Бойко Ноев: България иска гаранции от Македония, а не обещания
Правата на българските жители в и тяхната недискриминация би трябвало да се трансформира в основен акцент на нашите взаимоотношения. Българските жители би трябвало да са равноправни на всички останали нации на територията на районен съд Македония.
В България никой не отхвърля македонския идентитет, основан през последните 75 години, само че не можем да се съгласим да бъде зачеркнато всичко българско. Не можем да се съгласим македонският идентитет да става за сметка на потисничеството на българите там.
Докато не спре възродителният развой по отношение на българите в районен съд Македония, който продължава десетилетия до ден-днешен, те няма да стартират никакви договаряния за участие в Европейски Съюз. Човешките права, в тази ситуация правата на българите, не са двустранен въпрос, а основна европейска полезност, залегнала в критериите от Копенхаген.
България може и би трябвало да осъществя самодейно своите национални ползи в НАТО и Европейски Съюз, в това число и в случаите, където те не съответстват с ползите на нашите съдружници, както го вършат всички. Нашата страна е закотвена в Европа и това е най-голямото достижение на българската народна власт за последните 30 години.
България ще желае гаранции от районен съд Македония, думи и обещания не са задоволителни.
Най-важната сфера на нашите геополитически ползи са Балканите. Много неща би трябвало да се създадат в нашата балканска политика. Страната ни би трябвало да върне салдото в връзките ни с Гърция и Турция.
Това съобщи в изявление за БГНЕС дипломатът от кариерата, някогашен министър на защитата /1999-2001 г./.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: Какви би трябвало да се целите на едно последващо ръководство във външната политика?
Бойко Ноев: Преди да приказваме за целите във външната политика, които предстоят да бъдат дефинирани и прилагани, не може да се отървем от една оценка на миналия интервал на ръководството на Бойко Борисов. Това беше един интервал на еднолично ръководство на страната, което нанесе тежки вреди на демокрацията, стопанската система и политиката в България. То нанесе тежки вреди и на българската външна политика и на метода на нейното осъществяване. България, на процедура, нямаше цели. Те бяха сведени до едноличното показване на нашия министър-председател в срещите му с обособени водачи. Бяха позволени доста гафове. България беше изолирана от процесите на Балканите. България е изолирана и по въпросите на връзките ни с районен съд Македония. Никога България не е изпадала в такава интернационална изолираност, както изпаднахме по въпросите със Северна Македония. Вината е напълно на Бойко Борисов, който ни докара до там. Когато приказваме за целите отсега нататък, ние би трябвало да създадем цялостна проверка на това, което е било до момента и да забележим по какъв начин да не се позволяват същите неточности.
Към грешките на Борисов ще прибавя и откритото пробутване на съветските стратегически ползи в България. Става дума за енергийните планове, по-конкретно газопроводът „ Турски поток “, който коства на страната ни 3 милиарда и дава отговор само на ползите на Русия и на никой различен, както към този момент всички виждаме. Унищожаването на българската военна промишленост, което беше в ход. Всичко това Борисов се опитваше да скрие под мантрата за евроатлантическа взаимност и преследване на съветски шпиони, само че това беше единствено една бутафория. Под изгонването и санкционирането на третостепенни съветски шпиони и техните български помагачи се скриваше действителното осъществяване на съветските стратегически ползи в България, чиято основа е стратегическата корупция в страната, за която целият свят приказва и вижда.
Когато приказваме за външната политика би трябвало да знаем какво се е случило, да си вземем урок и за вървим напред, отчитайки тези проблеми.
БГНЕС: Да погледнем напред, какво от тук нататък би трябвало да бъде свършено?
Бойко Ноев: България е член на Европейски Съюз и НАТО и нашата външна политика в забележителна степен се организира в границите на тези две наши съюзни организации. По разпоредбите на тези организации, където България би трябвало да осъществя своите национални ползи. Има съюзни ползи, само че има и национални ползи.
У нас погрешно се гледа: виждате ли НАТО желал да прави нещо в България, Европейски Съюз размахвал пръст. До такова състояние се стигна поради подчиненото състояние на Борисов, който го има и на фотоси да отдава чест на един или различен западен водач. Това създаваше и засилваше усещането в България, че някой ни разпорежда какво да вършим. Всъщност, това са организации, където България може и би трябвало да осъществя самодейно своите национални ползи, в това число и в случаите, където те не съответстват с ползите на нашите съдружници. Така вършат всички останали. България, нейната стопанска система, политика, публичен живот е закотвена в Европа. Това е огромното достижение на българската народна власт през последните 30 години. Този развой е необратим и с цел да не ни гледат като някаква черна овца, както ни гледаха по времето на Борисов, би трябвало да бъдем един добър съдружник с отчитане на нашите ползи.
Първата и най-важна сфера на нашите външнополитически ползи са в нашето директно геополитическо състояние. Това са връзките с нашите съседи. Повечето от тях са наши съдружници. Единствено Сърбия не е фиктивен съдружник, само че това е една страна, с което можем да развиваме положителни връзки.
Има доста неща, които би трябвало да се създадат в нашата балканска политика. На първо място, без да ги класифицирам по значимост, са връзките ни с Румъния – непосредствен наш стратегически сътрудник и в НАТО, и в Европейски Съюз.
Отношенията ни с Гърция. Трябва да върнем салдото в връзките ни с Гърция и Турция. България е успявала исторически, без значение от кой интервал на историята гледаме, да поддържа едни уравновесени връзки с Атина и Анкара, доколкото те имат проблеми сред себе си и които ние не можем да решим и не би трябвало да се бъркаме в тяхното решение. Гърция е наш съдружник в Европейски Съюз, с изключение на в НАТО. В интервала на Борисов, който се подчини напълно на престижа на президента Реджеп Ердоган под подправената мантра, че той ни защищава от бежанците, България заплати една огромна цена в връзките ни с Гърция. В Атина виждат това. Ние би трябвало да възстановим салдото в връзките ни в този доста значим триъгълник България-Гърция-Турция и това е една доста значима задача, която следва.
Не на последно място са и връзките с районен съд Македония...
БГНЕС: Как България може да подсигурява своя народен интерес в връзките си с районен съд Македония, в това число, употребявайки европейските организации, в които членуваме? Свидетели сме на една интензивност на македонската дипломация на европейската сцена. Каква би трябвало да е политиката ни?
Бойко Ноев: България през миналите 30 години, откогато районен съд Македония стана самостоятелна страна, е имала едно извънредно доброжелателно отношение към нея. Тази доброжелателност се базираше на това, което президентът Петър Стоянов наричаше сантиментален интервал на нашите връзки и история. Ние си мислехме, че, признавайки Македония, помагайки й безусловно по време на ембаргото, по време на гражданската война, по време на всичко на практика, в това число, отваряйки й вратите към Европа, това ще докара автоматизирано до решаването на проблемите, които са се натрупали в предишното. Това беше една заблуда. За положително или неприятно се стигна до късната есен на предходната година, съгласно мен за положително, когато България бе принудена да каже: един миг, районен съд Македония ще стартира договаряния с Европейски Съюз, само че има едно огромна НО.
За огромно страдание, държавното управление на Борисов и в частност външно министерство, което беше натоварено с изясняването на този въпрос не можаха да артикулират пред нашите съдружници какво в действителност България желае, какъв е казусът на България. Това отново го приписвам на непросветеност. За Борисов балканската политика беше обятия, целувки, плескавица и Лепа Брена. Той е един човек с битово схващане за геополитиката. Едноличното му ръководство предаваше това и на външнополитическия му антураж. Стигна се до там, че никой в Европа не ни схваща. Опитите да се изясни сегашното през историята през метода, по който се обясняваше историята доведоха до там.
Споделям позиция, че основен миг в връзките сред нашите две страни е правата на македонските българи и на българските жители в районен съд Македония. Като споделям български жители имам поради тези над 120 хиляди македонски българи, които са получили българско поданство, а не просто паспорт, въз основата на документални доказателства за своя български генезис и своето волеизлеяние пред българските управляващи. Това не са гастарбайтери, както настояват някои. Ако бяха гастарбайтери, можеха да вземат италианско, немско или всякакво друго поданство.
Тази повсеместност в желанието на македонските българи да получат българско поданство, което да им помогне за тяхната реализация е самобитно бежанство от районен съд Македония. Това са актуалните бежанци, които са получили опция и оцеляха след десетилетията на убийства, преследвания, концлагери, всеобщото потъпкване на правата им през миналите 75 години, което продължава и до ден-днешен.
Правата на българските жители в районен съд Македония, тяхната недискриминация е основен въпрос на нашите връзки. Сигурен съм, че това ще се трансформира в акцент на нашите връзки. Ние няма да спорим повече с тях за цар Самуил и Гоце Делчев. Ние няма какво да преговаряме за тези неща. На историческите обстоятелства, писмени и същински те дават отговор с това, че това може да е по този начин, само че те имали друга перцепция. Нека си останат с тази перцепция.
Ние повече няма да спорим по тези въпроси. Това, което България би трябвало да направи е да сложи ясно въпросите за правата и недискриминацията.
Ние не желаеме нищо повече. Ние желаеме правата на българските жители, македонските българи, някои от които към момента не са получили поданство, само че са подали документи, да бъдат равноправни с всички останали нации, както те ги назовават на територията на районен съд Македония.
В България никой не отхвърля, че е основана македонска националност и език. Това е реалност, който се е случил през последните 75 години. Но ние не можем да се съгласим там да бъде зачеркнато всичко българско. Не можем да се съгласим македонският идентитет да става за сметка на потисничеството на българите там. Зачеркването на всичко българско би трябвало да престане.
След години ще се върнем може би към историята, само че преди този момент българите там би трябвало да бъдат равноправни с всички, те би трябвало да имат всички благоприятни условия за пълноценно консолидиране в политическия, икономическия и културен живот, а не да се опасяват, както артистът Васил Гарванлиев, който би трябвало да взе участие на Евровизия.
Каква европейска страна? Каква е тази европейска страна, която претендира за европейско участие, която слага под подозрение желанието на един младеж да се самоизяви и като българин. Те щяха да го раздерат. Каква е тази страна, която желае европейско участие, която стопира български книги на своята граница? Това не го е имало по време на фашизма в Германия. Да ги бяха запалили тези книги, както са правили, между другото. Каква е тази европейска страна, която праща секрети сътрудници пред секциите за гласоподаване, както се случи преди няколко дни. Има многочислени свидетелства, има фотоси на сътрудниците на тяхната загадка работа, които демонстративно седят на маси и бусове към секциите, с цел да плашат тези, които гласоподават и се изявяват като български жители.
БГНЕС: Това са способи от времето на диктатора Тито.. .
Бойко Ноев: Може би и по зле. Възродителният развой, който се организира по отношение на българите в Македония се организира повече от 70 години в цялостен мащаб – с всеобщи убийства, всеобщи гробове, с интернирането, с изтриването на всичко българско, с премахването на българските културни монументи, с концлагера Голи оток. Това тече 70 години. Продължава до ден-днешен, само че би трябвало да спре. Македонските ръководители, без значение от кое държавно управление са те, би трябвало да стартират от там. Македония няма никакъв късмет да стартира договаряния за Европейски Съюз, те няма да стартират договаряния, до момента в който това нещо не спре и не бъде реверсирано, до момента в който не стартира лечението на тези рани.
Необходимо е стратегическо самообладание. Трябва да седнат и да помислят. Ако в действителност желаят да станат част от европейското семейство, те би трябвало да стартират да лекуват раните и да знаят, че няма да има рамка.
България ще желае гаранции това да се случи. Думи и обещания не са задоволителни. Те подписаха Преспанския контракт с Гърция и след няколко месеца президентът Стево Пендаровски приказва за македонски малцинства и по-късно се извинява. Това, че за някои македонски политици договореностите са парче хартия, която нищо не значи, ни го знаем. България няма доверие към македонските политици. Това доверие би трябвало да бъде основано и по-късно възобновено и развивано. Знаем, че там има рационални хора и те са подложени на линчуване, някогашни политици.
Това е, което е приоритет на България и би трябвало да се случи. България ще изясни тези неща на своите европейски съдружници, тъй като правата на човек на са двустранен въпрос. Дискриминацията на българите в районен съд Македония не е двустранен въпрос. Това е кардинален въпрос на правата на индивида и е основно състояние от Копенхагенските критерии, т.е. основна европейска полезност.
Противник съм на арогантния и афектиран език по отношение на тях. Македонските елити очевидно се боят от такива хора у нас. Те се опасяват за личното си бъдеще, че в случай че се отворят към България, тя ще пристигна да ги побългари и няма да имат място на европейската и междудържавна карта. Тези страхове са основателни от време на време и тези, които ги подхранват в България не са прави. Те вредят на нашите връзки. Нещата са по-дълбоки.
Възродителният развой би трябвало да престане, би трябвало да се възстановят правата на българските жители. Ако България не види при преброяването най-малко 120 хиляди българи, по какъв начин ние ще повярваме в доброжелателността на македонските управляващи. В тяхната Конституция, член 49, категорично се споделя, че македонската страна насърчава и подкрепя връзките сред частите от нации и там са изброени сърби, турци, албанци, бошняци, власи и роми с тяхната родина. Сигурно ромите и власите имат родина, само че аз не знам къде е тя. В македонската Конституция и тяхното законодателство на никое място не се загатват българите, а българите там са едно доста огромно число.
Нашите македонски другари би трябвало доста съществено да се замислят по какъв начин ще поощрят и ще подкрепят връзките на българите с тяхната родина. Това ще бъде една от гаранциите, която ние ще чакаме от тях, че в случай че ние се съгласим те да стартират своя път към Европейски Съюз, те ще съблюдават своите задължения и няма повече да унижават, да репресират и да лишават от права македонските българи. Ние ще желаеме стоманени гаранции за това и македонските българи би трябвало да знаят, че България, която до момента се е отнасяла незаслужено като мащеха към тях, ще бъде друга. България има огромен грях към македонските българи.
В България никой не отхвърля македонския идентитет, основан през последните 75 години, само че не можем да се съгласим да бъде зачеркнато всичко българско. Не можем да се съгласим македонският идентитет да става за сметка на потисничеството на българите там.
Докато не спре възродителният развой по отношение на българите в районен съд Македония, който продължава десетилетия до ден-днешен, те няма да стартират никакви договаряния за участие в Европейски Съюз. Човешките права, в тази ситуация правата на българите, не са двустранен въпрос, а основна европейска полезност, залегнала в критериите от Копенхаген.
България може и би трябвало да осъществя самодейно своите национални ползи в НАТО и Европейски Съюз, в това число и в случаите, където те не съответстват с ползите на нашите съдружници, както го вършат всички. Нашата страна е закотвена в Европа и това е най-голямото достижение на българската народна власт за последните 30 години.
България ще желае гаранции от районен съд Македония, думи и обещания не са задоволителни.
Най-важната сфера на нашите геополитически ползи са Балканите. Много неща би трябвало да се създадат в нашата балканска политика. Страната ни би трябвало да върне салдото в връзките ни с Гърция и Турция.
Това съобщи в изявление за БГНЕС дипломатът от кариерата, някогашен министър на защитата /1999-2001 г./.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него.
БГНЕС: Какви би трябвало да се целите на едно последващо ръководство във външната политика?
Бойко Ноев: Преди да приказваме за целите във външната политика, които предстоят да бъдат дефинирани и прилагани, не може да се отървем от една оценка на миналия интервал на ръководството на Бойко Борисов. Това беше един интервал на еднолично ръководство на страната, което нанесе тежки вреди на демокрацията, стопанската система и политиката в България. То нанесе тежки вреди и на българската външна политика и на метода на нейното осъществяване. България, на процедура, нямаше цели. Те бяха сведени до едноличното показване на нашия министър-председател в срещите му с обособени водачи. Бяха позволени доста гафове. България беше изолирана от процесите на Балканите. България е изолирана и по въпросите на връзките ни с районен съд Македония. Никога България не е изпадала в такава интернационална изолираност, както изпаднахме по въпросите със Северна Македония. Вината е напълно на Бойко Борисов, който ни докара до там. Когато приказваме за целите отсега нататък, ние би трябвало да създадем цялостна проверка на това, което е било до момента и да забележим по какъв начин да не се позволяват същите неточности.
Към грешките на Борисов ще прибавя и откритото пробутване на съветските стратегически ползи в България. Става дума за енергийните планове, по-конкретно газопроводът „ Турски поток “, който коства на страната ни 3 милиарда и дава отговор само на ползите на Русия и на никой различен, както към този момент всички виждаме. Унищожаването на българската военна промишленост, което беше в ход. Всичко това Борисов се опитваше да скрие под мантрата за евроатлантическа взаимност и преследване на съветски шпиони, само че това беше единствено една бутафория. Под изгонването и санкционирането на третостепенни съветски шпиони и техните български помагачи се скриваше действителното осъществяване на съветските стратегически ползи в България, чиято основа е стратегическата корупция в страната, за която целият свят приказва и вижда.
Когато приказваме за външната политика би трябвало да знаем какво се е случило, да си вземем урок и за вървим напред, отчитайки тези проблеми.
БГНЕС: Да погледнем напред, какво от тук нататък би трябвало да бъде свършено?
Бойко Ноев: България е член на Европейски Съюз и НАТО и нашата външна политика в забележителна степен се организира в границите на тези две наши съюзни организации. По разпоредбите на тези организации, където България би трябвало да осъществя своите национални ползи. Има съюзни ползи, само че има и национални ползи.
У нас погрешно се гледа: виждате ли НАТО желал да прави нещо в България, Европейски Съюз размахвал пръст. До такова състояние се стигна поради подчиненото състояние на Борисов, който го има и на фотоси да отдава чест на един или различен западен водач. Това създаваше и засилваше усещането в България, че някой ни разпорежда какво да вършим. Всъщност, това са организации, където България може и би трябвало да осъществя самодейно своите национални ползи, в това число и в случаите, където те не съответстват с ползите на нашите съдружници. Така вършат всички останали. България, нейната стопанска система, политика, публичен живот е закотвена в Европа. Това е огромното достижение на българската народна власт през последните 30 години. Този развой е необратим и с цел да не ни гледат като някаква черна овца, както ни гледаха по времето на Борисов, би трябвало да бъдем един добър съдружник с отчитане на нашите ползи.
Първата и най-важна сфера на нашите външнополитически ползи са в нашето директно геополитическо състояние. Това са връзките с нашите съседи. Повечето от тях са наши съдружници. Единствено Сърбия не е фиктивен съдружник, само че това е една страна, с което можем да развиваме положителни връзки.
Има доста неща, които би трябвало да се създадат в нашата балканска политика. На първо място, без да ги класифицирам по значимост, са връзките ни с Румъния – непосредствен наш стратегически сътрудник и в НАТО, и в Европейски Съюз.
Отношенията ни с Гърция. Трябва да върнем салдото в връзките ни с Гърция и Турция. България е успявала исторически, без значение от кой интервал на историята гледаме, да поддържа едни уравновесени връзки с Атина и Анкара, доколкото те имат проблеми сред себе си и които ние не можем да решим и не би трябвало да се бъркаме в тяхното решение. Гърция е наш съдружник в Европейски Съюз, с изключение на в НАТО. В интервала на Борисов, който се подчини напълно на престижа на президента Реджеп Ердоган под подправената мантра, че той ни защищава от бежанците, България заплати една огромна цена в връзките ни с Гърция. В Атина виждат това. Ние би трябвало да възстановим салдото в връзките ни в този доста значим триъгълник България-Гърция-Турция и това е една доста значима задача, която следва.
Не на последно място са и връзките с районен съд Македония...
БГНЕС: Как България може да подсигурява своя народен интерес в връзките си с районен съд Македония, в това число, употребявайки европейските организации, в които членуваме? Свидетели сме на една интензивност на македонската дипломация на европейската сцена. Каква би трябвало да е политиката ни?
Бойко Ноев: България през миналите 30 години, откогато районен съд Македония стана самостоятелна страна, е имала едно извънредно доброжелателно отношение към нея. Тази доброжелателност се базираше на това, което президентът Петър Стоянов наричаше сантиментален интервал на нашите връзки и история. Ние си мислехме, че, признавайки Македония, помагайки й безусловно по време на ембаргото, по време на гражданската война, по време на всичко на практика, в това число, отваряйки й вратите към Европа, това ще докара автоматизирано до решаването на проблемите, които са се натрупали в предишното. Това беше една заблуда. За положително или неприятно се стигна до късната есен на предходната година, съгласно мен за положително, когато България бе принудена да каже: един миг, районен съд Македония ще стартира договаряния с Европейски Съюз, само че има едно огромна НО.
За огромно страдание, държавното управление на Борисов и в частност външно министерство, което беше натоварено с изясняването на този въпрос не можаха да артикулират пред нашите съдружници какво в действителност България желае, какъв е казусът на България. Това отново го приписвам на непросветеност. За Борисов балканската политика беше обятия, целувки, плескавица и Лепа Брена. Той е един човек с битово схващане за геополитиката. Едноличното му ръководство предаваше това и на външнополитическия му антураж. Стигна се до там, че никой в Европа не ни схваща. Опитите да се изясни сегашното през историята през метода, по който се обясняваше историята доведоха до там.
Споделям позиция, че основен миг в връзките сред нашите две страни е правата на македонските българи и на българските жители в районен съд Македония. Като споделям български жители имам поради тези над 120 хиляди македонски българи, които са получили българско поданство, а не просто паспорт, въз основата на документални доказателства за своя български генезис и своето волеизлеяние пред българските управляващи. Това не са гастарбайтери, както настояват някои. Ако бяха гастарбайтери, можеха да вземат италианско, немско или всякакво друго поданство.
Тази повсеместност в желанието на македонските българи да получат българско поданство, което да им помогне за тяхната реализация е самобитно бежанство от районен съд Македония. Това са актуалните бежанци, които са получили опция и оцеляха след десетилетията на убийства, преследвания, концлагери, всеобщото потъпкване на правата им през миналите 75 години, което продължава и до ден-днешен.
Правата на българските жители в районен съд Македония, тяхната недискриминация е основен въпрос на нашите връзки. Сигурен съм, че това ще се трансформира в акцент на нашите връзки. Ние няма да спорим повече с тях за цар Самуил и Гоце Делчев. Ние няма какво да преговаряме за тези неща. На историческите обстоятелства, писмени и същински те дават отговор с това, че това може да е по този начин, само че те имали друга перцепция. Нека си останат с тази перцепция.
Ние повече няма да спорим по тези въпроси. Това, което България би трябвало да направи е да сложи ясно въпросите за правата и недискриминацията.
Ние не желаеме нищо повече. Ние желаеме правата на българските жители, македонските българи, някои от които към момента не са получили поданство, само че са подали документи, да бъдат равноправни с всички останали нации, както те ги назовават на територията на районен съд Македония.
В България никой не отхвърля, че е основана македонска националност и език. Това е реалност, който се е случил през последните 75 години. Но ние не можем да се съгласим там да бъде зачеркнато всичко българско. Не можем да се съгласим македонският идентитет да става за сметка на потисничеството на българите там. Зачеркването на всичко българско би трябвало да престане.
След години ще се върнем може би към историята, само че преди този момент българите там би трябвало да бъдат равноправни с всички, те би трябвало да имат всички благоприятни условия за пълноценно консолидиране в политическия, икономическия и културен живот, а не да се опасяват, както артистът Васил Гарванлиев, който би трябвало да взе участие на Евровизия.
Каква европейска страна? Каква е тази европейска страна, която претендира за европейско участие, която слага под подозрение желанието на един младеж да се самоизяви и като българин. Те щяха да го раздерат. Каква е тази страна, която желае европейско участие, която стопира български книги на своята граница? Това не го е имало по време на фашизма в Германия. Да ги бяха запалили тези книги, както са правили, между другото. Каква е тази европейска страна, която праща секрети сътрудници пред секциите за гласоподаване, както се случи преди няколко дни. Има многочислени свидетелства, има фотоси на сътрудниците на тяхната загадка работа, които демонстративно седят на маси и бусове към секциите, с цел да плашат тези, които гласоподават и се изявяват като български жители.
БГНЕС: Това са способи от времето на диктатора Тито.. .
Бойко Ноев: Може би и по зле. Възродителният развой, който се организира по отношение на българите в Македония се организира повече от 70 години в цялостен мащаб – с всеобщи убийства, всеобщи гробове, с интернирането, с изтриването на всичко българско, с премахването на българските културни монументи, с концлагера Голи оток. Това тече 70 години. Продължава до ден-днешен, само че би трябвало да спре. Македонските ръководители, без значение от кое държавно управление са те, би трябвало да стартират от там. Македония няма никакъв късмет да стартира договаряния за Европейски Съюз, те няма да стартират договаряния, до момента в който това нещо не спре и не бъде реверсирано, до момента в който не стартира лечението на тези рани.
Необходимо е стратегическо самообладание. Трябва да седнат и да помислят. Ако в действителност желаят да станат част от европейското семейство, те би трябвало да стартират да лекуват раните и да знаят, че няма да има рамка.
България ще желае гаранции това да се случи. Думи и обещания не са задоволителни. Те подписаха Преспанския контракт с Гърция и след няколко месеца президентът Стево Пендаровски приказва за македонски малцинства и по-късно се извинява. Това, че за някои македонски политици договореностите са парче хартия, която нищо не значи, ни го знаем. България няма доверие към македонските политици. Това доверие би трябвало да бъде основано и по-късно възобновено и развивано. Знаем, че там има рационални хора и те са подложени на линчуване, някогашни политици.
Това е, което е приоритет на България и би трябвало да се случи. България ще изясни тези неща на своите европейски съдружници, тъй като правата на човек на са двустранен въпрос. Дискриминацията на българите в районен съд Македония не е двустранен въпрос. Това е кардинален въпрос на правата на индивида и е основно състояние от Копенхагенските критерии, т.е. основна европейска полезност.
Противник съм на арогантния и афектиран език по отношение на тях. Македонските елити очевидно се боят от такива хора у нас. Те се опасяват за личното си бъдеще, че в случай че се отворят към България, тя ще пристигна да ги побългари и няма да имат място на европейската и междудържавна карта. Тези страхове са основателни от време на време и тези, които ги подхранват в България не са прави. Те вредят на нашите връзки. Нещата са по-дълбоки.
Възродителният развой би трябвало да престане, би трябвало да се възстановят правата на българските жители. Ако България не види при преброяването най-малко 120 хиляди българи, по какъв начин ние ще повярваме в доброжелателността на македонските управляващи. В тяхната Конституция, член 49, категорично се споделя, че македонската страна насърчава и подкрепя връзките сред частите от нации и там са изброени сърби, турци, албанци, бошняци, власи и роми с тяхната родина. Сигурно ромите и власите имат родина, само че аз не знам къде е тя. В македонската Конституция и тяхното законодателство на никое място не се загатват българите, а българите там са едно доста огромно число.
Нашите македонски другари би трябвало доста съществено да се замислят по какъв начин ще поощрят и ще подкрепят връзките на българите с тяхната родина. Това ще бъде една от гаранциите, която ние ще чакаме от тях, че в случай че ние се съгласим те да стартират своя път към Европейски Съюз, те ще съблюдават своите задължения и няма повече да унижават, да репресират и да лишават от права македонските българи. Ние ще желаеме стоманени гаранции за това и македонските българи би трябвало да знаят, че България, която до момента се е отнасяла незаслужено като мащеха към тях, ще бъде друга. България има огромен грях към македонските българи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ