Богоявление е! Който хване кръста ще е честит и здрав през цялата година
Православната черква уважава през днешния ден Богоявление - Йордановден, който е третият по значителност християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, прочут с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. Твърде малко са детайлностите за земния живот на Исус преди неговото кръщение. Когато навършил 30 години, пристигнало време да разкрие божествения си генезис и да тръгне измежду народа си, с цел да го учи на словото божие. Според еврейския бит, никой нямал право да проповядва, нито да стане духовник или преподавател преди тази възраст.
В момента на кръщението му небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: " Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение ". Оттук идва и названието на празника - Богоявление. Според националното вярване, през нощта против Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Вярва се още, че тогава водата стопира, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут като Водици и Водокръщи. За здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празнична църковна работа, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже изваждат кръста от водата макар студа и ниската температура. Който го извади, бива цветущ и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и изобилие през годината. Ако времето е студено и изсъхнало, приема се като знак за плодородна и добра година.
На 6 януари по традиция се освещават бойните флагове, флаговете и знамената светини на Българската войска. За първи път в българската история по самодейност на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни флагове преди борбата при река Ахелой (20 август 917). До рухването на България под османско робство през 1396 година преди всяка борба, която води българската армия, се е правил водосвет. Традицията е възобновена през 1880 година след освобождението на България от османско робство (1878) от първия боен министър на Княжество България Пьотър Паренсов. Тогава освещаването на бойните флагове на Българската войска е осъществено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е правил до 1946 година, след което прекъсва и е възобновен през 1993 година
Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата " За триумф на народа ", ръси със светена вода за здраве и триумфи представителни елементи на Българската войска и нейните бойни флагове.
На този ден честват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана и др.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. Твърде малко са детайлностите за земния живот на Исус преди неговото кръщение. Когато навършил 30 години, пристигнало време да разкрие божествения си генезис и да тръгне измежду народа си, с цел да го учи на словото божие. Според еврейския бит, никой нямал право да проповядва, нито да стане духовник или преподавател преди тази възраст.
В момента на кръщението му небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във тип на гълъб, а от небето се разнася глас: " Този е моят любим наследник, в който е моето снизхождение ". Оттук идва и названието на празника - Богоявление. Според националното вярване, през нощта против Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Вярва се още, че тогава водата стопира, пречиства се, след което придобива огромна мощ. Затова денят е прочут като Водици и Водокръщи. За здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празнична църковна работа, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже изваждат кръста от водата макар студа и ниската температура. Който го извади, бива цветущ и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и изобилие през годината. Ако времето е студено и изсъхнало, приема се като знак за плодородна и добра година.
На 6 януари по традиция се освещават бойните флагове, флаговете и знамената светини на Българската войска. За първи път в българската история по самодейност на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни флагове преди борбата при река Ахелой (20 август 917). До рухването на България под османско робство през 1396 година преди всяка борба, която води българската армия, се е правил водосвет. Традицията е възобновена през 1880 година след освобождението на България от османско робство (1878) от първия боен министър на Княжество България Пьотър Паренсов. Тогава освещаването на бойните флагове на Българската войска е осъществено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е правил до 1946 година, след което прекъсва и е възобновен през 1993 година
Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата " За триумф на народа ", ръси със светена вода за здраве и триумфи представителни елементи на Българската войска и нейните бойни флагове.
На този ден честват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана и др.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ