Новата вълна политически изследователи: Всички искат правителство, но никой няма желание
Правителство по-скоро няма да има. Изглежда, че политическите обединения се приготвят за избори през идната пролет. Това е бързото резюме в мненията на изявените млади откриватели у нас, синтезирано от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Агенцията стартира да пита изявените политически откриватели през 2021 година по случай 30-годишния си празник. Годишнината отмина, само че самодейност остава, а участниците стават още повече. Сред новите попълнения са политологът Тончо Краевски, откривателят и учител Радослав Илиев, политологът Ивайло Илиев и парламентарният кореспондент Ружа Райчева.
Сега организацията попита „ Ще има ли държавно управление? “
Политологът Теодора Йовчева обобщава настроенията измежду парламентарно показаните партии по този начин: „ желаеме да има държавно управление, само че нямаме никакво предпочитание “. Ружа Райчева добавя, че 48-то Народно заседание ще работи мъчно, изпълнено „ със кавги и процедурни хватки “. Атанас Радев го дефинира като „ мъртвородено “ още от самото му започване, а „ командното дишане е в ръцете на президента “.
Според Дария-Лора Дачева политическата рецесия се задълбочава с всеки минал ден, а ерозията на политическото посланичество е сполетяла всички обединения. Непоемането на отговорност от политическия хайлайф е рисково, само че той „ продължава да се движи по сюжета на Румен Радев “, добавя още тя. „ Непоследователността, деидеологизацията и неналичието на ясни позиции измежду партиите и техните водачи “ са измежду главните аргументи за недоверието на жителите към политическия развой, написа Сергей Петров.
Събитията към избирането на ръководител на Народното събрание пък сa обрисували картината на „ разпадащия се български парламентаризъм “, добавя Ивайло Илиев. Затова Тончо Краевски слага въпроса дали въобще ще има парламентарна република. Според него се обрисуват серия от предварителни избори, в които би трябвало да се образуват нови политически полюси. Ако не се случи, „ парламентарната система няма да може да се разблокира “.
Юлиана Гальова написа, че партиите не желаят да носят отговорност за сформиране държавно управление. По тази причина, Антон Стоянов вижда само разиграване на „ театър “ в дейностите на политическите обединения и очакване на по-добри благоприятни условия за ръководство през идната година. Илия Елияс стига още по-далеч. Според него партиите са се трансформирали в самобитни религиозни култове, които „ не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни канони “. Партиите се готвят за къс парламент, а служебният кабинет – за дълго ръководство, обобщава Калоян Велчев.
Все отново, някои от младите откриватели означават и действителни благоприятни условия за сформиране на държавно управление. Яница Петкова счита, че болшинство може да се реализира с третия мандат посредством „ безпристрастен компромис “ – кабинет с ясна стратегия и период на деяние, формирано от специалисти и без политически цвят. Подобно държавно управление ще е нетрайно, само че ще се сътвори под страха от непредвидими последствия, в случай че страната влезе в изборна серпантина, отбелязва Кристиан Стефанов.
Стефанов добавя, че опция за образуване на по-стабилно болшинство ще има, когато разделянето „ статукво-промяна “ намалее още повече за сметка на разделянето „ евроатлантизъм – евроскептицизъм “. В тази логичност преглежда събитията и Радослав Илиев. Според него по-стабилно държавно управление ще има след последващи предварителни избори, тъй като формиращото се към този момент чувство за безизходност ще разреши компромис на евроатлантическа основа – „ сред „ евроатлантическите правоверници “ (ДБ и ПП) и „ евроатлантическите грехоизкупници “ (ГЕРБ и?ДПС), а може би и с непоисканата, само че самопредлагаща се поддръжка на „ историческите евроатлантически греховници ” от Българска социалистическа партия “.
Ето и цялостните текстове на младите откриватели:
Вероятността за образуване на държавно управление наподобява дребна. Трудната зима и неподходящата геополитическа конюнктура основават изключително сложна атмосфера за ръководство – в случай че която и да било партия се ангажира с това, евентуално ще понесе тежки електорални загуби. За момента наподобява като че ли всички партии печелят само от това да играят своите функции в един театър – ГЕРБ с това да се показват като евроатлантическа партия, Политическа партия – като виновна и способена съпротива, а „ Възраждане “ – като все по този начин антисистемна и проруска група.
Възможно е този спектакъл да не донесе изгоди на всички политически артисти, само че за момента това наподобява по-приемливо от това да се подписват сделки, които прекрачват другите червени линии. Партийните централи евентуално също разчитат на усмиряване на геополитическите и ценови „ ветрове “ напролет на 2023 година и виждат по-добра управническа опция, когато рецесиите не дебнат зад всеки ъгъл.
Всичко това води до мисълта, че президентът Румен Радев ще продължи да ръководи еднолично посредством своите служебни държавни управления, които досега са се посочили като едни от най-верните съдружници на ГЕРБ и врагове на „ Продължаваме промяната “. Това евентуално ще продължи да играе основна роля при образуване на общественото мнение при възможни предварителни избори напролет на 2023 година
Антон Стоянов, магистър по политическо консултиране
Големият въпрос е за какво не се образува резистентен кабинет през последните две години. Може би би трябвало да търсим отговор в Конституцията, изборната процедура, изборната интензивност, фрагментацията. Отказът на 61% от гласоподавателите да гласоподават дава сериозна оценка за работата на политическия хайлайф. Но по какъв начин този хайлайф да изясни на жителите продължаващото вътрешно противоборство и обвинявания в хода на предизборната акция и хипотетичното му градивно и дейно държание в сегашния парламент? Изглежда има потребност от чистилището на 48-мото Общински народен съвет, което обаче от първия ден сподели, че е мъртвородено. Ще чуем оправданията, че гласоподавателите не са дали своят вот за това, ще имаме електорални вреди, само че най-сериозното е че ще чуем недостига на разговор. Командното дишане е в ръцете на президента, защото би трябвало да обезпечи спокойствието във връзка с финансите на служебния кабинет.
Атанас Радев, политолог
След събитията по желание на ръководител на Народното събрание, не бихме могли да приказваме за някаква прогнозируема обстановка. Политическата рецесия върви с цялостния си капацитет и се задълбочава с всеки минал ден.
Ерозията на политическото посланичество, за която говорехме през миналите две години, сполетя освен партиите на „ статуквото “, а всички, без значение от техния политически живот. Последствията от непоемането на отговорност са рискови, само че все пак нашият политически хайлайф продължава да се движи по сюжета на Румен Радев. Всичко, което следим в последните месеци, води до все по-голяма незаинтересованост на обществото към политическите и най-много парламентарни процеси. Дори да забележим кабинет в границите на 48-то Народно заседание, той няма да извърши целия си мандат, точно поради недостига на партийна и политическа дисциплинираност.
Дария-Лора Дачева, политолог
В началото на новия политически сезон изглеждаше, че всички желаят държавно управление, само че никой няма предпочитание да взе участие в сформирането му и най-много в частта с поемането на отговорността по ловко и рационално лидиране на процеса. След тържественото съвещание на Народното събрание обаче пред българските жители се обрисува една грозна картина на разпадащия се български парламентаризъм. Истината е, че неналичието на диалози освен сред водачите на обединенията, само че и сред експертните им представители демонстрира по какъв начин изходът на 48-ото Народно заседание е превдварително решен. Освен неналичието на какъвто и да е базов политически консенсус по минимални тематики, ставаме очевидци и на постепенните опити за прекачване на виновността за неналичието на лъчение на постоянно държавно управление, което е и първата фаза на започващата изначало предизборна акция. Спиралата на безизходицата от последните две години би могла да бъде прекратена при съществуване на воля за отдръпване на избрани партийни лица, които съзнателно саботират процеса по намиране на политически консенсус и най-много такива, които видимо единствено имитират такава активност.
Силно се надявам, въпреки и с неналичието на държавно управление и фалстарта на Народното събрание, да не се затрудни основополагащата и незабавна законодателна активност, обвързвана с приемането на Бюджет 2023, както и осемнадесетте законопроекта, нужни за приемане на средства по Плана за възобновяване и резистентност. При рационална политическа мисъл от страна на депутатите и демонстрация на държавническо мислене от страна на президента би могло Народното събрание да се активизира и с възприятие за отговорност да свърши сериозно нужното в границите на няколко седмици (до края на годината) посредством тематични болшинства.
Ивайло Илиев, ръководител на Студентския клуб на политолога към СУ „ Св. Климент Охридски “
Шансовете не са огромни, само че в случай че има някакъв вид за кабинет, то той би бил в третия мандат. Това става допустимо заради повода, че разделянето става не политическо, а по-скоро религиозно. Ние не виждаме политически субекти, а разнообразни култове. Те не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни канони. Единственият парламентарен индивид, който наподобява като политически, а не като фетиш, е този на Стефан Янев. Следвайки тази логичност, в случай че въпросът за Народното събрание изобщо има решение, то би следвало това да го направи „ Български напредък “. Съвсем различен е въпросът дали групировката на Янев има политическите умения да реши тази комплицирана задача.
Илия Елияс, политолог, магистър по политическа социология, СУ „ Св. Климент Охридски “
Правителство има и ще има, несъмнено, само че какво и по кое време са въпроси, на които се колебая някой да има отговор. Мнозинство в 48-то Народно събрание наподобява като задачата невъзможна, а партиите явно не са подготвени за съществени взаимни отстъпки. Изходът от политическата рецесия минава и през отдръпването от дейната политика от страна на Борисов. Партиите се готвят за къс парламент, а служебният кабинет – за дълго ръководство.
Калоян Велчев, докторант в катедра „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “
Ще бъде излъчено нетрайно експертно държавно управление с третия мандат. Въпреки високата политическа поляризация партийните елити си дават сметка, че вероятността бързи избори напролет да основат ясно болшинство са ниски. Напротив, продължаването на изборната серпантина основава страхове от непредвидими последствия. Страхът се укрепва от неразбираемата външнополитическа и икономическа конюнктура, която има капацитет да провокира неконтролируеми политически и обществени разтърсвания у нас. Възможност за образуване на по-стабилно болшинство ще има, когато електоралната мощ на разделянето „ статукво-промяна “, почнало през 2020 година, намалее още повече за сметка на разделянето „ евроатлантизъм – евроскептицизъм “.
Кристиан Стефанов, докторант в катедра „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “
Правителство в този момент няма да има, тъй като има нюх, че след няколко месеца (напролет?) държавно управление на „ евроатлантическите правоверници ” (ДБ и ПП) и „ евроатлантическите грехоизкупници ” (ГЕРБ и?ДПС), а може би и с непоисканата, само че самопредлагаща се поддръжка на „ историческите евроатлантически греховници ” от Българска социалистическа партия, ще има. Това държавно управление ще бъде с по-дълъг небосвод спрямо последния опит за държавно управление, което устоя няколко месеца. Този по-дълъг, „ исторически ” и „ държавоспасяващ ” небосвод обаче не може да бъде фундиран ex nihilo. Томахавките не могат да бъдат обществено заровени, защото това ще снеме до срамна голота патоса на военновременния темперамент на тази бъдеща официална или неофициална коалиция.
Естественият, а не подмолно режисиран, мизансцен изисква спорове, които да докарат чувството за безизходност, непоклатима праволинейност на всички, които експонират своята евроатлантичност, с цел да може електоратите да свикнат с неизбежността на компромиса, да одобряват компромиса и най-важното – да простят или най-малко преглътнат компромиса с няколкомесечно отсрочване.
Това е конвенцията, че въпреки всичко „ по-добре с Борисов с опрощение, в сравнение с Путин, Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ватенките, Сибир, Мордор, зомбита, леприконите от Магнитогорск ”.
Радослав Илиев, откривател и учител
Допреди две седмици ми се виждаше, че е допустимо да има държавно управление, само че към този момент считам, че с уверена крачка вървим към предварителни избори през март следващата година.
За никого не е преференциално да ръководи в този момент, преференциално е единствено да се вършат, че желаят. ГЕРБ ловко играят тази роля на „ положителните самаряни “, подготвени на всичко да спасят народа, само че ето, че още са в ролята на прокажени и единствените, които им протягат ръка са някогашните им сътрудници Движение за права и свободи (с нежелание) и Стефан Янев, който като че ли си няма разбиране от политика, в случай че съдим по „ Facebook “ изявленията му.
Партиите на „ смяната “ сами си вързаха ръцете със своите безкрайни червени линии и в този момент чакат да се изтече мръсната вода в канала, с цел да могат да се коалират с тези, против които скандираха по площадите.
Предстои тежък парламент, изпълнен със кавги и процедурни хватки. Самият факт, че след срещата за разискване на бюджет 2023 година партиите не реализираха единодушие по нито една тематика, е индикативен.
Ружа Райчева, парламентарен кореспондент
На пръв взор наподобява, че държавно управление няма да бъде формирано. Въпреки това, би трябвало да си спомняме, че в българския политически живот обратите не са необичайност. И въпреки всичко, даже да бъде образувано държавно управление, то не може да бъде стабилно във времето, най-малко в тази настройка. От друга страна, няма индикации, че ще има огромно пренареждане при вероятно осъществяване на избори още веднъж.
Проблемът със съставянето на държавно управление и неналичието на диалогичност са разследване от доста по-сериозно „ заболявания “ на родния политически живот. Непоследователността, деидеологизацията и неналичието на ясни позиции измежду партиите и техните водачи, са тези проблеми, които разрушават доверието на хората към политическия развой, а то освен, че мъчно може да се възвърне, само че няма и опити в тази посока.
Сергей Петров-Араджиони, политолог
Политическите сили са в обстановка: желаеме да има държавно управление, само че нямаме никакво предпочитание. Всяка групировка акцентира тежката обстановка и твърди, че би трябвало да има държавно управление, само че на процедура виждаме отвод от взаимоотношение.
Мотивите обединенията да сформират държавно управление са два. От една страна, упованията на жителите са в тази посока. Наблюдава се все по-голяма незаинтересованост от изборния развой, което прави изхода от нови избори мъчно прогнозируем. От друга страна, самите партии са изтощени мобилизационно.
Въпреки това, наподобява, че сме в патова обстановка – въпреки да няма изгода от нови избори, най-вероятно това ще се случи. Партиите и обединенията изостриха опълчването между тях, което прави евентуалното им взаимоотношение електорално рисково.
Теодора Йовчева, лекар по политология от СУ „ Св. Климент Охридски “
Няма да има държавно управление. Въпросът към този момент е дали ще има парламентарна република.
Кандидатът на ГЕРБ има поддръжката единствено на Движение за права и свободи. Кандидатът на Политическа партия има поддръжката единствено на Демократична България и Българска социалистическа партия. Кандидатурата на Българска социалистическа партия не е действителна „ трета кандидатура “, Вигенин е просто подгласник на Минчев в границите на същия парламентарен блок и няма изход към друга поддръжка. Партията на Янев е доста дребна, с цел да разблокира пата, което оставя ключа във „ Възраждане “ – посредством поддръжка или посредством овакантяване на залата. Костадинов няма интерес да го направи, а и никой няма интерес да договаря за неговата поддръжка.
В прогресивния блок Политическа партия задава тона; никой от по-малките няма да се реши да направи каквато и да е стъпка към разговор с отсрещния лагер, в случай че Промяната не го стори първа, просто тъй като Политическа партия ги държи електорално на мушка. В „ ретроградния “ блок ГЕРБ и Движение за права и свободи не се държат на мушка и не зависят една от друга, само че насилствено се нареждат дружно в кръгова защита, тъй като прогресивният лагер не им оставя избор; те са подготвени да сключат помирение при съвсем всевъзможни условия, дружно или настрана, само че Промяната желае единствено цялостна капитулация. В този смисъл взаимоотношението вътре в техния блок е детерминирано извън – от Политическа партия. Така Промяната детерминира освен взаимоотношението сред двата блока, само че и взаимоотношенията вътре в двата блока. Следователно и двата блока имат в знаменателя си „ Продължаваме промяната “ и всички връзки на терена са функционалност на нея. Някога ГЕРБ беше в тази определяща роля. Посланието което Политическа партия изпрати е точно в този смисъл: към този момент ние държим тоягата.
Когато ГЕРБ беше в определящата роля, „ Демократична България “ беше в радикалната роля, т.е. разполагаше със лична самодейност, недетерминирана от ГЕРБ. Сега в радикалната роля е „ Възраждане “, тъй като тя е отвън двата блока. Двата субекта, които в този момент разполагат със лична самодейност (т.е. идентичността и волята им не е детерминирана от някой друг) са Политическа партия и „ Възраждане “. Следователно по-голямото и по-значимото опълчване е точно това сред тях. Изходът от актуалното състояние е поредност от избори, в края на която те би трябвало да се открият на двата полюса. Ако това не се случи, парламентарната система няма да може да се разблокира.
Тончо Краевски, политолог
Въпросът на въпросите през последните месеци. Поредица избори, поредност промени, поредност неточности. Изглежда политическото поле у нас се трансформира в доста мечтана територия от редица „ рицари “, подготвени да водят война, само че неспособни на взаимни отстъпки, което до известна степен „ изяде “ главите на мнозина от тях.
Правителство наподобява и този път няма да има, в случай че става дума за постоянно, несъмнено. В духа на коректността е редно да отговоря позитивно на въпроса с простичкото допълнение, че държавното управление ще е служебно.
Няма по какъв начин да чакаме да се раздели безпроблемно имуществото, в случай че наследниците са неспособни да седнат на една маса и да се схванат. Твърде доста са спирачките, само че пък сме привикнали и на изненади, като да вземем за пример избори през едни нищо и никакви три месеца. Струва ми се, че отговорността за сформиране на държавно управление не е мечтана от нито една политическа партия. Разбира се, поръчките пред необятната общност са други, само че не са толкоз гръмки, колкото сме привикнали. Липсва и дозата устремност против останалите в „ играта “, което наподобява на оттегляне, наподобява и на бранене, а може да се окаже, че е мъртвило пред стихия и стягане на редиците.
Мисля си, че единствено съставянето на държавно управление е по-трудно от това да се отговори на този въпрос сега.
Юлиана Гальова, социолог
Правителство би трябвало да има. Неизбежната нужда, подбудена от политическа неустойчивост, икономическа неустойчивост, обществени разтърсвания, войната в Украйна, недоверието в политическите партии и политическата система като цяло, ниската изборна интензивност, раздялите в обществото, нуждата от приемане на нов бюджет и доста други. Всичко това би трябвало да работи като мобилизираща мощ за партиите в Народно събрание, които с изключение на всичко останало, рискуват дефинитивно да разрушат доверието в себе си и да бъдат осъдени при крах.
Правителство няма да има, в случай че съдим по държанието на партиите, сложени в тези условия. Причината – наподобява, че самите партии (и тези с огромен политически опит, и тези без) не схващат правилата на парламентарното ръководство, учредено на разговор и взаимни отстъпки. Първият и вторият мандат наподобяват обречени да повторят грешките от предходната година и да се трансфорат в състезание на политическо его и продължаваща предизборна акция, в която всички дружно копаят общия си гроб.
Правителство въпреки всичко може да има при съзнателен общ интерес. 48-то Народно събрание като че ли още веднъж гледа с вяра към спешния трети мандат. „ Неутрален компромис “, при който всеки се надява да завоюва толкоз, колкото е изгубил. Правителство с ясна стратегия и период на деяние, държавно управление от специалисти и без политически цвят, наподобяват допустими, стига никой да не може да бъде „ упрекнат “, че носи отговорност. Това естествено носи със себе си и сянката на непоследователност, която партиите към този момент са подготвени да хвърлят.
Яница Петкова, докторант в катедра „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Агенцията стартира да пита изявените политически откриватели през 2021 година по случай 30-годишния си празник. Годишнината отмина, само че самодейност остава, а участниците стават още повече. Сред новите попълнения са политологът Тончо Краевски, откривателят и учител Радослав Илиев, политологът Ивайло Илиев и парламентарният кореспондент Ружа Райчева.
Сега организацията попита „ Ще има ли държавно управление? “
Политологът Теодора Йовчева обобщава настроенията измежду парламентарно показаните партии по този начин: „ желаеме да има държавно управление, само че нямаме никакво предпочитание “. Ружа Райчева добавя, че 48-то Народно заседание ще работи мъчно, изпълнено „ със кавги и процедурни хватки “. Атанас Радев го дефинира като „ мъртвородено “ още от самото му започване, а „ командното дишане е в ръцете на президента “.
Според Дария-Лора Дачева политическата рецесия се задълбочава с всеки минал ден, а ерозията на политическото посланичество е сполетяла всички обединения. Непоемането на отговорност от политическия хайлайф е рисково, само че той „ продължава да се движи по сюжета на Румен Радев “, добавя още тя. „ Непоследователността, деидеологизацията и неналичието на ясни позиции измежду партиите и техните водачи “ са измежду главните аргументи за недоверието на жителите към политическия развой, написа Сергей Петров.
Събитията към избирането на ръководител на Народното събрание пък сa обрисували картината на „ разпадащия се български парламентаризъм “, добавя Ивайло Илиев. Затова Тончо Краевски слага въпроса дали въобще ще има парламентарна република. Според него се обрисуват серия от предварителни избори, в които би трябвало да се образуват нови политически полюси. Ако не се случи, „ парламентарната система няма да може да се разблокира “.
Юлиана Гальова написа, че партиите не желаят да носят отговорност за сформиране държавно управление. По тази причина, Антон Стоянов вижда само разиграване на „ театър “ в дейностите на политическите обединения и очакване на по-добри благоприятни условия за ръководство през идната година. Илия Елияс стига още по-далеч. Според него партиите са се трансформирали в самобитни религиозни култове, които „ не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни канони “. Партиите се готвят за къс парламент, а служебният кабинет – за дълго ръководство, обобщава Калоян Велчев.
Все отново, някои от младите откриватели означават и действителни благоприятни условия за сформиране на държавно управление. Яница Петкова счита, че болшинство може да се реализира с третия мандат посредством „ безпристрастен компромис “ – кабинет с ясна стратегия и период на деяние, формирано от специалисти и без политически цвят. Подобно държавно управление ще е нетрайно, само че ще се сътвори под страха от непредвидими последствия, в случай че страната влезе в изборна серпантина, отбелязва Кристиан Стефанов.
Стефанов добавя, че опция за образуване на по-стабилно болшинство ще има, когато разделянето „ статукво-промяна “ намалее още повече за сметка на разделянето „ евроатлантизъм – евроскептицизъм “. В тази логичност преглежда събитията и Радослав Илиев. Според него по-стабилно държавно управление ще има след последващи предварителни избори, тъй като формиращото се към този момент чувство за безизходност ще разреши компромис на евроатлантическа основа – „ сред „ евроатлантическите правоверници “ (ДБ и ПП) и „ евроатлантическите грехоизкупници “ (ГЕРБ и?ДПС), а може би и с непоисканата, само че самопредлагаща се поддръжка на „ историческите евроатлантически греховници ” от Българска социалистическа партия “.
Ето и цялостните текстове на младите откриватели:
Вероятността за образуване на държавно управление наподобява дребна. Трудната зима и неподходящата геополитическа конюнктура основават изключително сложна атмосфера за ръководство – в случай че която и да било партия се ангажира с това, евентуално ще понесе тежки електорални загуби. За момента наподобява като че ли всички партии печелят само от това да играят своите функции в един театър – ГЕРБ с това да се показват като евроатлантическа партия, Политическа партия – като виновна и способена съпротива, а „ Възраждане “ – като все по този начин антисистемна и проруска група.
Възможно е този спектакъл да не донесе изгоди на всички политически артисти, само че за момента това наподобява по-приемливо от това да се подписват сделки, които прекрачват другите червени линии. Партийните централи евентуално също разчитат на усмиряване на геополитическите и ценови „ ветрове “ напролет на 2023 година и виждат по-добра управническа опция, когато рецесиите не дебнат зад всеки ъгъл.
Всичко това води до мисълта, че президентът Румен Радев ще продължи да ръководи еднолично посредством своите служебни държавни управления, които досега са се посочили като едни от най-верните съдружници на ГЕРБ и врагове на „ Продължаваме промяната “. Това евентуално ще продължи да играе основна роля при образуване на общественото мнение при възможни предварителни избори напролет на 2023 година
Антон Стоянов, магистър по политическо консултиране
Големият въпрос е за какво не се образува резистентен кабинет през последните две години. Може би би трябвало да търсим отговор в Конституцията, изборната процедура, изборната интензивност, фрагментацията. Отказът на 61% от гласоподавателите да гласоподават дава сериозна оценка за работата на политическия хайлайф. Но по какъв начин този хайлайф да изясни на жителите продължаващото вътрешно противоборство и обвинявания в хода на предизборната акция и хипотетичното му градивно и дейно държание в сегашния парламент? Изглежда има потребност от чистилището на 48-мото Общински народен съвет, което обаче от първия ден сподели, че е мъртвородено. Ще чуем оправданията, че гласоподавателите не са дали своят вот за това, ще имаме електорални вреди, само че най-сериозното е че ще чуем недостига на разговор. Командното дишане е в ръцете на президента, защото би трябвало да обезпечи спокойствието във връзка с финансите на служебния кабинет.
Атанас Радев, политолог
След събитията по желание на ръководител на Народното събрание, не бихме могли да приказваме за някаква прогнозируема обстановка. Политическата рецесия върви с цялостния си капацитет и се задълбочава с всеки минал ден.
Ерозията на политическото посланичество, за която говорехме през миналите две години, сполетя освен партиите на „ статуквото “, а всички, без значение от техния политически живот. Последствията от непоемането на отговорност са рискови, само че все пак нашият политически хайлайф продължава да се движи по сюжета на Румен Радев. Всичко, което следим в последните месеци, води до все по-голяма незаинтересованост на обществото към политическите и най-много парламентарни процеси. Дори да забележим кабинет в границите на 48-то Народно заседание, той няма да извърши целия си мандат, точно поради недостига на партийна и политическа дисциплинираност.
Дария-Лора Дачева, политолог
В началото на новия политически сезон изглеждаше, че всички желаят държавно управление, само че никой няма предпочитание да взе участие в сформирането му и най-много в частта с поемането на отговорността по ловко и рационално лидиране на процеса. След тържественото съвещание на Народното събрание обаче пред българските жители се обрисува една грозна картина на разпадащия се български парламентаризъм. Истината е, че неналичието на диалози освен сред водачите на обединенията, само че и сред експертните им представители демонстрира по какъв начин изходът на 48-ото Народно заседание е превдварително решен. Освен неналичието на какъвто и да е базов политически консенсус по минимални тематики, ставаме очевидци и на постепенните опити за прекачване на виновността за неналичието на лъчение на постоянно държавно управление, което е и първата фаза на започващата изначало предизборна акция. Спиралата на безизходицата от последните две години би могла да бъде прекратена при съществуване на воля за отдръпване на избрани партийни лица, които съзнателно саботират процеса по намиране на политически консенсус и най-много такива, които видимо единствено имитират такава активност.
Силно се надявам, въпреки и с неналичието на държавно управление и фалстарта на Народното събрание, да не се затрудни основополагащата и незабавна законодателна активност, обвързвана с приемането на Бюджет 2023, както и осемнадесетте законопроекта, нужни за приемане на средства по Плана за възобновяване и резистентност. При рационална политическа мисъл от страна на депутатите и демонстрация на държавническо мислене от страна на президента би могло Народното събрание да се активизира и с възприятие за отговорност да свърши сериозно нужното в границите на няколко седмици (до края на годината) посредством тематични болшинства.
Ивайло Илиев, ръководител на Студентския клуб на политолога към СУ „ Св. Климент Охридски “
Шансовете не са огромни, само че в случай че има някакъв вид за кабинет, то той би бил в третия мандат. Това става допустимо заради повода, че разделянето става не политическо, а по-скоро религиозно. Ние не виждаме политически субекти, а разнообразни култове. Те не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни канони. Единственият парламентарен индивид, който наподобява като политически, а не като фетиш, е този на Стефан Янев. Следвайки тази логичност, в случай че въпросът за Народното събрание изобщо има решение, то би следвало това да го направи „ Български напредък “. Съвсем различен е въпросът дали групировката на Янев има политическите умения да реши тази комплицирана задача.
Илия Елияс, политолог, магистър по политическа социология, СУ „ Св. Климент Охридски “
Правителство има и ще има, несъмнено, само че какво и по кое време са въпроси, на които се колебая някой да има отговор. Мнозинство в 48-то Народно събрание наподобява като задачата невъзможна, а партиите явно не са подготвени за съществени взаимни отстъпки. Изходът от политическата рецесия минава и през отдръпването от дейната политика от страна на Борисов. Партиите се готвят за къс парламент, а служебният кабинет – за дълго ръководство.
Калоян Велчев, докторант в катедра „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “
Ще бъде излъчено нетрайно експертно държавно управление с третия мандат. Въпреки високата политическа поляризация партийните елити си дават сметка, че вероятността бързи избори напролет да основат ясно болшинство са ниски. Напротив, продължаването на изборната серпантина основава страхове от непредвидими последствия. Страхът се укрепва от неразбираемата външнополитическа и икономическа конюнктура, която има капацитет да провокира неконтролируеми политически и обществени разтърсвания у нас. Възможност за образуване на по-стабилно болшинство ще има, когато електоралната мощ на разделянето „ статукво-промяна “, почнало през 2020 година, намалее още повече за сметка на разделянето „ евроатлантизъм – евроскептицизъм “.
Кристиан Стефанов, докторант в катедра „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “
Правителство в този момент няма да има, тъй като има нюх, че след няколко месеца (напролет?) държавно управление на „ евроатлантическите правоверници ” (ДБ и ПП) и „ евроатлантическите грехоизкупници ” (ГЕРБ и?ДПС), а може би и с непоисканата, само че самопредлагаща се поддръжка на „ историческите евроатлантически греховници ” от Българска социалистическа партия, ще има. Това държавно управление ще бъде с по-дълъг небосвод спрямо последния опит за държавно управление, което устоя няколко месеца. Този по-дълъг, „ исторически ” и „ държавоспасяващ ” небосвод обаче не може да бъде фундиран ex nihilo. Томахавките не могат да бъдат обществено заровени, защото това ще снеме до срамна голота патоса на военновременния темперамент на тази бъдеща официална или неофициална коалиция.
Естественият, а не подмолно режисиран, мизансцен изисква спорове, които да докарат чувството за безизходност, непоклатима праволинейност на всички, които експонират своята евроатлантичност, с цел да може електоратите да свикнат с неизбежността на компромиса, да одобряват компромиса и най-важното – да простят или най-малко преглътнат компромиса с няколкомесечно отсрочване.
Това е конвенцията, че въпреки всичко „ по-добре с Борисов с опрощение, в сравнение с Путин, Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ватенките, Сибир, Мордор, зомбита, леприконите от Магнитогорск ”.
Радослав Илиев, откривател и учител
Допреди две седмици ми се виждаше, че е допустимо да има държавно управление, само че към този момент считам, че с уверена крачка вървим към предварителни избори през март следващата година.
За никого не е преференциално да ръководи в този момент, преференциално е единствено да се вършат, че желаят. ГЕРБ ловко играят тази роля на „ положителните самаряни “, подготвени на всичко да спасят народа, само че ето, че още са в ролята на прокажени и единствените, които им протягат ръка са някогашните им сътрудници Движение за права и свободи (с нежелание) и Стефан Янев, който като че ли си няма разбиране от политика, в случай че съдим по „ Facebook “ изявленията му.
Партиите на „ смяната “ сами си вързаха ръцете със своите безкрайни червени линии и в този момент чакат да се изтече мръсната вода в канала, с цел да могат да се коалират с тези, против които скандираха по площадите.
Предстои тежък парламент, изпълнен със кавги и процедурни хватки. Самият факт, че след срещата за разискване на бюджет 2023 година партиите не реализираха единодушие по нито една тематика, е индикативен.
Ружа Райчева, парламентарен кореспондент
На пръв взор наподобява, че държавно управление няма да бъде формирано. Въпреки това, би трябвало да си спомняме, че в българския политически живот обратите не са необичайност. И въпреки всичко, даже да бъде образувано държавно управление, то не може да бъде стабилно във времето, най-малко в тази настройка. От друга страна, няма индикации, че ще има огромно пренареждане при вероятно осъществяване на избори още веднъж.
Проблемът със съставянето на държавно управление и неналичието на диалогичност са разследване от доста по-сериозно „ заболявания “ на родния политически живот. Непоследователността, деидеологизацията и неналичието на ясни позиции измежду партиите и техните водачи, са тези проблеми, които разрушават доверието на хората към политическия развой, а то освен, че мъчно може да се възвърне, само че няма и опити в тази посока.
Сергей Петров-Араджиони, политолог
Политическите сили са в обстановка: желаеме да има държавно управление, само че нямаме никакво предпочитание. Всяка групировка акцентира тежката обстановка и твърди, че би трябвало да има държавно управление, само че на процедура виждаме отвод от взаимоотношение.
Мотивите обединенията да сформират държавно управление са два. От една страна, упованията на жителите са в тази посока. Наблюдава се все по-голяма незаинтересованост от изборния развой, което прави изхода от нови избори мъчно прогнозируем. От друга страна, самите партии са изтощени мобилизационно.
Въпреки това, наподобява, че сме в патова обстановка – въпреки да няма изгода от нови избори, най-вероятно това ще се случи. Партиите и обединенията изостриха опълчването между тях, което прави евентуалното им взаимоотношение електорално рисково.
Теодора Йовчева, лекар по политология от СУ „ Св. Климент Охридски “
Няма да има държавно управление. Въпросът към този момент е дали ще има парламентарна република.
Кандидатът на ГЕРБ има поддръжката единствено на Движение за права и свободи. Кандидатът на Политическа партия има поддръжката единствено на Демократична България и Българска социалистическа партия. Кандидатурата на Българска социалистическа партия не е действителна „ трета кандидатура “, Вигенин е просто подгласник на Минчев в границите на същия парламентарен блок и няма изход към друга поддръжка. Партията на Янев е доста дребна, с цел да разблокира пата, което оставя ключа във „ Възраждане “ – посредством поддръжка или посредством овакантяване на залата. Костадинов няма интерес да го направи, а и никой няма интерес да договаря за неговата поддръжка.
В прогресивния блок Политическа партия задава тона; никой от по-малките няма да се реши да направи каквато и да е стъпка към разговор с отсрещния лагер, в случай че Промяната не го стори първа, просто тъй като Политическа партия ги държи електорално на мушка. В „ ретроградния “ блок ГЕРБ и Движение за права и свободи не се държат на мушка и не зависят една от друга, само че насилствено се нареждат дружно в кръгова защита, тъй като прогресивният лагер не им оставя избор; те са подготвени да сключат помирение при съвсем всевъзможни условия, дружно или настрана, само че Промяната желае единствено цялостна капитулация. В този смисъл взаимоотношението вътре в техния блок е детерминирано извън – от Политическа партия. Така Промяната детерминира освен взаимоотношението сред двата блока, само че и взаимоотношенията вътре в двата блока. Следователно и двата блока имат в знаменателя си „ Продължаваме промяната “ и всички връзки на терена са функционалност на нея. Някога ГЕРБ беше в тази определяща роля. Посланието което Политическа партия изпрати е точно в този смисъл: към този момент ние държим тоягата.
Когато ГЕРБ беше в определящата роля, „ Демократична България “ беше в радикалната роля, т.е. разполагаше със лична самодейност, недетерминирана от ГЕРБ. Сега в радикалната роля е „ Възраждане “, тъй като тя е отвън двата блока. Двата субекта, които в този момент разполагат със лична самодейност (т.е. идентичността и волята им не е детерминирана от някой друг) са Политическа партия и „ Възраждане “. Следователно по-голямото и по-значимото опълчване е точно това сред тях. Изходът от актуалното състояние е поредност от избори, в края на която те би трябвало да се открият на двата полюса. Ако това не се случи, парламентарната система няма да може да се разблокира.
Тончо Краевски, политолог
Въпросът на въпросите през последните месеци. Поредица избори, поредност промени, поредност неточности. Изглежда политическото поле у нас се трансформира в доста мечтана територия от редица „ рицари “, подготвени да водят война, само че неспособни на взаимни отстъпки, което до известна степен „ изяде “ главите на мнозина от тях.
Правителство наподобява и този път няма да има, в случай че става дума за постоянно, несъмнено. В духа на коректността е редно да отговоря позитивно на въпроса с простичкото допълнение, че държавното управление ще е служебно.
Няма по какъв начин да чакаме да се раздели безпроблемно имуществото, в случай че наследниците са неспособни да седнат на една маса и да се схванат. Твърде доста са спирачките, само че пък сме привикнали и на изненади, като да вземем за пример избори през едни нищо и никакви три месеца. Струва ми се, че отговорността за сформиране на държавно управление не е мечтана от нито една политическа партия. Разбира се, поръчките пред необятната общност са други, само че не са толкоз гръмки, колкото сме привикнали. Липсва и дозата устремност против останалите в „ играта “, което наподобява на оттегляне, наподобява и на бранене, а може да се окаже, че е мъртвило пред стихия и стягане на редиците.
Мисля си, че единствено съставянето на държавно управление е по-трудно от това да се отговори на този въпрос сега.
Юлиана Гальова, социолог
Правителство би трябвало да има. Неизбежната нужда, подбудена от политическа неустойчивост, икономическа неустойчивост, обществени разтърсвания, войната в Украйна, недоверието в политическите партии и политическата система като цяло, ниската изборна интензивност, раздялите в обществото, нуждата от приемане на нов бюджет и доста други. Всичко това би трябвало да работи като мобилизираща мощ за партиите в Народно събрание, които с изключение на всичко останало, рискуват дефинитивно да разрушат доверието в себе си и да бъдат осъдени при крах.
Правителство няма да има, в случай че съдим по държанието на партиите, сложени в тези условия. Причината – наподобява, че самите партии (и тези с огромен политически опит, и тези без) не схващат правилата на парламентарното ръководство, учредено на разговор и взаимни отстъпки. Първият и вторият мандат наподобяват обречени да повторят грешките от предходната година и да се трансфорат в състезание на политическо его и продължаваща предизборна акция, в която всички дружно копаят общия си гроб.
Правителство въпреки всичко може да има при съзнателен общ интерес. 48-то Народно събрание като че ли още веднъж гледа с вяра към спешния трети мандат. „ Неутрален компромис “, при който всеки се надява да завоюва толкоз, колкото е изгубил. Правителство с ясна стратегия и период на деяние, държавно управление от специалисти и без политически цвят, наподобяват допустими, стига никой да не може да бъде „ упрекнат “, че носи отговорност. Това естествено носи със себе си и сянката на непоследователност, която партиите към този момент са подготвени да хвърлят.
Яница Петкова, докторант в катедра „ Политология “, СУ „ Св. Климент Охридски “
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ