Пред преговорите за климата COP28 в Дубай по-късно тази година ролята на икономиките, произвеждащи нефт и газ, в прехода към чиста енергия е в центъра на вниманието.
Осигуряването на това, че страните - включително тези, които разчитат на приходите от нефт и газ за подпомагане на икономическото си развитие - могат да преминат към бъдеще с ниски емисии по организиран начин, е от съществено значение за международните усилия за ограничаване на глобалното затопляне до 1.
Оман е ясен пример за такава държава, която си поставя смела визия за енергиен преход у дома - в съответствие с международните си ангажименти.
Нефтената и газовата промишленост на Оман представляват около 60 % от приходите от износ. В допълнение към силната зависимост от приходите от тази търговия, дейностите в областта на нефта и газа - включително производството на електроенергия и промишлеността - са отговорни и за по-голямата част от емисиите в страната. Само на природния газ се падат над 95 % от производството на електроенергия, а производството на желязо, стомана, алуминий, нефтохимически продукти и рафинирането също допринасят значително за националния отпечатък от емисии.
Но страната се е подготвила за промяна. Правителството е насочило вниманието си към целта си за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., която беше приета в края на миналата година.
Намаляването на емисиите във водещите индустрии на Оман е важен компонент от по-широката програма за декарбонизация на страната. Установяването на път към нулеви нетни емисии е възможност за Оман да създаде икономическа стойност, да подобри конкурентоспособността на промишлеността и да привлече инвестиции, които да спомогнат за диверсификацията и укрепването на икономиката на страната. Правителството вече е поело ангажимент за увеличаване на производството на чиста енергия, в което възобновяемата енергия, зеленият и нисковъглероден водород и дериватите ще играят главна роля.
Освен с изкопаеми горива, Оман разполага със значителни природни ресурси като слънчева и вятърна, а до известна степен и с геотермална и приливна енергия.
Разширяването на производството на енергия от възобновяеми източници може да донесе много положителни последици. Сред тях са възможностите за декарбонизация на националната промишленост, което ще я направи по-конкурентоспособна, тъй като на международните пазари ще има повече възможности за търговия с промишлени продукти с ниски емисии, като например стомана.
Наред с това бързото разгръщане на възобновяемите енергийни източници ще позволи на Оман постепенно да улови печалбите от веригите за създаване на стойност на слънчевата и вятърната енергия, както и тези от други технологии за чиста енергия, като водород и синтетични горива с ниски емисии.
Допълнителната енергия от възобновяеми източници може също така да подпомогне електрификацията на част от веригите за доставка на нефт и газ в Оман, като по този начин намали интензивността на емисиите в тези отрасли.
Оман вече е предприел стъпки, за да положи основите за постигане на амбициите си. Той създаде независима структура, която да наблюдава националната му стратегия за водорода - важна стъпка, която демонстрира ангажираността на страната и осигурява сигурността, от която инвестициите и заинтересованите страни от индустрията ще се нуждаят, за да подкрепят развитието на сектора.
Ако стратегията бъде изпълнена изцяло и навреме, производството на възобновяем водород в крайна сметка може да надхвърли размера на сегашния износ на втечнен природен газ (LNG) на Оман.
Но размерът на задачата е значителен: Оман предвижда, че кумулативните инвестиции ще трябва да достигнат 140 млрд. долара до 2050 г., за да се постигнат целите, заложени в стратегията му, при които се използват само 30 % от определените земи с висок потенциал за слънчева и вятърна енергия.
За да спомогне за постигането на тази цел, Министерството на енергетиката и минералите на Оман работи с Международната агенция по енергетика, за да проучи задълбочено както потенциала, така и предизвикателствата пред увеличаването на производството на водород от възобновяема електроенергия в страната.
Позицията на Оман като износител на изкопаеми горива означава, че някои от основите на възобновяемата водородна икономика вече са налице. Съществуващата инфраструктура, като например транспортни мрежи, промишлени пристанища и складове за газ, може да се използва директно или да се пренасочи в подкрепа на водородно предприятие.
В допълнение, работната сила на Оман притежава важни умения, свързани с химическото, температурното и флуидното инженерство, дистрибуцията и обработката на горива, както и свързаните с това експертни познания в областта на здравето и безопасността. Те дават на страната значително предимство за осъществяване на амбициите ѝ за възобновяем водород.
Оман понастоящем се възползва от предимството на първия в света. Според последната глобална оценка на обявените проекти за водород на МАЕ, той е на път да се превърне в шестия по големина износител на водород в света до 2030 г. Заедно с други икономики-производителки от Персийския залив - като Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия - той е сред първенците, които могат да подпомогнат плавния преход към глобална енергийна икономика с ниски емисии.
Ако Оман напредне по пътя на енергийния си преход, той е готов да се превърне в значим играч в областта на възобновяемата енергия и в модел за други държави.
Използвайки природните си ресурси, установените си търговски връзки и дългогодишната си репутация на надежден енергиен партньор, Оман има силна отправна точка не само за осигуряване на икономическото и енергийното си бъдеще, но и за това да бъде една от водещите икономики, произвеждащи нефт и газ, в борбата с изменението на климата.
Вижданията, изразени в тази статия, са собствени на авторите и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
