф е част от поредицата безредни и непоследователни интернационалните ходове на Тръмп, които последователно трансформират тежкия стабилен транспортен съд на американската външна политика в нестабилна дребна лодка, движена от вятъра на президентските прищявки и моментни настроения. И в тази ситуация на карта е сложена не просто ориста на сорийските кюрди, а цялата известност на Съединени американски щати като водеща международна мощ, която съблюдава своите задължения, държи на обещанията си и не изоставя своите съдружници.
Преди 4 години Русия се намеси с военна мощ в сирийския спор не толкоз, с цел да разгроми „ Ислямска страна ” и останалите съперници на президента Асад, а с цел да покаже, че не изоставя съдружниците си в неволя. И престижът на Владимир Путин в арабския свят укрепна доста. Сега американците вършат тъкмо противоположното и е разумно да губят доверие. Затова не е чудно, че даже Саудитска Арабия, която е стълбът на американската система от съюзи в арабския свят, напоследък флиртува с Москва и даже демонстрира интерес към фамозните съветски ракети С-400.
Главният печеливш от американското евакуиране от североизточна Сирия е турския президент Реджеп Ердоган. Той от дълго време искаше да удари сирийските кюрди и отстъплението на Съединени американски щати му откри пътя за офанзива. При това Ердоган реализира задачата си на практика „ гратис ”. Тръмп очевидно не му е изискал нищо в подмяна в телефонния диалог от преди няколко дни – да вземем за пример заричане за покупка на американските ракетни комплекси „ Пейтриът ”.
Новото нахлуване на турските войски в Сирия е подбудено на първо място от вътрешнополитически съображения на Ердоган. В края на първото и началото на второто десетилетие на нашия век той водеше политика на помиряване с кюрдите. Тогава основни съперници на Ердоган бяха турските военни с техния обичаен шовинизъм и безкомпромисност във връзка с унитарния темперамент на турската страна. Но обстановката се промени преди 4-5 години. Военните бяха обезвредени, Ердоган се отхвърли от мирните договаряния с кюрдите и се коалира с националистическата партия на Девлет Бахчели. Върху кюрдските селища в Източна Турция се стовари вълна от репресии. Анкара разгласи сирийските кюрди за непосредствено свързани с турската Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), а с това автоматизирано им лепна етикета „ терористи ”.
Първата военна интервенция на турската войска в Сирия стартира през лятото на 2016 година До март 2017 година Турция съумя да откри надзор над град Ел-Баб и част от провинция Алепо като по този начин вби чеп сред кюрдските сирийски анклави. В началото на 2018 година последва нова турска интервенция, носеща неуместното наименование „ Маслинова клонка ”. Резултатът от нея бе ликвидирането на по-малкия западен анклав на сирийските кюрди. И ето, че в този момент пристигна ред и на източния.
План на Ердоган е огромен – посредством военната интервенция да откри надзор върху дълъг кулоар в Сирия с широчина 30 км, разпрострян се от река Ефрат на запад до границата с Ирак на изток. Там би трябвало да бъдат заселени 1-2 милиона сирийски бежанци, които в този момент се намират в Турция. Това е съпоставимо с числеността на цялото кюрдско малцинство в Сирия. Така отчасти ще бъде обезвредено недоволството на елементарните турци, които се оплакват, че сирийците им вземат работните места и страната харчи прекомерно доста пари за тях. На процедура Анкара има проект за подмяна на кюрдското население с арабско в граничните с Турция региони на Сирия. При това не става дума за завръщане на сирийските бежанци по домовете им, а за заселване на напълно ново място, което те не са обитавали преди да избягат от войната. Ясно е, че по този начин ще бъдат заложени основите на още един кюрдско-арабски спор, който ще продължи с десетилетия.
Новата огромна военна интервенция в Сирия е знак за все по-силната доминация на близкоизточния вектор във външната политика на Турция. Войната в Сирия, милионите бежанци и възобновения спор на управляващите в Анкара с кюрдите, карат Ердоган от ден на ден да се концентрира на изток и югоизток за сметка на обичайните посоки на турската външнополитическа интензивност каквито са Кавказ, Балканите и Крим.
Сега въпросът е дали Турция е задоволително мощна и самостоятелна, с цел да устои на интернационалния напън за преустановяване на нашествието в Сирия. Европейският съюз и Арабската лига реагираха остро и приканиха Анкара да спре офанзивата. Въпреки че посредством изтеглянето на своите бойци Съединени американски щати на процедура дадоха зелена светлина за турското нахлуване в североизточна Сирия, от Вашингтон също се чуват предизвестия, че Анкара може да попадне под наказания, в случай че не прояви въздържаност при осъществяване на задачите си на сирийска територия. На равнище Организация на обединените нации обаче не може да бъде сложена никаква спирачка против турската инвазия, тъй като Русия, която е член на Съвета за сигурност на международната организация, наподобява по-скоро удовлетворена от последното развиване на събитията в Сирия. За Москва основното е, че американците губят позиции и съдружници в разкъсваната от революция страна. В идващите седмици, а евентуално и месеци ще се откри динамично равновесие сред турските упоритости за огромно геополитическо и етническо прекрояване на североизточна Сирия и интернационалния напън, който цели да сложи тези упоритости в по-тесни рамки.
Новата инвазия на Турция в Сирия е неприятна вест за НАТО. Една от най-силните страни в Алианса стартира военна атака, която не просто не е съветвана и подкрепена от останалите съдружници, а е остро подложена на критика от тях. Това поражда редица военно-технически проблеми, свързани с достъпа на Турция до разследващата информация на НАТО и присъединяване на турските офицери в щабовете на Алианса в региона на Средиземноморието. Германия и Франция към този момент оповестиха, че стопират да продават оръжие на Анкара.
Макар и мъчно и постепенно, турската войска евентуално ще успее да се оправи със съпротивата на кюрдите. Планът за пренасяне на бежанци в превзетата територия обаче е много спорен. Те надали ще отидат непринудено на препоръчаното им от Анкара място, а за тези, които го създадат, не е ясно по какъв начин ще си намерят прехранване. Сирийските държавни войски също може да се възползват от изтеглянето на американците и от затрудненото състояние на кюрдите, с цел да си върнат контрола над нови региони от източната част на страната. В последна сметка нашествието на Турция в североизточна Сирия ще докара до ново пренареждане на геополитическия пасианс в изтерзаната близкоизточна страна. /БГНЕС
——-
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на защитата.
Преди няколко години кюрдите се оказаха единственият локален съдружник, на който можеха да се опрат американците в битката им против „ Ислямска страна ” и против режима на сирийския президент Башар Асад. Макар че Тръмп от дълго време твърдеше, че не желае да хаби военните и финансови запаси на Съединени американски щати за войни като тази в Сирия, настоящето му заявление за евакуиране пристигна като гръм от ясно небе. Защото е ясно, че поддържането на контингент от към 1000 бойци е незабележим разход за гигантската машина на Пентагона.
Сирийският гаф е част от поредицата безредни и непоследователни интернационалните ходове на Тръмп, които последователно трансформират тежкия стабилен транспортен съд на американската външна политика в нестабилна дребна лодка, движена от вятъра на президентските прищявки и моментни настроения. И в тази ситуация на карта е сложена не просто ориста на сорийските кюрди, а цялата известност на Съединени американски щати като водеща международна мощ, която съблюдава своите задължения, държи на обещанията си и не изоставя своите съдружници.
Преди 4 години Русия се намеси с военна мощ в сирийския спор не толкоз, с цел да разгроми „ Ислямска страна ” и останалите съперници на президента Асад, а с цел да покаже, че не изоставя съдружниците си в неволя. И престижът на Владимир Путин в арабския свят укрепна доста. Сега американците вършат тъкмо противоположното и е разумно да губят доверие. Затова не е чудно, че даже Саудитска Арабия, която е стълбът на американската система от съюзи в арабския свят, напоследък флиртува с Москва и даже демонстрира интерес към фамозните съветски ракети С-400.
Главният печеливш от американското евакуиране от североизточна Сирия е турския президент Реджеп Ердоган. Той от дълго време искаше да удари сирийските кюрди и отстъплението на Съединени американски щати му откри пътя за офанзива. При това Ердоган реализира задачата си на практика „ гратис ”. Тръмп очевидно не му е изискал нищо в подмяна в телефонния диалог от преди няколко дни – да вземем за пример заричане за покупка на американските ракетни комплекси „ Пейтриът ”.
Новото нахлуване на турските войски в Сирия е подбудено на първо място от вътрешнополитически съображения на Ердоган. В края на първото и началото на второто десетилетие на нашия век той водеше политика на помиряване с кюрдите. Тогава основни съперници на Ердоган бяха турските военни с техния обичаен шовинизъм и безкомпромисност във връзка с унитарния темперамент на турската страна. Но обстановката се промени преди 4-5 години. Военните бяха обезвредени, Ердоган се отхвърли от мирните договаряния с кюрдите и се коалира с националистическата партия на Девлет Бахчели. Върху кюрдските селища в Източна Турция се стовари вълна от репресии. Анкара разгласи сирийските кюрди за непосредствено свързани с турската Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), а с това автоматизирано им лепна етикета „ терористи ”.
Първата военна интервенция на турската войска в Сирия стартира през лятото на 2016 година До март 2017 година Турция съумя да откри надзор над град Ел-Баб и част от провинция Алепо като по този начин вби чеп сред кюрдските сирийски анклави. В началото на 2018 година последва нова турска интервенция, носеща неуместното наименование „ Маслинова клонка ”. Резултатът от нея бе ликвидирането на по-малкия западен анклав на сирийските кюрди. И ето, че в този момент пристигна ред и на източния.
План на Ердоган е огромен – посредством военната интервенция да откри надзор върху дълъг кулоар в Сирия с широчина 30 км, разпрострян се от река Ефрат на запад до границата с Ирак на изток. Там би трябвало да бъдат заселени 1-2 милиона сирийски бежанци, които в този момент се намират в Турция. Това е съпоставимо с числеността на цялото кюрдско малцинство в Сирия. Така отчасти ще бъде обезвредено недоволството на елементарните турци, които се оплакват, че сирийците им вземат работните места и страната харчи прекомерно доста пари за тях. На процедура Анкара има проект за подмяна на кюрдското население с арабско в граничните с Турция региони на Сирия. При това не става дума за завръщане на сирийските бежанци по домовете им, а за заселване на напълно ново място, което те не са обитавали преди да избягат от войната. Ясно е, че по този начин ще бъдат заложени основите на още един кюрдско-арабски спор, който ще продължи с десетилетия.
Новата огромна военна интервенция в Сирия е знак за все по-силната доминация на близкоизточния вектор във външната политика на Турция. Войната в Сирия, милионите бежанци и възобновения спор на управляващите в Анкара с кюрдите, карат Ердоган от ден на ден да се концентрира на изток и югоизток за сметка на обичайните посоки на турската външнополитическа интензивност каквито са Кавказ, Балканите и Крим.
Сега въпросът е дали Турция е задоволително мощна и самостоятелна, с цел да устои на интернационалния напън за преустановяване на нашествието в Сирия. Европейският съюз и Арабската лига реагираха остро и приканиха Анкара да спре офанзивата. Въпреки че посредством изтеглянето на своите бойци Съединени американски щати на процедура дадоха зелена светлина за турското нахлуване в североизточна Сирия, от Вашингтон също се чуват предизвестия, че Анкара може да попадне под наказания, в случай че не прояви въздържаност при осъществяване на задачите си на сирийска територия. На равнище Организация на обединените нации обаче не може да бъде сложена никаква спирачка против турската инвазия, тъй като Русия, която е член на Съвета за сигурност на международната организация, наподобява по-скоро удовлетворена от последното развиване на събитията в Сирия. За Москва основното е, че американците губят позиции и съдружници в разкъсваната от революция страна. В идващите седмици, а евентуално и месеци ще се откри динамично равновесие сред турските упоритости за огромно геополитическо и етническо прекрояване на североизточна Сирия и интернационалния напън, който цели да сложи тези упоритости в по-тесни рамки.
Новата инвазия на Турция в Сирия е неприятна вест за НАТО. Една от най-силните страни в Алианса стартира военна атака, която не просто не е съветвана и подкрепена от останалите съдружници, а е остро подложена на критика от тях. Това поражда редица военно-технически проблеми, свързани с достъпа на Турция до разследващата информация на НАТО и присъединяване на турските офицери в щабовете на Алианса в региона на Средиземноморието. Германия и Франция към този момент оповестиха, че стопират да продават оръжие на Анкара.
Макар и мъчно и постепенно, турската войска евентуално ще успее да се оправи със съпротивата на кюрдите. Планът за пренасяне на бежанци в превзетата територия обаче е много спорен. Те надали ще отидат непринудено на препоръчаното им от Анкара място, а за тези, които го създадат, не е ясно по какъв начин ще си намерят прехранване. Сирийските държавни войски също може да се възползват от изтеглянето на американците и от затрудненото състояние на кюрдите, с цел да си върнат контрола над нови региони от източната част на страната. В последна сметка нашествието на Турция в североизточна Сирия ще докара до ново пренареждане на геополитическия пасианс в изтерзаната близкоизточна страна. /БГНЕС
——-
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на защитата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ